Джоузеф Конрад - пътят към сърцето на мрака

Джоузеф Конрад

© Свободна Европа

Джоузеф Конрад



Текстът е препубликуван от "Свободна Европа".


Джоузеф Конрад, моряк и писател, (1857 - 1924)


Произход: Полша (Руската империя), обедняло благородническо семейство, британски гражданин


Образование: Напуска училище на 17, моряк във френския флот, капитан в английския




Интереси: Езици, море, писане


Основни книги: "Ностромо", "Господарят Джим", "Негърът от "Нарцис", "Сърцето на мрака"


Признание: Смятан е за един от най-значимите британски писатели, брилянтен стилист и мислител


Днес сме се запътили към сърцето на мрака. Води ни Джоузеф Конрад - поляк и велик английски писател. Сюжетите му са морски, а главна тема е напрежението между зрящия човек и сляпата Вселена.


Животът на Конрад е контрапунктово изграден. Роден поляк, умира англичанин. Шляхтич с герб, започва живота си от дъното. Дете на сушата, плува 20 години в морето. Писател, който атакува империализма и човек, който смята, че Британия носи прогрес. В моряка прозира писателя, а зад писателя вечно се мярка морякът. Много интелигентен, щастлив е с жена, чиито умствен багаж приятелите му иронизират. Типичната двойственост личи дори в лицето му - суров и твърд морски вълк в профил, във фас - високо чело, дълбоки очи и одухотворени черти на интелектуалец.


В едно отношение обаче Джоузеф Конрад е праволинеен - отчаянието: "На този свят сме създадени да страдаме без основание, без причина, без вина... самосъзнанието ни държи в мимолетно и безполезно съществуване. Едно мигване на окото - и нищо не остава... ни мисъл, ни звук, ни душа. Нищо."


Та кой, казвате, е най-големият философ на песимизма?


Юзеф Теодор Конрад Корженьовски е поляк, роден през 1857 г. в Бердичев, Руската империя. Семейството е благородно, но обедняло в съпротива срещу Русия. Името Конрад е от поезията на Мицкевич. На 11 той остава сирак, но от баща си знае перфектен френски. Училището е скучно за младежа, на 15 взима изпитите, заминава за Марсилия и става моряк в търговския флот.


Четири години Конрад пътува и преживява житейски бури. В писма разказва за контрабанда на оръжие, любовни афери и дори дуел. Той щедро харчи пари, взети назаем, опитва да ги върне с комар, но само трупа нови дългове. Налегнат от депресия, един ден опира пистолет в гърдите си и стреля.


Не уцелва сърцето и скоро раната е забравена, но за опита има и друга причина - Франция не може да го защити от пипалата на руската империя, която държи да го прати на дълга и тежка военна служба. Демократична Англия обаче реже руските пипала и Конрад отива в британския флот - учи активно английски, овладява морския занаят и расте в йерархията, а през 1886 г. става правоспособен капитан и поданик на кралицата.


За 20 години той обикаля почти целия свят, а истории от пътешествията залягат в книгите му - "Ностромо", "Господарят Джим", "Негърът от "Нарцис". Най-впечатляващо е обаче плаването като капитан на белгийски параход по река Конго. От него се ражда "Сърцето на мрака", книга, която Копола вгради във филма "Апокалипсис сега", като само пренесе действието от Белгийско Конго през ХIХ век, във Виетнам през ХХ.


В Конго Конрад се сблъсква с целия ужас, роден от човек, приел да бъде не само обект, а и инструмент на сляпата съдба. Неслучайно последните думи на героя Курц са: "Ужасът! Ужасът!" След това пътуване, сломен физически и психически, Конрад се връща в Англия и остава на сушата завинаги.


Превръщането му от моряк в писател не става изведнъж, но и не е трудно - той винаги е бил странен, различен, дистанциран, човек, който наблюдава и мисли, вглъбен и способен да се изрази. Литературните му опити започват още в морето, но първите му публикации са сравнително късни, а получава статута на "велик писател" едва към началото на ПСВ, когато е над 50.


Главният въпрос около творчество на Конрад е за езика - как пише на най-малко познатия си език и все пак е сред най-блестящите стилисти в англоезичната литература. Сам той казва, че родният полски и силният му френски са твърде консервативни, а английският е свободен, пластичен като словоред и лексика - можеш да съчиниш напълно нова дума и всички да те разберат.


Но величието на писателя Джоузеф Конрад е въпрос не само на език, а на мислене и визия за света. Негово е едно от най-брилянтните описания на Вселената: "Най-изпепеляващата мисъл е, че това скандално нещо... е сътворило самото себе си без мисъл, без съвест, без далновидност, без очи, без сърце... Не можете да се намесите в него... не можете дори да го унищожите... Вселената е това, което е - неразрушима!"


А дали подобно осъзнаване на безнадеждността не е победа над нея? Но вече няма как да питаме Джоузеф Конрад - той си тръгна още през 1924 г. с усещането, че е победен.

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  2. 2 Профил на jazzdevil
    jazzdevil
    Рейтинг: 1499 Неутрално

    Много се дразня когато почнат да го определят, като приключески, морски, юношески и пр. писател заради сюжетите в книгите му и изцяло пренебрегват цялата психологическа дълбочина и философските конфликти между героите, които изследва в книгите си. Отделно на ръка, че чисто като стил този човек дето не е говорел дума английски до 20-те си години е по-добър от почти всички английски писатели от онова време.

  3. 3 Профил на jazzdevil
    jazzdevil
    Рейтинг: 1499 Неутрално

    "Най-впечатляващо е обаче плаването като капитан на белгийски параход по река Конго. От него се ражда "Сърцето на мрака", книга, която Копола вгради във филма "Апокалипсис сега", като само пренесе действието от Белгийско Конго през ХIХ век, във Виетнам през ХХ"

    Има много хубав европейски филм с Джон Малкович като Капитан Курц:
    https://www.imdb.com/title/tt0110002/?ref_=fn_al_tt_1

  4. 4 Профил на Корки
    Корки
    Рейтинг: 2920 Неутрално

    Голям маринист, но излъчва обреченост.

    Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.
  5. 5 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4375 Неутрално

    Юзеф Коженьовски - Конрад е една културна институция, днес почитана повече в Полша отколкото в Англия, където, както става за съжаление в развитите страни, четенето на книги е отмиращо умение.

  6. 6 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2813 Неутрално

    Като цяло -нелошо написана статия, но авторът е вмъкнал вече привичния антируски рефрен. Например:."..Семейството е благородно, но обедняло в съпротива срещу Русия....
    Той щедро харчи пари, взети назаем, опитва да ги върне с комар, но само трупа нови дългове.."
    Ако и баща му е бил същия, не е чудно че семейството било обедняло, от .."съпротива" :)

  7. 7 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2813 Неутрално

    Виждам вече едно минусче ми намигва дяволито:) Още един красноречив факт за политизацията при оценките на литературното творчество на известни писатели.
    Ето вече известния списък на писателите, които са били кандидати за Нобеловата награда 1969-70, заедно със Солженицин: Набоков, Жоржи Амаду , Симона де Бовуар, Борхес, Бел , Греъм Грин, Пабло Неруда, Толкиен , Андре Малро
    Дали пък не са по-големи писатели от известния дисидент, който после стана лош?

  8. 8 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4375 Неутрално

    До коментар [#6] от "тулса":

    Интересно е да се погледне цялата семейна картина. Бащата, Аполон Коженйовски и семейството му губят земите си като участници в октомврийското въстание и войната с Русия 1830-31. Майката обаче, Ева от аристократичната фамилия Бобровски, остават и увеличават богатствата си, и благодарение на бездетния си вуйчо Кожениовски е подпомаган финансово дълги години.
    Заради революционната дейност на бащата семейството е заточено през 1861 в Перм, но с връзки успяват да заменят на по-близката Вологда, а след три години присъдата е анулирана и те се местят в Чернигов, на украинска (днес) територия която полската аристокрация от изтока е смятала за свои земи. Там майката на Кожениовски умира от туберкулоза и възпитанието и образованието му е поето от богатия вуйчо, Тадеуш Бобровски, възпитаник на Киевския Университет, голям земевладелец и противник на въстанието, за разлика от другия вуйчо, Стефан Бобровски. По-късно се пренасят до Лвов, който през 1867 е в австрийската (австро-унгарската) империя и където политическият и финансовият климап са далеч по-благоприятни.
    Та, харченето на младия Юзеф си е било повлияно от факта, че богатият вуйчо е покривал белите, но до време.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK