"Изгнаник" на Лев Пучков (откъс)

Издателска къща "Хермес"

Издателска къща "Хермес"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Изгнаник" с автор Лев Пучков, предоставен от издателска къща "Хермес".


Среднощният кървав сблъсък между момчетата от клуб "Патриот" и кавказките бандити завършва с трупове. Дима и Федя са обявени за федерално издирване, а освен това няколко казашки клана са обявили внушителна парична награда за главите им. Двамата учители от провинциалния руски град се превръщат в изгнаници и са принудени да бягат, като към тях доброволно се присъединяват Лена и Борман. Бегълците се укриват в покрайнините на Москва и извършват наказателни акции с подкрепата на нелегални националистически организации и тайни благодетели.


Укриващите се патриоти се ползват с огромен авторитет в средите на върлите противници на произвола на мюсюлманските преселници от бившите съветски републики. Затова именно на тях се пада да поведат мащабна акция срещу чуждите натрапници в общежитието на училище "Розенбаум". Към операцията се присъединяват и членовете на други патриотични клубове. Наказателната акция обаче прераства в страховито кърваво клане. За изгнаниците вече няма път назад, а бъдещето им готви само още по-жестоки сблъсъци.




Лев Пучков е роден през 1965 г. Завършва Новосибирското висше военно училище към Министерството на вътрешните работи на Русия. От 1987 до 2001 г. е офицер от вътрешни войски и служи на територията на Северен Кавказ и Закавказието. Като командир на отряд в "Спецназ" се сблъсква с невероятни ситуации на насилие и жестокост в борбата с трафика на хора, оръжие и наркотици. След като военната му част е разформирована, той се оказва на кръстопът.


Случайно започва да пише, когато решава да участва в местен литературен конкурс, на който журито остро критикува работата му. Впоследствие обаче голямо руско издателство публикува първата книга от серията "Спецназ", която се превръща в тотален бестселър. Следват още няколко много успешни поредици, като с времето авторът променя тематиката на романите си. Фокусът постепенно се измества към истории за олигарсите, трафика на наркотици, ксенофобията в Русия и религиозната експанзия на исляма. Някои от твърденията на Пучков са толкова шокиращи и скандални, че прокуратурата два пъти се е опитала да спре от продажба трилогията "Нация".


До момента общият тираж на романите на Пучков надвишава 3 милиона екземпляра.


Защо Лев Пучков пише трилогията "Нация"?


Казват, че Русия има Душа на жена.
Съгласен съм с това. Само моля да не бъркате душата с характера. Това са различни явления.
Нямам намерение да плаша и да скандализирам никого и пази боже, да призовавам за нещо. Беше ми интересно какво може да стане, ако тази поругана и простреляна Душа постъпи малко по-различно, отколкото е прието у нас, в Русия. Ако не се завре в дупката си, та в тъжна самота да ближе страшните си рани, не си сложи примката, не полудее от мъката и от позора, а се присъедини към изгнаниците, към отхвърлените от обществото. Към бившите лоялни граждани, които са изхвърлени от живота и са обречени на смърт - и затова нямат абсолютно никакви ограничения, когато избират начините, по които да оцеляват и да се самозащитават...


Защо пиша "Нация"? Можете да се смеете колкото си щете, но аз съм гражданин на моята страна и страшно се вълнувам от това какво може да стане с нея в най-скоро време.
Тъй като съм обзет от нескрита тревога, се опитвам да отговоря - първо на себе си - на няколко актуални въпроса.


1. Прекарал съм много години в Кавказ. У дома си кавказците - ако не отиваш при тях през нощта, ако си без автомат и ако не лежиш в техен зандан - са най-милите хора. Културни, възпитани, любезни, изключително гостоприемни и радушни.


Въпрос: защо децата на тези невероятно мили хора се държат по улиците на руските градове като последните копелета? Каква зла сила ги ръководи? Какво ги кара да изливат тонове кал върху славяните и да качват тази кал в интернет, за да я гледат всички?


2. Аз съм израснал и възмъжал в СССР и зная какво е това интернационализъм от практиката: бях възпитан в духа на интернационализма. Нямах представа какво е това толерантност - от този термин просто нямаше нужда.


Въпрос: защо нашите деца - децата на интернационалистите - люто мразят всички, които не са руснаци? Защо много от тях (и този брой се увеличава с всеки изминал ден) извършват ужасни постъпки спрямо хората, които не са славяни? Това, което правят те, е глупаво, нерационално и изобщо безразсъдно... Но те го вършат. Дори нещо повече, заради своите убеждения те са готови да влязат в затвора и в този момент много от тях лежат там.
Каква зла сила ги ръководи? Защо заснемат на видео и с фотоапарати своите деяния и ги качват в интернет?


3. В светлината на двата посочени по-горе актуални проблема възниква и третият въпрос (за перспективата): в какво могат да се хвърлят следващите няколко поколения наши дечица, ако властта и обществото продължават да се правят, че ТАКЪВ ПРОБЛЕМ няма?


Изгнаник
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Изгнаник" на Лев Пучков


"Работа", която си бяхме набелязали за днес, беше някой си Хусейн. Хубаво именце, нали? И сега отивахме на гости точно при него. Този млад талант заедно с цялата си банда се бе позиционирал в Градинката на победилата толерастия (за онези, които не познават добре Москвачхала, ще кажа, че това се намираше почти в самия център на столицата до помпозното съоръжение, известно сред народа като Чупол Каси).


Въпросният Хусейн не беше забележителен с нищо особено - ограбваше младежите, които се разхождаха, оправяше внезапно възникнали проблеми, вършеше дребни хулиганства - изобщо беше типичен дребен беладжия, както и повечето му подрастващи съплеменници. Различаваше се от последните само с това, че вършеше тези неща в центъра на бившата руска столица и никой не го закачаше, понеже според слуховете Хусейн беше роднина на някакъв високопоставен нехранимайко, който умело бе успял да скокне от овчето пасище на някакъв висок стол на "Стария площад".


Не е зле, нали? Нещо като финално па от джигтовката* - стартираме във високопланинския аул**, финишираме в елитния ешелон на номенклатурата и моментално домъкваме целия си клан в столицата. Понеже в наше време планинските дечица са много палави, затова нека да палуват някъде наблизо, та да ги държат под око и под прикритие. Иначе в родното им място и в руските работнически покрайнини ще вземат случайно да ги убият и изобщо няма да попитат кой в каква поза и на какъв стол седи и какъв цвят е ламборджинито му.


Възниква справедливият въпрос: какво ни интересуваше този млад чобански талант? Веднага отговарям: мен и Федя изобщо не ни интересуваше. Това беше инициатива на Лена, всъщност както и всички наши развлечения в свободното ни време през последните три месеца.


В това отношение при нас всичко беше планирано и нямаше никакви импровизации - с напредването на "обработката" персоните в черния списък на Лена постепенно отпадаха, тъй че в момента при нас тоя тутманик беше на първа позиция.


В името на справедливостта трябва да отбележим, че той напълно заслужено заемаше съответното място в списъка. Напоследък лудориите на този славен дръвник придобиха подчертано злонамерен контекст - избираше най-плашливите руски хлапаци, слагаше ги на колене и ги караше с цяло гърло да врещят: "Славяните са мухльовци" и "Командва Чечня!". И по традиция цялата тая благодат се снимаше с камера и сетне се качваше в интернет.


Виждали сме ги тия видеа. Безвкусни и еднообразни, а сценарият винаги беше един и същи - избираха жертвата, Хусейн със страховит глас изреваваше: "На колене, инак ще те заколя!!!", и я караше да скандира посочените по-горе лозунги.


И знаете ли - успяваше, те заставаха на колене и покорно скандираха.


Дали имаше реакция? Не, не че всички гледаха настрани, реакция имаше, но доста слабичка. Например тук, при нас, хората от интернет понякога се възмущаваха, но по инерция, някак вяло, без кой знае каква експресивност просто защото на такива неща май трябваше да се реагира.


Освен това някои аналитици предполагаха, че Хусейн и приятелите му можеха да се забавляват по този начин колкото си щат, тъй като домораслите специалисти по юридизъм (да не се бърка с мюридизъм, това е ария от друга опера) твърдяха, че в тези лудории няма нищо престъпно. Всъщност те не прерязваха гърлото на никого и не биеха никого, а пък в Наказателния кодекс на Русия нямаше член за насилствена принуда към публични изявления с неутрална характеристика. "Славяни" беше безлично и неясно, а пък колкото до "Командва Чечня", ами да е жива и здрава, нека да си командва както си ще, какво престъпно имаше в това? Тъй че перспектива за съдебно (както и за каквото и да било друго) преследване като че ли нямаше.


Напълно липсваше каквато и да било ясна реакция на широката общественост като такава. Нашите храбри скинари и разни други екстремисти загадъчно си мълчаха по същината на въпроса, а останалата публика с недоумение свиваше рамене - един вид изобщо не е ясно защо лошият Хусейн върши тези неща, какъв резултат иска да постигне и какво (кой?) стои зад всичко това.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK