"По буквите" - последните литературни предложения на Марин Бодаков в "Тоест"

"Шествието", "Стратегии без тактики" и "Милиард години до свършека на света" са книгите, които поетът препоръча в рубриката си

© "Тоест"

"Шествието", "Стратегии без тактики" и "Милиард години до свършека на света" са книгите, които поетът препоръча в рубриката си



"Дневник" препубликува от "Тоест" последния текст от рубриката "По буквите" на Марин Бодаков (1971 - 2021), публикуван след внезапната му смърт миналата седмица. Два пъти месечно той представяше по три нови книги и питаше с какво точно тези книги ни променят.


"Шествието" от Кирил Василев


София: Издателство за поезия "ДА", 2021


Кирил Василев не е между популярните, но безспорно е един от най-сериозните автори у нас. Неговият глас идва от най-мрачните дълбини на високия модернизъм. Това е глас не само просветен, но и на вече просветлен. Глас, който си дава сметка за девалвацията на епифаниите днес, но продължава да очаква онези мигове, при които от случаен битов детайл внезапно избликва Битието - и бързо се вледенява в релефно скулптирани строги стихове. Този глас не бърза.




Поетическото пространство у Кирил Василев става мястото на синхронизация на личния упадък с упадъка на света. Това е съпротивата на поета спрямо свят, който иска да живее без Бог, но и не може да живее с Бог. Свят, в който по пътя към смъртта в съзнанието на лирическия Аз постепенно изчезват всички различия между нещата - и може би точно тук е религиозната (о)мая на текстовете в "Шествие".


Същевременно пред нас е задушевна книга, в която можем да разпознаем, вече рафинирано, собственото си унижение и самоунижение, собственото си отчаяние и примирение. Но и могъща политическа - и напълно конкретна в този свой спектър - книга, която доблестно отказва всякакъв компромис в назоваването на човешкото състояние. И с падащия екзистенциален мрак.


Септември


Мускулести сиви облаци
и люспи бледа светлина
залепнали по тях


магистралата е празна
и няма цел
освен да откроява виадуктите
потъмнели от дъжда
като колони в разрушена катедрала


прашното жълто
на слънчогледовите ниви
догаря безкрайно
като отговор на съдбовен въпрос
узнат твърде късно


запази това
което няма как да се запази
пространството поглъща без остатък
ти си цялото му минало.


"Стратегии без тактики" от Йордан Ефтимов


Подзаглавие "Карантинописи и други микроесета от LinkedIn и от склада на ума", София-Лондон: изд. "Смол Стейшънс Прес", 2021


Дали още "медията е съобщението", както твърди Маршал Маклуън през 1964 г.? Дали средството, в случая LinkedIn, е посланието на Йордан Ефтимов? Не.


Преди всичко публикациите на автора в тази онлайн социална мрежа, посветена на производството и култивацията на делови контакти, са публикации на саботьор. Те са в разрез с принципите на мрежата, според които през списъците от познанства можеш да си търсиш работа.


Ефтимов обаче залага на функцията на LinkedIn да създава групи по интереси - и я радикализира, ако щете. Неговите находчиви текстове, винаги по конкретен повод, са по същество иновативни новини, в които ерудитската находчивост и етическата подозрителност към фактите са форсирани до дупка. В случая LinkedIn се превръща от инструмент за кариерен просперитет в израз на удоволствието да мислиш, да знаеш, да правиш привидно случайни връзки, да бъдеш свободен... И именно свободата впечатлява в "Стратегии без тактики".


Както и лекотата - независимо дали пише за смъртта на Еко, или за празните площади по време на карантината, или за това кой е по-подходящ автор на паметник на Радичков - Емил Попов или Георги Чапкънов. Йордан Ефтимов е непредсказуем. И непровинциален - той плува с широк замах в интелектуалния бульон на сериозните чуждестранни медии. Съгласен или не с неумереността му, го чета с интерес, защото, ще - не ще, той все ще настъпи мазолите на популярната култура, а и на академичния елит.


И да се върна към Маклуън. Текстовете на Ефтимов, пренесени от интернет на хартия в тази книга, оцеляват, при това с непокътнати способности. Оказали са се с много по-висок срок на годност. Може би защото доц. д-р Йордан Ефтимов вижда игривите връзки между нещата по-отчетливо от самите неща, вижда нещата на ръба. На визионера Маклуън такъв опит би му харесал.


Със "Стратегии без тактики" аз поне страшно се забавлявах.


"Милиард години до свършека на света" от Аркадий и Борис Стругацки


Превод от руски Здравка Петрова, София: изд. "Лист", 2021


Милиард години до свършека на света
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Това не е първото издание на повестта у нас - публикувана в Русия през 1976 г., през 1983 г. излиза на български; следват още две издания. Днес, в превода на една от най-големите дами на преводаческото изкуство - Здравка Петрова, "Милиард години до свършека на света" е вече в пълния си блясък - добавени са всички съкратени от цензурата пасажи.


Признавам, че имам алергия към научната фантастика - и успях да се скарам с госпожа Петрова относно любимата ѝ книга. И двамата сме убедени, че това е гениално произведение на братя Стругацки, но ако за нея то еднозначно е литература, аз имам своите задръжки и смятам, че публицистичната мощ в повестта надвишава чувствително литературата. И за мен това е похвала.


Аркадий и Борис Стругацки са не само гениални визионери - те са и морални гении. Моята интуиция твърди, че през литературата те правят далеч по-големи залози.


Без да издавам особено сюжета, мога да разделя героите на два типа персонажи - физици и лирици. Аз лично гравитирам към лириците. И когато Природата решително възроптае срещу разкриването на нейните тайни, бих се отдръпнал от изследванията си - и ще се подслоня в семейството си, за да го защитя. При това без особени размишления за собственото си достойнство. На физиците ще оставя копнежите по научно безсмъртие, Нобелова награда и преди всичко - обясненията за своя провал чрез намесата на извънземна цивилизация.


Тоест книгата е за избора, който правим. Аз малодушно предпочитам отвръщането от науката, когато тя отправя прекомерни предизвикателства към Природата, а и към самомнението и суетата ми. Както ме увери госпожа Петрова, в едно интервю Борис Стругацки също отдава предпочитание на този избор.


Голямата преводачка обаче заостри вниманието ми към един конкретен пасаж, вече по теми отвъд еднозначния избор. Ето:


"През миналия век, казват, дори са се застрелвали, за да не капитулират. Не защото са се страхували от мъченията или от концлагера, не и защото са се страхували да не проговорят пред инквизиторите, а просто ги е било срам... В нашия век хората се застрелват, защото ги е срам от другите - от обществото, от приятелите... А през миналия са се застрелвали, защото са се срамували от себе си. Разбирате ли, в наше време кой знае защо се смята, че човек винаги може да се разбере със себе си."


И тук хлътнахме още по-дълбоко в повестта, защото аз веднага контрирах с обяснението, че срамът от себе си може да бъде неизтощим двигател за добри дела и изобщо за беззаветно посвещение на другите. Да не се самоубиеш е по-страшното решение (справка - руският филм "Остров" на режисьора Павел Лунгин). Но г-жа Петрова го смята за "заобиколно пътче".


Изключително важна книга по въпроса докъде може да стигне науката и на каква цена - особено когато природата започне да ти се опъва, да те саботира. Или да те подкупва с кариера и награди. Гениална книга.


(А със Здравка Петрова, разбира се, се сдобрихме...)

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 920 Неутрално

    Е, как да не се сети човек за Спас от Кочериново...

  2. 2 Профил на Октавиан
    Октавиан
    Рейтинг: 859 Неутрално

    До кога ще се героизират и фаворизират имитациите на пост-соц периода, псевдо-"автори" инсталирани само, за да няма размисъл и морално осъждане на престъпленията на комунизма и последващото преливане в контролирана от синчета реалия?

    Такива като Марин Бодаков си мълчаха за това, но занимаваха възхитената публика предимно с емоционалното си его. Да почива в мир и да остане там където живееше - в миналото.

    за мен няма нищо нередно в редакцията на този вестник, като изключим, че е честно читателите да знаят, вестник с новини ли четат или сводки на политическа фондация с неясно финансиране и подизпълнител - псевдоопозиционна партия с ръководство произлизащо от тежката номенклатура на бкп, както и позиция за културата, която врагува с автентичната българска култура в интерес на други страни? Долу БКП и герберската болест! Долу комсомолската имитацията на преса!
  3. 3 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 1198 Неутрално

    Харесва ми как пише, но в последния текст има нещо твърде злобно, което ме отблъсква.

  4. 4 Профил на voodoo_child
    voodoo_child
    Рейтинг: 1145 Неутрално

    Понеже тази е, мисля, четвърта статия за Бодаков тук, само ще отбележа: Днес почина доц. д-р Стоян Асенов, един изключителен автор, ерудит и будител. Тук, в този сайт обаче, не пишат за такива като него. Ала всъщност това е добре.

  5. 5 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1475 Неутрално

    До коментар [#3] от "ТумбаЛумба":

    ами не, няма нищо злобно. впрочем ти знаиш ли отгде е здравчето? :). а за гранддамите на превуда от рашки и французки, а и от други язици, включително и за гореупоменатата здравка, имам бая, ама наистина бая кво да кажа, и е изцяло в интерес на въпросните гранддами, на вечно мълчащите ониверситетски среди и на бг исдателсвата да не се случи едновременно да съм в криво настроение, пиян и предизвикан от някой арогантен малоумен форумен нищонезнаико, че ше стани интиресно не ами направо страшно...

  6. 6 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1475 Неутрално

    До коментар [#4] от "voodoo_child":

    Бог да го прости. благодаря, чайлд.
    ако беше влазял в бг ридакциите и беши запузнат в ква срида и кви хора бачкат, впрочем квито и да са се тая, очудването ти щеше да е как въпреки това аутпута не е съвършено лайнян.

  7. 7 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1475 Неутрално

    До коментар [#1] от "Араламбене му е майката":

    мараба бе, араламбе. а бе кой е спас и защо нямало как да не сме се сетели за него.....?

  8. 8 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1475 Неутрално

    на данчо не сме му чели книшката. ше ми е интиресно дали е чел един великолепен средноевропейски автур, приведен и на бг, и дали някак се пак указва това...

    мешду другуто, отдавна имам идеа да офертирам на днесник да исдаде стиховете на б. таксиров. ше стани нещо убаво. за жалос, бг пишеците и писатели, и критци са едни обикновени малоумни егоисти и плагиати и никога нема да подкрепят таксито. а исдателите са тъпаци. да не са убиди некои, саобщавам факти. оспехи!

  9. 9 Профил на Октавиан
    Октавиан
    Рейтинг: 859 Неутрално

    +++
    И по-добре. Тук е територия на самодоволни другоземци.

    Понеже тази е, мисля, четвърта статия за Бодаков тук, само ще отбележа: Днес почина доц. д-р Стоян Асенов, един изключителен автор, ерудит и будител. Тук, в този сайт обаче, не пишат за такива като него. Ала всъщност това е добре.
    —цитат от коментар 4 на voodoo_child


    за мен няма нищо нередно в редакцията на този вестник, като изключим, че е честно читателите да знаят, вестник с новини ли четат или сводки на политическа фондация с неясно финансиране и подизпълнител - псевдоопозиционна партия с ръководство произлизащо от тежката номенклатура на бкп, както и позиция за културата, която врагува с автентичната българска култура в интерес на други страни? Долу БКП и герберската болест! Долу комсомолската имитацията на преса!
  10. 10 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 1198 Неутрално

    До коментар [#5] от "betona":

    Бетоне, бате, ти не си прав тоя път. Нямам предвид отношението към преводачката. Не разбирам защо трябва да знам откъде е. Не ми харесват хората, които са си сигурни, че знаят кое е най-доброто решение и са твърдо убедени в моралната си правота, особено след като са работили за комуняги, Пирински, БКП, БСП. Откъде извира това самочувствие, че еди кой си е най-моралният, защото това се тиражира вече пет дни? Иначе думите са хубави, колко са верни изглежда е друг въпрос, а това аз не мога да го приема, но не го заклеймявам, както виждаш. Смятам и прехласванията, и заклеймяванията за еднакво глупави и простонародни.

  11. 11 Профил на voodoo_child
    voodoo_child
    Рейтинг: 1145 Любопитно

    До коментар [#5] от "betona":едновременно да съм в криво настроение, пиян и предизвикан

    И какво излиза? Че те познавам май единствено или в някое от тези три състояния или в комбинации от тях!?

    До коментар [#6] от "betona":
    Сгрешила съм - това е пета статия тук за Бодаков, не четвърта.
    Аутпутът никога не е само един, затуй няма за чудене. А ти влизал ли си?

    До коментар [#9] от "Октавиан":
    По-скоро на твърде уплашени персони.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK