Банкнотите – невидимата литературна антология, която държим в джоба си

Банкнотите – невидимата литературна антология, която държим в джоба си


Дневник" публикува откъс от новата книга на Георги Господинов "В пукнатините на канона. Провинции, аероплани, лексикони" (Жанет 45, 2021), предоставена на редакцията от автора.


"Тази книга ни показва Георги Господинов като литературен историк и изследовател. Това не е първата му книга, която излиза от границите на фикцията. Читателите помнят сборниците "Аз живях социализма" и "Инвентарна книга на социализма", на които той е съставител. Помнят и изследването за това как киното, радиото и рекламата влизат в стиховете на Вапцаров и поетите на 40-те", пише в анотацията на издателството.


"В новата си книга Господинов ни води с присъщия си език и стил, които познаваме, да разказва една друга история, историята на литературни и културни явления от миналия век до днес. "Теглило ме е натам, към изпадащото от ситото на каноничното, към оставащото вън от кадъра, към премълчаваното и недовидяното, към пренебрегнатото и нетрайното", пише Господинов в предговора на това изследване.




Ще разберем как един български аероплан, този от първата бомбардировка над Одрин през 1912 г., всъщност има ключово значение за европейската литература. Ще се запознаем отблизо с историята на единственото футуристко списание у нас. Ще минем през лабиринта на българския 20-ти век, ще се спрем в следобеда му, където през картини на наши художници можем да видим как идеологията влиза във всекидневието на хората. Една от главите припомня и разглежда подробно потуления жанр на ученическия лексикон от 70-те и 80-те години на ХХ век. Ще разчетем всички текстове върху последните български банкноти, които всеки от нас носи в джоба си, но рядко сме се взирали в написаното върху тях - писма, стихотворения, документи; ще разсъждаваме защо и как точно тези лица и тази невидима антология са запечатани там.


Една книга, която събира литературна и културна история, социология и разказ, която ни показва как литературната наука може да въздейства лично и увличащо."


Из "В пукнатините на канона. Провинции, аероплани, лексикони"


Невидимата антология. Литературата в последните български банкноти


Има една невидима антология на българската литература, която носим буквално със себе си и държим в ръцете си всекидневно. Нейното джобно издание е постоянно пред очите ни. И понеже е толкова очевидна, тя остава невидима и скрита за нас. Най-разпространената българска антология и вероятно най-малко четената. Една антология в миниатюр. Става дума за художествените текстове, изписани върху последните български банкноти, тези, които ползваме сега и един ден ще бъдат заменени с единната европейска валута.


С този текст ще се опитаме да дадем лупата за разчитане, за да видим скритите знаци по днешните банкноти, вписаните върху тях текстове и истории.


Парите обитават границата между частно и публично, в голяма степен те свързват тези две пространства. Те, разбира се, вписват в себе си, в изображенията върху тях, националния исторически разказ, но са също на границата между национално и световно (със своята конвертируемост). Те са достъпни и всекидневни - но могат да са недостъпни и бленувани. Те са посредник, медиум, но и медия, т.е. носител на послания.
Изображенията върху парите във всички валути почти винаги идват откъм съответния национален канон. С въвеждането на еврото - канонът е изместен от фигурите на едно общо културно наследство. В единната европейска валута лицата вече ги няма, наместо тях в банкнотите са вписани известни архитектурни паметници и мостове. Тук свързващата фигура на мостовете е твърде ясна и очевидна, без да се нуждае от интерпретация.


Но това, което ще ни интересува в случая, са буквално нeпрочетените текстове върху последните български банкноти и, разбира се, изборът на лица.


В този смисъл още по-интересно е да прочетем какви знаци ни дават последните български банкноти. Какво ни разказва изборът тъкмо на тези личности, които стоят върху тях? Нека ги изброим: Св. Иван Рилски (банкнота от 1 лев, вече вън от обращение), Паисий Хилендарски, Иван Милев, Д-р Петър Берон, Стефан Стамболов, Пенчо Славейков, Алеко Константинов.


Това не е, разбира се, канонът до 1989 г., където основните фигури бяха две - тази на Георги Димитров (върху банкнотите от 10 и 20 лева) и гроздоберачката от народа (банкнотата от 2 лв). Но не е и българският революционен канон, с който сме свикнали от деца - Ботев, Левски, Бенковски... Казано накъсо - революционно-идеологическият канон е заменен с канона на духовното, на културата и в голяма степен тъкмо на литературата. Петима от тези общо седем големи български личности са всъщност хора на перото и оставят след себе си текстове, важни за българското съзнание. Какво иде да ни каже този факт за нашите идентификации днес?


Малко детайли за емисията. Последните български банкноти са в обращение от 5-ти юли 1999 г. с изключение на тази от 100 лв., която е в обращение от 8-ми декември 2003 г. Тази емисия идва с деноминацията на лева след една тежка финансова криза. Как се случва изборът? Управителният съвет на БНБ назначава художествен съвет от 10 души предимно историци, художници, историци на изкуството, които избират художник за банкнотите и определят лицата, които ще се появят на тях.


Художник на проекта е Кирил Гогов. Това е първата емисия съвременни български банкноти, която е отпечатана изцяло в България, в печатницата на БНБ, София. Мартин Заимов, подуправител на БНБ по това време, свидетелства по-късно, че той е подел насоката какви да бъдат избраните личности върху банкнотите. "Имах личната убеденост и трябваше да въздействам на всички колеги, че е нужно да излезем от световната допреди 30-40 години традиция върху банкнотите да има войнствени или политически лица."


Прави впечатление, че всички избрани личности са мъже, въпреки че на гърба на банкнотата от 50 лева се появява поетесата Мара Белчева, по-скоро в ролята на муза, на спътница на Пенчо Славейков. (Тук можем да добавим и българската мадона от картината на Иван Милев, която се появява като детайл в банкнотата с номинал 5 лева.) Това отсъствие на женски образи, разбира се, препотвърждава традиционно сложилия се мъжки канон.


Прави впечатление обаче, че това е вероятно най-маскулинната емисия. В предишните емисии почти винаги е присъствала основна женска фигура на банкнотите, включително в самото начало. Върху златните 100 лева от 1887 г. имаме образа на майка с национална носия, прегърнала малко дете. Тази иконична фигура в български колорит стои на лицевата страна на първата българска банкнота. Следва розоберачка в следващата емисия (1890), детайл от картина на Феликс Каниц. После жетварка (1917) и красиви млади девойки, които изпълняват по-скоро символна роля, трябва да покажат автентичната красота и трудолюбие на българката. Гроздоберачката от емисията от времето на социализма (1962), която споменахме, знаем по име - Кина Гърбова, но и тук индивидуалното по-скоро се е разтворило в общия образ на жената труженичка.


В книгата си "Семиотика на парите" Мирослав Дачев отделя няколко страници на жените в българските банкноти, подчертавайки тяхното особено присъствие в следосвобожденския период: "Една възродена държава отправя чрез банкнотите си послание, което не съвпада с културните повеи на времето. Вместо да отделят място за образи от епопея на забравените, от вече билото (както прави новопрохождащата българска литература), банкнотите отделят място за образи от сегашността и това, което я осмисля - красотата на труда, родовия космос."


Това, което ще ме интересува обаче в този текст, не е толкова погледът на семиотиката, колкото окото на литературния историк. Да регистрираме и увеличим наличния микротекст върху банкнотите, да направим видима тази своеобразна антология, вписана тук, да я прочетем и осмислим. Струва ми се, без да съм нумизмат, че поне в българската история на парите не е имало толкова много вписан текст в никоя друга предишна емисия.


()


И така, след тази малка литературна археология по изнамиране и разчитане на текстовете от последните български банкноти нека се опитаме да кажем няколко обобщаващи думи.


Имаме текстове, създадени в период от над три века - от триодното песнопение при Иван Рилски до модерната поезия при Пенчо Славейков. Също така удивително широк регистър от жанрове попадат в тази антология. Нека се опитаме да ги изброим: църковно песнопение, исторически текст, епистолария, дневник, лирическо стихотворение, епос, педагогическа литература, пътепис, роман (или протороман в случая с "Бай Ганьо").


Подобна въобразена антология от текстове всъщност хваща не винаги най-представителните произведения на литературата ни, видяхме, че на повечето позиции се явяват не дотам христоматийните текстове. Опитахме се да обясним и причините, те далеч не са литературно-исторически. И все пак тъкмо това е любопитното - как лица и институции далеч от литературния канон (художникът Кирил Гогов, експертният съвет и управата на БНБ) редят (съзнателно или не) този канон.


Какво още излиза, като четем този избор на фигури върху нещо толкова представително като националната валута. Залагане на културата и духа и на една отвореност към европейското и към света. Леко оттегляне от национал-революционния канон, но оставане във високия регистър на патриотическото. Акцент върху културните институции. Винаги, където това е възможно (при Пенчо Славейков, например) присъстват важните национални институции, като Народен театър и Народна библиотека. Също така при другите фигури - Рилския манастир, Орлов мост, Зографския манастир и пр.


В пукнатините на каноните
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Какви преплитания между лицата на тези банкноти можем да видим?


Свети Иван Рилски (1) заема важно място в "Историята" на Паисий Хилендарски (2). Първият препис на тази "История" пък е направен от поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) в Котел, където се ражда Петър Берон (10) и учи в училището на същия Поп Стойко. Сред многобройните слухове за евентуалните убийци на Берон се промъква дори името на хъша Стефан Стамболов (20). Мара Белчева, която споделя банкнотата от 50 лв. с Пенчо Славейков, е жена на министър Христо Белчев, който е убит погрешка вместо Стамболов (20), докато са вървели с него в центъра на София. Погрешка, заради рикошет, е убит и Алеко Константинов (100), който във фейлетоните си често взема на прицел Стамболов и стамболовщината. В същата 1897 година, когато умира Алеко, се ражда Иван Милев (5).


Между Свети Иван Рилски и Иван Милев лежат повече от 1000 години. Отшелникът от Х век е живял цели 70 години, което за онази епоха е патриаршеска възраст, а живелият в ХХ век художник е живял едва 30 години. Средната продължителност на живот на седемте герои от последните български банкноти е непълни 39 години. С приближаването към ХХ век тази възраст рязко спада.


Трима от седмината, т.е. близо половината, умират от насилствена смърт. Петър Берон е удушен в дома си, Стефан Стамболов е съсечен посред бял ден в центъра на София, а Алеко Константинов е застрелян по погрешка. Четирима умират, преди да навършат 50 години. Ето още една възможна оптика за по-големия разказ около живота и смъртта тук, по българските земи.


(Първата публикация на текста е в сп. БЕЛ, 3/2021)

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1727 Неутрално

    Харесвам начина на светоусещане, мислене и стилът на писане на Георги Господинов.
    УВАЖЕНИЕ!!!

  2. 2 Профил на Йоаникий
    Йоаникий
    Рейтинг: 696 Разстроено

    Пак халтура и нищоказване, ама пък щедро рекламирано и даже препоръчвано... 🤔 😴😨

    Най-високите препятствия са тези, които сами си поставяме.
  3. 3 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2304 Любопитно

    Само на мен ли ми звучи зловещо откъсът?

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  4. 4 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 1079 Любопитно

    Този Господинов има-няма пък го спрегнат в "независимата" преса.
    Нищо особено като писател, та се питах да не би да е брат'чед от малцинствата?
    Поне ЛГБТИ?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK