"Лято в Бурландия" – историите, които разказваме, за да предпазим възрастните

Това е искрящ роман на игра и ходене по главата на злото.

© "Аквариус"

Това е искрящ роман на игра и ходене по главата на злото.



Текстът е препубликуван от "Тоест".


Една от най-неприятните особености на детството е безсилието. Възрастните често смятат, че децата не разбират нищо. Но децата виждат всичко, чуват всичко, разбират всичко. Проблемът е, че рядко е по силите им да направят нещо. Да спрат развода на родителите си, да предотвратят смъртта на баба си, да се изправят срещу насилието и насилниците.


Може би затова "Лято в Бурландия" на Момчил Миланов е толкова силна книга: детето в нея - малкият Щерн - не просто разбира всичко от света на възрастните, но намира и начин да го промени към по-добро. За себе си и за тях. Или поне за един от тях.




В статия от 2016 г. за ролята на смъртта в книгите на Морис Сендак авторката Кейти Ройфи разказва историята за дете, свидетел на падането на кулите близнаци в Манхатън. Детето настоявало пред баща си, че е видяло над сградите да летят пеперуди. Разбира се (и това е ключовото в историята), детето знаело, че фигурите, които е описало като пеперуди, са хора, хвърлящи се от горящите сгради. Но то измислило пеперудите, за да предпази баща си от най-страшното прозрение - че собственото му дете не е наивно и прекрасно знае какво се случва.


Детското въображение като начин да предпазим и дори да спасим възрастните е основният генератор на събития в Бурландия - измислена страна, в която можеш да влезеш само ако следваш законите на въображението. В скорошно интервю Момчил Миланов определя книгата си като "политически роман за деца". Трудно определимо като жанр, "Лято в Бурландия" всъщност съдържа в себе си елементи на фентъзи, исторически роман, приказка, приключенска история с демоничен злодей.


Лято в Бурландия
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Романът е също политически коментар за състоянието на Грейщад, сивия град, подозрително напомнящ на София - с разбити плочки и трамваи на сънищата ("траумвай", макар и добра хрумка, все още ми звучи леко претенциозно на български). Политиката присъства в книгата като тревожен фон, като мъгла, която се спуска над града ден след ден, безнадеждно и неумолимо, по най-страшния и познат ни начин: между другото.


Жанровата неопределеност и разколебаност на романа, в който местата и героите са едновременно себе си и други, реални и въображаеми, всъщност постига ефекта на съня. Сън, в който съвсем спокойно и без противоречие можем да бъдем двама души едновременно. Сънищата и коварният план на мистериозния Барон Нулде да сложи ръка върху тях са в основата на книгата от сюжетна гледна точка. Те са също и главният механизъм за разкриване на страховете и желанията на малкия Щерн, който, по всичко изглежда, има план за спасение.


И тъй като това е в крайна сметка дълбоко българска история, спасението в нея не е колективно, а индивидуално. Зимата в Грейщад е за всички. Лятото в Бурландия - само за тези, които могат да си измислят бягство. Вътрешна емиграция в съня.


Именно възможността за бягство - този светъл личен хоризонт - прави книгата на Миланов толкова нежна и лека за четене. Макар действието да се развива под тягостната сянка на дирижабъла, надвиснал над града, в него няма нищо страшно или безнадеждно. Това е искрящ роман на игра и ходене по главата на злото: точно такъв, какъвто го загатва великолепната корица на Кирил Златков.


За разлика от "Да отгледаш гарвани" или "Лабиринтът на фавна" - два филма, които изследват тъмните страни на детската фантазия по време на диктатура, "Лято в Бурландия" е лек, близък и топъл. Сънят на разума тук не ражда чудовища, а най-много котколиси или лисокотки - ще трябва да навлезете в историята, за да изберете един от двата варианта.


Четох книгата бавно - съвсем нарочно, защото исках да удължа с няколко дни потъването в нейния свят на сънища, пълни с обич и грижа. И с тази толкова непоносима тъга по хората, които обичаме и които може да изчезнат във всеки един момент. Изведнъж се събуждаме и разбираме, че ги няма. И никой сън не може да ги върне, колкото и често да се явяват в него.


С обич и въображение - само така можем да се изправим срещу тъгата и надвисващия мрак, да се спасим, когато лакеите на Нулде нахлуят в дома ни, за да ни търсят. Само така могат да се изправят срещу света децата, които всичко разбират, а всъщност толкова малко могат да направят. С обич и въображение Грейщад става малко по-цветен, а трамваите политат като пеперуди край горящите кули. И никога няма да кажем на възрастните, че разбираме всичко. Защото трябва да ги предпазим.

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Constanza
    Constanza
    Рейтинг: 27 Неутрално
  2. 2 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 952 Неутрално

    Отдавна не се бях заглеждал тъй дълго в корицата. Ама чак пък да потърся кой е художник - това не го бях правил.

  3. 3 Профил на дедо Андро
    дедо Андро
    Рейтинг: 2819 Неутрално

    И в дядовците има такива мисли, не се забравя детското ей така.
    И дядовците виждат пеперуди и сънуват любими хора, а понякога са и безсилни, понеже не ги слушат...

    Пич Незнам Как Да Ти Обесна Че Несъжелявам За Недостика На Некой Уникални Изразни Сретства По Български.
  4. 4 Профил на saz391051887
    saz391051887
    Рейтинг: 521 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK