Избрани текстове на Мария Вирхов са събрани във "Вирхов блус"

"Книгата е мисионерска. Идеята беше да съберем и да припомним на българската четяща публика поетесата", казва Биляна Курташева, съставител на книгата.

© ''Жанет 45''

"Книгата е мисионерска. Идеята беше да съберем и да припомним на българската четяща публика поетесата", казва Биляна Курташева, съставител на книгата.



Десет години след смъртта на поетесата Мария Вирхов издателство "Жанет 45" публикува в един том избрани нейни текстове. Съставител на "Вирхов блус" е Биляна Курташева - литературен критик, историк и преводач.


"Книгата е мисионерска. Идеята беше да съберем и да припомним на българската четяща публика поетесата Мария Вирхов. В писането си Мария непрекъснато разглобява думите, играе с езика, дисектира и съшива наново по франкенщайновски начин. Но се получават красиви чудовища. В текстовете има много ритъм. Има едно непосредствено усещане за дъното на живота. Заедно с това поезията е много игрова, самоиронична", заяви Курташева в интервю за БНР, която е и автор на предговора на "Вирхов блус".


Вирхов блус
С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка
Купете



Мария Вирхов (1969 - 2011) е едно от най-ярките имена на българската поезия след 1989 г. Родена е в Ямбол. Пише още от ученичка. Владее еднакво добре български и руски, тъй като майка ѝ е рускоезична казахо-украинка, а и по-късно Мария учи руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Тя е поетеса, преводач, експериментаторка и нарушител на граници и в поезията, и в живота. Авторка е на стихосбирките "Жълта поезия" ("Литературен форум", 1995), "Вятърът мъртъв език" (ЛИК 1998), "Танци" (електронна книга, изд. "Литернет", 2005). През 2010 г. в Москва излиза на руски стихосбирката ѝ "Никомея" ("Автохтон").


Превежда от руски и английски текстове на Хлебников, Манделщам, Маяковски, Янка Дягилева, Павел Голдин, Ник Кейв, Том Уейтс, Дейвид Боуи. Има и три значими театрални превода от руски, реализирани на сцена от Явор Гърдев: "Чайка" на Чехов (Театър "Азарян", 2015), "Верона" на Алексей Шипенко (Народен театър, 2000) и "Руска народна поща" на Олег Богаев (Театър на българската армия, 1999). Мария Вирхов публикува в издания като "Литературен вестник", "Витамин Б", "Ах, Мария", както и в онлайн платформи; участва в литературни четения, концерти, пърформанси, граждански инициативи.


Умира на 15 юли 2011 г. в София.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK