По малките улици на живота

Емилия Милчева удържа журналиста в себе си и разказва, както го правят умелите разказвачи.

© портал "Култура"

Емилия Милчева удържа журналиста в себе си и разказва, както го правят умелите разказвачи.



Текстът е препубликуван от "Портал Култура".


Познавам Емилия Милчева като журналистка с дългогодишна практика в печатни и електронни медии. Със сериозен професионализъм, с чувствителност към социални, граждански и политически аспекти в живота ни днес. Това е първата ѝ книга с разкази.


Имам известно принципно предубеждение, често оправдано, но и понякога опровергавано, към автори, които се занимават професионално с публицистика и които изведнъж се насочват към художествената литература. Жанровете са различни все пак, въпреки че съзнавам относителността и "границите" в понятието жанр. И все пак да си качествен, много добър журналист, не означава автоматично, че ще си и добър писател. Опитът ми в четенето на книги също оправдава подобна предубеденост. Е, в случая книгата на Милчева я опроверга, затова и ще започна с едно просто изречение. Това са много хубави разкази.




Това, че човек не може да избяга от себе си, от интересите си, от чувствителността си, от ценностите си, се проявява в сборника. Има разкази, чиито сюжети са обвързани с "особеностите" на политическия ни живот. Други - със социални проблеми. Трети - с живота на определена социални групи - възрастни хора, на финала на живота си, бедни и лишени от нормално съществуване, захлупени от тежестта на бита и безнадеждността на онова, което идва занапред, също са сред героите, които населяват пространството на разказите.


Има известна неравномерност според мен в подредбата - в първата част сюжетите са по-скоро житейски, отколкото обвързани с определен политически или социален контекст. Към края нещата се променят. Но общото впечатление е за разказване, което не "употребява" техниките на публицистичния език, добре познати ни от медиите, които могат по "лесен" начин да предизвикват съчувствие, да ни накарат да си кажем "ето, да, това е животът, това са политиците ни, това са журналистите ни".


Ела и ме спаси
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Езикът в тях не определя, не посочва с пръст кое е "добро", кое е "зло"... Кое какво е. Милчева удържа журналиста в себе си и разказва, както го правят умелите разказвачи. Движи се по хода на сюжета, без да го запълва с множество детайли и подробности, без да го оставя да ни отведе до ясен край, до предвидима ситуация или разрешение. Без да взима страна. Има дистанцираност в разказването ѝ, която оставя повече пространство за движение. Не само като отношение, а и като разгръщане на разказа. Има линии в него, които не водят само в една посока. Може да се тръгне и в друга. Има премерена недоизказаност, която определено е за добро и оставя повече свобода на читателя - и в емоционално, и в мисловно отношение.


Още един момент, който не бих искала да пропусна - умението да "представиш" герои, които от една страна, не са нищо изключително, и които в една или друга степен имат нещо специално в себе си, нещо, което ги прави различни от тези, които сме свикнали да наричаме "нормални" хора. Или пък не - може би точно те са наистина нормалните хора, способни на големи жестове или на необичайни за другите, но красиви по своему постъпки. В "Ела и ме спаси" авторката оставя и впечатлението за "автобиографичност", която винаги "работи" и предизвиква у читателя повече разбиране и усещане за близост.


В случая за мен не е важно дали в разказите има автобиографичен момент, или не. Важното е, че Емилия Милчева създава художествена реалност, твърде близка до житейската, която познаваме или за която сме чували, и това прави текстовете ѝ силни в своята "достоверност".


За финал - хубава книга е написала Милчева, някои от разказите в нея са направо образци за добра, майсторска проза.

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3506 Неутрално

    Вярвам, че "хубава книга е написала Милчева, някои от разказите в нея са направо образци за добра, майсторска проза", защото уважавам и харесвам журналиста Емилия Милчева. Искаше ми се, обаче, да можем да прочетем поне откъс, ако не цял разказ. За да си съставим мнение за творчеството ѝ.
    Имам забележки към корицата на книгата. "Безцветна" и невзрачна е, дори да е в унисон с настроението на разказите, да ни настройва за молбата за помощ. Известно е, че И корицата продава изданието.

    „Някои битки се водят повече от веднъж, за да бъдат спечелени.“ Баронеса Маргарет Тачър




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK