Мисиите на Алек Попов

Алек Попов

© Георги Кожухаров

Алек Попов



Текстът е препубликуван от "Портал Култура".


След "Мисия Лондон" ("Сиела", 2001) - "Мисия Туран" ("Сиела", 2021). Двайсет години промеждутък между двете мисии на Алек Попов - промеждутък, с който трудно би се съвместило критическо изявление от рода на: "Между двете мисии има връзка". Времевият отрязък ограничава и ни подтиква (че даже и насилва) да четем двете мисии отделно една от друга.


Аз обаче няма да се поддам на натиска и ще чета "Мисия Лондон" и "Мисия Туран" успоредно. Или ако не точно успоредно, то със сигурност огледално - ще ги оглеждам една в друга, ще ги съпоставям и сравнявам. И в тази рефлексия се надявам да ги изтъкна и изпъкна много по-ярко




Ще започнем оглеждането-вглеждане лексикално. Или по-точно, омонимно. Знаете, омонимите са думи, които звучат и се пишат еднакво, но имат различно значение. Тъй е и с мисиите на Алек Попов: ако лондонската е дипломатична, то туранската е антропологична.


Първата е посолство и в пространствата на това "дипломатическо гнездо" протичат приключенията, сюжетите, историята. Това с историята е много важно, защото не са една и две книгите, в които иде реч за българските външнопредставителни чудесии, но те обговарят събитията, инцидентите, случките различно от Алек Попов, а именно - анекдотично.


Сещам се в тази връзка за една много забавна и увлекателна книга на Росица Ташева "За дипломатите и хората" ("Колибри", 1998) за мисията ни в Париж, където тъкмо на анекдотичен принцип са разказани патилата и чешитите на българската дипломация в стил "Бай Ганьо в чужбина".


Като казвам обаче "анекдотичен", държа да подчертая, че това не е принизяване, въпреки че преди повече от сто години Кирил Христов люто се нахвърля върху проф. Беньо Цанев точно заради "анекдотите". В предговора си към първото издание на Алековия "Бай Ганьо" (1903) професорът казва: "Бай Ганьо са били пръснати анекдоти, които са разсмивали всички, щом се намери някой да ги разкаже добре. Алеко Константинов е използвал готовия и популярен сюжет за Бай Ганьо и като му дал книжна форма, го издал под свое име". Поетът е възмутен - какво възмутен, направо е бесен: "Някой беше казал, че Алеко не е убит от случайни убийци, а от самия Бай Ганьо, задето му извадил кирливите ризи на пазар. Обаче отмъщението Байганьово не е още завършено, той си отмъщава много години подир смъртта на своя изобличител".


В "Мисия Лондон" на Алек Попов, разбира се, могат да се открият и анекдоти, но това е цялостна история, с "увод, изложение и заключение", не сбор от разнолики сюжети. Макар че преди време Михаил Неделчев нарече романа му "пастиш", имайки предвид точно великото произведение на Щастливеца. Но каквото и жанрово определение да му дадем, главното е, че мисията в Лондон не е някаква месианска мисия, а дипломатическа; българи уж дипломати, а всъщност байганьовци (и ганьовки)...


Мисия Туран
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Докато "Мисия Туран" е мисия в класическия смисъл на думата - мисионерска, визионерска и месианска. Проф. Несторов, нейният оглавител, търси заедно с Косара, дъщеря си, и с Хронев, асистента си, корените на древните българи. Това занятие, коренотърсачеството, напоследък се превърна в истинска епидемия; да не говорим, че изводите, които правят тези издирватели, понякога граничат не с фантастичното, а направо със смешното.


Преди време Румен Даскалов извади такава книга, монографична, в която проследява всякаквите хиперболични конструкции, съградени от представители на българската историческа наука (в това отношение покойният Божидар Димитров беше истински факир; Докузанов от "Мисия Туран" е негово копие), изкарващи българите едва ли не най-древния народ на земята - "Чудният свят на древните българи" ("Гутенберг", 2011).


Оставям настрана легионите представители на псевдоисторията (квазиистория, фолк-история, параистория, антиистория, лъжеистория, поп-история, самодейна история), чиито фантасмагории са просто удивителни: "Наследници сме на атлантите и на най-великата световна империя - ИДЕЛ. Това е паралелната Вселена на българите, в която и до днес живее учителят Петър Дънов и най-великите наши сънародници, твърди феноменът Деян Колев.


Икономистът, станал известен като изследовател на ауричните структури, е публикувал в една от своите книги карта на България с четири златни реки, които я пресичат, а в "Дневниците на уфолога" по телевизия СКАТ каза, че златото, дадено ни от Бог, е на стойност 3 трилиона долара. В тази страна на всеки българин целогодишно се падат по 10 кг злато, 10 кг кристали и 1 диамант, за да можем да отменим робството и да бъдем свободни, поясни той" (в. "Компас", 14.VII.2016).


Всичките тия измишльотини Алек Попов насажда в специална телевизия, "Онгъл ТВ", в която окумуш репортерката Глория Айтоска ги поднася, облечена в народна носия (всеки път различна и не особено вярна на регионалните традиции), на своите зрители. Всъщност антропологичното изследване, проведено в "Мисия Туран", е не толкова на въображаемите туранци - уж древни братя на днешните българи, а тъкмо на тези наши днешни българи, от които и ние сме част, готови да повярват на всякакви теории и да се юрнат подир всякакви дивотии; склонност, благодарение на която (благодарение ли?!) сме на последно място в Европа по ваксинирани срещу КОВИД. В този смисъл ако "Мисия Лондон" е пастиш на "Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин", то "Мисия Туран" е пастиш на "Бай Авитохол. Невероятни разкази за един древен българин".


Това обаче е според мен по-повърхностният пласт на романа на Алек Попов, ясно видим, но точно поради това - не чак толкова от значение. От доста по-сериозна важност е писателското му майсторство, което съвсем справедливо извиква думите на Захари Карабашлиев, че той е "най-забавният сериозен български писател". Сериозен, понеже начинът, по който строи произведенията си, не е ангро, не е като мнозина току-що начинаещи прощъпалници, които си мислят, че след като имат сравнително читава хрумка за сравнително читава история и са си свършили работата.


Нищо подобно, работата им тепърва започва и Алек Попов може дълго да им обяснява колко тази работа е отговорна, трудоемка, енергоемка и времеемка. Но пък без нея няма как да се получи литература, няма как да се получи ЛИТЕРАТУРАТА, която при Алек Попов се получава винаги. В този случай, при огледалното оглеждане-вглеждане на "Мисия Лондон" с "Мисия Туран", литературата е резултат от играта с пространствата, които наблюдаваме при двата романа - от една страна, успоредно, от друга - преобърнато.


Това е топологичната линия, съпоставяща и противопоставяща двете книги, тяхното пространствено завъртяване: в "Мисия Лондон" солидна част от действието протича в затворените пространства на дипломатическата мисия, докато в "Мисия Туран" неговото развитие се случва в степта - едно открито, може би най-откритото пространство в земната география (ако не броим прериите, които реално са един вид степи, но с друго наименование).


Мисия Лондон
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


В същото време обаче зацепването на действието, предавката, която го пренасочва в съвсем друга посока, сто-и-осемдесет-градусова, я виждаме в други пространства, различни от/на себе си в двете книги, но и различни от/на пространствата в самите книги: в "Мисия Лондон" това е откритото поле на парка с езерото с кралските патици, в "Мисия Туран" - тайнствената пещера с гробницата с черепите на "предците". Патиците се явяват онзи феномен, който разкрива измамата с приема при английската кралица; черепите се явяват онзи феномен, който разкрива измамата с откриването на прабългарските ни предтечи.


Но и с отваряне на очите за това, че двамата млади - Косара и Саян, са така дълбоко влюбени, че дори олигархът Налъмбаев няма да има власт над тези глави, готови да се отдадат на любовта си безрезервно и безотказно. Честно казано, тези топологични лудитствания на Алек Попов настояват за отделно разглеждане, за много по-сериозен литературоведски анализ: примерно "Черната кутия", но и "Сестри Палавееви", които отново в менкането между открито и закрито оформят канавата на разказа. И ще са слепи онези, които виждат в неговото писане единствено хумор, ирония, сарказъм - не!: Алек Попов е изключително внимателен автор, който всред тези вакханалии на смеха прилежно и пригледно извайва светове, конструира сюжетни линии. И значим елемент от това извайване е тъкмо играта между откритото и закритото, отвореното и затвореното


Накрая, но не, както е прието да се казва, по-важност, пристига географско-икономическо-политическото оглеждане-вглеждане между двата романа. Първата мисия, лондонската, е ход от изток (югоизток) на запад, втората, туранската - от запад (югоизток) на изток.


Така България се явява пресечна (начална) точка на двете мисии, разположена някъде по средата между двата им прицела; но сякаш не това е най от значение, колкото различният ѝ статут в едната и другата мисия: при първата ние сме варварите, нахълтали в уредена и с традиции държава, при втората ние сме цивилизаторите, нахълтали в неуредена, но пак с традиции държава.


Питах Алек Попов дали тази промяна в българското социално-политическо и международно състояние не се дължи на това, че все пак за двайсетте години, изтекли между двата романа, нещо е мръднало в добра посока - той не отрече. Разбира се, демокрацията не е статукво, тя е непрестанен процес, който именно в своята процесуалност се реализира като демокрация, и това в "Мисия Туран" е показано изключително добре: Азис Налъмбаев, президентът на Туран, печели изборите, когато и както си пожелае (ако менторите и наблюдаващите го офицери от руските служби не решат друго), докато нашият Славянски трябва да положи усилия и да приложи някои мошенически хватки, за да успее (не му обаче помагат особено).


Та нали това е същността на мисията, поне за него: приобщават туранците като наши събратя, а те гласуват за когото им се посочи. Алек Попов тоест не се свени да поставя на присмех включително политически проекти, които съвсем сериозно някои партийни водачи изкарваха пред обществото (бесарабци в "Слънчев бряг", македонци в Космоса). Прочее, той осмива и подиграва не единствено квазиисторическите археологически "находки" или "автентичните" патриотични възстановки, но и начина, по който в нашите земи се разбира правенето на политика - задкулисни кроежи, пошли екстри тип all-inclusive, зависимости и подлагания на чужди държави, връзки с криминалния бизнес, елементарни пропаганди...


Опашката (меки корици)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Би било интересно в тази връзка да се прочетат успоредно "Мисия Туран" с "Опашката" на Захари Карабашлиев: вторият много повече политически трилър, първият - хумористична пикареска от раблезиански тип. И ако Алек Попов е майстор в нещо, то е тъкмо в това умело съчетаване на комично и сериозно, на забавно и задълбочено, на развлекателно и поучително, каквото е цялото му творчество. Той е наистина преродил се Рабле, когото агеластите няма как да приемат, но когото публиката аплодира и харесва. Не може да бъде иначе: писането му извиква смях и дори понякога този смях да е през сълзи, той все пак пречиства, въздига, измива. Без да изчегъртва


"Мисия Лондон", "Мисия Туран"... Всъщност една и съща мисия - "Мисия България". Мисия (мисии) за една България - по-ведра, по-смислена, по-свежа.

Ключови думи към статията:

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 4232 Неутрално

    UNITED EU UNION

    Апропо, мисии.

    ""Освободителните" мисии на Русия/СССР в и около България",
    от Иван Лилов, България

    "Мисиите на Алек Попов" (Лондон)

  2. 2 Профил на jolietjakeblues
    jolietjakeblues
    Рейтинг: 20 Неутрално

    Мисия Туран е естественият (анахронистичен) приемник на мисия Лондон - основен роман, крепител на българското самочувствие в и извън територията.

  3. 3 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3390 Любопитно

    Кой ги спонсорира тия (така наречени) автори....?!
    Те въобще знаят ли какво е ТУРАН....?...че се бъзикат така арогантно.

    Bukalemun
  4. 4 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3390 Неутрално

    До коментар [#2] от "jolietjakeblues":

    естественият (анахронистичен) приемник
    ======
    Провери да видим....коя от две мисии е по на възраст.....

    Bukalemun
  5. 5 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3390 Неутрално

    Много е жалко наистина.....
    Да се пишат хуморестки от толкова сериозни неща.....

    Bukalemun
  6. 6 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 838 Неутрално

    20 лева? Никога. Два пъти по-обемна от Лондонската мисия, а тя към края вече досаждаше с халтураджийските си хуморески. След десет години в Читанката може и да я погледнем.

  7. 7 Профил на jolietjakeblues
    jolietjakeblues
    Рейтинг: 20 Неутрално

    До коментар [#2] от "jolietjakeblues":естественият (анахронистичен) приемник======Провери да видим....коя от две мисии е по на възраст.....
    —цитат от коментар 4 на eti mehter


    Как си Ети. Правиш ли вятър? Все пак, иде реч за големи турски инвестиции във възобновяемата енергия. Машала.

  8. 8 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3390 Весело

    До коментар [#7] от "jolietjakeblues":

    Правиш ли вятър?
    ======
    Винаги когато е нужно.... :)
    Понеже ветро показатели много...

    Bukalemun
  9. 9 Профил на Бланш
    Бланш
    Рейтинг: 1722 Неутрално

    Има ли истина в неговите "мисии" това ни кажете. Дрругото и ние може да си го съчиним, даже на "пияна глава"(пример чемеджето Боково).

  10. 10 Профил на Бланш
    Бланш
    Рейтинг: 1722 Неутрално

    Даже аз мога да съчиня една "мисия" набързо и съвременна:
    Мисия" Старото куче"
    Яде, пие, твори скандали които свършват в полицията за някои набедени.
    Все пак "старото куяе" храни добрички колеги, шефове даже цял синдикат.

  11. 11 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 6005 Весело

    До коментар [#3] от "eti mehter":

    "Туран", е модел на Фолксваген.
    Това знае народонаселението.
    Едва ли някой е чувал за етруската богиня Туран, за племето туранци, за едноименния град в Русия, или за турски вестник отпреди Балканските войни...

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  12. 12 Профил на Густав
    Густав
    Рейтинг: 800 Неутрално

    Мисия Лондон е велика книга. Изненадващо и филмът по нея беше сполучлив. После Сестрите Палавееви е също приятна книга на средно ниво. Продължението на сестрите Палавееви е по-скоро под средното ниво и може и да се пропусне. Дори оценката ми към творчеството на Попов да върви надалу, все пак мисля да дам шанс на Мисия Туран, просто защото аторът ми е симпатичен.

  13. 13 Профил на piliferus
    piliferus
    Рейтинг: 368 Неутрално

    Този графоман Митко Човков трябва да се държи далеч от компютър, за да не пише бълвочи като този тук. А иначе книгата е много добра. Купих си я веднага, след като излезе, и я прочетох за два дни.

  14. 14 Профил на star bastun
    star bastun
    Рейтинг: 2001 Неутрално

    След толкова отрицателни коментара се изкушавам да си я купя.

  15. 15 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 889 Весело

    Мисия Лондон е велика книга. Изненадващо и филмът по нея беше сполучлив. После Сестрите Палавееви е също приятна книга на средно ниво. Продължението на сестрите Палавееви е по-скоро под средното ниво и може и да се пропусне. Дори оценката ми към творчеството на Попов да върви надалу, все пак мисля да дам шанс на Мисия Туран, просто защото аторът ми е симпатичен.
    —цитат от коментар 12 на Густав


    +++
    Малко се поизхаби, но ако алтернативата е да чета Г. Господинов определено ще предпочета Попов.

  16. 16 Профил на Борис
    Борис
    Рейтинг: 1000 Любопитно

    Антибългарските мисии на Алек Попов интересно кой ги финансира?

  17. 17 Профил на voodoo_child
    voodoo_child
    Рейтинг: 1554 Неутрално

    До коментар [#11] от "Незнайко в Слънчевия град":племето туранци

    Няма такова племе.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK