"Фатален шанс" на Агата Кристи (откъс)

Издателство "Ера"

Издателство "Ера"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Фатален шанс" с автор Агата Кристи, предоставен от издателство "Ера".


На 15 септември се навършиха 131 години от рождението на Агата Кристи и по традиция издателство ЕРА обявява МЕСЕЦ НА АГАТА КРИСТИ.


В периода 7 септември - 7 октомври ще зарадваме читателите с награди, ще предоставим отстъпки на книгите от богатата колекция с издания от АГАТА КРИСТИ. Отбелязваме годишнината и с три книги, с изцяло обновени корици, дело на изключително талантливата Фиделия Косева - сборникът с разкази "Четиримата заподозрени" и криминалните романи "Защо не повикаха Евънс", "Фатален шанс".




Творчеството на писателката е необятно и Агата Кристи е най- известният криминален автор в света!


Агата Кристи е най-популярният криминален автор в света. Нейните произведения са преведени на над сто езика, продадени в повече от два милиарда екземпляра. Ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща, Агата Кристи е обявена за "Първата дама на криминалния жанр".


Фатален шанс (Ново издание)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Фатален шанс" на Агата Кристи


Празненствата на леля Кати винаги бяха едни и същи. Те се отличаваха с припряност и аматьорство - качества, характерни за самата домакиня. Доктор Клоуд имаше вид на човек, който едва сдържа раздразнението си. Отнасяше се към гостите с неизменна учтивост, но създаваше впечатление, че полага немалко усилия. На външност Лайънел Клоуд не се отличаваше особено от брат си Джеръми. Беше слаб сивокос мъж, но му липсваше невъзмутимостта, присъща на адвокатите. Движенията му бяха резки и припрени.


Нервността и раздразнителността му се приемаха като обида от много от неговите пациенти и те оставаха слепи за истинските му умения и за вродената му доброта. Проявяваше жив интерес към медицинските изследвания, а хобито му бе да изучава употребата на билки от най-ранно минало до наши дни. Докторът притежаваше ярък интелект и трудно понасяше приумиците на жена си. Макар че Лин и Роули винаги се обръщаха към госпожа Джеръми Клоуд с "Франсес", госпожа Лайънел Клоуд си оставаше неизменно "леля Кати". И двамата я обичаха, но намираха, че е доста смешна.


"Празненството" привидно беше организирано по повод завръщането на Лин у дома, но всъщност си беше едно семейно събиране. Леля Кати радушно приветства племенницата си:
- Толкова красива и загоряла изглеждаш, мила моя. Египет явно си е казал думата. Прочете ли книгата за предсказанията за египетските пирамиди, която ти изпратих? Толкова е интересна. Наистина обяснява всичко, не мислиш ли? Появата на госпожа Гордън Клоуд и брат ѝ спаси Лин от отговора.
- Розалийн, това е племенницата ми Лин Марчмънт.
Лин погледна вдовицата на Гордън Клоуд.


Да, момичето, което се бе омъжило за стария Гордън заради парите му, наистина беше прекрасно. Роули също излезе прав с твърдението си, че излъчва някаква невинност. Черна коса, падаща на едри вълни, ирландски сини очи с много черни зеници, полуотворени устни. Всичко останало по нея беше лукс. Роклята, бижутата, маникюрът, коженото наметало. Имаше доста хубава фигура, но не умееше да носи скъпи дрехи. Не ѝ стояха така, както биха изглеждали върху Лин Марчмънт, дори и ако разполагаше само наполовина с нейните възможности! "Но никога няма да имаш този шанс" - прошепна ѝ вътрешният глас.


- Приятно ми е - каза Розалийн Клоуд. Плахо се обърна към мъжа отзад и го представи: - Това... това е моят брат.
- Приятно ми е - кимна Дейвид Хънтър.


Той беше слаб, елегантен младеж, с черна коса и черни очи. Лицето му беше мрачно, дръзко и дори леко безочливо. Лин веднага разбра защо всички от фамилията толкова го ненавиждат. В чужбина се беше сблъсквала с мъже от този тип. Безразсъдни, дори опасни. Мъже, на които не може да се разчита. Мъже, които съставят свои закони и пренебрегват общоприетите. Мъже, които при атака се оказват безценни, а извън огневата линия докарват началниците си до лудост.


Лин се обърна към Розалийн:
- Харесва ли ви имението Фъроубанк?
- О, великолепно е! - отвърна тя.
Дейвид Хънтър се изсмя леко подигравателно:
- Горкият Гордън добре се е постарал. Не е пожалил средства.


Това беше самата истина. Когато Гордън бе решил да се засели в Уормсли Вейл или по-скоро да прекарва тук известен период от напрегнатото си всекидневие, предпочете да си построи къща. Беше твърде изявен индивидуалист, за да хареса нещо, носещо отпечатък на чужди хора. Нае млад архитект със съвременен поглед и му даде свобода на действие. Половината от жителите на Уормсли Вейл намираха къщата за ужасна. Хората не одобряваха боядисаните в бяло ъгловати форми, вградените мебели, плъзгащите се врати и стъклените маси и столове. Единствената част, която се радваше на всеобщо и искрено възхищение, бяха баните. В думите на Розалийн "Великолепна е" звучеше страхопочитание. Смехът на Дейвид я накара да се изчерви.


- Вие сте бившата доброволка от Женската спомагателна служба към военноморските сили, нали? - обърна се той към Лин.
- Да.
Изгледа я преценяващо и по неизвестна причина тя се обля в руменина.


Леля Кати отново изникна внезапно. Притежаваше чудното свойство да се материализира в пространството. Навярно го бе усвоила по време на многобройните спиритически сеанси, в които участваше.


- Масата е сложена! - задъхано рече тя. После вмъкна между другото: - Не мога да кажа, че вечерята е особено богата. Хората не бива да очакват прекалено много. Всичко е толкова трудно, нали? Мери-Луис ми довери, че всяка седмица дава по десет шилинга на рибаря, за да не я забравя. За мен това е непристойно.


Доктор Лайънел Клоуд говореше нещо с Франсес Клоуд и от време на време долиташе нервният му смях:
- О, стига, Франсес, не очакваш от мен да повярвам, че наистина смяташ така, нали? Хайде да сядаме на масата. Всички влязоха в занемарената и неугледна трапезария.


Джеръми и Франсес, Лайънел и Катрин, Адела, Лин и Роули. Семейно тържество на фамилията Клоуд с двама външни участници. Защото, макар че носеше името Клоуд, Розалийн не се бе превърнала в част от тях, за разлика от Франсес и Катрин.


Младата жена беше чужд човек, чувстваше се неловко и беше нервна. А Дейвид - Дейвид беше разбойникът. По принуда, но и по собствен избор. Всички тези мисли се въртяха в главата на Лин, докато заемаше мястото си на масата.


Някакво чувство прииждаше на талази, въздухът се наелектризираше. С какво? С омраза? Можеше ли наистина да е омраза? Каквото и да беше, това чувство таеше в себе си пагубна сила.


Тя внезапно си помисли: "Но така е навсякъде, не само тук. Откакто се завърнах, непрекъснато ми прави впечатление. Последица от войната. Злонамереност. Неприязън. Среща се къде ли не - във влакове, в автобуси, в магазини, сред работници и чиновници, дори и на полето. А в заводите и мините сигурно е още по-лошо. Злонамереност. Но тук е изразена в по-голяма степен. Тук е специфична. Преднамерена".


Смаяно се запита: "Наистина ли ги мразим толкова много? Тези непознати, отнели онова, което смятаме, че ни принадлежи?".


И после: "Не, не още... По-късно може би, но не и сега. Не, те са хората, които мразят нас"


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3415 Неутрално

    Просто една експозиция....
    Нито задачка, нито решение.

    Еретик
  2. 2 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2977 Неутрално

    Четох че са издадени доста фалшиви романи на Агата Кристи.

  3. 3 Профил на elena_pipilota
    elena_pipilota
    Рейтинг: 417 Неутрално

    Имам я издание на Абагар от 1994 г. Да не би Абагар да е станало Ера? Или правата за тази книга са свободни?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK