© Личен архив/ Диляна Денева
Диляна Денева
В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува Диляна Денева. Тя е партньор в агенцията за LinkedIn маркетинг BookMark, също и отговорен редактор на сайта "Аз чета". Консултант е по достъпна среда с 5-годишен опит в правозащитната сфера. Завършила е психология в британския университет The Open University.
Защо четете?
- Така умея да живея и не искам да опитвам по друг начин.
Какво четете?
- Книги, статии от достоверни източници, всичко, което ми е необходимо, за да се чувствам добре в кожата си и да ставам по-добър човек и професионалист. Поне това си казвам всяка сутрин, че искам да правя.
Как избирате четива?
- Капризно избирам, но се вслушвам в препоръки, чета ревюта и най-вече се доверявам на вътрешния ми глас за настояща потребност. Повечето ценни книги съм открила покрай работата си в "Аз чета".
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
- Ако имах нощно шкафче, там щях да сложа "Около Исандия за 14 дни" от Крум Крумов - прочетена и изпъстрена с листчета книга, за която искам да запиша размислите си, но все още не се организирам да го направя. Често с истински хубавите книги е така. До нея ще бъде електронният ми четец, на който в момента чета и препрочитам "Чувствителният разказвач" от Олга Токарчук. Когато излезе от печат, дълго ще бъде разлиствана и оставяна вечер на хипотетичното нощно шкафче. Без драматизъм в определението - това е книга вселена.
Коя е последната книга, която ви впечатли?
- Без изненада за четящия това интервю - "Чувствителният разказвач". Бързо се превърна в любимата ми на Токарчук, макар че "Изгубената душа" и "Карай плуга си през костите на мъртвите" са изключително проницателни и дори предизвикателни (в смисъла на това да излезеш от обувките си и да ти стане неудобно от някои от повдигнатите теми). "Чувствителният разказвач" обаче е върховно интелектуално и душевно удоволствие. Ролята и смисъла на четенето, на разказването на истории, на мястото на литературата в живота ни днес и изобщо...
Опитах да изброя част от темите в книгата, но по-добре ще направя, ако си позволя да цитирам част от предговора на Георги Господинов: "Да, в тази книга има история на науката, теория на писането и на въображението, психология на четенето, екология и увод към антропоцена, има философия и религия, но най-вече възхвала на нещо, което обединява всичко това - силата на литературата и по-точно на самото разказване, на историите, които слепват частиците на света."
Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?
- Преди ритуал ми беше да ставам час по-рано от необходимото, за да чета. Сега ценя повече съня си (немалка роля за това има книгата "Защо спим?" на Матю Уокър) и по-рядко се лишавам от сън заради четенето. Чета, когато имам време, нужда и нагласа, което за радост означава често и по няколко пъти на ден. Що се отнася до количеството, колкото - толкова. Вчера прочетох една книга, но това не означава, че чета всеки ден по толкова. Не виждам смисъл за себе си и да си поставям цел за прочетен брой книги в Goodreads. Със сигурност качеството е по-важно за мен.
Електронна книга, аудио- или на хартия?
- И трите носителя са добре дошли. Определено Storytel вдигна нивото на качество на аудиокнигите и съм слушала доста. Напоследък времето за слушане по-скоро отива в интересни за мен подкасти, но и за аудиокнигите има време. С времето ставам все по-малко "всеядна" по отношение на четенето, което означава, че избирам доста внимателно това, което ще си пусна, но, разбира се, има достатъчно. За удобствата на електронния четец и аромата на хартията сигурно сте чували достатъчно, така че няма да ги изтъквам. Накратко, повечето формати дават възможност за повече четене, така че какво по-хубаво от това?
Четете ли на друг език освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- Чета и на английски - пак в трите формата. Добре зададен въпрос всъщност. Наистина има известна разлика в преживяването, може би в близостта до автора, когато го четеш на езика, който тя/той ползва. Ако прочетете есето "Делото на Хермес, или как преводачите спасяват света всеки ден" в "Чувствителният разказвач", ще осмислите много по-дълбоко есенциалната роля на преводача за една творба. И вероятно вече ще гледате на оригинала и превода на една книга като на две отделни произведения. Твърде сходни, разбира се, но със сигурност с важни отлики. И в този ред на мисли нямам предпочитание към един от двата вида, но ги чета с тази идея.
Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?
- Всичко това и много повече. Сега например чета "Изгубени връзки" от Йохан Хари - книга, която от първо лице разказва за депресията, някои погрешни схващания, свързани с нея, и за адекватния начин на отношение към хора, които минават през това. Чета я не само за да разбера какво означава клиничният термин, а за да опитам да съпреживея това, през което близки хора около мен минават. Човек не може да види, усети, преживее безкрайно богатата палитра на всичко случващо се по света, но може да навакса значително с четене.
Предпочитаният от вас жанр?
- Откривам навсякъде по нещо за мен, това се и променя с времето. Съвсем естественият ход на нещата - ти се променяш, променят се и нуждите ти - интелектуални, емоционални, душевни.
Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?
- Спирам да говоря за книгаТА, но се досещате коя ме вълнува много дълбоко в момента. Ценен подарък бе "Клара и Слънцето" на Казуо Ишигуро. Всяка негова книга е интелектуално предизвикателство и се чувствам много комфортно в световете, които изгражда. "Спортният ген" на Дейвид Епстийн също се нарежда сред страхотните подаръци. В по-общ план има и книги, които майка ми ми е препоръчвала като дете, и по-скоро начина, по който го е правила - говореше с такава страст, че аз вече мира не намирах, докато не прочета книгата. Една такава книга е "Пучини: Бохеми и пеперуди" на Янош Бокаи.
Любимият ви литературен герой?
- Паметта ми не е така добра, че да направя бърз мисловен преглед на всичко прочетено. Но се сещам за Георг Хених - всъщност реална личност, за която Виктор Пасков разказва. Ако не се брои, тогава четирима, ако може - Мери, Алистър, Том и Хилда от "На смелите се прощава" от Крис Клийв. Не мога един от тях само да избера, историите им са твърде преплетени, а и самите им характери се влияят един от друг. Но са изключително ярки и запомнящи се! И книгата е вълшебство.
Е, от любима крими поредица не мога да не спомена Хари Хуле. Както каза издателката на Ю Несбьо в скорошен разговор - да не си герой в книгите му! Все ще те удари животът с мокър парцал. Но да го четеш си е супер.
На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?
- Георги Марков, Ерик-Еманюел Шмит, Крис Клийв, Мичио Каку, Стивън Пинкър, Михай Чиксентмихай. О, страшно е трудно! Дори да напиша по едно изречение за всеки писател (има още много!), пак ще стане безкрайно дълъг отговорът ми. От журналистите, които следя, с удоволствие отличавам Камен Алипиев. Не съм от най-ревностните почитатели на поезията (ето, срам и тук), но от съвременните се възхищавам на Иван Ланджев.
Класическите български поети всички са имали формираща донякъде за вкусовете ми роля. Но пак благодарение на майка ми има една малка книжка със стихотворенията на Ботев, която е със статут на икона в библиотеката на родителите ми. Съответно специална е и за мен.
Как съхранявате книгите си?
- В момента голяма част са в кашони, чакащи да се преместят в по-удобно книжно леговище. Други са на бюрото ми, има и пръснати из вкъщи. Навсякъде стоят добре, дори да не са строени в библиотека.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- "Авария на края на галактиката" от Етгар Керет. Керет е автор, за когото слушам прекрасни отзиви отдавна, но едва наскоро го открих - именно през тази книга. Както си говорихме с моя близка приятелка, много бързо се "сприятелих" със стила му. Използвам тази дума, защото израелският писател успява да скъси много бързо дистанцията с читателя, без това да е за сметка на сериозността на прозата му. Хуморът му е остър и смел, разкошен е!
Коя ви разплака?
- Сещам се за "Чернобилска молитва" от Светлана Алексиевич. Трябва да си под наркоза, за да не се потресеш дълбоко емоционално от разказаните истории. Най-вече защото са истински. И на по-малко драматични четива се просълзявам, но ще ги запазя за себе си.
Последната книга, която ви разочарова?
- "Пътеводител в квантовия свят" от Джим Ал-Халили и бързам да кажа защо! Това е материя, която ми е страшно интересна и в същото време безкрайно трудна за осмисляне и запомняне. Така че разочарованието беше от мен самата, че не успях веднъж завинаги да ги схвана тези концепции и да реша жива ли е, мъртва ли е тая котка! Съспенсът остава...
Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?
- По възможност аз да си я пиша всеки ден. Макар че без външни играчи няма как да стане, разбира се. Ако трябва буквално да отговоря на въпроса ви - кой не би искал Уолтър Айзъксън да се заеме с биографията му!
Но може би е твърде зает. Шегувам се, моля ви се, каква биография...
Как ще се казва вашата автобиография?
- О, сега пък автобиография! Злоупотребих с иронията, с която прикривам скромност на горния въпрос, минавам на следващия.
Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
- "Доброжелателните" на Джонатан Лител. И тук някакъв капацитет не ми достигна, мой си. Огромни адмирации за преводача Георги Ангелов, който (струва ми се) е положил къртовски труд. Попадала съм на няколко негови интервюта за книгата и вероятно заради него някой ден ще се върна към четенето ѝ.
Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?
- "Одисей" на Джеймс Джойс. Ето, посипах си главата с пепел. Особено като си помисля тайно, че има и други непрочетени класики.
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
- Ох, не си падам много по препрочитането. Идеята за "антибиблиотека" на Насим Талеб и пълната с непрочетени книги библиотека на Умберто Еко ми дават кураж, че не съм съвсем странна в този аспект. Има още толкова съкровища за откриване. Разбира се, има и причини да разлистиш вече прочетена книга, есетата на Токарчук ще бъдат пример за това, сигурна съм.
Как се променя вкусът ви във времето?
- Чета все повече нехудожествена литература. Възхищавам се на популяризаторите на науката и черпя колкото може повече от тях. Без от това да страда и фикцията, също безкрайно важна роля има тя за мен.
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?
- Че е възможно човек да обиколи Исландия за 14 дни с велосипед, много воля, още повече шоколад и най-вече с вътрешна мотивация.
