"Сули" - новият роман на Джон Гришам, излиза и на български

Това е първият роман на майстора на юридическия трилър за света на баскетбола.

© "Обсидиан"

Това е първият роман на майстора на юридическия трилър за света на баскетбола.



Сули" - новият роман на Джон Гришам, излиза и на български в превод на Надежда Розова, съобщи издателство "Обсидиан". Книгата е писана по време на изолацията заради пандемията от Ковид-19. Още с публикуването си в САЩ в края на април тази година романът влезе в бестселър класацията на "Ню Йорк таймс".


В "Сули" известният майстор на юридическия трилър навлиза отново в света на спорта. Ако в "Калико Джо" Гришам разказа история за бейзболист, то в новия роман главният герой е баскетболист.


"В своя първи роман за света на баскетбола Джон Гришам ни отвежда в спортната вместо в съдебната зала. Самуел Сулеймон, по прякор Сули, е нешлифован диамант, суров талант с големи мечти за звездната лига и с още по-големи предизвикателства, които трябва да преодолява извън игрището", се казва в анотацията на романа.




Главният герой заминава за Съединените щати със своите съотборници от Южен Судан, за да участва в селекционен баскетболен турнир. Младежът е великолепен атлет: бърз, пъргав, с невероятен вертикален отскок. Някои елементи от играта му обаче се нуждаят от усъвършенстване, затова той не впечатлява американските селекционери.


По време на турнир той разбира, че родното му село е опожарено от бунтовници в продължаващата гражданска война. Баща му е убит, сестра му е отвлечена, майка му и двамата му по-малки братя са в бежански лагер. Трагедията на младия суданец трогва треньора на един колежански отбор в Северна Каролина и той му предлага спортна стипендия. Въпреки че Самуел е резерва, е решен да успее за да доведе семейството в САЩ. В крайна сметка успява и се превръща в легенда.


Джон Гришам (66) е сред най-успешните криминални писатели в света. Неговите съдебни трилъри са продадени в 300 милиона тираж, шест от тях имат и успех в киното. Роден е в семейството на строителен предприемач и домакиня. Мечтае да стане професионален бейзболист, но учи за адвокат и работи като такъв почти 10 години. За първия му роман "Време да убиваш" го вдъхновява сърцераздирателна изповед на 12-годишна жертва на изнасилване, която чува в съда.


Из "Сули" от Джон Гришам


1


Сули
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

През април, когато Самуел Сулеймон беше поканен на проби за националния отбор, той беше седемнайсетгодишен, висок метър и осемдесет и осем и смятан за обещаващ пойнтгард. Беше известен както с бързината и отскока си, така и с хаотичните си пасове и посредствената стрелба.


През юли, когато отборът отпътува за Америка от столицата на Южен Судан, Джуба, той вече беше метър и деветдесет и три, също толкова бърз, още по-хаотичен с топката и все така неточен в стрелбата. Не си даваше сметка колко е пораснал, защото това не беше необичайно за един тийнейджър, но износените баскетболни маратонки му стискаха, а глезените му се подаваха изпод единствения му доста окъсял панталон.


През април, когато пристигна поканата, в Лота настанаха буйни празненства. Самуел живееше в това затънтено село в покрайнините на трийсетхилядния град Румбек. Беше прекарал там целия си живот, предимно в игра на футбол и баскетбол. Майка му Биатрис беше домакиня, слабообразована като всички жени в селото. Баща му Аяк преподаваше в местното училище с две класни стаи, построено от мисионери преди няколко десетилетия; беше по-скоро навес, отколкото сграда. Когато не дриблираше по прашните баскетболни игрища, Самуел работеше в зеленчуковата градина на семейството заедно с по-малките си братя или продаваше продукцията край пътя.


Засега в Лота беше относително спокойно и животът не беше лош. Вече втора година в страната се водеше ожесточена гражданска война - краят ѝ не се виждаше, - но макар ежедневието на хората да беше несигурно, те преживяваха някак и се надяваха утрото да им донесе нещо по-добро. Децата бяха на улицата по цял ден, ритаха или тупкаха топка - спортуваха за забавление.


Още от тринайсетгодишен Самуел беше най-добрият баскетболист в селото. Мечтата му, като на всяко друго дете тук, беше да играе в колежански отбор в Америка и да стигне до НБА, разбира се. В Националната баскетболна асоциация имаше няколко играчи от Южен Судан, които всички у дома боготворяха.


Когато в селото се разчу за поканата, съседите на семейство Сулеймон започнаха да се стичат пред кирпичената им къща със сламен покрив. Искаха да отпразнуват зашеметяващата новина. Някои жени носеха кани чай от джинджифил и канела или сок от тамаринд. Други пристигнаха с подноси фъстъчени сладки или бисквити, поръсени със захар. Това беше паметен момент в най-новата история на селото. Възрастните прегръщаха Самуел и му се възхищаваха. Хлапетата искаха да го докоснат - в техните очи той беше новият национален герой.


Момчето се наслаждаваше на всяка секунда, но се стараеше да напомня на всички, че е поканен само за проби. Трудно се влизаше в младежкия отбор, защото добрите играчи бяха много, особено в Джуба, където баскетболните клубове имаха дълга история и срещите се провеждаха на игрища с твърда настилка и дори паркет. В Лота, подобно на всички села в отдалечените райони, мачовете се играеха на открито, върху бетон или пръст. Самуел обясняваше, че само десет момчета ще бъдат избрани да отпътуват за Америка, където към тях ще се присъединят още петима, всичките от Южен Судан. Отборът щеше да участва в селекционни турнири в Орландо и Лас Вегас, където щеше да има стотици скау­ти на студентски отбори. Може би дори някои от НБА.


Когато заговориха за срещите в Америка, всички се развълнуваха още повече и никой не обърна внимание на предупрежденията на Самуел. За тях той вече пътуваше натам. Беше отраснал по селските игрища пред очите им, те знаеха колко ценен ще е за всеки отбор и мечтаеха с него. Празненството продължи до късно през нощта и когато Биатрис най-сетне го прекрати, Самуел си легна неохотно. Но не го ловеше сън. Цял час седя на леглото в тясната стаичка, в която спеше с по-малките си братя Чол и Джеймс, и тримата развълнувано си шушукаха. Над леглата им висеше голям плакат на Ниоло, най-известния баскетболист от Южен Судан, литнал високо над коша, докато забиваше топката с екипа на "Бостън Селтикс", който Самуел често си фантазираше, че носи.


На следващата сутрин стана рано, за да събере яйцата от полозите - първата му работа за деня. Закуси набързо и пое към училището с раницата и баскетболната си топка. Джеймс и Чол го последваха до близкото игрище, където той постреля около час, а те му връщаха топката. Дойдоха още момчета и познатото дриблиране и добродушните закачки огласиха сънливото утро.


В осем часа, колкото и да не искаха, прекъснаха играта и Самуел тръгна към училището с братята си. Беше в последния клас на гимназията, оставаше му един месец до дипломирането. Смяташе се за късметлия - по-малко от половината негови връстници, само момчета, щяха да завършат средно образование, а за университет дръзваха да мислят една шепа. Нямаше девически паралелки.


Самуел крачеше към училището, дриблираше и мечтаеше за колежите отвъд океана.


2
Две седмици по-късно, в петък сутринта, цялото семейство извървя дългия път до автогарата в Румбек, откъдето Самуел щеше да замине за Джуба. Престоеше му един уикенд на напрегнато съревнование. Махаха му за "сбогом", а майка му и сестра му бършеха сълзите си. Той щеше да се върне в понеделник.
Потеглиха с едночасово закъснение, което за Южен Судан си беше почти навреме. Разписанието беше гъвкаво заради лошите пътища и препълнените автобуси. Нерядко се случваше изобщо да не дойдат или пък да се развалят.


Не беше необичайно да закъсат насред път и пътниците да ходят пеша до най-близкото село.
Самуел седеше на предната седалка, притиснат между двама мъже, които обясниха, че пътуват вече три часа. Отиваха в Джуба да си търсят работа, доколкото той разбра. Не беше сигурен, защото говореха английски лошо и вмъкваха думи от племенното си наречие нуер. Той беше динка, най-голямата етническа група в страната, и първият му език беше динка, а вторият - английски. Майка му говореше четири езика.
От другата страна на тясната пътека седеше жена с три ококорени и смълчани деца.


Самуел ги заприказва на английски, обаче те не реагираха. Майката каза нещо на най-голямото дете, но Самуел не разбра нито дума.


В автобуса нямаше климатик, а прахолякът от застлания с чакъл път влизаше през отворените прозорци и се стелеше навсякъде: върху дрехите, чантите, седалките, по­да. Возилото се клатушкаше и подскачаше по главния път за Джуба и от време на време спираше, за да вземе някой, който му махаше, или за да слезе пътник.


След като стана ясно, че Самуел е баскетболист, който може би ще замине да играе в Америка, той се превърна в център на внимание. Баскетболът беше новата гордост на Южен Судан, бляскаво обещание, което понякога позволяваше на хората да забравят за яростния етнически конфликт. Повечето им баскетболисти бяха високи и слаби и играеха с ожесточение, което изумяваше американските треньори.
Ето защо пътниците разговаряха надълго и нашироко за баскетбола със Самуел.


Спираха във всяко село и качваха още пътници. Допустимият брой се оказа променлива величина и скоро шофьорът изпрати по-младите, сред които и Самуел, да се качат на покрива и да се погрижат чантите и кашоните да не изпопадат. Като наближиха Джуба, асфалтът замени чакъла и автобусът вече не друсаше толкова.


Поумълчаха се, докато минаваха покрай километрични гета с бараки, а после покрай квартали с по-стабилни постройки. Шест часа след като потегли от Лота, Самуел слезе от автобуса на централната автогара, истинско гъмжило от пристигащи и заминаващи. Упътиха го как да стигне до Университета на Джуба и после вървя до там един час.


Беше идвал в столицата само веднъж и сега отново се смая от съвременните удобства, павираните улици, неистовото улично движение, високите сгради, оживлението и добре облечените хора. Ако не успееше да влезе в отбора, Самуел смяташе да продължи образованието си тук. Искаше му се да живее в този град, стига да беше възможно, и да усвои някаква професия.


Намери спортната зала в кампуса и влезе притеснено. Беше нова и огромна. В неговата страна нямаше студентски турнири, нямаше отбори с емблеми и състезателни графици, нямаше запалянковци, които да присъстват на срещите. Залата се използваше за всякакви спортове на закрито, а също за митинги и събрания.


В далечния ѝ край Самуел видя мъж с клипборд и провесена на шията свирка, който наблюдаваше тренировката между два отбора с по четирима играчи. Самуел заобиколи игрището и се приближи към него.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (33)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Nedyalko Lazarov
    Nedyalko Lazarov
    Рейтинг: 1557 Неутрално

    Е, и?
    Тази година се навършват 200 г. от рождението на Достоевски. Някой ще публикува ли ново издание на “ Престъпление и наказание” или сега има читатели само за Гришъм?

  2. 2 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 628 Неутрално

    ""Книгата е писана по време на изолацията заради пандемията от Ковид-19."

    Мале, мале, все едно книгата е писана на Марс, или по време на Втората световна война, или докато авторът е бил на заточение или пък в плен на талибани...

    Пък корицата... боже, боже, мале, мале, какво доживяхме...

    Мисля, че още преди първи клас децата решават задачи като "открийте излишния елемент"...

    На едно дете да бяхте дали да я направи, щеше да е по-добре, може би даже шедьовър, ма то след туй нещо, всичко ще е шедьовър...

  3. 3 Профил на Ю Бря
    Ю Бря
    Рейтинг: 232 Весело
  4. 4 Профил на Nedyalko Lazarov
    Nedyalko Lazarov
    Рейтинг: 1557 Неутрално

    До коментар [#1] от "Nedyalko Lazarov":Майната му Достогейсски ...,https://www.tretavazrast.com/articles/фьодор-достоевски-за-българия-и-българите
    —цитат от коментар 3 на Ю Бря

    Е, и…Всеки, който дори малко познава психологията на българина може да предвиди, че ще срещне неблагодарност. Българите я познават най-добре от отношенията си с други българи.
    Но Достоевски не е Достоевски защото е казал нещо добро или не толкова добро за българите. Преведен е на полски, макар че мнението му за поляците не е високо и в Престъпление и наказание, когато става въпрос за госта поляк го нарича “малкото поляче”, подиграва се на акцента на евреина пред еврейската къща и също го нарича “малкото еврейче”.
    Престъпление и наказание е филмиран над 40 пъти, започвайки от от 1905 г във всякъкви страни, включително Индия, Мексико и Филипините.
    С Достоевски са израстнали поколения българи и ще бъде културно престъпление ако неговата 200 годишнина не се отбележи подобаващо.
    Между другото, кой е този Гришъм?



  5. 5 Профил на ivailosavoff
    ivailosavoff
    Рейтинг: 550 Неутрално

    Гришам си е на ниво, както винаги! Тази книга определено не разочарова! С голямо удоволствие отделих няколко часа от времето си за да и се насладя!

  6. 6 Профил на Бланш
    Бланш
    Рейтинг: 1969 Неутрално

    "Сули" що ми се римува с мули, ха ха ха тва не е за български читател, определено :-))

  7. 7 Профил на Контрол на съзнанието
    Контрол на съзнанието
    Рейтинг: 290 Любопитно

    Пише увлекателно, спор няма добър разказвач е.Но книгите му са за наивници и читатели с нисък интелект.Като прочетеш една от книгите му,знаеш какво ще се случи във всички останали.Раздава милиони като бонбонки и всеки читател баламурник започва да вярва,че мое да стане милионер без да си мръдне пръста.Подходящ автор е за гласоподаватели на ИТН и ГЕРБ.Не го препоръчвам на дебълите от ДеБъ,за тях са подходящи книгите на Маркс,Троцки и Раданч Кънев.😎

    Много съм прост
  8. 8 Профил на Контрол на съзнанието
    Контрол на съзнанието
    Рейтинг: 290 Любопитно

    Е, и? Тази година се навършват 200 г. от рождението на Достоевски. Някой ще публикува ли ново издание на “ Престъпление и наказание” или сега има читатели само за Гришъм?
    —цитат от коментар 1 на Nedyalko Lazarov


    Тея дето са ти ударили минуси са нищожества които си мислят,че Достоевски е възпял Октомврийската революция.Достоевски е Титан и е кощунство да бъде споменаван до Гришам,който пише на ишлеме.🐵

    Много съм прост
  9. 9 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 4068 Неутрално

    До коментар [#1] от "Nedyalko Lazarov":

    Ако не се лъжа, издателство "Захари Стоянов" имат много хубави издания на Достоевски с твърди корици.

  10. 10 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 4068 Неутрално

    Ще прочета и тази книга на Гришам. Дано не ме разочарова.

  11. 11 Профил на Контрол на съзнанието
    Контрол на съзнанието
    Рейтинг: 290 Любопитно

    Ще прочета и тази книга на Гришам. Дано не ме разочарова.
    —цитат от коментар 10 на Vlado Nikolov


    Нема те разочарова.И дано некой от второстепенните гирой ти хариза 5-6 милиона долара.🤡

    Много съм прост
  12. 12 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2717 Неутрално

    Харесвам една от първите му книги "Фирмата",(има и филм по нея с Том Круз). Пише завладяващо. Но писанията му се разминават с реалността. Прекалено се разминават.

    В "Престъпление и наказание" главният герой ми идва да го удуша! Типично по руски той така изпитва угризения на съвестта,така го бие по главата вината,че трови живота на всички свои роднини,близки и познати. А пък приятелката му заповядва малоумно:"Ако искаш да съм твоя,признай вината си пред полицията и нека те пратят в концлагер в Сибир за двадесет години. Ще те чакам!"
    И не,не критикувам Достоевски. Той просто и гениално описва това,което вижда.

  13. 13 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 4068 Неутрално

    До коментар [#12] от "deaf":

    Също и "Братята", "Версия пеликан", "Камерата".

  14. 14 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 4068 Неутрално

    До коментар [#11] от "Контрол на съзнанието":

    Не знам. Нещо спадна нивото му. Особено в сравнение с първите му романи.

  15. 15 Профил на Nedyalko Lazarov
    Nedyalko Lazarov
    Рейтинг: 1557 Неутрално

    Харесвам една от първите му книги "Фирмата",(има и филм по нея с Том Круз). Пише завладяващо. Но писанията му се разминават с реалността. Прекалено се разминават. В "Престъпление и наказание" главният герой ми идва да го удуша! Типично по руски той така изпитва угризения на съвестта,така го бие по главата вината,че трови живота на всички свои роднини,близки и познати. А пък приятелката му заповядва малоумно:"Ако искаш да съм твоя,признай вината си пред полицията и нека те пратят в концлагер в Сибир за двадесет години. Ще те чакам!" И не,не критикувам Достоевски. Той просто и гениално описва това,което вижда.
    —цитат от коментар 12 на deaf

    “ Той просто и гениално описва това,което вижда.”

    Мисля, че е точно обратното. Достоевски е слаб писател. Повествованието му е мудно, няма сетива за детайлите, има голяма слабост към преувеличение, героите му са схематични и много далеч от живи хора.
    Неговата сила и влиянието което е оказал е не в това, че е голям писател, а философ-екзистенциалист, който пръв и на достъпен за философски нешколуван читател, е поставил най-важните проблеми на битието. В престъпление и наказание, може би най-ясно (дори в сравнение с Братя карамазови) е илюстриран проблема “може ли чрез зло да се постигне добро”. . Разколников прави самопризнание, но дори и в епилога не става ясно дали е готов да търси покаяние. Въпросът остава без отговор.
    Нитчше, който обяви, че Бог е мъртав, казва че Достоевски е единствения психолог от когото е научил нещо.

  16. 16 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3133 Неутрално

    Харесвам Гришам , а сравнението с Достоевски е нелепо. Несъпоставими са ! По време ,по стил , по място....

  17. 17 Профил на Контрол на съзнанието
    Контрол на съзнанието
    Рейтинг: 290 Неутрално

    До коментар [#11] от "Контрол на съзнанието":Не знам. Нещо спадна нивото му. Особено в сравнение с първите му романи.
    —цитат от коментар 14 на Vlado Nikolov


    Винаги е тека.😎

    Много съм прост
  18. 18 Профил на Контрол на съзнанието
    Контрол на съзнанието
    Рейтинг: 290 Любопитно

    [quote#15:"Nedyalko Lazarov"][/quote]

    Да твърдиш,че Достоевски е слаб писател........,требе си невероятно красивоумен идиот.Сигурно одиш и да гласуваш?🙉🙉🙉

    Много съм прост
  19. 19 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 827 Неутрално

    гришам безкрайно го оважавам защото има нещо, което никой от бг писателите нема, а и което малцина от много по-голямите от него световни немат. както и да е, оспехи занапреде.

    обаче тва нащо политическа класа демек най-сетне класово осъзналия се пролетариат щото у нас сичкото политическа класа е тва, нема лево, нема десно, нема консерва, риберал или друго, обаче тва тая класа да й набия кол в задника- насераха се с разни "изчегъртвания", "тричания" и куп сходни чикии.. изроди мръсни гадни неграмотни нагли и ебливи.
    уж единственото по лошо от тва да не си чел нито една книга било да си прочел само една... да, ама не. тия са чели повече... явно, и четенето, и ебането и сичката им работа не е нищо повече от една чикия. а народа седи и гледа сеир и се спасява единично...нема друг народ дето като го ебат да го смета за сеир. сиреч, оспехи занапреде ви желая в сеира.

  20. 20 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 827 Неутрално

    изчегъртване, тричане... не гришам, ами некои пасажи за сад за вас. изроди гнусни кой тъй умни ви подучи че ако искате да сктапете нещо требе да запомчнете от езика?! от 30 години го инасилвате бг езика бе изроди.
    и да, кеф ми е, че рано или късно на такива като вас чикиджии всичко им се връща с лихвите. а дано да е по-късно, че лихвите да са по-горлеми.

  21. 21 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 827 Неутрално

    До коментар [#18] от "Контрол на съзнанието":

    не си губи времето., остави го чиляка да си рецитира глупости... стига да не прекалява няма да казваме кого и откъде... :).

  22. 22 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 827 Неутрално

    До коментар [#2] от "ТумбаЛумба":

    щото сичкото ора в бг които мейкват кур-ици са имат за голями ора на искусвото... същите като бг списувателите. а читателите.

  23. 23 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 827 Неутрално

    До коментар [#22] от "betona":

    ака читателите - щото у бг секи читател е преди сичко списувател.

  24. 24 Профил на bruno__dante
    bruno__dante
    Рейтинг: 1191 Весело

    До коментар [#1] от "Nedyalko Lazarov":Някой ще публикува ли ново издание на “ Престъпление и наказание” или сега има читатели само за Гришъм?

    тц
    най ногу са читателите на Господинов
    не си ли разбрал?

  25. 25 Профил на bruno__dante
    bruno__dante
    Рейтинг: 1191 Весело

    До коментар [#20] от "betona":

    алелееее ногу си са превазбудил
    не че нема що ма караи по полекащо си на възрас
    па земи си пущи ена снимка на профила
    ма не онаа с жьлтио шлифер а актуална
    кат моита
    е хххх х цееерц

  26. 26 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 827 Неутрално

    До коментар [#25] от "bruno__dante":

    бруно, църцориш глупусти както обикновено. не ми минават тия елементарни хватки и се кефя да те срешна, бес майтап. че аман от егоистични простаци. зарад туй отново те каня на по неколко бири. коректен си че утидох далеч в горните кументари ама сме бесен дори не толкоз на политическите бандити и мародери, колкото на целокупния бг народ който се изживява като техен слугинаж щото така му е по-удобно. има една книшка в два тома за един поп от видрица. земи я изчети.
    интиресно дали лазаров е чел твоите данте и брунови творби - хем са великулепно направени на бг.

  27. 27 Профил на bruno__dante
    bruno__dante
    Рейтинг: 1191 Неутрално

    До коментар [#26] от "betona":

    ша пииймм витртоално с тебе нема проблем
    саму не расбарх кви творби ?
    па видрица ми е у библьотеката мое некога да сам я чел таа тухлъ
    кои да повни от некулку вагона книги
    вапроса е ти кога са отвори на попа кога ти поцерне засдника

  28. 28 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 827 Неутрално

    До коментар [#27] от "bruno__dante":

    ами утиваш на гугала и си написваш бруно данте и ше ти изляни кви са...

  29. 29 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3476 Неутрално

    До коментар [#2] от "ТумбаЛумба":

    И аз имам забележка към оформлението на корицата. Като че се налага тенденция в издателствата ни да се издават книги със странни корици. Странна, невзрачна ми се стори корицата на сборника с разкази на Емилия Милчева, новото издание на "Зорба гъркът"; а е известно, че и корицата "продава" книгата.

    До коментар [#13] от "Vlado Nikolov":
    Позволявам си да добавя и "Партньори" - интересен сюжет, а финалът - неочакван, неподозиран, но възможен. :)))
    Допадна ми и предпоследният роман на Гришам, "Време за милост“, защото доброто трябва да побеждава, та дори и в литературно произведение.

    "Най-големият враг на познанието не е невежеството, а илюзията за познание." Стивън Хокинг
  30. 30 Профил на Nedyalko Lazarov
    Nedyalko Lazarov
    Рейтинг: 1557 Неутрално

    [quote#15:"Nedyalko Lazarov"]
    —цитат от коментар 18 на Контрол на съзнанието
    Да твърдиш,че Достоевски е слаб писател........,требе си невероятно красивоумен идиот.Сигурно одиш и да гласуваш?🙉🙉🙉[/quote]
    Може би. Но не го твърдя само аз, а също Лев Толстой и Владимир Набоков. В Лекции по руска литература, които ти вероятно не си чел, Набоков слага Достоевски дори след Тургенев.
    Единствената художествено издържана книга на Достоевски е Записки от мъртвия дом. Но там гроите му не са създадени, а копирани от действителността.
    Както вече казах, Достоевски не е писател, а философ-екзистенциалист още преди Нитче, Шопенхауер и Киркегор.
    Сега остава да ми благодариш, че съм обърнал внимание на глупостите, които ръсиш.

  31. 31 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 628 Весело

    [quote#15:"Nedyalko Lazarov"][/quote]

    Хегел го казва преди Ницше. А ако Достоевски е слаб писател, чичо, ти даже не съществуваш.

  32. 32 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 628 Весело

    До коментар [#30] от "Nedyalko Lazarov":

    Добре, бе, а ти Набоков ли си, Лев Толстой ли си? Значи, прочел си, че Набоков бил казал това и решаваш, че това е твоята гледна точка, ама не е! Това е гледната точка на Набоков. Ако не беше прочел Набоков, какво щеше да мислиш? Просто не тежи аргументът, че не е добър писател, защото не е твой! Аз съм чел Достоевски преди да Набоков. И трябва да ти кажа, че колкото пъти се връщам към него, толкова пъти се изненадвам как може да пише така човек през 19 век, че да бъде четен още 3 века поне след това. А аргументът, че героите му не били задълбочени ми е най-смешен. Няма как едновременно да се разкъсваш от вина и да не си задълбочен. Схематични са героите на ей такива като Гришам. Обаче, действието било мудно! Значи, хем искаме задълбочени герои, хем искаме бързо действие. Не става, то се подразбира! Изобщо не знаете какви ги дрънкате!

  33. 33 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 628 Весело

    До коментар [#30] от "Nedyalko Lazarov":

    Добре, бе, а ти Набоков ли си, Лев Толстой ли си? Значи, прочел си, че Набоков бил казал това и решаваш, че това е твоята гледна точка, ама не е! Това е гледната точка на Набоков. Ако не беше прочел Набоков, какво щеше да мислиш? Просто не тежи аргументът, че не е добър писател, защото не е твой! Аз съм чел Достоевски преди да Набоков. И трябва да ти кажа, че колкото пъти се връщам към него, толкова пъти се изненадвам как може да пише така човек през 19 век, че да бъде четен още 3 века поне след това. А аргументът, че героите му не били задълбочени ми е най-смешен. Няма как едновременно да се разкъсваш от вина и да не си задълбочен. Схематични са героите на ей такива като Гришам. Обаче, действието било мудно! Значи, хем искаме задълбочени герои, хем искаме бързо действие. Не става, то се подразбира! Изобщо не знаете какви ги дрънкате!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK