"Сладко отмъщение АД" на Юнас Юнасон (откъс)

Издателство "Колибри"

Издателство "Колибри"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Сладко отмъщение АД" с автор Юнас Юнасон, предоставен от издателство "Колибри".


Четем "Сладко отмъщение АД" - една странна, абсурдна, сюрреалистична творба, която е не просто смешна и забавна, но и заредена с поетична справедливост. Автор е обичаният в цял свят майстор на хумористичния бестселър Юнас Юнасон!


"Сладко отмъщение АД" ни пренася в един свят, в който се срещаме с безскрупулния националист Виктор Алдерхайм, с бившата му жена Йени, с бившия му син Кевин, с масайския лечител Оле Мбатиан, с покойната южноафриканска художничка експресионистка Ирма Стърн и накрая, но не на последно място, с основателя на дружеството "Сладко отмъщение" Хюго Хамлин. Към когото се обръщат Йени и Кевин, които има за какво да отмъщават на Виктор. Заедно с Оле и Хюго те ще пътуват от Стокхолм до Лондон, Ню Йорк и кенийската савана в напрегната надпревара за наследството на голямата художничка и в опити да отмъстят на безсърдечния Виктор. Кой ще получи наследството, ще успее ли планът за отмъщението и дали ще е толкова сладко, колкото героите са очаквали?




С над 16 милиона продадени копия в 45 страни на 5 континента Юнас Юнасон се нарежда сред най-обичаните автори на бестселъри в света. Шведският майстор на хумора в продължение на две десетилетия гради кариера като журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент. За щастие на читателите, внезапно решава да обнови живота си и се посвещава на литературата.


Историческата сатира "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" е абсолютен триумф в Швеция, в резултат романът е преведен на 35 езика, от него са реализирани над 10 милиона екземпляра, а няколко години по-късно излезе и продължението "Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше". Феноменалният успех е затвърден от бестселърите "Неграмотното момиче, което можеше да смята" и "Убиеца Андерш и неговите приятели".


превод Радослав Папазов


Сладко отмъщение АД
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Сладко отмъщение АД" на Юнас Юнасон


Патриотизмът е добродетелта на порочните. Оскар Уайлд


На Оскар да му пратиш много здраве и друг път да не размишлява толкова много. Леля Клара


ПРОЛОГ


Имало едно време един средно успешен художник в Австро-Унгария. Казвал се Адолф и щял да стане световноизвестен с нещо друго.


Младият Адолф смятал, че истинското изкуство трябва да изобразява действителността, както я възприемат очите. Общо взето, като снимка, само че цветна. "Истината е красота", обичал да цитира той един французин, с когото иначе не искал да има нищо общо.


По-късно в живота си, когато Адолф вече не бил толкова млад, той давал заповеди да се горят книги, произведения на изкуството и дори хора в името на правилната представа за света. Това довело до най-голямата война в историята на човечеството. Адолф я загубил и умрял.
Неговата представа за света обаче просто изпаднала в лека дрямка.


ГЛАВА 1


Той нямаше представа кой е бил Адолф и никога не беше чувал за Австро-Унгария. Не му и трябваше. Беше лечител в едно далечно село в африканската савана. Остави толкова малко отпечатъци в червената, богата на желязо земя, че никой вече дори не помни името му.


Разбираше от лечителското изкуство, но сведенията за неговите умения се разпространяваха точно толкова малко извън пределите на долината му, колкото събитията от света достигаха в нея. Живееше скромно. Умря млад. Защото въпреки уменията си не можа да си помогне, когато най-много се нуждаеше от помощ. За него страдаха една малка група верни пациенти.


Най-големият му син всъщност беше твърде млад, за да поеме лечебницата, но традициите винаги са били такива и такива ще си останат.


Едва двайсетгодишен, наследникът беше още по-малко известен. Наследи общите знания на баща си, но не и неговото добродушие. Скромният живот не беше за него.


Започна промяната, като построи нова колиба с отделена чакалня, където да приема пациентите. Вместо шука взе да си слага бяла престилка и накрая си измисли име и титла. Синът на лечителя, чието име никой вече не си спомня, започна да се нарича доктор Оле Мбатиан като легендарния най-велик масай, лидер и визионер. Оригиналният беше мъртъв от много години и не протестира от отвъдното.


Заедно с всичко останало изтри и ценовия списък на баща си. Синът си написа свой собствен, който да приляга на великия воин. Вече не беше достатъчно да донесеш като заплащане торба с чаени листа или някое парче сушено месо, не и ако искаш докторът да те приеме. Лечението на леки оплаквания сега струваше по една кокошка, на по-сложните - коза. За наистина тежките случаи докторът искаше крава. Умирането си оставаше безплатно.


Времето минаваше. Лечителите в близките села затвориха клиниките си, като продължиха да носят същите си имена и твърдяха, че един истински масай не може да се облича в бяло. Репутацията на доктор Оле Мбатиан растеше заедно със списъка му с пациенти. Оградите за крави и кози трябваше постоянно да се разширяват. Оле изпробваше леченията си върху толкова много пациенти, че компетентността му започна да отговаря на носещата му се слава.


Лечителят с откраднато име вече беше заможен, когато се роди първият му син. За разлика от много други кърмачета, малкият оцеля, а после баща му го обучи в професията си, както повелява традицията. Оле Втори прекара много години до баща си, преди той да се спомине. Когато настъпи този ден, Оле Втори запази откраднатото име на баща си, но задраска докторската титла и запали бялата престилка, тъй като пациенти, дошли отдалече, твърдяха, че докторите, за разлика от лечителите, вероятно имат вещерски способности. На лечител със слава на вещер не му оставаха много дни в професията, нито пък в живота.


Така след доктор Оле Мбатиан дойде Оле Мбатиан Стария. Неговият първороден син, който пое клиниката след баща си и дядо си, пък се казваше Оле Мбатиан Младия.


С него ще започнем тази история.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на bizarre_infit
    bizarre_infit
    Рейтинг: 409 Неутрално

    С удоволствие ще я прочета, па макар според мен първите му три книги да са най-добри. Четях “Сто годишния …..” в обществен транспорт и се смеех на глас макар и да се опитвам да се сдържа - страшно е забавна и се чете на един дъх. Същото важи и за “Момичето, което…..” . Препоръчвам горещо на всеки който обича комедийно-сатиричния жанр. Колкото до “Убиеца Андерш….” и тя става но е едно стъпало по-долу от цитираните по-горе.

    Всеки го бива поне в едно нещо -ако и толкова не те бива, поне не пречи на другите.
  2. 2 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3342 Неутрално

    До коментар [#1] от "bizarre_infit":

    Четенето на "100 - годишния старец..." за мене беше приключение! Неочакван стил, сериозното се преплита със смешни ситуации и размисли... И аз се смях от сърце. Не съм чела "Убиеца Андерш...", но и "101- годишният старец..." е добро четиво. "Проблемът" на следващите романи на Юнасон, след "100 - годишния старец...", е, че ние, читателите, вече знаем какво да очакваме, докато първият му роман беше литературен шок.
    "Сладко отмъщение АД" вече се отличава от останалите романи на Юнасон - по краткото заглавие. :) Но ще се чете!

    "Най-големият враг на познанието не е невежеството, а илюзията за познание." Стивън Хокинг




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK