Господинов – Пруст, идващ от Изток

Господинов – Пруст, идващ от Изток


Текстът е публикуван в седмичната притурка за култура на италианския вестник La Repubblica, 27 август 2021. Преводът от италиански е на Борислава Чакринова.


Писателите от бившия комунистически блок преобръщат литературата, пример за това е българският писател-визионер, който размишлява върху времето и носталгията в романа "Времеубежище".


Въпреки че Марсел Пруст раздипля времето върху хиляди страници подобно на шивач с неговите платове и метър, той е напълно наясно, че всъщност времето се състои от отделни кондензирани моменти. Предмети, места и пейзажи са като ковчежета, които във всеки момент могат да се отворят, за да разпръснат във въздуха миналото. Легендарната курабийка мадлена е само едно от многото убежища, в които се крие миналото. Сякаш самото време е наясно с упоритостта, с която хората искат още и още от него и търси удобен скален процеп, в който да тече необезпокоявано.




Това, което Пруст ни разкрива, в крайна сметка е именно този пакт, който времето сключва с битието:


целият свят предоставя убежище на времето беглец, което човекът е поробил с користна цел.


"Скрий се зад мен", казва вазата в кухнята. "Хайде, влез, не се бави!", шепне сладоледената фунийка. "Насам, насам!", подвикват тихо първите разцъфтели цветчета на жасмина. Няма измъкване: топла течност разпуква една курабийка и отвътре избликват спомени и аромат, които прокопават тунел от ноздрите директно към миналото. И така времето, измъкнато от своето скривалище, разпръсква своето защитно мастило: носталгията. Носталгията е начинът, по който миналото си отмъщава за нашето желание да го оставим просто да отмине.


Около всичко това се върти разказът в най-новия роман на Георги Господинов "Времеубежище" (издателство "Воланд", в забележителния превод на Джузепе Дел'Агата), пореден етап от едно творчество, отличаващо се в цяла Европа със своята оригиналност, поетичност и визия. Наследник като всички на уроците на Пруст, но и на организираната версия на времето, което съветският свят построи за своите граждани, българският писател измисля клиника, в която времето може да бъде складирано по рационален начин. Сграда, на всеки от етажите на която се разполага различна епоха, с прилежащите ѝ мебели и обичаи. Онези, които са останали духом в шейсетте, трябва само да бъдат приети в съответното отделение. И така нататък за всички останали исторически епохи.


Ако чрез петилетките комунистическата машина нареждаше бъдещето в опаковки от по пет години,


Георги Господинов се занимава с това да подрежда и складира миналото.


"Да си безмилостен към миналото. Защото и миналото е безмилостно. Този закърнял орган, апендикс някакъв, който иначе ще се възпалява с времето, дърпа и боли. Ако можеш без него, режи и се махай". Настоящето, сякаш ни казва този толкова необичаен в своята меланхолична гениалност писател, е мястото, в което се живее най-трудно. "Идва време, когато все повече от тях ще искат да се скрият в пещерата му, да се върнат назад. Не от хубаво впрочем. Трябва да сме готови с бомбоубежищата на миналото. Наречи ги, ако щеш, времеубежища."


Това, което усещаме всеки ден, е че времето е счупено. Епохата, в която ни е съдено да живеем, не функционира отдавна: безспирно повторение, в което единствената новост е остаряването, в която възрастните са просто овехтели младежи, облечени в тийнейджърски дрехи, но с набръчкани лица. Преждевременно умира и литературата, която кръжи напразно в рояк от приказки за лека нощ. Ето, много интересно и важно е, че онези, които ни напомнят за съществуването на времето и приемат отново предизвикателството да разказват, са писатели, идващи от система, която през 1989-а се разпадна под собствената си тежест и отприщи вълна от хора, тичащи с разтворени обятия към вечния живот, обещан от поп културата.


Този толкова оглушителен разпад изправя гражданите на тогавашния съветски блок пред една очевидна истина и пред един опит, недостъпен за хората на Запад: времето не тече по един и същ начин за всички.


Съществуват поне две времена - едно, отмервано от държавата и друго, което пулсира в ритъма на пазара.


На счупеното време бившият източен блок отговаря, построявайки нов разказ, започващ от нулата. На това зашеметяване и на тази последвала и изстрадана свобода литературата на Източна Европа посвети някои от най-добрите страници на съвременната литература. Взе отломките на това време и с тях построи невиждани досега светове. Това обединява българина Георги Господинов, румънеца Мирча Картареску, полякинята Олга Токарчук, белоруската писателка Светлана Алексиевич: всички те разказват истории, както никой досега не ги е разказвал. А това е различно от истории, които никой досега не е разказвал. Те създават светове и образи, използвайки фрагменти, отричайки линейността на разказа, без да се отказват от срещата с читателите. От другата страна на желязната завеса ни напомнят, че линейността е типична за пропагандата и че заради това трябва да бъде отхвърлена.


Хорът на мъжете и жените от Чернобил, разказан от Алексиевич, Букурещ във виденията на Картареску, разяждащата мрачна интелигентност на Токарчук заедно със


Времеубежище
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

световете, съчинени от Господинов, са конструкции, построени с отломките от Берлинската стена.


Към техните имена можем да прибавим тези на Ласло Краснахоркай, Клеменс Майер, Инго Шулце. Тези литературни постройки, толкова необичайни и грандиозни, са най-доброто, което съвременната литература може да предложи. Удар на гонг за Запада, който се задушава под планина от мемоари, сякаш литературата няма друга цел, освен да дава глас на черната кутия на всичко, което някога сме били и на това как сме си отишли.


Това е гледката, която ги очакваше - кой можеше да знае, отвъд Стената в края на 80-те. Но вместо да се остави да бъде разкъсан от същата експлозия, която помете западното време, Господинов, автор и на "Физика на тъгата", събира останките от времето парче по парче, минута по минута, и го настанява в клиника.


Сякаш времето все още може да бъде излекувано, подложено на терапия, реабилитирано, и това вероятно е единственото възможно действие - трудно е да се каже доколко наивно - което все още поддържа литературата жива. "Имаше нужда да се обособят 40-те и 50-те. Бяхме започнали от 60-те сякаш несъзнателно сме подготвяли стаите за себе си. Но и пациентите на 90 си искаха своето детство и младост."

Ключови думи към статията:

Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на thedon2
    thedon2
    Рейтинг: 37 Неутрално

    Много добър писател и страхотна книга. Препоръчвам, за хора, които обичат да четат сериозни книги.

  2. 2 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 2359 Неутрално

    Добър писател, хубави книги пише. Толкова. Визионер....реалният свят му е доста далечен. Четох няколко негови изказвания по наболели политически и обществени въпроси.....ми да си пише книгите и толкова

  3. 3 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2758 Весело

    "Това обединява българина Георги Господинов, румънеца Мирча Картареску, полякинята Олга Токарчук, белоруската писателка Светлана Алексиевич"

    В компанията на Аликсиивич, Господинов наистина изглежда като визионер!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  4. 4 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1051 Неутрално

    сега.... на гг жилая успехи, а статиата можи и да е ок, а можи и да е буклук. ама спрехме да я читеме след заглавито. значи, ора, отберете: мешду лрата и спрота има мноо общо, дажи напуследак сякаш са припукриват, за всежбщ майтап и копон, ама се пак не можи с тоя хашлашки исказ щото не става на вапрос за мача мешду барцелора и реял или за гъргор коиот бил новия федирер.
    сиреч, ударете неколко бири за истрезняване и дувечера на курцерта.
    и нещо по общо: састояншието на пресата не само в бг а и навсекаде е не жалко ами направо самонаибано. тва ас бетона не кументирваме мач дето не сме били на корта или стадиона, а само на тивито сме го следили, ама ей на ората и стаии и книшки сачиняват бес ич да са зачели вапросните ахтори. пруст... баце земи зачети жул врен, тогазе скачаи на пруст. оспехи занапреде .айде.

  5. 5 Профил на chudomor
    chudomor
    Рейтинг: 1283 Неутрално

    "Носталгията е начинът, по който миналото си отмъщава за нашето желание да го оставим просто да отмине."
    Впечатляващи находки има Господинов. Повествованието му обаче ме кара да се чувствам като зрител в изложба с блестящи експонати и безлични указателни текстове между тях. Нещо като книга с афоризми с полета между тях, изписани с инерцията на ръката, не на вдъхновението.
    Но го чета с интерес...



    От идиоти отговор не чакам
  6. 6 Профил на Йоаникий
    Йоаникий
    Рейтинг: 660 Разстроено

    Дундуркан, тиражиран и подпиран цял живот посредстваен писач, който още завършил-незавършил навремето висше, беше ръкоположен за главен редактор (?!?) на "Литературен фронт", 'айде стига с тия!

    Най-високите препятствия са тези, които сами си поставяме.
  7. 7 Профил на Димитър Димитров
    Димитър Димитров
    Рейтинг: 30 Неутрално

    О, имаме български "ПрОст".

  8. 8 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 1065 Весело

    .....Господинов – Пруст, идващ от Изток....

    Айде бе, само Пруст - Стендал,Пруст и Камю е едновременно.

  9. 9 Профил на Милена Тенева
    Милена Тенева
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#6] от "Йоаникий":

    „Дондуркан, подпиран и тиражиран” -аха, значи така печели световни награди, уважение и признание по света. Сега ми стана ясно!

  10. 10 Профил на hdg341061703
    hdg341061703
    Рейтинг: 10 Неутрално
  11. 11 Профил на voodoo_child
    voodoo_child
    Рейтинг: 1295 Неутрално

    До коментар [#4] от "betona":

    Точно, бетончо. Ала няма много смисъл тук, той си е техен, отдавна бе излъстен....или пожела да е.
    Иначе свиркай си, всичко ще си дойде на местото. 🥂

  12. 12 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1721 Неутрално

    Харесвам начина, по който мисли и пише Георги Господинов.
    УВАЖЕНИЕ!!!

  13. 13 Профил на voodoo_child
    voodoo_child
    Рейтинг: 1295 Неутрално

    До коментар [#10] от "hdg341061703":

    Опс, сега прочетох коментара Ви. Еманация! 👏

  14. 14 Профил на Citizen
    Citizen
    Рейтинг: 106 Неутрално

    Не редно да го обиждат, че претенциозен, превзет и скучен. Като Пруст. Отново се опитват да ни обидят тези объркали се италиани :)

  15. 15 Профил на Roumen Stoilov
    Roumen Stoilov
    Рейтинг: 713 Неутрално

    Хвалбите по адрес на Г.Г. са твърде търговски. Писанията му са нетърпимо нагласени. Посредствени работи.

  16. 16 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2057 Неутрално

    Не редно да го обиждат, че претенциозен, превзет и скучен. Като Пруст. Отново се опитват да ни обидят тези объркали се италиани :)
    —цитат от коментар 14 на Citizen


    За да Ви хареса Пруст, трябва да намерите добър превид (освен ако не четете в оригинал). Аз съм го чела в хубав английски превод и много ми хареса чувството му за хумор. От модернистите, той и Вирджиния Улф са ми любимите. На Г. Господинов съм чела досега само поезия. Сега ще взема най-сетне да прочета "Физика на тъгата" (подариха ми я отдавна), да видя защо толкова го оплюват у нас и му се радват на запад. Явно кълва на отрицателна реклама. :)

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  17. 17 Профил на Nedyalko Lazarov
    Nedyalko Lazarov
    Рейтинг: 1574 Неутрално

    Прочетох малко оттук-оттам (вече нямам сили да прочета цяла книга). Чувствителен, претенциозен, но все пак с мярка, самовлюбен (не е нещо необичайно). Но сравнението с Пруст е неуместно. Пруст е извън времето и го гледа отвън. Господинов е във времето и го гледа отвътре. Всъщност изглежда, че той е най-важната му част. Съществена разлика.

  18. 18 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1051 Неутрално

    До коментар [#11] от "voodoo_child":

    ше се упитаме дажи и да запееме... :). все ми се ще да ти напиша некои неща под кументарите, ала няма смисал както касваш - и без тва си ги знаиш. благодаря, сериозно.

  19. 19 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1051 Неутрално

    До коментар [#16] от "7777":

    а бе цитизена наистина е цитизен а на селинжер, та можи и да са маитапи.... но ако не, а и за другите да кажиме - саветваме да зачетете онова първо томче с твърдите и меки курици от класиката дето изляна още през соца. след тва, уви, превудите на пурст на бг не са на това ниво. ама ти и англичански ли си знаила?? :)

  20. 20 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1051 Неутрално

    До коментар [#17] от "Nedyalko Lazarov":

    "вече нямам сили да прочета цяла книга" - сириозно? на колко ракии си още от сабахле?? :))

  21. 21 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1051 Неутрално

    До коментар [#14] от "Citizen":

    а бе цитизен! италиани не беше ли наименование измислено от бетона. брей че плагиати се навъдиха навсекаде. отделно, че моиж да ти се наложи да обесняваш че не си бетона. :) оспехи знапреде!!

  22. 22 Профил на Nedyalko Lazarov
    Nedyalko Lazarov
    Рейтинг: 1574 Неутрално

    До коментар [#17] от "Nedyalko Lazarov":"вече нямам сили да прочета цяла книга" - сириозно? на колко ракии си още от сабахле?? :))
    —цитат от коментар 20 на betona

    Какво казваше Чърчил? “Госпожо, тази вечер съм пиян, но утре ще съм трезвен. А вие и утре ще сте толкова глупава, колкото и днес.”





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK