"Бях принцеса на Уелс с двама прекрасни синове, а още се чувствах нещастна"

"Истинската Даяна" разказва подробно живота и смъртта на най-известната кралска особа в историята на Великобритания

© Издателство

"Истинската Даяна" разказва подробно живота и смъртта на най-известната кралска особа в историята на Великобритания



На 31 август преди 24 години в катастрофа загина принцеса Даяна - символ на свободата да се опълчиш срещу статуквото и да бъдеш себе си въпреки високата цена, която трябва да платиш. Ден преди годишнината издателство "Кръг" пусна на пазара биография й, написана от лейди Колин Кембъл - приближена на кралското семейство и лична позната на лейди Ди.


"Истинската Даяна" разказва подробно живота и смъртта на най-известната кралска особа в историята на Великобритания. Преводът е на Надя Баева.


Лейди Кембъл разкрива подробности за сложните взаимоотношения между Чарлз и Даяна, обсесията на принцесата от любовницата на съпруга й Камила Паркър-Боулс, опитите й за самоубийство, булимията, любовниците и загадъчната й смърт. Истината за всичко това е разобличена чрез десетки интервюта с приближени на Даяна, обитатели на Бъкингам, служители на принцесата, но и множество беседи със самата лейди Ди.




"Когато срещнах Даяна в дома на общ приятел през 1990 година, бях изуменa от поведението й... тя беше пълна противоположност на предпазливостта. Захвърляйки всякакви резерви на вятъра, тя поиска да напиша истината за нейния живот, "защото имам чувството, че цялата приказка смазва всичко, което е останало от истинското ми аз...", разказва Кембъл.


Лейди Колин Кембъл (72) е известна фигура в хайлайф средите на Острова. Авторка е на осем книги за британското кралско семейство, включително две биографии на принцеса Даяна, превърнали се в бестселъри. Втората - "Истинската Даяна", авторката пише след смъртта на принцесата и я допълва с множество подробности, които са били спестени в "Насаме с Даяна", както и сериозен анализ и разкрития на фактите около смъртта на уелската принцеса.


Из "Истинската Даяна: Откровената история на най-обичаната принцеса" от Лейди Колин Кембъл


Истинската Даяна: Откровената история на най-обичаната принцеса
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Осемдесетте години наближават края си, а Даяна скоро ще навърши трийсет. Вече не е млада дама, а жена, която се е устремила към разцвета си. В живота й, от една страна, се подреждат изключителните постижения, но от друга, цари пълен хаос.


Принцесата на Уелс е обременена от непоносима болка. Опитала се е да припише проблемите си на прехода към ролята на кралска принцеса с много привилегии, но и със сериозни задължения, след като е водила привилегирования и безгрижен живот на момиче от висшата класа. Също така е винила начина на живот в кралското семейство с неговите жестоки ограничения.


Това я лишава от всички облаги на кралска особа, с изключение на монументалната слава и ласкателства, към които принцесата на Уелс е силно пристрастена.


"Четях всичко писано за мен", казва ми тя. Думите й са потвърдени и от Пол Бърел в мемоарите му "Кралски дълг", както и от филмовия режисьор и телевизионен водещ Тим Уилкокс, който създава документален филм за Даяна, докато тя е още жива. "Тя беше изключително загрижена за имиджа си - споделя ми той. - Всяка сутрин преглеждаше всичко, написано за нея в изданията от деня.


Ако материалът беше положителен, тя беше възторжена, но ако беше негативен, превръщаше го в голям проблем и започваше да протестира колко жесток е светът. После вдигаше телефона и се заемаше някой от журналистите, които държеше на къс повод, да представи нейната страна на съответната история във вестниците още на следващия ден."


Крайната загриженост на Даяна за обществения й имидж е фактор, който ще влияе на действията, настроенията и поведението й в необичайна степен чак до смъртта й, ще усложнява живота й по ненужен начин, нещо, което би могла да си спести с по-умерено отношение към личната си слава. Носи й наслада да е най-известната жена в света и чувства, че това не само й предоставя безценна платформа, което е самата истина, но също така и я утвърждава като личност, колкото и да е спорно това.


Независимо от всичко почти на трийсет Даяна има всички основания да е доволна от обществения си образ. Лицето й е на повече първи страници на вестници и корици на списания, отколкото това на всеки друг човек по света. Тя е единствената кралска особа, която редовно се показва по телевизията. Всички я смятат за красива, изящна, грациозна, мила и добросърдечна. След несигурния си старт тя набира скорост и започва да превръща досадните официални задължения в духовно търсене на истинска благотворителност и имиджът й печели от това. Изплуват истории как Даяна надскача задълженията си и посещава и пише писма на болни и ранени, как върши работа, която мнозина намират за святост.


Зад сцената тя се отдава на търсене. "Имах нужда. Бях принцеса на Уелс с двама прекрасни синове, а още се чувствах безстойностна и нещастна", казва ми тя.


Сега Даяна активно издирва благотворителни каузи, които да разпалят емоционална или духовна искра. "Исках да намеря благотворителна дейност, чрез която да израсна", обяснява ми. Подходът й е ободряващо донкихотовски и в крайна сметка Майка Тереза влиза в живота й благодарение на моята стара приятелка Пида Рипли.


По онова време Пида Рипли е най-изтъкнатата фигура в света, която набира средства за благотворителност. За повече от две десетилетия тя е движещата сила зад Организацията на обединените нации и трупа един след друг фондове за всевъзможни световни каузи. После, в средата на 80-те, основава "Помощ за жени", благотворителна фондация, чрез която жени от развитите държави помагат на жени от Третия свят да си помогнат сами.


Това може да се случва, като се осигурят средства и технически насоки, за да могат жените в провинцията на Кения да построят кладенец или като се закупи и монтира електрогенератор в Индия. Тъй като съм член на комитета на Пида още от 70-те години и помагам за похвалните й благотворителни дейности, съм в позицията лично да заявя, че тя наистина е изключителна жена, към която Даяна изпитва огромно уважение.


Пида разказва пред мен как Даяна се е появила в живота й. "Видяла брошура на "Помощ за жени" - мисля, че в къщата на приятелка. Разпитала и като разбрала, че става дума за жени, помагащи на други жени, заявила, че би искала да се включи. Тъкмо бяхме стартирали и от министерството на външните работи казаха, че още не може да стане патрон, не и докато не развием дейността си."


Когато Даяна чува, че от "Помощ за жени" устройват официален обяд, на който ще бъдат раздадени наградите "Жени на света", тя предлага да присъства и да връчи въпросните награди. Тъй като по онова време съм член на комитета и присъствам на ВИП приема преди обяда, лично мога да потвърдя, че принцесата е много ентусиазирана да вземе участие. По време на обяда тя е във вихъра си, повдига духа на хората и дава ясно да се разбере колко се възхищава на работата ни.


"Тя избра нас - разказва Пида. - Искаше да стане част от нещо, което има осезаем принос, нещо малко и ново, така както беше сторила с "Брайтрайт" . Изненадах се от нея. Беше много по-задълбочена и с много повече познания, отколкото ме бяха уведомили. Намерих я за наистина приятна. Според мен тайната на нейния успех бяха достъпността й, липсата на официалности в поведението и чувството й за хумор."


Една от спечелилите награда "Жени на света", връчвани от "Помощ за жени", е Майка Тереза. Тя е прекалено болна, за да лети от Калкута, но праща три сестри от Мисионери на милосърдието. Трите монахини са наистина впечатляващи и Даяна споделя с тях и с Пида, че има желание да се срещне с Майка Тереза. Пида обещава да стори каквото й е по силите, за да помогне, и резултатът е известен на всички ни.


По-малко известно е, че орденът на Майка Тереза се явява катализатор, който пробужда у Даяна интереса към бездомните. Много от работата на Мисионери на милосърдието във Великобритания, както и в Индия, е свързана с бездомните. По това време Даяна започва да придружава кардинал-архиепископа на Уестминстър Бейзъл Хюм при обиколките му из скритите места в неговата епархия, известна с най-сериозния си проблем с бездомните във Великобритания.


Друга благотворителност, с която търси връзка Даяна в този период, е Английският национален балет. Като любителка на балета, чиято детска фантазия е да стане една от най-великите примабалерини на света, този избор е напълно естествен за нея. "Тя беше прекрасна - заявява ми набиращият средства Джейми Джийвс. - Много я биваше да каже точните думи пред точния човек и в точния момент. Умееше по-добре от всеки да кара хората да си развържат кесията. Мога да я хваля до безкрай. Според мен липсата на превземки и неформалността й правеха общуването с нея истинско удоволствие."


Даяна определено се посвещава до степен, надхвърляща патронажа й на кралска особа. Посещава репетиции ежедневно, облечена в дънки, като че тя самата е танцьорка, а не принцеса, обръща внимание на всичко и надлежно попива атмосферата на свят, от който дълго е искала да бъде част.


Бавно, но сигурно се опитва да се погрижи за себе си, да открие наслада и удовлетвореност, докато върши добрини. И от личните си наблюдения аз мога да потвърдя, че тя без съмнение е напълно искрена в желанието си да свърши възможно най-много добри дела за онези в неравностойно положение. Мнението ми за нея винаги е било такова, тя се отдава на откровено духовно търсене, не играе роля пред обществеността и не се опитва да си спечели похвали.


Все пак обаче след три десетилетия в сферата на благотворителната дейност човек трябва да отчете как по-маловажните страни, като задоволяване на собственото его и чуждото одобрение, също са естествена част от цялостния процес, защото няма изцяло добро или изцяло зло човешко същество, нито пък алтруизмът е напълно лишен от егоистични цели. От моя гледна точка тестът за Даяна и за всеки, занимаващ се с благотворителна дейност, е в това дали биха вършили същото без всякакво признание. Аз нямам съмнение, че тя би го правила, защото много от дейностите й остават скрити за широката общественост и невъзпети от света.


А ако тя иска хората да я виждат като добър и великодушен човек, изпълнен със състрадание и желание да облекчи страданията на ближните, кой би могъл да я критикува, когато единственото, което действително е търсила, е било признанието за истинските й мотиви и постижения?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK