По буквите: Верхарен, Родригес, Тодорова

"Поезия в проза", "Животните избират президент" и "Единайсетте сестри на юли" са новите литературни предложения на Марин Бодаков.

© "Тоест"

"Поезия в проза", "Животните избират президент" и "Единайсетте сестри на юли" са новите литературни предложения на Марин Бодаков.



Текстът е препубликуван от "Тоест".


"Поезия в проза" от Емил Верхарен


Превод от френски Тодорка Минева, София: изд. СОНМ, 2021


"Търси и откривай смисъла изпод явния сън на ритъма и на звуците. Още повече че този стих не е за теб любовна история, сентенция, вик. Ето ги подземните обители, облени в светлини, ето ги звездите на аркана, ето го чудния безмълвен йероглиф, ето го мрачното светило, око, забулено от клепача. И филиграните на писмените знаци, и лозницата на строфите, чиито главни букви тегнат като черни гроздове!"




Ама не са ли великолепни тези редове от непубликуван ръкопис, съхраняван в антверпенски музей?


За българското културно съзнание големият белгийски поет Емил Верхарен (1855-1916) e свързан преди всичко с Гео Милев, който го има за свой учител в поезията, за пример и идеал. Двамата се запознават в Лондон през август 1914 г. и поддържат преписка до смъртта на Верхарен при трагичен инцидент на гарата в Руан през ноември 1916 г. Гео научава за загубата, докато е на фронта.


Междувременно двамата пацифисти са се озовали от срещуположните страни на световната война. Обединява ги - според Гео - пламенността им. Българският поет изпитва дълбоко преклонение пред "народния", както го нарича, поет на Белгия, пред "всичкото съкрушение на неговото старо сърце", когато Верхарен говори пред съотечествениците си, бежанци в Лондон.


В писмо до българския авангардист Верхарен пише за последните си творби:


"Аз ги обагрям с всичките мои въжделения, но същевременно ги и почерням с омразите си. От тези последните аз не мога да се запазя: моята искреност ги разпалва и проявява. След като Ви видях в Лондон, през зимата аз ходих на боевия фронт между Ипер и Диксмюд. Там вдъхвах и поглъщах войната почти с опиянение. Не мога вече сам да се позная - същият ли съм, какъвто бях преди десет месеца. Чувствам се едновременно и много малък, и много голям. О, тия страхотни часове, които ние живеем!"


Поезия в проза
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Днес до Гео и другите големи преводачи на Емил Верхарен се нарежда достойно и Тодорка Минева, която отлично пресъздава пламъците на модерността, обзели неговата поезия. Езиците на тези пламъци огряват спомените и копнежите на Европа отпреди повече от столетие, нейната приказна пъстрота и сумрачен подем. Дори бих рискувал да кажа, че това са не само стихотворения в проза, но и пътеписи, които опоетизират Запада, превръщат градовете и тяхното всекидневие в гореща гора от символи, символи на самотния човек, и предвещават европейския трагизъм. Окървавяването му.


Докато чета, си давам сметка колко опостнял е нашият език. За колко много неща сме забравили думите. И как това води до война не с другите, а срещу самите нас.


(Прочее, Гео е имал по-голям късмет с баща си, книжаря Мильо Касабов: родителите на белгийския му идол се опитват, с помощта на селския свещеник, да изкупят целия тираж на първата му книга, за да я унищожат.)


"И ако доловиш недоловимото, не казвай нищо, подсили още повече баналността на собствената си реч и всеобщото мнение. И не се терзай сега заради нечие ненужно одобрение."


"Животните избират президент" от Андре Родригес, Лариса Рибейро, Паула Дезгуалдо, Педро Маркун


Превод от португалски Даринка Кирчева, София: изд. "Мармот", 2021


В един момент информацията и опитът ти се балансират - и започваш отново да четеш детски книжки. И четеш детски книжки именно като съпротива срещу насилствената инфантилизация на обществото.


Ако искате да върнете вкуса на понятия като избори, кандидат, избирател, кампания, урна, тази книга е за вас. Не само детето ви ще разбере какво означава демокрация, но и вие ще осъзнаете какво сте забравили през годините.


Животните избират президент
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


А историята е банална: царят на животните Лъвът е отклонил реката, за да си направи басейн пред леговището - и с това е преляла капката на търпението. Животните не само са сърдити и възмутени, някои от тях буквално са жадни... Започват протести. Демокрацията става неизбежна, а нейното друго име е Избори. Дори Лъвът ще се кандидатира.


Между другото, неговата предизборна програма ми стои позната:


"Произхождам от древен и традиционен лъвски род. Всички мои предци са били царе на животните. Скъпият ми прадядо изгони смрадливите опосуми, за да могат приятно миришещите животни да живеят мирно и спокойно. Осигурих работа на животните, които отклониха реката, за да направят царския басейн. Един успешен екип не се разтуря!"


Гласувайте за традицията - гласувайте за Лъва!


Абе и Маймуната кандидат ни е позната:


"Бяхме излъгани! Царят е коварен и хлъзгав като гнила бананова кора. Той ни обеща, че всички ще можем да ползваме басейна му, а не ни пуска в него. При моето управление всичко ще бъде различно."


След като Ленивецът е спечелил изборите, Лъвът ще му се предложи като управленец с опит и смелост...


Важното обаче е, че има общосподелени правила, по които да се проведат изборите (и към книжката има урна и бюлетини, с които децата да се упражнят). А още по-важното е, че пак ще има избори. Трябва да има.


(Няма да се уморя да припомням репликата от един разговор на редакцията на вестник "Култура" с проф. Зигмунт Бауман: "... бъдещето не съществува. То е всичко това, което вие и аз правим чрез своите избори. Тези избори могат да бъдат най-различни, изключително странни, напълно непредвидими. И докато ние избираме, бъдещето е невъзможно да се предвиди.")


"Единайсетте сестри на юли" от Албена Тодорова


Пловдив: "Жанет 45", 2021


Аз не знам какво означава смисъл, но мога да разпозная волята за смисъл. Работата срещу упоритостта на мрака. Много сериозната работа, при която човек си изцапва ръцете - и с другите, и преди всичко със себе си.


И третата книга на Албена Тодорова е словесна твърд. Още по-непробиваема. Стихотворения, завоювани от несигурността на човешкото съществуване. Не особено красиви, но и незаинтересовани особено от красотата, а от обичта и от независимостта. Давам си сметка, че обич и независимост трудно могат да другаруват в една лирическа творба, но при Албена го могат.


Как се получава това? В тази стихосбирка Албена Тодорова е още по-самовзискателна - и навътре. Затова и очите ѝ са отворени на четири. Тя знае разликата между това да вършиш добрини и това да бъдеш добър човек. В стихотворенията тя съди себе си. Но важното е, че знае кога да го прави. И кога да си прощава. И затова е етичен поет. Поет, който не се самолюбува на своето пречистване. И различава растежа от старостта.


Единайсетте сестри на юли
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

С други думи, "Единайсетте сестри на юли" прилича и не прилича на "Стихотворения" и "Стихотворения, от които ти се живее" - предишните две книги на Албена. Защото тя се развива - полетите навън са станали полети навътре; движението по пистата, преди стихотворението да се отлепи от страницата, е сменено от вертикално излитане право нагоре. И това излитане изобщо не е бягство. Най-често е завръщане.


Когато човек опознава себе си, за да се приеме - и така да се промени, неизбежно стига до поезията. До ентусиазма в поезията.


Стихотворенията гнездят в джобовете на реалността, пише Албена. И защото е убийствено силно скачена с реалността, и защото е самоубийствено здрава, тя успява да ги види. И да не уседне в победата на видяното.


(Благодаря за страница 55; само тук грешиш.)

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1026 Неутрално

    “ А историята е банална”
    ——
    “Банална”?! И що толкоз калпаво, бе Маринчо? Толкоз малко ли ти плащат, че не щеш да са напънеш за някоя вариация на притча/архетип/мем/квото там един мотивиран драскач мое издълба изпод нокътя на кутлето си.

    Па що се отнася до изказването за бъдещето на стария евреин, кой знае кво е искал да ти каже, па ти неси разбрал…. Не вярвам един социолог, колкото и “течен” да е, да не знае кво е статистика или група.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  2. 2 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 3414 Неутрално

    "Животните избират президент"

    жалко, че това официално не попада в графа "порнография"

    вредно е да форматирате мозъчетата на децата с верноподаническите си предразсъдъци!

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK