"Калоян не е убит от Манастър"

Романът "Калоян Боговенчаният" на Васил Лазаров отвежда читателя в края на XII и началото на XIII век

© "Лексикон"

Романът "Калоян Боговенчаният" на Васил Лазаров отвежда читателя в края на XII и началото на XIII век



"Дневник" препубликува от "Портал Култура" интервюто на Деян Енев с писателя Васил Лазаров (65) по повод новия му роман "Калоян Боговенчаният".


Лазаров е съучредител и изпълнителен директор на Асоциация за насърчаване на християнското художествено слово "Емпирей". Съосновател и пръв председател на Сдружение на писателите - Самоков.


Калоян е българска икона. Как събра кураж да напишеш роман за него? Разкажи за технологията на окуражаването си, както и за самата технология на подготовката за написването на книгата.




- Вниманието ми към Калоян се породи, след като прочетох провокативна статия, посветена на този наш бележит владетел. Тя ме накара да проуча житието му и така се натъкнах на интересни факти, които се разминаваха с моята дотогавашна представа. Оттук се зароди идеята и вдъхновението. В началото не усещах трудността на задачата, която си бях поставил.


Осъзнах я едва след като навлязох дълбоко в лабиринта от противоречащи една на друга исторически хипотези за някогашните събития и тълкувания на историческите извори. Написването на книгата ми отне две години. Историческата творба изисква свой специфичен език, който трябва да се усвои. За да се натрупа запас от думи, се изисква да се прочетат много произведения от този жанр.


Проучването на историческите събития, усвояването на споменатия език и писането, съпроводено с многобройни редакции, протекоха успоредно. Въпреки първоначалното затруднение, през целия творчески процес изпитвах задоволство, гордост и възторг от това успешно царуване, поради което се намирах в приповдигнато, крилато настроение. Надявам се и читателите да изпитат същото удоволствие, когато разлистват страниците на романа.


Писането на исторически роман наистина има своята специфика. До какви изводи стигна лично ти, работейки в този твърде експлоатиран, но и населен с твърде високи образци жанр? (Ще дам един-единствен пример - "Саламбо" на Флобер.)


- Историческият роман не е нещо ново за мен. С поредица от авторски книги започнах да се "откъсвам" от съвременността, да навлизам във времето на вчерашния ден. Действието на предходния ми издаден роман "Звънът на камбаните" сe развива след Първата световна война и би могъл да се причисли към историческите.


Калоян боговенчаният
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Характерното за "Калоян Боговенчаният" e, че поради изострената чувствителност на всеки българин към този наш знаменит цар, повествованието не може да излиза от историческата рамка. Всяко подобно отклонение би довело до олекване на романа. Произведението изграждах на базата на доказани исторически факти, а белите петна ги попълвах по примера на Флобер в гореспоменатата творба. Въображението на автора трябва да се разгърне именно там, с оглед да се изгради надеждна конструкция на произведението. С други думи, авторът не е пълен господар на сюжета.


В историческия роман фантазията на твореца е по-овладяна. Макар и ограничена, тя е изключително важна, за да се получи сочност на разказа и да се пресъздаде жива, пълнокръвна картина на тогавашното време.


Как ще коментираш с по няколко изречения другите романи в българската литература, посветени на образа на Калоян - романите на Фани Попова-Мутафова, Димитър Мантов и Бойко Беленски? Какъв е Калоян при всеки от тях и с какво твоят Калоян е различен от техните?


- Както споменах, докато писах книгата, изчетох много исторически романи, но тези за Калоян умишлено отбягвах. Не исках да се повлиявам от другите произведения и книгата ми да заприлича на римейк на някоя от тях. Прочетох ги, след като написах моята, и тогава установих, че в "Калоян Боговенчаният" събитията са пресъздадени от друг ъгъл, различен е погледът към историческите събития.


В това се състои смисълът да се напише нова книга - да се каже нещо ново, да има нещо по-различно, което да надгражда представите на читателите. Посочените автори са значими имена в българската литература, които заслужават нашето уважение и признание. Най-ярко е името на Фани Попова-Мутафова. Тя е изначална, класическа авторка по темата. Като се има предвид времето, когато е написан, нейният роман е изключително постижение на литературата.


Оттогава са изминали много години, през които се направиха нови открития. Историографията и археологията непрекъснато се развиват. Това дава възможност на всяко ново поколение творци да се възползва от постиженията на тези науки. През 2015 г. се проведе конференция по случай 830-ата годишнина от въстанието на Асеневци. Една година след това излезе сборник с докладите от конференцията. Целият този обемист материал създаде благодатна почва да се напише нов роман за Калоян. Ако не бях го написал, вероятно щеше да се появи друг, за да запълни появилата се празнота, защото самото време го предполага. За художествените елементи и похвати в книгата ми и в каква степен тя е носител на естетическо удоволствие, читателят ще се произнесе.


Поради обстоятелството, че съм изучавал по-задълбочено точни науки, предполагам, че притежавам логическа мисъл. Тя спомага за убедителността на сюжета, наличието на логика в характерите на героите и изобщо за постигане на хармония в цялата композиция, така че заедно с психологическата обосновка романът да изглежда по-правдоподобен.


Ще ти направя комплимент - при теб много ясно е показан драматизмът в образа на владетеля (на всеки силен владетел): неминуемият разлом между благородните цели и страховитите, свързани с много човешка смърт средства. Финалът на книгата ти също работи в тази посока, задавайки небесните координати на едно така или иначе велико, но земно дело. Кое в крайна сметка определя цената на историческата личност в очите на потомците?


- Образът на Калоян е съобразен с тогавашните средновековни, християнски норми за нравственост. Той е участвал в достатъчно битки, видял е много кървави сцени и насилие. В неговите решения е налична една непоследователност. Той е понякога прекалено жесток, а в други случаи постъпва твърде великодушно. Моето обяснение за това е в раздвояването между рационализма на владетеля и добродетелността, която изисква християнството.


В резултат на това раздвояване неговият вътрешен мир се пропуква, което бележи началото на трагизма му. В съзнанието на всеки владетел съществува сблъсък на практицизма, целевата рационалност, от една страна, и съществуващата ценностна система, която по онова време е била християнската етика. Този казус е описан във философския труд "Владетелят" на Макиавели, който, както е известно, защитава тeзата, че целта оправдава средствата. Неговият труд се появява три века по-късно, в други времена, с други ценности. Той живее и философства в навечерието на Просвещението и секуларизацията на обществото.


Нека не забравяме, че през Средновековието, когато църквата е била обществен фактор и морален стожер, хората са се стремели да се придържат към християнските норми на поведение. Това, което е постигнал Калоян, е велико за нас като българи и на нас ни е трудно да преценим дали насилствените средства, които е използвал, оправдават целта. Отговорът на този въпрос не е еднозначен и безусловен.


Съдбата на Второто българско царство е тясно свързана с куманите, наричани още къпчаци или половци в азиатския си вариант, или дещ-къпча, както е в новелата "Туатамур" на Леонид Леонов, дотолкова, че те се превръщат в държавно-творчески елемент. Историята е стоварила вината за смъртта на Калоян върху куманския войвода Манастър. Ти обаче си избрал друго решение и без да издаваме сюжетните ходове, би ли открехнал завесата на различния си избор?


- Куманите са били ключов наш съюзник, благодарение на който българите са побеждавали. Това поражда някаква наша симпатия към този номадски народ. Ако проследим внимателно военните действия, ще забележим, че битките, в които те са помагали, сме ги печелили с лекота. Когато Калоян е воювал без тяхно участие, победите са постигани по-трудно.


Куманите са били отлични воини. Те са били варвари и са нямали вътрешните противоречия на българи и ромеи. Като християни последните са живели по тогавашните правила в смирение, миролюбие и кротост. Когато ги призоват за битка, те трябвало да променят вътрешната си нагласа и да се превъплътят в друга роля. От чисто хуманна гледна точка ние сме длъжни да порицаем куманската кръвожадност, безчовечното отношение към хората, които отвеждали като стада добитък в плен.


Има достатъчно сведения, които може да се изтълкуват, че това не се е харесвало на Калоян. Въпреки това ми се струва нечестно да припишем греха за Калояновото убийство на техния представител Манастър. Няма категорични исторически данни за това. Мотив за убийството на българския владетел са имали хора от различни среди. В романа ми това убийство е с мистичен привкус и е съобразено със споменатите от теб небесни координати.


В Светото писание е казано, "че и птичка не пада от небето без Божията воля". А колко по-важен е човешкият живот, особено този на Калоян. Защо Господ е свалил закрилата си от българския цар е част от Неговия промисъл и ние можем само да изказваме предположения. Във всички случаи тази трагичност е свързана с Калояновото боговенчание. Всяка съдба, свързана по някакъв начин с Абсолюта, завършва трагично. Такова е самото Божие разпятие, както и всеки мъчителен край на всеки светец.


Има една песен - "Ето, Калоян пирува...". Знаеш ли я, пял ли си я, вдъхновявал ли си се от нея?


- В оригиналния текст на тази народна песен се внушава, че царицата е влюбена в Балдуин и му предлага да го освободи и да избягат неизвестно къде. Тези предположения идват от писанията на латинския хронист Алберик. Убеден съм, че това е спекулация и художествена измислица.


Пък и ни се ще да вярваме, че съпругата на Калоян най-вероятно е била разумна и благочестива, зад един успешен мъж често стои подобна жена. Освен това и най-неуравновесената жена изпитва респект пред силния на деня, едва ли царицата ще възнагради с чувствата си някакъв окаян пленник и ще обърне гръб на мъжа, когото цяла България боготвори.

Ключови думи към статията:

Коментари (36)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Paolo Di Canio
    Paolo Di Canio
    Рейтинг: 1013 Любопитно

    Математици разбират от Вирусология, а писателите от История...

  2. 2 Профил на Крадливото ромче
    Крадливото ромче
    Рейтинг: 1556 Неутрално

    По пътя на простата логика, няма как Манастър да е убил цар Калоян.
    Най-вероятно Калоян умира от инфаркт!

    Комунистите са виновни!
  3. 3 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 2999 Неутрално

    До коментар [#1] от "Paolo Di Canio":

    Ако всички разсъждаваха така, исторически романи нямаше да има.

    Еретик
  4. 4 Профил на Мусаши
    Мусаши
    Рейтинг: 1753 Неутрално

    Ако е подкупен с голяма сума пари,обещание за земи или пост,нищо учудващо няма ако Манастър е убил Калоян.

  5. 5 Профил на Patsis
    Patsis
    Рейтинг: 3892 Разстроено

    Глупости на търкалета.
    Правят си хората парици за сметка на националните идоли.
    Защо някой не напише роман за живота на една проста българска селянка през 13-ти век, както това е направила Сигрид Ундсет за Норвегия или Вирхелм Муберг за Швеция?

  6. 6 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2887 Неутрално

    Математици разбират от Вирусология, а писателите от История...
    —цитат от коментар 1 на Paolo Di Canio


    Американските писатели, често историческите личности ги правят чернокожи за повече толерантност!
    Примерно Хаджигенов като адвокат на либертоносните твърди,че сме тюркско племе?

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  7. 7 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2413 Неутрално

    Глупости на търкалета. Правят си хората парици за сметка на националните идоли.Защо някой не напише роман за живота на една проста българска селянка през 13-ти век, както това е направила Сигрид Ундсет за Норвегия или Вирхелм Муберг за Швеция?
    —цитат от коментар 5 на Patsis



    До коментар [#5] от "Patsis":

    Защото почти няма писмени свидетелства и документи от онова време...

  8. 8 Профил на pontius_glarus
    pontius_glarus
    Рейтинг: 3160 Неутрално

    Калоян Боговенчани? Мисля, че у нас никой не е гледал на царете ни като на боговенчани, особено пък на Асеневци, май и тримата братя бяха убити? В нашата историография много се радваме на царете-завоеватели, и по-малко обръщаме внимание на царете - държавници и строители (напр. цар Петър). Между другото и Калоян е бил до голяма значителна фигура за времето, той е бил коронясан като крал от папата, и цар от нашия патриарх.

  9. 9 Профил на pontius_glarus
    pontius_glarus
    Рейтинг: 3160 Неутрално

    До коментар [#8] от "pontius_glarus":

    Колкото до куманския фактор за Калояново време май и Асеневци бяха от куманската династия, както и царицата.

  10. 10 Профил на pontius_glarus
    pontius_glarus
    Рейтинг: 3160 Неутрално

    ....Защо някой не напише роман за живота на една проста българска селянка през 13-ти век, както това е направила Сигрид Ундсет за Норвегия или Вирхелм Муберг за Швеция?
    —цитат от коментар 5 на Patsis


    Много ми е интересно какво ли интересно се е случвало в живота на обикновените селянки, освен че са яли бой ежедневно, изнасилвали са ги когато на околните им се е приисквало, и най-значимото в живота им било ако случайно доживявали до 40 години.

  11. 11 Профил на Крадливото ромче
    Крадливото ромче
    Рейтинг: 1556 Неутрално

    Хайде сега умници кажете, как Манастър ще убие Калоян и ще остане жив. Нали охраната на царя, щеше да го накълца на дроб сърма още на момента.

    Комунистите са виновни!
  12. 12 Профил на georgievb
    georgievb
    Рейтинг: 1155 Неутрално

    Глупости на търкалета. Правят си хората парици за сметка на националните идоли.Защо някой не напише роман за живота на една проста българска селянка през 13-ти век, както това е направила Сигрид Ундсет за Норвегия или Вирхелм Муберг за Швеция?
    —цитат от коментар 5 на Patsis


    Ами горе-долу ще е така.
    Ражда се.
    Докъм 12-13 годишна помага заедно с другите 4-5 деца в къщната работа, най-вече на майка си и баба си.
    Замомява се и след това някъде към 15-16 най-късно я женят.
    След това ражда 5-6 деца (в зависимост от това колко от тях умират) и ако не умре при някое от ражданията, на 30-35 вече е баба.
    На 45-55 г. възраст умира, освен ако не е надарена с повече дълголетие или късмет поредния Ковид да не я отнесе заедно с други 50% от населението.
    Между точките в тая схема можеш да заложиш здраво, робско бачкане от сутрин до вечер, прекъсвано от християнски празници, където се "веселиш" заедно с цялото село - коледа, сурва, гергьовден и т.н., които по нашите земи си ги има до 19-20 век по селата.
    Кратка "любов", която се състои в това майка ти и баща ти да те оженят за "подходящ" съпруг.
    Ако имаш късмет да няма война, която да мине през твоя край е това - иначе можеш да добавиш изнасилване от някой чужд юнак, евентуално заколване или отвеждане като робиня на чужда територия.
    В общи линии живота им докъм средата на 19 век в по-изостаналите села в България не е много променен, така че това можеш да го прочетеш и в романи и разкази за това време.

  13. 13 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2413 Неутрално

    До коментар [#8] от "pontius_glarus":Колкото до куманския фактор за Калояново време май и Асеневци бяха от куманската династия, както и царицата.
    —цитат от коментар 9 на pontius_glarus



    До коментар [#9] от "pontius_glarus":

    Само жената на Цар Калоян е куманка... Нашите историци избягват да пишат за това,че на практика Второто българско царство се състои почти по равно от българи и власи,(бъдещите румънци).

  14. 14 Профил на pontius_glarus
    pontius_glarus
    Рейтинг: 3160 Неутрално

    "Математици разбират от Вирусология, а писателите от История..."

    Юристите, историците и лекарите формират добре оформени, и силно затворени касти, и трудно там навлизат външни хора, считат ги за дилетанти. Макар че излиза, че Луи Пастьор (химик и биолог) също е бил дилетант. Има някои писатели, любители на романизираната история с изключителен принос и за науката "история", напр. Морис Дрюон. Бях силно впечатлен от книгата му за Александър Македонски, и версията му, че завидната кариера на младия цар едва ли не е била предначертана и подготвена от жреческите касти на Елада, Египет и Двуречието, масонския вариант от Древността.

  15. 15 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2413 Неутрално

    До коментар [#14] от "pontius_glarus":

    Тези затворени касти като лекарската,преследват,тормозят и дори убиват свои хора лекари,които не играят по свирката на лидерите лекари...

  16. 16 Профил на pontius_glarus
    pontius_glarus
    Рейтинг: 3160 Неутрално

    До коментар [#9] от "pontius_glarus":

    Само жената на Цар Калоян е куманка... Нашите историци избягват да пишат за това,че на практика Второто българско царство се състои почти по равно от българи и власи,(бъдещите румънци).
    —цитат от коментар 13 на deaf


    Царицата е куманка, но 90% съм убеден, че и династията на Асеневци е с кумански произход, но са християни.
    Нашите историчари смутоляват нещата около отвъдунавските земи, които разбира се са били населени с власи (И в Румъния също. В Констанца посетих местния археологически музей - времето между 7 и 15 в. е ПРОПУСНАТО! Не се шегувам-пропуснато е!).
    У нас прекалено много отдаваме внимание за народността на монарсите ни, малко дребнаво и наивно, като се има предвид, че царкините обикновено са били чужденки, а и по някой път аристократи от новоприсъединети територии са се издигали. Нещо подобно е и Крум, който със сигурност няма нищо общо с династията на Аспарух (Дуло), и е по-вероятно да е бил от Куберовата династия, настанила се в Македония и на запад от Сердика. Или е дошъл от Маджарско.

  17. 17 Профил на pontius_glarus
    pontius_glarus
    Рейтинг: 3160 Неутрално

    Хайде сега умници кажете, как Манастър ще убие Калоян и ще остане жив. Нали охраната на царя, щеше да го накълца на дроб сърма още на момента.
    —цитат от коментар 11 на Крадливото ромче


    Не си мисли, че това е било чак толкова трудно. А и подобни убийства не се правят по някакви идеологически причини, а за финикийски знаци. Или някои от Солун били заплатили за това убийство, или преди това е имало някакъв малък спор между Манастър и Калоян колко дена е щяло да трае разграбването на Солун ако го превземат!
    Между другото има версия, че убитият с копието от Св. Димитър противник, паднал под коня му, е самият Калоян, нещо като алегория на чудното избавление на Солун от обсадата на града.

  18. 18 Профил на subaru
    subaru
    Рейтинг: 741 Неутрално

    Северномакедонците още ли не са заявили че и Калоян е техен цар. Иначе от античността до днес явно са имали само трима владетели Филип, Александър и Самуил. Коминтерновските мозъци на техните "историчари" все още не са се сетили да обявят и Пловдив(Филипопол) за техен град. Александрия в Египет също.

  19. 19 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4008 Любопитно

    "Куманите са били отлични воини. Те са били варвари и са нямали вътрешните противоречия на българи и ромеи. Като християни последните са живели по тогавашните правила в смирение, миролюбие и кротост. Когато ги призоват за битка, те трябвало да променят вътрешната си нагласа и да се превъплътят в друга роля. От чисто хуманна гледна точка ние сме длъжни да порицаем куманската кръвожадност, безчовечното отношение към хората, които отвеждали като стада добитък в плен."

    Куманите от 13 век не са били също християни, като нас българите и нашите врагове ромеите!?

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  20. 20 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4008 Любопитно

    До коментар [#13] от "deaf":

    Власите са наследници на куманите!?

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  21. 21 Профил на voodoo_child
    voodoo_child
    Рейтинг: 1536 Неутрално

    Не знам кой се е упражнявал да рисува корицата, ама срамен резултат. И за автора и за издателя включая.

  22. 22 Профил на Patsis
    Patsis
    Рейтинг: 3892 Неутрално

    До коментар [#7] от "deaf":

    Като няма писмени документи археологически няма ли? Етнографски няма ли? Щом като може да бъде написана цяла книга "Сексът и обществото на православните славяни, 14-19 век" , щом като има книги като "Ежедневният живот през ... век еди си къде" значи има достатъчно материали. Пък колко са писмените документи за царете и болярите се вижда от самата статия. Толкова, че могжеш да си измисляш каквото си щеш. А и да има такива спокойно се пренебрегват в името на националната митология. Сещам се за един роман за Елтимир Тертер в който просто не се споменава куманският произход на Тертеровци. Просто царе и боляри са по-интересни за патриотите и по-изгодни за патриотарите.

  23. 23 Профил на Patsis
    Patsis
    Рейтинг: 3892 Весело

    До коментар [#10] от "pontius_glarus":

    Ами прочетете романите на Сигрид Ундсет или на Вилхелм Муберг и ще разберете какво интересно се е случвало в живота на простолюдието.
    Пък и какво ли интересно се е случвало в живота на царете и болярите, освен че са яли силно, пили обилно, спали сладко, интригували са един подир друг, били са се също като селяни за някой синур, купували са, продавали, залагали и давали в зестра парчета от владенията си както всеки селяк от имота си и т.н.
    Но нали са аристократи всичко това е свещено и достойно за почитание!
    Особено от хора с робски комплекси за малоценност, които гледат по някакъв начин да се лепнат до велики сенки, да се покажат уж техни потомци.

  24. 24 Профил на Patsis
    Patsis
    Рейтинг: 3892 Весело

    До коментар [#13] от "deaf":

    От българи, власи, кумани ... и от присъстващите вече по българските земи цигани.

  25. 25 Профил на Patsis
    Patsis
    Рейтинг: 3892 Весело

    До коментар [#12] от "georgievb":

    Да, вчерашната Нъка Фъкова вече се подписва Надежда Факлийска и презира своите селски прадеди.
    Е, пък Сигрид Ундсет и Вилхелм Муберг са намерили твърде много интересно в живота на обикновените селяни от Норвегия и Швеция в миналото.

  26. 26 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2413 Неутрално

    До коментар [#22] от "Patsis":

    На практика ние знаем нашата история от Средновековието почти само от византийски източници. Нямаме свои. Всъщност имали сме писмени свидетелства и документи,и книги,но след установяването на османската власт в България,най-вероятно са били неглижирани и загубени. Българите лека-полека са се присъдинили към османците и са позабравили кои са. Така до 18-ти век.

    Между селският първенец и аристократа със синя кръв почти няма разлика,освен в обноските.

  27. 27 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2413 Неутрално

    До коментар [#22] от "Patsis":

    На практика ние знаем нашата история от Средновековието почти само от византийски източници. Нямаме свои. Всъщност имали сме писмени свидетелства и документи,и книги,но след установяването на османската власт в България,най-вероятно са били неглижирани и загубени. Българите лека-полека са се присъдинили към османците и са позабравили кои са. Така до 18-ти век.

    Между селският първенец и аристократа със синя кръв почти няма разлика,освен в обноските.

  28. 28 Профил на Patsis
    Patsis
    Рейтинг: 3892 Неутрално

    До коментар [#26] от "deaf":

    Е, за владенията на Хилендарския манастир /в гръцка Македония/, например има твърде подробни описи /описание на всяко зависимо семейства като при настоящото преброяване плюс описание на цялото му движимо и недвижимо имущество/ които дават доста добра представа за живота тогава в първата половина на 14-ти век. Публикувани са и са превеждани на руски и на английски още в края на 19-ти век. Но кой знае защо не са интересни не само за писателите, но и за българските историци. Колежката ми, завършила история, не знаеше за тях, докато аз, биолог, не й казах!
    Едва ли нещата са били коренно по-различни на стотина километра по на север, в българските земи.

  29. 29 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1700 Неутрално

    До коментар [#5] от "Patsis":

    Животът на висшето общество е много по-пъстър - приемите, дипломацията, изкуствата, лововете, войната (стратегическите решения), науките, религията в нейната по-философска форма, не само ежедневния ритуал, ако щеш и окултизма - всичко това се разиграва в по-образованите висши кръгове. И сега е така.
    Освен това миналото на висшето общество е познато по-добре - хронистите се занимават с Двора, дипломатическата кореспонденция касае Двора, археологическите разкопки показват много повече за живота на заможните слоеве.
    Да, има и археология на ежедневието, но нито количеството, нито качеството на артефактите отговаря на това на висшите кръгове. Просто са имали много повече от всичко.
    Понеже обичам да пътувам, посещавал съм и антични и средновековни градове, замъци, манастири... Често съм питал "Добре, ето го дворецът, храмовете, баните, тържищата, крепостните стени. А къде са живели обикновените хора ?"
    На което екскурзоводът винаги ми е показвал - според страната - я ливада, я прашна пустиня - в рамките на грда - "Ами ей там."
    После гледам някаква керамика, сечива и общо взето нищо в музейните експозиции.

    Затова и романите са главно за живота на висшите кръгове - те са интересни, възбуждат въображението, от техните ревения са зависели съдбите на всички около тях - и на мнозинството на ливадата/пущинака.

    E PLVRIBVS VNVM
  30. 30 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2413 Неутрално

    До коментар [#29] от "PavelCZ":

    Специално през Средновековието в Западна Европа господарят на замъка често се е хранил заедно с прислугата и селяните на една маса. Яли са една и съща храна. Не рядко пирати или други подобни "елементи" са ставали аристократи.
    През Античността и особено през Римската империя,между аристокрацията и народа е стояла бездна. Когато варварите превземат Римската империя,вече не е така. Те са по "демократични"...

  31. 31 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1700 Неутрално

    Не знам за кое средновековие и за коя страна разказвате, но в Чехия, където живея не е било така. Нито в Свещената Римска империя. Унгарските магнати и те не са допускали току-тъй плебеи около себе си. За България и Византия - да не говорим - там римските традиции са живи, че има и роби.
    Да седне със селяни е могъл да си позволи низш благородник, който сам не е имал много повече от тях. Но коронованите рангове - от барон нагоре - в никакъв случай.

    E PLVRIBVS VNVM
  32. 33 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1700 Неутрално

    До коментар [#32] от "deaf":

    Благодаря, интересен форум.

    E PLVRIBVS VNVM
  33. 34 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 3762 Любопитно

    Ако нямаме изричен исторически извор, който да сочи на това от кого точно е бил убит Калоян, много трудно може да се твърди нещо със сигурност, без значение ще бъде дали ще се намесва името на Манастър или някой друг ! Всичко ще си остане на плоскостта на хипотезите........

  34. 35 Профил на antonio_vivaldi
    antonio_vivaldi
    Рейтинг: 1858 Неутрално

    Не знам докога българските царе ще бъдат рисувани като някакви примитиви като този на представената книга. Трябва все да са с груби черти, гледащи навъсено и страшно. Запазени са достатъчно фрески, миниатюри на които са изобразени не малка част от владетелите ни, където се вижда че са с правилни черти, с удължени, интелигентни лица и високи чела. Стига с тия пролетарско-селски изображения !

  35. 36 Профил на cyklonb
    cyklonb
    Рейтинг: 41 Неутрално

    До коментар [#3] от "Костадин Иванов":

    Обаче ми хареста тоя абзац
    -----------------------------------:::::::-------_-----------–-----------:-++-----

    "Както споменах, докато писах книгата, изчетох много исторически романи, но тези за Калоян умишлено отбягвах. Не исках да се повлиявам от другите произведения и книгата ми да заприлича на римейк на някоя от тях. Прочетох ги, след като написах моята, и тогава установих, че в "Калоян Боговенчаният" събитията са пресъздадени от друг ъгъл, различен е погледът към историческите събития."

    ------------------_--------_---------------_-----------__________----------
    Някой подаде ли сигнал за плагиатство, ако не аз да подам?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK