Джоузеф Конрад - пътят към сърцето на мрака

Много се дразня когато почнат да го определят, като приключески, морски, юношески и пр. писател заради сюжетите в книгите му и изцяло пренебрегват цялата психологическа дълбочина и философските конфликти между героите, които изследва в книгите си. Отделно на ръка, че чисто като стил този човек дето не е говорел дума английски до 20-те си години е по-добър от почти всички английски писатели от онова време.

• 0 4
• Докладване

"Най-впечатляващо е обаче плаването като капитан на белгийски параход по река Конго. От него се ражда "Сърцето на мрака", книга, която Копола вгради във филма "Апокалипсис сега", като само пренесе действието от Белгийско Конго през ХIХ век, във Виетнам през ХХ"

Има много хубав европейски филм с Джон Малкович като Капитан Курц:
https://www.imdb.com/title/tt0110002/?ref_=fn_al_tt_1

• 0 7
• Докладване

Голям маринист, но излъчва обреченост.

• 0 2
• Докладване

Юзеф Коженьовски - Конрад е една културна институция, днес почитана повече в Полша отколкото в Англия, където, както става за съжаление в развитите страни, четенето на книги е отмиращо умение.

• 1 2
• Докладване

Като цяло -нелошо написана статия, но авторът е вмъкнал вече привичния антируски рефрен. Например:."..Семейството е благородно, но обедняло в съпротива срещу Русия....
Той щедро харчи пари, взети назаем, опитва да ги върне с комар, но само трупа нови дългове.."
Ако и баща му е бил същия, не е чудно че семейството било обедняло, от .."съпротива" :)

• 5 2
• Докладване

Виждам вече едно минусче ми намигва дяволито:) Още един красноречив факт за политизацията при оценките на литературното творчество на известни писатели.
Ето вече известния списък на писателите, които са били кандидати за Нобеловата награда 1969-70, заедно със Солженицин: Набоков, Жоржи Амаду , Симона де Бовуар, Борхес, Бел , Греъм Грин, Пабло Неруда, Толкиен , Андре Малро
Дали пък не са по-големи писатели от известния дисидент, който после стана лош?

• 2 2
• Докладване

До коментар [#6] от "тулса":

Интересно е да се погледне цялата семейна картина. Бащата, Аполон Коженйовски и семейството му губят земите си като участници в октомврийското въстание и войната с Русия 1830-31. Майката обаче, Ева от аристократичната фамилия Бобровски, остават и увеличават богатствата си, и благодарение на бездетния си вуйчо Кожениовски е подпомаган финансово дълги години.
Заради революционната дейност на бащата семейството е заточено през 1861 в Перм, но с връзки успяват да заменят на по-близката Вологда, а след три години присъдата е анулирана и те се местят в Чернигов, на украинска (днес) територия която полската аристокрация от изтока е смятала за свои земи. Там майката на Кожениовски умира от туберкулоза и възпитанието и образованието му е поето от богатия вуйчо, Тадеуш Бобровски, възпитаник на Киевския Университет, голям земевладелец и противник на въстанието, за разлика от другия вуйчо, Стефан Бобровски. По-късно се пренасят до Лвов, който през 1867 е в австрийската (австро-унгарската) империя и където политическият и финансовият климап са далеч по-благоприятни.
Та, харченето на младия Юзеф си е било повлияно от факта, че богатият вуйчо е покривал белите, но до време.

• 1 3
• Докладване