Тази приказка за чимиджими-чмиджоми ми е останала като белег от детството. И сега я използвам като пример за нещо много тъпо. Явно не съм бил на висотата да я оценя...
"А, и да не забравя: всякакви прилики с действителни лица и събития е случайна и непреднамерена. Ако някой някаква някак открие - за негова сметка си е..."
Ето нещо по въпроса:
"Асоциации, припознаване и внушения
Припознаването е един от основните похвати за внушения, който се използва в интернет и медиите. Както видяхме, почти всичко може да бъде предмет на внушение - може да ни се внушава например определена нагласа за самите нас, да ни се внуши определена представа за дадена ситуация или пък измамна идея за това какво мисли някой за нас, определена гледна точка, опасения от възможни рискове и опасности, емоции, желания, състояния и т.н. Припознаването създава асоциативна връзка между индивида, предмет на внушение, и обектът, който съдържа това, което се внушава или асоциацията за него. Най простият начин за постигане на внушение чрез припознаване е чрез сравнение на субекта с друг човек, реален или измислен герой, животно или някакъв обект. Целта е да се постигне идентификация на субекта с това, с което е сравнен. В това няма никаква „наука“, още от най ранни години децата се обиждат, оприличавайки се едно друго на какво ли не. Новото в случая е, когато такива внушения не се отправят директно, а се загатват, използват се в завоалиран контекст, настоятелно, методично и дълготрайно. Така субектът се приучава да се припознава дори и в най завоалираните намеци, което има по силен емоционален ефект, отколкото директното внушение. При такова припознаване човек може да започне да гледа на някои свои недостатъци през призмата на обекта, в който се е припознал, като по този начин те да бъдат акцентирани и преувеличени в съзнанието му. Това, във времето може да породи и психологически комплекс. "
Тази приказка за чимиджими-чмиджоми ми е останала като белег от детството. И сега я използвам като пример за нещо много тъпо. Явно не съм бил на висотата да я оценя...
Съжалявам, Таксиров...... В края на 'моята книга' , такъв сценарий няма....
И.... " Ода на отчаянието"....подхожда много повече от "хакнатия мозък".... А началото на мъките започва от пасажа... "Научният прогрес направи тези болни амбиции възможни"...... Което в тоя форум съм го повтарял многократно....
Научният прогрес винаги е нож с две остриета. Универсална и вечна рецепта за контрол няма. Еволюцията на една система за контрол води до еволюция и на субектите на този контрол, както и до непредвидими последици. Това важи още повече, когато системата е създадена и контролирана пак от хора. И НЛП(невролингвистично програмиране) например е бил замислен като "тайна наука", но някак си бе изтърван. Процесите се объркват.
"Ода на отчаянието" не е подходящо заглавие. В края на книгата припомням мисълта(не е моя) "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще", което не е отчаян вопъл, а просто мироглед и себеусещане.
Всъщност, работното име беше "Краят на Индивида?"(като въпрос). Не вярвам това да е края, дори и да минем през Апокалипсис.
Не помня на колко години прочетох "Чимиджими-чамиджоми". И до днес си спомням пасажи от книгата. Авторът Борис Априлов не ме е манипулирал а благодарение на него съм се изградил като човек.
Дано е така.....но вече съм започнал да се съмнявам че не е..... :(.... В. Днешно време вече има технологии които с лекота могат да объркат индивида....кое е реалност и кое истина..... Например.....можеш да вървиш сред някаква пустиня, но около теб да има на всякъде палми и зеленина.....
Чимиджими-чамиджоми ======= И все пак.....откъде е произхода на този израз......? Оказва се че при лазовете е често използван под формата lami cimi (лами Джими)...... Лами Джими уок (lami cimi yok)....е често използван израз в Анадола....и означава "няма две мнения по въпроса".... Не е изключено тази лакардия да е останала от културното наследство на Византия.....
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.ОK
Виж видео 
Тsonkooo
Рейтинг: 1366 НеутралноХубаво стихотворение, за нищото и нещото.
potop
Рейтинг: 8 НеутралноТази приказка за чимиджими-чмиджоми ми е останала като белег от детството. И сега я използвам като пример за нещо много тъпо. Явно не съм бил на висотата да я оценя...
Petko Boukov
Рейтинг: 756 НеутралноСпомням си, че Домби "тренираше за часовник", като си поглеждаше ръката, понеже му бяха обещали, че ще му купят :)
Тези, които те карат да вярваш в абсурди, могат да те накарат и да вършиш зверства. Волтер, 1765Боян Таксиров
Рейтинг: 1610 Неутрално"А, и да не забравя: всякакви прилики с действителни лица и събития е случайна и непреднамерена. Ако някой някаква някак открие - за негова сметка си е..."
ФАТАЛНА ГРЕШКА: https://fatalerror.bgЕто нещо по въпроса:
"Асоциации, припознаване и внушения
Припознаването е един от основните похвати за внушения, който се използва в интернет и медиите. Както видяхме, почти всичко може да бъде предмет на внушение - може да ни се внушава например определена нагласа за самите нас, да ни се внуши определена представа за дадена ситуация или пък измамна идея за това какво мисли някой за нас, определена гледна точка, опасения от възможни рискове и опасности, емоции, желания, състояния и т.н. Припознаването създава асоциативна връзка между индивида, предмет на внушение, и обектът, който съдържа това, което се внушава или асоциацията за него.
Най простият начин за постигане на внушение чрез припознаване е чрез сравнение на субекта с друг човек, реален или измислен герой, животно или някакъв обект. Целта е да се постигне идентификация на субекта с това, с което е сравнен. В това няма никаква „наука“, още от най ранни години децата се обиждат, оприличавайки се едно друго на какво ли не. Новото в случая е, когато такива внушения не се отправят директно, а се загатват, използват се в завоалиран контекст, настоятелно, методично и дълготрайно. Така субектът се приучава да се припознава дори и в най завоалираните намеци, което има по силен емоционален ефект, отколкото директното внушение. При такова припознаване човек може да започне да гледа на някои свои недостатъци през призмата на обекта, в който се е припознал, като по този начин те да бъдат акцентирани и преувеличени в съзнанието му. Това, във времето може да породи и психологически комплекс. "
https://unbrain.eu/?bg
MyTwoCents
Рейтинг: 601 НеутралноЯвно! Плочата я знам наизуст. За всяка житейска ситуация има подходящ цитат от Лиско. @)----,--'--
eti mehter
Рейтинг: 4359 НеутралноДо коментар [#4] от "Боян Таксиров":
BukalemunСъжалявам, Таксиров......
В края на 'моята книга' , такъв сценарий няма....
И.... " Ода на отчаянието"....подхожда много повече от "хакнатия мозък"....
А началото на мъките започва от пасажа... "Научният прогрес направи тези болни амбиции възможни"......
Което в тоя форум съм го повтарял многократно....
deaf
Рейтинг: 2593 НеутралноДо коментар [#4] от "Боян Таксиров":
До коментар [#6] от "eti mehter":
Да внушава нещо на хората може само жив човек,който притежава харизматично излъчване.
Боян Таксиров
Рейтинг: 1610 НеутралноДо коментар [#6] от "eti mehter":
ФАТАЛНА ГРЕШКА: https://fatalerror.bgНаучният прогрес винаги е нож с две остриета. Универсална и вечна рецепта за контрол няма. Еволюцията на една система за контрол води до еволюция и на субектите на този контрол, както и до непредвидими последици. Това важи още повече, когато системата е създадена и контролирана пак от хора. И НЛП(невролингвистично програмиране) например е бил замислен като "тайна наука", но някак си бе изтърван. Процесите се объркват.
"Ода на отчаянието" не е подходящо заглавие. В края на книгата припомням мисълта(не е моя) "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще", което не е отчаян вопъл, а просто мироглед и себеусещане.
Всъщност, работното име беше "Краят на Индивида?"(като въпрос). Не вярвам това да е края, дори и да минем през Апокалипсис.
Ивайло Атанасов
Рейтинг: 8 НеутралноДо коментар [#4] от "Боян Таксиров":
Не помня на колко години прочетох "Чимиджими-чамиджоми". И до днес си спомням пасажи от книгата. Авторът Борис Априлов не ме е манипулирал а благодарение на него съм се изградил като човек.
Ивайло Атанасов
Рейтинг: 8 НеутралноДо коментар [#6] от "eti mehter":
Чели ли сте за Лиско?
Явно не сте!
Но тролите за жълтите ви копейки или ердоганки ( то е едно и също).
Vlado Nikolov
Рейтинг: 1314 ВеселоОще помня името на медузата от "Лиско на море" - Глагоабазубадуза.
eti mehter
Рейтинг: 4359 НеутралноДо коментар [#7] от "deaf":
BukalemunДано е така.....но вече съм започнал да се съмнявам че не е..... :(....
В. Днешно време вече има технологии които с лекота могат да объркат индивида....кое е реалност и кое истина.....
Например.....можеш да вървиш сред някаква пустиня, но около теб да има на всякъде палми и зеленина.....
eti mehter
Рейтинг: 4359 ЛюбопитноЧимиджими-чамиджоми
Bukalemun=======
И все пак.....откъде е произхода на този израз......?
Оказва се че при лазовете е често използван под формата lami cimi (лами Джими)......
Лами Джими уок (lami cimi yok)....е често използван израз в Анадола....и означава "няма две мнения по въпроса"....
Не е изключено тази лакардия да е останала от културното наследство на Византия.....
eti mehter
Рейтинг: 4359 ЛюбопитноИзраза дори се употребява и в песните....
Bukalemunhttps://youtu.be/karKtgLY1D8