"Празнината" - впечатляващ роман от Катерина Върмет

"Празнината" - впечатляващ роман от Катерина Върмет

© ЖАР-Жанет Аргирова



Текстът е препубликуван от рубриката на "Тоест" - "На второ четене". Тя е за книги, публикувани преди поне година, които редакцията желае да препоръча. Заглавието е на "Дневник". Правилното име на авторката е Катерина Върмет, независимо, че в търговския оборот все още се срещат единични бройки на книгата с корица, на която името й е изписано по друг начин.


"Празнината" от Катерина Върмет


Превод от английски Мария Стоева, издателство "ЖАР - Жанет Аргирова", 2018


Катерина Върмет е млада канадска писателка и поетеса, а "Празнината" е впечатляващият ѝ дебютен роман. Освен че се занимава с писане, Върмет е и активистка в борбата за равенство на коренното население в Канада. Тя е от метиски произход и е от Уинипег - такива са и героите в книгата, там се развива и действието. Израснала е в квартала, където е т.нар. празнина:




"Празнината е къс земя на запад от Макфилипс Стрийт. Представлява тясна ивица от около четири парцела, която прекъсва стройните редици плътно прилепени къщи от двете ѝ страни, а после пресича всички преки от "Селкърк" до "Лейла", тоест целия Северен квартал на града. Хората така и не даваха име на това място, а и най-вероятно изобщо не му обръщаха внимание."


Празнината
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Върмет е живяла в същия този квартал, където поне една четвърт от жителите са метиси и канадски индианци. Нивата на престъпност в града и квартала са високи и това води до допълнителна стигматизация и ежедневни трудности.


Писателката не е имала привилегията да преживее спокойно или идилично детство. Била е свидетелка и потърпевша на насилие и език на омразата от малка. 18-годишният ѝ брат е бил обявен за изчезнал в продължение на шест месеца, преди да бъде открит мъртъв. Върмет е била едва на 14. Според нея поради това, че е изчезнал след вечер с приятели и че е от малцинствена група, медиите са били апатични и не са отделили внимание на липсата му.


За тях той е бил просто поредният запилял се алкохолик или наркоман, при това от "онези", от "тях", "другите". Толкова непоносимо лесно се приема, че животът на някои хора сякаш просто има по-малко значение. Именно тогава Върмет е разбрала по брутален начин какво значи дискриминация. В този момент се е породило и желанието ѝ да се опита да промени ситуацията.


Затова "празнината", естествено, е метафора - за неглижирането, предразсъдъците и пренебрегването на маргиналните и рискови групи от медии, институции и общество. Метафора е и за тежката травма, която жителите на квартала носят. Рана, която не кърви, но боли - и се предава през поколенията.



Освен метафора обаче, "празнината" е и съвсем конкретно местопрестъпление. Една майка вижда от прозореца си нещо, което ѝ прилича на побой и изнасилване в снега. Обажда се на полицията и оттук нататък започва разследването за това какво е станало. Макар да използва жанрова криминална рамка, писането на Върмет е висока проба литература, изпълнена с човещина, плавност и детайли, които я сближават с Алис Мънро и Майкъл Кънингам. Но налице е и една безкомпромисност: жестоката реалност не е омекотена, предадена е без остатък, без многозначителна недоизказаност и без сантиментализиране. Не е спестено нищо от описанието на това да израснеш в краен квартал и да имаш неподходящ произход и цвят на кожата.


В главите на романа се разказва за станалото престъпление от десет различни гледни точки. Деликатното оркестриране на подобна полифония от дебютен романист е впечатляваща и всичките награди за романа са напълно заслужени. Но освен майсторство, в тази книга има две по-важни неща - грижа и дълбочина. Между посвещението и началните епиграфи е поместено семейното дърво на род от четири поколения.


Романът рови във връзките и историите на това малко общество във всичките им нюанси. Никога, даже и от хубав документален филм, не бих могъл да разбера живота на тази общност и положението, в което е поставена от твърде дълго време. Тя е изтъкана от болка, фрустрация и комплекси, но и от голяма и заразителна сила и надежда. Всекидневието ѝ е описано подробно и в него може да се потъне плавно и спокойно.


Майките
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Четейки, се сетих за сериал от миналата година, който гледах - невероятния "Може и да те съсипя". В него основната история е също за изнасилване. От един момент нататък се сетих и за "Майките" на Теодора Димова. Замислих се и че Габор Мате, в момента наистина популярен в България покрай филма "Мъдростта на травмата", е унгарски канадец, учил във Ванкувър и работил там като лекар в продължение на десетилетия.


А десетте различни разказвачи на книгата разкриват обширна панорама именно на мъдростта на травмата, но и на самата травма - има алкохолни и наркотични зависимости, има и много агресия, младежки гангстерски банди и дилъри на наркотици, и безсилие и лъжи. Централно място заема насилието над жени, но и страхът от насилието над жени и отзвукът от насилието над жени у самата жена и близките ѝ.


Натъртвам и потретвам, защото българският контекст и публичен дебат, със своята консервативност, цинизъм и тесногръдие, заслужават непрекъснато припомняне за необходимостта от приемането на специални закони срещу домашното насилие и насилието над жени и деца.


Един от двата епиграфа на книгата гласи следното:


"Най-често срещаният начин хората да се откажат от силата си е като си помислят, че не притежават такава."


Пурпур
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Думите са на Алис Уокър, авторката на романа "Пурпур" (1982), издаден на български едва преди три години. В екранизацията на Спилбърг от 1985 г. участват Опра Уинфри и Упи Голдбърг. Ако "Празнината" има своя филмова версия, се надявам в нея да участват такива големи имена, за да привлекат по-голямо внимание към проблемите в книгата.


Но имам една по-голяма надежда. Мечтая хората да не се отказват от силата си. И в близко бъдеще да мога да прочета роман със сходен в сърцевината си човешки заряд и той да е написан от човек, роден, живял и израснал в българска ромска махала. Или в дом за деца. Такъв роман от някого от кърджалийския регион.


Или от българската ЛГБТИ общност. Такъв роман от Списъкът може да бъде продължен. Такива книги може и да са написани, но да не са издадени. Или да са издадени, но да са останали невидими и забутани в ъглите на живота и книжарниците.


Българската литература, телевизия и кино са разкачени от реалността от прекалено много време и при това по един (в по-голямата си част) надменен, лъжлив, печалбарски, циничен и повърхностен начин...


Много се надявам скоро подобни български романи да стигнат до читателите, защото са така нужни. Много се надявам по тях да бъдат направени филми и сериали. И лека-полека това агресивно, нецивилизовано и нечовешко отношение да се промени, защото и без това е ужасно късно - толкова отдавна живеем в нормализирана мизерия и празнина. Но разбира се, по-добре късно, отколкото никога.

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 683 Неутрално

    е има си ас - нумеро уно е. ама стефковия кументар е отгоре.

  2. 2 Профил на ДрънкалУтУ
    ДрънкалУтУ
    Рейтинг: 579 Неутрално

    Поредната книга на "модерна тематика"....

    Мани мани...
  3. 3 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 3249 Неутрално

    Когато пишете за някой чужд писател (или книга), добре би било да показвате някъде из текста как са изписани те на съответния език (или поне на английски).
    Ако целта ви не е чисто комерсиална разбира се.
    Да се надяваме, че не е.

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"
  4. 4 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 996 Неутрално

    “написан от човек, роден, живял и израснал в българска ромска махала. Или в дом за деца. Такъв роман от някого от кърджалийския регион.
    Или от българската ЛГБТИ общност. “
    ——
    А най-добре да е гей ром от Кърджали израсъл в дом за деца. Туй умнюкрасните сте бетер свраки дет са фъргат на лъскавото. Момичето е симпатяга, може и да пише свястно, ма за кухите телектуалци най-важното е, че била метиска и си мислят, че требе да е кафява. Сещам се как преди няколко години разпъваха на кръст Джоузеф Боудън за дет си позволявал да пише за индианци, кът не бил чистокръвен индианец. Щот, нали, книга за бездомни котки може да са пише само от котка и непременно бездомна такава. Стефчоу, оди мама да та погали по главичката!

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  5. 5 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 528 Неутрално

    А какъв е този текст - рецензия, реч, обзор? Почти нищо не разбрах за самата книга. Освен това се съдържа известно назидание на финала, и изобщо в тая перспектива - трябва ли да си с различен цвят на кожата или различна сексуалност, за да са дискриминиран? Хората са дискриминирани за какво ли не - възраст, пол, цвят на косата, социално положение, роднински връзки, дискриминирани са даже за това, че съществуват, ако са действително откровени и споделят действителните си възгледи, а не само онези, които са в синхрон с удобни въпроси. Покрай расовата дискриминация, хиляди други проблеми са дискриминирани. Например, черните в Америка. Създателката на съответното движение междувременно стана милиардерка и познайте какво, купува си къщи като за световно в предимно бели квартали. Защо? Защото дори черните знаят, че където отидат, нищо правят, освен да увеличават мизерията и хаоса. Тези хора са напълно неспособни да се самоуправляват организирано и положението в Африка го показва. В САЩ е ужас вече. Превърнаха Чикаго в локва кръв. Борят дискриминацията с дискриминация на бели журналисти. Има много готини черни и талантливи хора, които са описвали колко мързеливи са черните принципно от време оно. Само се чудят каква поразия да направят. И не знам защо за тях продължава да се мисли като за бедни. Не са, отдавна. Има хиляди черни милиардери и милионери, има стотици хиляди стипендии за черни, които им се дават ей така, без даже да имат нужните качества. Осигуряват им се работни места и награди, само защото са черни. Не съм чувал да се прави нещо такова за бедни бели, никъде. Това е напълно безсрамно морално търгашество, което няма нищо общо с реалността. Това че един луд полицай уби един черен се превърна в събитие на века, а това че във Флорида банди черни изтрепаха като през последните няколко месеца десетки хора организирано, за забавление и назидание не е в новините, защото черните убийци са жертви, те имат нужда от помощ и къща за един милион долара, а не от затвор! Най-смешното е, че те говорят за себе си като за коренно население. Америка им принадлежала. "Най-дискриминираните" черни никога не се сещат за реалното коренно население на Америките, никога не казват и дума за него. На всичкото отгоре мразят евреите масово, при все че евреите са едни от първите, които се борят за правата им. За такива пълни идиоти става дума. Ах, никога няма да забравя как опечалената съпруга на Флойд едва си бършеше сълзите с 10-сантиметровия си маникюр, който си беше направила от мъка. А край нея едва още трима души влизаха в кадър, толкова бяха заслабнали всички от мъка, дискриминация и глад. А онзи ден четох, че Нико е била изнасилена на 13 години от чернокож войник, но дори нея се осмеляват да наричат расистка, защото говорила срещу черните. Е, па, няма ли поне тя право, баси?! Що за удивителна простащина и безгръбначие?! Коренното население е друга работа.

  6. 6 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 528 Неутрално

    А какъв е този текст - рецензия, реч, обзор? Почти нищо не разбрах за самата книга. Освен това се съдържа известно назидание на финала, и изобщо в тая перспектива - трябва ли да си с различен цвят на кожата или различна сексуалност, за да са дискриминиран? Хората са дискриминирани за какво ли не - възраст, пол, цвят на косата, социално положение, роднински връзки, дискриминирани са даже за това, че съществуват, ако са действително откровени и споделят действителните си възгледи, а не само онези, които са в синхрон с удобни въпроси. Покрай расовата дискриминация, хиляди други проблеми са дискриминирани. Например, черните в Америка. Създателката на съответното движение междувременно стана милиардерка и познайте какво, купува си къщи като за световно в предимно бели квартали. Защо? Защото дори черните знаят, че където отидат, нищо правят, освен да увеличават мизерията и хаоса. Тези хора са напълно неспособни да се самоуправляват организирано и положението в Африка го показва. В САЩ е ужас вече. Превърнаха Чикаго в локва кръв. Борят дискриминацията с дискриминация на бели журналисти. Има много готини черни и талантливи хора, които са описвали колко мързеливи са черните принципно от време оно. Само се чудят каква поразия да направят. И не знам защо за тях продължава да се мисли като за бедни. Не са, отдавна. Има хиляди черни милиардери и милионери, има стотици хиляди стипендии за черни, които им се дават ей така, без даже да имат нужните качества. Осигуряват им се работни места и награди, само защото са черни. Не съм чувал да се прави нещо такова за бедни бели, никъде. Това е напълно безсрамно морално търгашество, което няма нищо общо с реалността. Това че един луд полицай уби един черен се превърна в събитие на века, а това че във Флорида банди черни изтрепаха като през последните няколко месеца десетки хора организирано, за забавление и назидание не е в новините, защото черните убийци са жертви, те имат нужда от помощ и къща за един милион долара, а не от затвор! Най-смешното е, че те говорят за себе си като за коренно население. Америка им принадлежала. "Най-дискриминираните" черни никога не се сещат за реалното коренно население на Америките, никога не казват и дума за него. На всичкото отгоре мразят евреите масово, при все че евреите са едни от първите, които се борят за правата им. За такива пълни идиоти става дума. Ах, никога няма да забравя как опечалената съпруга на Флойд едва си бършеше сълзите с 10-сантиметровия си маникюр, който си беше направила от мъка. А край нея едва още трима души влизаха в кадър, толкова бяха заслабнали всички от мъка, дискриминация и глад. А онзи ден четох, че Нико е била изнасилена на 13 години от чернокож войник, но дори нея се осмеляват да наричат расистка, защото говорила срещу черните. Е, па, няма ли поне тя право, баси?! Що за удивителна простащина и безгръбначие?! Коренното население е друга работа.

  7. 7 Профил на Wornoxmaniak  и ОФ  баницата в мола
    Wornoxmaniak и ОФ баницата в мола
    Рейтинг: 724 Неутрално

    До коментар [#6] от "ТумбаЛумба":

    Тъкмо си бях помислил, че всички са се разбягали от Дневник и тук пишат само партийци и ми дадохте надежда, че не е така.

    Wornoxmaniak Най-подискан, репресиран и цензуриран коментатор във форума на Дневник за всички времена. Навсякъде гонен, всякъде приет.
  8. 8 Профил на Lazarus
    Lazarus
    Рейтинг: 1003 Неутрално

    Явно гратовете идват само за реклама на женски книжки.

  9. 9 Профил на Мусаши
    Мусаши
    Рейтинг: 1753 Неутрално

    Кой точно е виновен за високата престъпност,в квартала ,в който е израснала-местните или лошите бели управници?
    И кой го осъществява това насилие над жени-местните от квартала или лоши бели момчета от други квартали?

  10. 10 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 2999 Весело

    До коментар [#9] от "Мусаши":

    Шшшшшшт! Мислещият логично не е добър гражданин!

    Еретик
  11. 11 Профил на itwasalladream
    itwasalladream
    Рейтинг: 292 Неутрално

    Авторът на рецензията казва повече за собственото си желание да се хареса на либералстващия псевдоинтелектуален "елит" у нас, отколкото за самата книга.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK