Вкусът и уханието на думите

Едно от достойнствата на малката "Линия девет, или когато пресъхнаха чешмите" е вниманието към детайла".

© ''Жанет 45''

Едно от достойнствата на малката "Линия девет, или когато пресъхнаха чешмите" е вниманието към детайла".



Текстът е препубликуван от "Портал Култура".


Книгата е малка, можем да я наречем "бутиково издание" не само заради оформлението (художник Мила Янева-Табакова), но и заради думите в нея. Заради възможността да я четем за час или два, следобед, най-добре извън дома, или пък да избираме отделни фрагменти, които да изпълнят няколко минути от деня или вечерта ни, а по-късно, след ден, два или седмица, отново да я разгърнем.


Фрагментарна, по-скоро лирическа е прозата на Теодора Николова. Има повтарящи се мотиви (не бих ги нарекла сюжети, но не е и нужно), внимателният читател би могъл да съзре и един своеобразен "метатекст", създаващ цялост, която бихме могли да наречем сезони на живеене. Или пък малките и по-големи срещи, впечатления и желания, любими състояния, които всъщност градят живота ни. Този, който живеем всеки ден или пък си мечтаем да живеем.




Със сигурност тази книга ще има много по-голяма женска читателска аудитория. Да не кажа предимно такава. Но нека това не звучи като упрек. В крайна сметка книгите още когато се пишат, имат своя интенционален читател, той съзнателно или не "движи" ръката, която пише.


Едно от достойнствата на малката "Линия девет..." е вниманието към детайла. Почти като на художник.


Линия девет, или когато пресъхнаха чешмите
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Внимание и към уж обикновеното човешко присъствие във всекидневието ни - мимолетни срещи, разменени реплики, уловени погледи, разминавания. Всяка спирка по "линията", по която пътува авторката, има своите пътници, с техните особености, маниери, поведение. Едни говорят, други мълчат, но пак казват нещо - с поглед или жест.


В тази книга имаме разказвач, който е много, много внимателен наблюдател. И който може да пресъздаде по деликатен начин своите наблюдения. Който ни споделя едно наистина естетическо отношение към храната, към вещите, към местата, към ритуалите - всекидневни или празнични.


Още нещо, което е достойнство на фрагментарната проза на Теодора Николова - езикът. Авторката има усет към него, към способността на думите да казват всякакви неща, но и не само да назовават, а да създават атмосфера - в която и погледът, и останалите сетива участват.


Книгата "Линия девет, или когато пресъхнаха чешмите" е малко красиво издание, в което личи пристрастие към думите, към езика, който винаги ни се иска да е по-красив, ако е възможно, разбира се.


"...Преди много години влюбено в мен момченце ми подари глухарче. Още виждам как го крепи, не смее да диша. Безмълвно ми го дава и аз безмълвно го приемам, стаила дъх, за да не се разлети глухарчето. Какъв мъдрец е било това момченце, загрижено за крехкостта на моментите."

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 3420 Неутрално

    успех на книгата пожелавам

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK