© "Колибри"
През косата може да се достига до най-съкровените мисли
Текстът е препубликуван от "Литературен вестник".
Напоследък в съвременната световна литература се забелязва тенденцията за едно интересно преливане между жанровете на романа и разказа. Преди месеци у нас се появи романът на Елизабет Страут "Олив Китридж", който спокойно може да се чете и като цикъл разкази, в които периодично се появяват едни и същи персонажи.
Подобна тенденция се забелязва и в сборника "Разкази от фризьорския салон" на италианската писателка Елвира Семинара, публикуван съвсем наскоро на българския пазар с марката на "Колибри".
При Семинара няма прехождащи персонажи, но пък мястото - фризьорският салон, както и темата за косата, са лайтмотивни във всички текстове. Така с малко повече фантазия тези разкази също могат да бъдат прочетени като кратък сценичен роман, вгледан в днешното и в човешките състояния, които то провокира.
Косата е мотив, който занимава митологията и литературата още от древни времена. Достатъчно е да припомним една от емблематичните й прояви - силата на Самсон се крие в косата, но тя е и неговата ахилесова пета. С прическите са свързани и различните знакови предрешвания на жените в мъже, косата е път към любовта, тя е един от най-ясните атрибути и на красотата, и на грозотата. Всичко това е видимо и в разказите на Елвира Семинара. През косата може да се достига до най-съкровените мисли ("Момичето от мивката"), тя може да озадачи мъжа и да му покаже непреодолимите различия ("Нордкап"), и пак там отрязването й може да е знак за капитулация, за пожелано зачертаване на различията и отдаване.
Разбира се, подстригването е и път към промяна, към отхвърляне на табутата, признаване на собствената другост, акт на търсенето на собствената идентичност (в повечето от разказите). Защото - и това е една от постоянните теми при Семинара - метаморфозата е трудно нещо и повечето хора не се справят с нея, но затова пък могат да имат своите малки победи. Променяш косата си - това е нещо много дребно, но то също изисква воля, решителност, и затова белязва поне една крачка към по-различния живот, било то фантазен или реален.
Самият фризьорски салон пък е място за търсене на алиби, за въобразени срещи, за изневяра и какво ли още не. Така зад привидно еднотипната тематика се разкриват различни съдби, неочаквани истории, влизат темите за миграцията, живеенето като чужденец ("Осем обувки и един билет"), съдбата на трансджендърите (в един от най-силните разкази - "Чао, Нини"), наркозависимите ("Без точка"), нещастно влюбените ("Почивен ден сряда", "Луни"), психически лабилните ("Сандра"). Неусетно в тази толкова тънка и наглед пестелива книжка се открива една запомняща се галерия на съвремието с всички рани и охлузвания, които то причинява, и с всички парчета от човешки съдби, които внимателният поглед може да забележи и реконструира.
Още един лайтмотив доближава тези разкази към романовото и той е свързан с времето, сезоните и най-вече с дъжда. Не става дума за баналната асоциация с ходенето на фризьор, което като че ли провокира дъжда и разваля прическата. Не. При Семинара дъждът вали вътре в душите на персонажите и някак онагледява тъгата, която те трудно ословесяват. Или пък трасира пътя към срещата със смъртта и сякаш размива границите между тукашното и отвъдното, както е в "Чао, Нини". Или както е в "Чистачки", където дъждът като че ли спира времето и удължава срещата на детето с бащата, макар и да задълбочава тъгата и у двамата.
И най-сетне, тези разкази имат още една ярка отличителна особеност и тя е техният стил. Елвира Семинара е нестандартна писателка не само на ниво истории, но и на ниво език. Образите й са понякога странни, метафоричността е висока, сравненията - запомнящи се, защото тя добре знае, че силата на литературата е в употребата на думите (признава го в есето си "Ледниковата епоха на езика е днес") и че добрата литература залага не само на "какво", но и на онова прословуто "как", за което все по-малко се мисли днес. Вероятно това се усеща в българската версия на книгата и заради превода на Дария Карапеткова.
