По малките улици на живота

Емилия Милчева удържа журналиста в себе си и разказва, както го правят умелите разказвачи.

© портал "Култура"

Емилия Милчева удържа журналиста в себе си и разказва, както го правят умелите разказвачи.



Текстът е препубликуван от "Портал Култура".


Познавам Емилия Милчева като журналистка с дългогодишна практика в печатни и електронни медии. Със сериозен професионализъм, с чувствителност към социални, граждански и политически аспекти в живота ни днес. Това е първата ѝ книга с разкази.


Имам известно принципно предубеждение, често оправдано, но и понякога опровергавано, към автори, които се занимават професионално с публицистика и които изведнъж се насочват към художествената литература. Жанровете са различни все пак, въпреки че съзнавам относителността и "границите" в понятието жанр. И все пак да си качествен, много добър журналист, не означава автоматично, че ще си и добър писател. Опитът ми в четенето на книги също оправдава подобна предубеденост. Е, в случая книгата на Милчева я опроверга, затова и ще започна с едно просто изречение. Това са много хубави разкази.




Това, че човек не може да избяга от себе си, от интересите си, от чувствителността си, от ценностите си, се проявява в сборника. Има разкази, чиито сюжети са обвързани с "особеностите" на политическия ни живот. Други - със социални проблеми. Трети - с живота на определена социални групи - възрастни хора, на финала на живота си, бедни и лишени от нормално съществуване, захлупени от тежестта на бита и безнадеждността на онова, което идва занапред, също са сред героите, които населяват пространството на разказите.


Има известна неравномерност според мен в подредбата - в първата част сюжетите са по-скоро житейски, отколкото обвързани с определен политически или социален контекст. Към края нещата се променят. Но общото впечатление е за разказване, което не "употребява" техниките на публицистичния език, добре познати ни от медиите, които могат по "лесен" начин да предизвикват съчувствие, да ни накарат да си кажем "ето, да, това е животът, това са политиците ни, това са журналистите ни".


Ела и ме спаси
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Езикът в тях не определя, не посочва с пръст кое е "добро", кое е "зло"... Кое какво е. Милчева удържа журналиста в себе си и разказва, както го правят умелите разказвачи. Движи се по хода на сюжета, без да го запълва с множество детайли и подробности, без да го оставя да ни отведе до ясен край, до предвидима ситуация или разрешение. Без да взима страна. Има дистанцираност в разказването ѝ, която оставя повече пространство за движение. Не само като отношение, а и като разгръщане на разказа. Има линии в него, които не водят само в една посока. Може да се тръгне и в друга. Има премерена недоизказаност, която определено е за добро и оставя повече свобода на читателя - и в емоционално, и в мисловно отношение.


Още един момент, който не бих искала да пропусна - умението да "представиш" герои, които от една страна, не са нищо изключително, и които в една или друга степен имат нещо специално в себе си, нещо, което ги прави различни от тези, които сме свикнали да наричаме "нормални" хора. Или пък не - може би точно те са наистина нормалните хора, способни на големи жестове или на необичайни за другите, но красиви по своему постъпки. В "Ела и ме спаси" авторката оставя и впечатлението за "автобиографичност", която винаги "работи" и предизвиква у читателя повече разбиране и усещане за близост.


В случая за мен не е важно дали в разказите има автобиографичен момент, или не. Важното е, че Емилия Милчева създава художествена реалност, твърде близка до житейската, която познаваме или за която сме чували, и това прави текстовете ѝ силни в своята "достоверност".


За финал - хубава книга е написала Милчева, някои от разказите в нея са направо образци за добра, майсторска проза.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK