"С Емил Димитров бяхме вечно на диета"

"Безнадежден случай" е новата книга за Богдана Карадочева – под редакцията на Георги Тошев и дописана от Стефан Димитров

© "Книгомания"

"Безнадежден случай" е новата книга за Богдана Карадочева – под редакцията на Георги Тошев и дописана от Стефан Димитров



Безнадежден случай" е новата книга за живота на известната поп певица Богдана Карадочева, съобщи издателство "Книгомания". Тя ще се разпространява до дни в книжарниците. През 2010 г. излезе първата биографична книга на певицата "Богдана на 20 и на 30 х 2".


Новото издание е под редакцията на журналиста Георги Тошев, а съавтор е композиторът Стефан Димитров - партньор в живота на Карадочева.


"Безнадежден случай" носи заглавието на едноименното стихотворение на Миряна Башева (1947 - 2020), превърнало се в емблематична песен от репертоара на Карадочева. Книгата обаче се състои от две части: първата е автобиографичният разказ на самата певица, а втората - на Стефан Димитров.




"Познават се от деца, били са приятели, за да станат един ден семейство. Богдана Карадочева и Стефан Димитров са доказателство, че във всяка добра история пръст има Съдбата. Той е създал едни от най-хубавите български песни. Тя е изпяла част от тях и е донесла на България международно признание. Двамата остават сред най-обичаните български изпълнители", пише Георги Тошев, който е в автор на филма "Париж на Богдана".


В "Безнадежден случай" певицата разказва за къщата на Далида в Монмартър, за кабарето "Распутин" и елегантното кафене "Фукетс", за бохемския живот в Париж, за цената да бъде част от музикалния живот на френската столица. Но книгата е не толкова равносметка на кариерата, колкото прозрения за любовта, сцената, приятелствата и предателствата, компромисите и успеха.


"Имаше конкуренция, но омраза - никога. Работехме и правехме по стотици концерти годишно. Колко песни, колко репетиции, колко километри и колко много очи - подозрителни, невярващи, благодарни, просълзени. Не обичам да пея в тъмна зала. Искам да виждам очите на хората, само тогава разбирам дали наистина съм стигнала до тях", разказва Карадочева.


Тя споделя и за многобройните си срещи с Георги Минчев, Лили Иванова, Емил Димитров, Стоянка Мутафова, Васа Ганчева, Михаил Белчев, Вили Казасян, художничката Милена Йоич, Таня Рапо, Тодор Колев, Маргарита Петкова, Асен Агов, Васил Найденов, Иван Стайков, Петър Стоянов и още много други .


Из "Безнадежден случай"


"С Емил Димитров бяхме вечно на диета"

© "Книгомания"


БОГДАНА КАРАДОЧЕВА: Миряна Башева е любима поетеса, тя е интелигентна, талантлива и неповторима. Харесвам всичките ѝ стихотворения и когато Стефан каза: "Дай да направим песен по"Безнадежден случай", аз се съгласих с радост. Текстът е много картинен и това, че "компетентните поколения" се опитват да ме научат, че "не си за мене", ме вдъхнови да я направим.


И "компетентните поколения" ме питаха: "Какъв Стефан, защо Стефан?", аз им отговарях - "Защо не?". Ние приличаме на тези хора от стихотворението. Често си губим ключа, но не само него. И документи, и мисли. Имаше още един куплет: "Всяка недостроена къща ни е ласка от райсъвета", но не го изпяхме, защото такива неща не можело да се пеят по времето на социализма.


Безнадежден случай
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


СТЕФАН ДИМИТРОВ: Нямам обяснение защо "Безнадежден случай" се превърна в една от най-популярните ни и обичани песни с Богдана. Не помня точно как започна всичко. Може би нещо в текста на Миряна Башева ни вдъхнови. По това време, някъде през 80-те, направихме няколко добри песни с Буба.


"Безнадежден случай" беше една от тях. Записахме песента и дори не я чухме. Веднага трябваше да тръгнем към Скандинавия. Няма да забравя как пътувахме на един огромен ферибот от Стокхолм до Хелзинки. Бяха минали месеци, а тогава нямаше джиесеми, и като ходехме да се обаждаме в пощата в Осло, имаше карта, в която единствени с черно бяха отбелязани България, СССР и може би Румъния. С всяка страна можеше да се свържеш, но с тези нямаше възможност. За другите имаше код, за да завъртиш и да се обадиш.


Прибираме се след няколко месеца и една приятелка на Богдана казва: "Каква е тази ваша песен? Много е популярна, пее се за едно листо?" А то текстът е: "Колко пъти - един ли, сто ли, ни разделяха с думи тежки..." Песента продължава да се пее. Хората я харесват, даже един сърбин я изпя, казва се Зоран Миливоевич. Разбрах, че е починал, за съжаление.


БОГДАНА КАРАДОЧЕВА: Със Стефан бяхме приятели и колеги от много години. Харесах го като композитор и той написа за мен едни от най-добрите си песни, а нямам спомен кога и как погледнах на него с други очи. Нещата са странни, те се случват, въпреки колебанията и съмненията. Щом е решила съдбата - те се случват.


СТЕФАН ДИМИТРОВ: Може да се каже, че нашата лична история с Богдана си е един безнадежден случай. Познаваме се от деца, много близки приятели бяхме, преди да станем семейство. Пътят ни не беше утъпкан. Не се виждаше ясно, беше все така със завои, премеждия, перипетии, докато се открием... Срещахме се тайно, докато бяхме още женени. Аз имах Миряна, дъщеря ми, тя имаше Лъчо, сина ѝ. Човек трябва да вярва в съдбата.


БОГДАНА КАРАДОЧЕВА: Нещата се случиха бавно и постепенно. Познавах всичките му гаджета, сгодявала съм го, знаехме си всичко. Веднъж, когато бях бременна с моя син, срещнах Стефан, който ми каза, че много иска да отида с него да си купи пердета, но го е срам да ходи с жена, която е с голям корем. И затова трябва да ходим на разстояние един зад друг. И така отидохме за пердета. Беше ми смешно и странно как после това прерасна в друго. Бяхме само приятели. И изведнъж... не знам. Случи се!


СТЕФАН ДИМИТРОВ: Най-голямото качество на Богдана е, че е талантливо родена. Има много специфичен глас, има отношение към фразата. Много е въздействаща като певица. Нехайна е само по отношение на това, което готви. (смеят се)


БОГДАНА КАРАДОЧЕВА: Най-голямото му качество е, че Бог му е спуснал от небето талант. Странно как светът около него се превръща в музика. Странен е и по-различен от другите. По-някога е умен, но невинаги и е доста безотговорен към много неща.


СТЕФАН ДИМИТРОВ: А защо не кажеш дали се напивам? Винаги така се случва, че когато аз се напия, все не е, където трябва. (смее се)


БОГДАНА КАРАДОЧЕВА: Важното е да има публика, която да го види. А пък за някои неща е отговорен - към дъщеря си, в повечето случаи - към мен. Безотговорен е към срещите си, към контактите си с хората. Мрази да говори по телефона, аз пък много обичам. Урежда си срещи, забравя. Безотговорен е към здравето си, към сериозното си поведение. (смее се)


СТЕФАН ДИМИТРОВ: Казал съм ѝ на Богдана да спре да пуши. И искам да направим няколко песни в стил Жулиет Греко. Представи си Богдана и аз на сцената, акустично, с едни мъдри текстове и отново на среща с публиката!


***


"Витошка" е широка колкото "Шан-з-Елизе"


Ах, Париж!!! Моя Любов! Най-дългата любов в живота ми. Сънувам го често и усещам парфюма му - аромат на кафе, "Житан", Сена, любов и вечност.


Благодаря на Емил, че ме заведе за пръв път там. Направихме знаменити концерти в театър "Л'Еуропеен" с оркестър "Балкантон" с диригент Димитър Ганев - Чичето, сестри Кушлеви, прекрасните Албена и Владко Парисови - танцуваща двойка от балета на Музикалния театър, и ние с Емил. Двайсет дни пълна зала и парижка публика! Всички вестници пишеха за нас: "Синатра на Изтока", "Българската Едит Пиаф"... Абе голяма работа!


В началото оркестърът, Васко Андреев, Кушлеви и аз спяхме в един хотел в Латинския квартал, а Емил и Мариета живееха в къщата на Далида в Монмартър. След няколко дни се преместих при тях. Гледахме от балкона Далида в прекрасната ѝ градина и тя ни махаше усмихната.


По това време бяха модерни едни брошки като черешки и нарисувани десетки черни бенки по лицето. Ние с Марчето се бяхме накичили като черешови дръвчета, а всичките сестри Кушлеви си купиха огромни шапки с периферии и не можеха да влизат по две в такси.


Станахме си парижанки за двайсет дни.


Мариета беше толкова красива, че по улицата се обръщаха след нея - с луди черни коси, с огромни очи и с такава фигура,каквато никой пластичен хирург и силикон не могат да сътворят.


Към края на престоя ни се явих на прослушване при мадам Ришар, импресарио, която отговаряше за руските кабарета. Руските кабарета бяха голяма мода и беше много престижно да се работи там. Харесаха ме. Уговорихме се, че след три месеца ще поема ангажимента да пея в едно от тях. Прибрахме се в София и през ден започнах да получавам от мадам Ришар покани за участие в гала спектакли - частни партита, премиери на филми и т.н. Но как можеше да се замине толкова бързо от България?


Трябваха договор, паспорт, изходна виза, разрешение от ОФ и какви ли не още глупости. Въпреки че ѝ обяснявах по телефона защо не мога да тръгна веднага, мадам Ришар така и никога не разбра защо всъщност не хващам първия самолет, за да пея на тези, желани от толкова артисти, участия...


И най-после, пак благодарение на Емил, за втори път заминахме за Париж. Наехме един апартамент до ул. "Паси" - елегантен, лъскав, с чисто бял мокет, десетки грамофонни плочи,картини и изящни статуетки. Апартаментът скоро бе превърнат в комуналка - Емил, Мариета, Васко Андреев с негов приятел Жужко-Пушко, Митко Щерев и аз. В две стаи и хол беше весело,шантаво и успешно. Правехме и записвахме песни, даже имахме с Емил един дует по музика на Митко Щерев (естествено на френски), който участваше в радиокласация и се беше качил до трето място, а в Ливан - на първо.


Богдана на 20 и на 30 х 2
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Няколко песни на Емил бяха станали големи хитове в Европа.


Митко и Емил композираха, аз пеех в страхотното новооткрито кабаре "Динарзад", скитосвахме по улиците и кафенетата на Париж, ходехме на кино, театър и концерти и посрещахме много гости с българска кухня. Обичахме се, разбирахме се и беше толкова хубаво!


С Емил бяхме вечно на диета, но всяка сутрин в пет часа се срещахме пред хладилника, всеки дошъл тайно от другия...

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Делян Ковачев
    Делян Ковачев
    Рейтинг: 622 Неутрално

    Не разбрах как обвърза бизнеса на Безос с демокрацията?

    Или просто итригантстваш?

  2. 2 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 2329 Весело

    А така, дайте нещо по..... живо, стига с тая политика. Богдана и Стефан Димитров са голяма работа, да са живи и здрави

  3. 3 Профил на danielv
    danielv
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    Защо не, може и да се окаже нещо интересно.

  4. 4 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7623 Неутрално

    Никоя друга българска естрадна певица няма такова аристократично излъчване.

  5. 5 Профил на makemydayy
    makemydayy
    Рейтинг: 1203 Неутрално

    Добро момиче и певица...
    И все пак е интересно как някой български граждани са се шляели на воля в невероятния Париж,а на мнозинството беше забранено да отиде дори до Малко Търново...
    Нещо се губи или скрива в тая прекрасна история...

  6. 6 Профил на makemydayy
    makemydayy
    Рейтинг: 1203 Неутрално

    Добро момиче и певица...
    И все пак е интересно как някой български граждани са се шляели на воля в невероятния Париж,а на мнозинството беше забранено да отиде дори до Малко Търново...
    Нещо се губи или скрива в тая прекрасна история...

  7. 7 Профил на makemydayy
    makemydayy
    Рейтинг: 1203 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK