Откъс от "Бразилия" на Стефан Цвайг

Откъс от "Бразилия" на Стефан Цвайг

© Издателство



През 1941 г., в разгара на Втората световна война, Стефан Цвайг намира убежище в Бразилия. Писателят е очарован от ослепителната ѝ природа, от нейните толерантни, дружелюбни и открити жители, които живеят в мир и хармония. Резултатът е, че той създава завладяващ портрет на Бразилия - от годините ѝ на незначителна колония до възхода ѝ като диаманта в короната на Португалия, от дните на робството и златната треска до динамиката на съвремието, изпълнено със смайващи контрасти.


Стефан Цвайг е роден през 1881 г. във Виена в семейство на евреи. През 1934 г. емигрира в Лондон, а през 1941 г. заминава за Бразилия, където продължава да твори. Писал е поезия, проза, драми и есета. Добива световна слава с произведенията си "Шахматна новела" и "Нетърпеливо сърце", както и с историческите си миниатюри и биографии, сред които "Мария Антоанета", "Мария Стюарт" и "Магелан". През 1942 г. се самоубива заедно със съпругата си Лоте.


Откъс от "Бразилия" на Стефан Цвайг

© Издателство




Книгата излиза на български от издателство "Вакон".


Хиляди и хиляди години огромната бразилска земя стои непозната и безименна със своите шепнещи тъмнозелени гори, със своите планини и реки, с ритмичния плясък на морето. Вечерта на 22 април 1500 г. внезапно на хоризонта се бялват платна, към сушата се приближават широки, тежки каравели и на следващия ден първите лодки акостират на чуждия бряг.

Бразилия. Страна на бъдещето
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Това е португалската флота под командването на Педро Алварес Кабрал, потеглила през март 1500 г. от устието на река Тахo, за да извърши незабравимото пътешествие на Вашку да Гама, възпято от Камоинш в неговите "Лузиади", и така да повтори това feito nunca feito1 около нос Добра надежда до Индия. Казват, че насрещните ветрове отклоняват корабите толкова далеч от курса на Вашку да Гама край африканския бряг, че те стигат до този непознат остров. Първоначално наричат този бряг "остров Санта Крус", тъй като никой не предполага какви са размерите му. И така, откриването на Бразилия се пада на Португалия и на Педро Алварес Кабрал просто в резултат на една прищявка на ветровете и вълните - като не отбелязваме пътешествията на Алфонсо Пинсон, който стига близо до устието на Амазонка, и ако не смятаме за първо откритие съмнителното пътешествие на Америго Веспучи. Разбира се, историците отдавна вече не са склонни да вярват в тази "случайност", защото Кабрал води със себе си лоцмана на Вашку да Гама, който познава най-краткия път, а легендата за насрещните ветрове се опровергава от показанията на летописеца Перо Ваш де Каминя, който се намира на един от корабите и изрично потвърждава, че те продължават пътуването си от Зелени нос sem haver tempo forte ou contrario2. Следователно, щом никаква буря не ги отклонява толкова надалеч в западна посока, внезапното им акостиране в Бразилия вместо на нос Добра надежда навярно става с цел или което е още по-вероятно - някаква тайна заповед от краля кара Кабрал да отклони курса си толкова много на запад. Тоест вероятно дълго време преди официалното откриване португалската корона е разполагала с тайни сведения за съществуването и географското местоположение на Бразилия. Тук се крие още една дълбока тайна, изчезнала завинаги заедно с документите от архива, унищожен по време на земетресението в Лисабон, и светът навярно никога няма да узнае името на първия, истинския откривател. Както изглежда, веднага след откриването на Америка от Христофор Колумб португалците изпращат един кораб да разузнае около този нов континент и той се връща с ново поръчение; или пък - и за това има известни свидетелства - още преди аудиенцията на Христофор Колумб португалската корона е разполагала с повече или по-малко сигурни сведения за тази страна в Далечния запад. Но каквото и да знаят португалците, те грижливо се пазят да не се издадат пред завистливите си съседи.


1 Никога непостигнато преди него (порт.). - Б. р.


2 "Без да има буря или неблагоприятно време" (порт.). - Б. р.

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Ефтимъ Кировъ
    Ефтимъ Кировъ
    Рейтинг: 51 Неутрално

    Книгата излиза за пръв път през 1945 г и преводът е много по-добър. Дело е на Борислав Вечеров. Уникалното на това първо издание,е че на предната половина на обложката е списано на новия правопис (шумкарския отечественофронтовски простопис е наложен на българите в края на февруари 1945г.),а самото книжно тяло и задната обложка са на етимологичния български с краесловни ерове, двойно е и голема носовка.
    Издателството е М. Смрикаровъ.

    Който се интересува от качествени преводи на големия австрийски писател Цвайг, може да си намери "Светътъ отъ вчера",издание декемврий 1944г. на Славчо Атанасов, библ. Златни Зърна , превод на Живка Драгнева (първата жена лектор в България), което е в пъти по-качествено от преводите на Ива Илиева през комунизма, или последния на Анна Лилова през посткомунистическата родна демонокрация.


  2. 2 Профил на Ефтимъ Кировъ
    Ефтимъ Кировъ
    Рейтинг: 51 Неутрално

    П.С. Извинявам се. Сега видях,че от това издателство Вакон направо са копирали превода на Вечеров от 1945г, просто са го пейстнали на простописа. Няма лошо. Важно е книгата да достигне до повече читатели, тъй като е доста по-забравена

  3. 3 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1349 Неутрално

    До коментар [#1] от "Ефтимъ Кировъ":

    ебати кументарите. евалла! благодаря!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK