Яна Язова - "черният ангел", който омагьосвал мъжете

Яна Язова и проф. Александър Балабанов

© "Факел"

Яна Язова и проф. Александър Балабанов



"Дневник" препубликува от "Портал Култура" четвъртата част от поредицата на Митко Новков "Морето! Най-красивото събитие". Тя е посветена на красивата и талантлива поетеса и писателка Яна Язова (1912 - 1974). Заглавието е на редакцията. Бележките под линия са запазени заради информационната им стойност.


Едно дълго сбогуване с лятото. С лятото и с морето...


А би могла да бъде... Да бъде дом. Да бъде оживена, обживена и съживена. Как?




Известно е, че между Марио Жеков и Яна Язова, знаменитата поетеса и писателка, "звезда на новините" в края на 30-те-началото на 40-те години на миналия век [1], е имало протичане на еротични токове и то не къде да е, а тъкмо в Созопол, града на Александър Мутафов, който вече е успял да го превърне в примамливо място за софийските интелектуалци и артистичната бохема.


Яна Язова и Александър Балабанов. Двуединството на духа
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Яна Язова, наричана "черният ангел", за да бъде отличавана от сестра си Мила[ 2], "белият ангел" [3], отива в Града на спасението след поредния скандал с проф. Александър Балабанов - неин любим и нейна прокоба (пише му в едно писмо: "Ти намери единствения и най-краткия път да направиш живота ми пъкъл, а ти знаеш, че в пъкъла никой никого не обича").


Балабанов току-що е успял да я разкандърдиса да не се омъжва за милионера Джон (Игнат, на галено Ганчо) Табаков, когото Яна среща през 1938 г. в Париж. Там двамата се сгодяват, което силно разгневява професора: крехкото и уханно цвете му се изплъзва из-под носа и той с молби, клетви, честни думи и уверения, че най-накрая ще се разведе с жена си Лия - немкиня от Австро-Унгария, в която се влюбва в Лондон (въздигана, между другото, в началото на века като една от красавиците на София редом с Лора Каравелова, съпругата на Пейо К. Яворов), успява да я разубеди. Не ѝ спестява и груби нападки: обвинява я, че се била продала за диамантен пръстен и палто от лисици. И Яна разтуря пристанушата...


Постигнал вече своето, Александър Балабанов забравя обещанията и я подкарва по старому: вървят двамата по жълтите павета, които (по думите на софиянци-мераклии) въздишали под стъпките на Яна Язова, но всеки за себе си, без да се докосват. Поетесата го е написала пророчески години по-рано: "Днес знаем, няма път, но нека тръгнем пак! И леко ни е тъй - с любов, сами вървим..."


Яна Язова: Проклятието на дарбата
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Вървят си те, вървят си, вярно, ама вече не толкова леко: тя - стройна, тънка, висока, със загадъчни лешникови очи; той - нисък, дебел, тантурест, с червендалесто лице, но очевидно горд, че е забърсал такава красавица, - пъчи се и надува. Че и млада е хубавицата на всичко отгоре, с 33 години по-млада от него. В този им вид двамата често са изобразявани от зевзеците-карикатуристи, същи Крачун и Малчо или Дон Кихот и Санчо Панса (приликата със Санчо иде и от това, че професора го рисуват с неизменното му куфарче, от което се проточват до земята апетитни наденички).


А писателят Змей Горянин (псевдоним на Светозар Акендиев Димитров, 1905-1958) съставя епиграма: "Сред полето два кола, на тях дъска закована. На дъската пише "Яна". Шопи идат от София, четат и се чудят - а где е Балабана?"


Ала ако по някаква незнайна свръхземна телепортация шопите биха се озовали през лятото на 1938 г. в Созопол, още повече щяха да се зачудят - хич няма го Балабанът, ала наша Яна - в центъра на градчето.


Прочее, тя тогава му пише на своя професор от морето: "Усещам вече сръднята ти, Акселчо [4]! Не сръдня, а ярост цяла! В кожата си не можеш да се побереш! Какво ми е хрумнало да се пилея из Созопол? При това сама". Хич обаче не е била сама тя, Яна Язова, напротив - около нея бюлюк народ, който я обгрижва, обслужва, ухажва, глези...


Афоризми: Сол и пипер. Златни искри на скръбта
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


На морския бряг поетесата се чувствала като у дома си, Катя Зографова потвърждава: "Нека отбележим, че след Багряна Яна Язова е втората голяма българска писателка, съдбовно отдадена на морето. И тя като Вечната и Святата мисли морското скитничество като унаследено, генетично заложено у човека". Та точно един такъв морски скитник като нея, художникът Марио Жеков, се влюбва в очите ѝ лешници, тя също не остава безучастна.


Бургаската художничка Александра Мечкуевска (1907-1993) свидетелства: "Хубава беше, височка. Марио беше много влюбен в нея. С Марио и Яна бяхме все заедно". Александър Балабанов обаче по незнайни пътища научава за заформящия се любовнически адюлтер и побеснява: затова ли е изтръгнал Яна от ноктите на онзи алчен търгаш в Париж, че да му я отмъкне някакъв си нескопосен бояджия в Созопол? Мята се на влака, пристига в Бургас, звъни лудо в дома на Петко Росен... Предоставям думата на Петър Величков да продължи разказа:


Колекция „Балкани“
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


"Чувствата между поетесата и художника не били тайна, затова и новината бързо прелита до София.
Балабанов веднага решава да се намеси. Всъщност за любовния триъгълник, в който професорът е страна, научих най-напред при излизането на романа на Язова "Левски" през 1987 г. Тогава случайно срещнах Росен Чорбаджийски - син на писателя Петко Росен.


Той ми разказа, че когато бил дете, веднъж се позвънило в дома им в Бургас. По това време баща му пишел и не разрешавал да пускат гости вкъщи. Малкият отворил вратата и видял рошав, потен, възрастен мъж, който напирал да нахълта вътре.


Докато момчето се чуди какво да прави, баща му разпознава по гласа проф. Балабанов и го въвежда в кабинета си. Двамата мъже не след дълго напускат къщата. После Росен разбира, че гостът бърза да стигне час по-скоро в Созопол и затова замолва Петко да му уреди гемия дотам (гемия, защото по онова време не е имало свестен път между Бургас и Созопол).


Надвечер отново се позвънява и синът на Петко Росен е изненадан, че вижда на вратата същия човек от сутринта. Но "вечерният" Балабанов е неузнаваем - посинен и с превързана ръка. В Созопол Жеков го набива и затова Балабанов остава няколко дни в Бургас - да му завехнат синините. [5]"


Ранни творби
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Нисичкият дебел мъж се юрва връз стройния и мускулест художник, крещи и го нагрубява, хули вероятно и Яна Язова, че едва ли не се спирала да прескача от мъж на мъж - първо в Париж, сега в Созопол, след това отново подбира него - че е некадърник и престъпник, мазен женкар и сладострастник, възползващ се от наивитета на една простодушна провинциалистка. После отново към нея: дере гърло, че все била закопчавала мъже, на които не си струвало "добър ден" да им кажеш... Позорна сцена, отвратителна, професорът е тотално изтрещял... Александра Мечкуевска, която Петър Величков разпитал дали е вярна историята (художничката е още жива през 80-90-те години на миналия век), отговоря утвърдително: "Дойде Балабанов в Созопол. Той се научил, че Яна Язова и Марио имат връзка. Беше разярен" [6].


Скандалът, а сигурно и жалостта към патрона - унизен и "посинен", прекъсват зараждащата се любов между писателката и художника. Все пак тя дължи на Александър Балабанов много, не ѝ дава изглежда сърце да му разбие сърцето. Пък и, както тълкува Инна Пелева, романът ѝ с него е РОМАНЪТ на живота ѝ, тя не може да го зареже току-така заради мътното бъдеще с някакъв художник, пък бил той и прочут, и скитник, и бохем:


"Неподлежащото на съмнение е, че Язова доказва изключителен талант - тя иска и може да превръща литературата в живот и живота в литература. Тя преработва себе си в романова героиня, намира "втория", без когото няма как да се скрепи ярък, драматичен сюжет, и го впряга в голямата и невъзможна любовна история. На нея разчита, нея мисли като билет за вечността, нея полага върху листове и затваря в пликове, които изпраща колкото до Балабанов, толкова и на бъдещите си читатели.


Таралеж се жени
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Готовността на всичко, безотказното плащане на всяка цена в името на бъдещия образ - те впечатляват. В края на краищата Яна постига това, за което истински копнее (мъжът Балабанов е само заместник, само инструмент, стъпало по пътя към последното, най-съкровеното желание). Наистина и въпреки всичко, въпреки годините чакане в тишина, тя постига безсмъртие (и точно каквото го е проектирала - все пак споделено с онзи човек)."


Сърцето на проф. Александър Балабанов оцелява, но сърцето на Марио Жеков е сломено. Той никога не забравя созополската идилия, помни я до смъртта си; дните на щастие го съпровождат оттогава насетне постоянно. Не се жени, няма наследници; преживяното в Созопол се запечатва толкова дълбоко в душата му, че тъй и не се открива ключ, който да я отключи. За това как е изживявал тези романтични дни, пълни с надежди за щастие и вечна обич, разбираме от писмо до "безсмъртната му любима" (заимствам израза от Бетовен) Яна Язова: "Може би ще ми се смееш, че не мога да пиша писма, но какво би искала от едно диво морско момче, което знае само, че много, много те обича! На морето му е тъжно за теб, мила. А още повече на мен, защото завинаги го свързах с теб. Толкова по-скъпо ми стана то. Ходим по бреговете, рисуваме и на него разправям това, което чувствам в душата си, на него пея настроенията си". "Къща на брега" е артистичен израз на тия несбъднати желания, искрица от сломеното сърце, възпламенила красив спомен за несбъднато щастие[7]


_________________________________


[1] Както отбелязва проф. Инна Пелева: "Съобщения за литературните награди, които Яна Язова получава, присъстват в големите ежедневници; пресата (столична и провинциална) я търси за интервюта и тиражира нейни снимки, усърдно информира за светските ѝ изяви, за участията ѝ в публични четения и писателски срещи у нас и в чужбина, за пътуванията ѝ отвъд граница, за "новите ѝ творчески планове"..."


[2] Мила е омъжена за брата на проф. Александър Балабанов, Никола (Коле) Балабанов - актьор от Народния театър, който играе и в киното: "Пътят на безпътните", "Весела България", "Песента на Балкана" и др. Мила е адвокат по професия, умира през 1942 г., едва навършила Христовата възраст. Съпругът ѝ Никола е сред почитателите на Марио Жеков, пише за втората му софийска изложба (1935 г., зала "Преслав): "Те (картините на Марио Жеков - б.м., М.Н.) му определят едно от първите места между художниците и сега, и когато нашата съвременност ще бъде включена в историята на пластичните изкуства..."


[3] Моят земляк, берковчанинът Николай Фол - писател, драматург, главен редактор (4 години) на в. "Българан", сътрудник на "Развигор", "Щурец", "Литературен глас", създател на първата детска театрална школа в България, първи преводач на Бертолт Брехт и приятел на Елин Пелин, Гео Милев, Александър Жендов, Александър Балабанов, Христо Смирненски (Ведбал дори му посвещава стихотворение - "Рицари след бой": "Любимата дева изпрати ни на път в теменужни зори..."), също увлечен по Яна Язова, е по-жлъчен, нарича я "черно отровно цвете".


Яна Язова е псевдоним на Люба Тодорова Ганчева, родена в Лом на 23.V.1913 г., която влиза така устремно в българската литература (със стихосбирката "Язове"), че се превръща в притча во язицех. Разбира се, помага ѝ проф. Александър Балабанов, за чиято любов с/към Яна Язова и до днес се носят легенди (впрочем, той ѝ измисля псевдонима). Александър Балабанов с прилежна всеотдайност редактира първата ѝ стихосбирка; зли езици дори съскат, че стиховете в нея (или част от тях) били негови, не нейни.


Други отиват по-далеч: Яна Язова била "правописната грешка на Александър Балабанов". Тя си дава сметка за недоброжелателствата, които извиква: в интервю пред в. "Литературен глас" (1944) казва: Пробих си път с желязна броня. Направиха ми я от калено желязо тия, които ме въведоха в тоя литературен свят, защото от постоянен опит знаеха какъв град от недоброжелателство и злоба, и интриги се изсипват върху новодошлия... Права е сякаш поетесата, цялата кобна яд иде сякаш повече от завист, отколкото от справедливост: талантът ѝ е тутакси забелязан, бостънското издание "Christian Science Monitor" я определя като "дете-чудо", Димитър Димов в интервю за испански вестник я отбелязва сред един-двама-тримата български писатели, които си заслужава да бъдат запомнени...


Енциклопедията "Ларус" я включва в обзорна статия за българската литература, Бранислав Нушич си кореспондира с нея, Десанка Максимович я превежда, а Андрей Николов ѝ прави бронзов бюст... Дори известният с острия си език и с вечното си недоволство от българската култура Д. Б. Митов пише за Яна/Люба, че имала "страшно въображение" (но той е верен сътрудник на Александър Балабанов); Петър Динеков пък привижда у нея "непознато шесто чувство"... Изглежда прав е писателят и литературен историк Петър Величков, всеотдаен борец за паметта на Яна Язова, изследвач и дешифратор на ръкописите ѝ (автор и на книга за нея, "Проклятието на дарбата"), когато твърди: "Мястото ù в българската литература е по високите етажи".


[4] Аксел е интимното име, с което Яна Язова се обръща към Александър Балабанов, той пък нея я нарича Мойра. Други любовни прозвища, които си разменят, са Мо и Ра. Вследствие обаче скандалите, кавгите, препирните, сръдните, караниците и недоразуменията цялата тази любвеобвилност изфирясва яко дим.


Инна Пелева изтъква промяната след сватбата на Яна Язова (24.ХІ.1943 г.) с инж. Христо Йорданов, зам-директор на Българското национално радио: "От Мо и Ра (така наричат себе си Балабанов и Яна, когато вярват, че се обичат) не е останало много. За нея той вече не е "Ра" (какво слънчево, божеско именуване - във времето на голямата им влюбеност тя не веднъж го нарича именно "Боже"), дори не е толкова "Аксел", колкото "Акселчо". В същата сладичка норма подписът "Мо" е прекроен в "Мочето" - по фонетична и морфологична аналогия с "Ленчето" и "Мичето" - а поздравите за Балабанов вече винаги са от "Христо и Мочето", също и от "Христенцето и Мочето".


[5] Виж за повече подробности изследването на Петър Величков "Яна Язова: проклятието на дарбата", София, "Изток-Запад", 2020 г.


[6] Александра Мечкуевска също има провалена любов горе-долу по същото време - с учения геодезист Михаил Венедиков (1905-1973). Той е от известния македонски род Венедиците от с. Баня, Разложко. Двамата се женят на 1.Х.1939 г., но семейството му е разочаровано от снахата художничка, защото вместо да мие съдовете, да готви и пере, да чисти къщата и да изтупва килимите, тя само рисувала. Сигурно яката са му натяквали, че не уцелил с благоверна, защото бракът трае кратко - след по-малко от 3 години двамата се развеждат.


На раздяла, през 1942 г., Александра подарява на бившия си мъж картина с дарствен надпис: "Със сълзите на една много голяма разбита любов". По-късно, през 1944 г., Михаил Венедиков се оженва за Стефания Джузепе Мусо, дъщеря на италианския строителен инженер Джузепе Мусо, който дълги години работи в България - издигнал е жп моста над Искър при с. Лакатник, моста над Арда при Кърджали и др. Александра Мечкуевска не се омъжва повторно, а начинът ѝ на живот - разкрепостен и необременен спрямо "данъка обществено мнение", ѝ спечелва прозвището "българската Жорж Санд". Почти до края на живота си тя от ранна пролет до късна есен пребивава в Созопол, където рисува, плажува, плува, къпе се, пирува и живее...


[7] Марио Жеков и Яна Язова не скъсват отношенията си, остават си близки. Домът ѝ е пълен с негови творби, а за венчавката на най-добрата си приятелка Поля, дъщеря на писателя Константин Петканов, тя му поръчва специална картина като сватбен подарък. Той пък ѝ помага при написването на втория ѝ роман "Капитан". След 9.ІХ.1944 г. и двамата имат горчива съдба: Марио Жеков изпада в забвение, само чужди дипломати купуват от него (популярността му в чужбина е жива), художникът обаче си намира упование във вечното море, където се приютява. За да се изхранва, приема през 1951 г. поканата на създадения през 1948 г. "Балкантурист" да разработи рекламни плакати и туристически брошури за Черноморието, но то е за кратко - левкемията го покосява на 3 август с.г. Яна Язова, след като не припява на новите властници (искат от нея стихотворение за Георги Димитров, тя отказва), е остракирана, но все пак оставена на мира.


До смъртта си пише, като количество творчеството ѝ е впечатляващо - обемисти романи от българската история. Смъртта ѝ е загадъчна - откриват я месец след края ѝ, през август 1974 г. (последната бележка в дневника ѝ е от 9 юли), полуразложена заради горещото време. По трупа са установени следи от насилие - удушена била с колана на халата си... Не е тайна, че - притисната от недоимък, продава половината си апартамент на Димитър Алтънков, служител в УБО и личен фотограф на Тодор Живков, който след смъртта ѝ купува почти на безценица нейната част от жилището. Не е тайна също, че архивите ѝ (включително бижутата ѝ и картините ѝ от Марио Жеков) изчезват и че (предполага се) Николай Хайтов се е опитал да присвои романа ѝ за Левски. Но това е друга история, достатъчно известна.


В последния ѝ път Яна Язова е съпроводена само от двама души - поетесата Елисавета Багряна и библиотековеда Тодор Боров, бащата на Цветан Тодоров.

Коментари (34)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ju.li
    ju.li
    Рейтинг: 1625 Неутрално

    Спомням си когато я намериха... От тогава не обичам да срещам името и. Явно животът и е бил интересен.

  2. 2 Профил на Lou
    Lou
    Рейтинг: 1348 Неутрално

    Притежавам нейната трилогия за Левски, Бенковски и Шипка. Много даровита писателка.

    Но вече 40+ години стои въпросът - кой я уби? Защо Язова беше намерена мъртва от дни с ясни белези на насилие, но "народната власт", от която никой дисидент не можеше да се скрие, така и не откриха убиеца?

    СССР - родина на всички безотечественици! При капитализма човек експлоатира човека, а при социализма е точно обратното! Всеки кооператор - прасе, всеки комунист - две! Всички комунисти - под земята! 25 цирк - 25 години плодотворна размяна на циркови номера между България и СССР! Който не познава Сибир, той не познава СССР! Да живее 10-ти септември - ден на народната милиция - единствената опора на народната власт! До 9 септември 1944 г. България беше на ръба на пропастта. След това направи смела крачка напред!
  3. 3 Профил на Полковник Паликъщов
    Полковник Паликъщов
    Рейтинг: 4280 Неутрално

    Аксел е интимното име, с което Яна Язова се обръща към Александър Балабанов, той пък нея я нарича Мойра. Други любовни прозвища, които си разменят, са Мо и Ра. Вследствие обаче скандалите, кавгите, препирните, сръдните, караниците и недоразуменията цялата тази любвеобвилност изфирясва яко дим.
    ____________________________________________________

    Магьосница е била, мда!

    ДБ: Време е да спечелим България
  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  6. 6 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 3913 Неутрално

    Дано повече хора са чели потресаващите "Соления залив" и "Война"...

    Старши подофицер Сава Геров, Първа пехотна софийска дивизия, герой, за когото се знае твърде малко... Вечна му памет!
  7. 7 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4131 Неутрално
  8. 8 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 2551 Неутрално

    Благодаря на Митко Новков и Дневник за четивото.
    Вълнуващо е.
    Митко е успял да събере в малко текст толкова много емоции.
    Пак Благодаря!

  9. 9 Профил на Сд
    Сд
    Рейтинг: 662 Неутрално

    Ако имаше деца нямаше да свърши така.Магьосница,но и съдбата й е ужасна

  10. 10 Профил на tjo171066458
    tjo171066458
    Рейтинг: 63 Неутрално

    Щом сме стигнали до там да вярваме,че съществуват магюсници положението е много зле.

  11. 11 Профил на anonimnii
    anonimnii
    Рейтинг: 1623 Неутрално

    По времето на комунизма е била обречена... Прекалено е своеобразна, истинска, различна, за комунистите. Не се вписва в сивотата на комунизма. Имала е талант, а и като визия е невероятна.

    ДБ=БКП
  12. 12 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 4692 Неутрално

    библейският персонаж "черен ангел" е ангел на смъртта.

  13. 13
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  14. 14
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  15. 15 Профил на Галя Станчева
    Галя Станчева
    Рейтинг: 2637 Гневно

    "Апартаментът на Яна Язова е даден на Димитър Алтънков от УБО, който е бил личен фотограф на Тодор Живков. За Алтънков разказва Иван Славков във втория том на спомените си."

    И 30 години след 10.11.89 никой не потърси убийците ѝ и крадците на дома, вещите и архива ѝ.

    https://newme.bg/articles/sluchayat-yana-yazova

  16. 16
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  17. 17
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  18. 18
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  19. 19
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  20. 20 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1099 Неутрално

    Текстове като горния ме натъжават, защото съзнавам, че никога няма да се отървем от това да робуваме, на ежедневното, пикантното, нежели сензационното, при всичката му тривиалност и винаги ще загърбваме, като че ли нарочно, онова, което наистина си заслужава. И днес ги имаме такива разкази. Сайтовете и медиите са заляти от незначителни истории за незнаителни люда, защото това продавало.

    Но, мисля си, да се прилагат същите мерки (ако изключим чисто криминалната страна на въпроса, която, струва ми се, е все още неизяснен), означава да опетним допълнително един истински гений, излетял много нависоко над плътското и пешеходното. Момиченце-хубавелка, била с този или онзи. Е, това ли е, за което трябва да пишем, когато иде реч за един изумителен талант, уникален в българската литература? Аз, лично, просто не се сещам за друг български романист, и от единия, и от другия пол, с такова силно перо. Нито Димитър Талев с безкрайните си потоци от наивистичен примитивизъм, нито Димитър Димов, с малко по-купешкия си, но все така парокиален дух, ако трябва да споменем два от колосите, не ми седи лично на мен с такаква, за жалост, неосъществена световност, каквато чувствам при Яна Язова. Нито даже и Вера Мутафчиева, ако ще говорим за исторически роман, не ми се връзва като литературна съперница на Яна Язова. Яна Язова е просто един нешлифован диамант в българската литература и онова, което си струва да се анализира, така мисля, е, защо такъв диамант е останал нешлифован. Какво имам пред вид? На фона на изключителния разказвачески талант, на фона на език, колкото наподобяващ езика на Вазов, толкова и съвременен и прекрасен, на фона на цялата си дарба да гради образи, да изгражда кулминации, идва една много досадна фабула, не толкова защото сама по себе си тя е досадна, а защото е толкова експлоатирана, че е станала пример за казионност (а пропо, съпоставката с привиалността на фабулата при Фауст ми се струва неудачна, защото в случая имаме една конкретност на фабулата при конкретна истинска иторическа личност, за разлика от абстракцията, върху която се гради Фауст). При това, без да я помръдне тази замръзнала в съзнанието на поколения българи фабула, и на милиметър от познатото на всеки русло.

    Говоря, разбира се, за романа ѝ “Левски”. Анализ, който би ме заинтригувал, би бил такъв, който би изследвал защо така добре изградените образи на игумения Евпраксия и на съпътстващия я образ на монахинята Серафима не са развити като наистина водещи, а националният герой, представен в казионната си светлина, не присъства единствено по подразбиране? В днешно време бихма казали, че такава плакатна употреба на патриотичен сценарий, е присъща на поръчкови писатели, но аз се пазя от загатване на подобно внушение, защото отнесено към Яна Язова би било светотатство.

    Все пак, каквато и да е била причината, това ѝ решение, да цетрализира познатите на всеки от ранно детство елементи от централна за българите история, и то, като да е излязла от дипляната на провинциален музей, е предпазило авторката, за най-голямо съжаление на всички ни, от това да се автономизира като автор, който светът би припознал като свой. Такива автори нямаме много, да не кажа хич. За мен, това е загубен шанс за българската литература.

    Колкото до някой си, нарочен за плагиатор, за мен това е един много неприятен за четене битов автор, който е трябвало съвсем да си е загубил ума да краде произведение, което просто не пасва нито по стил, нито по език, нито по структура на жалките диалектни писмена на въпросния. Подобни обвинения по-скоро ми звучат като елементи от боричканията между неталантливи и още по-неталантливи казионни драскачи от онова време, на които хич и не бих дал ухо, колкото и да са предизвикателни за клюкарския гъдел, който всеки има в една или друга степен. За съвсем друго нещо иде реч, когато говорим за Яна Язова и, мисля, трябва да спазваме интелектуална дисциплина, когато говорим за такива велики творци.

  21. 21
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  22. 22
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  23. 23
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  24. 24
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  25. 25
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  26. 26
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  27. 27 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2767 Любопитно

    До коментар [#26] от "Моа Преател Тайпи":

    Тъпанар какво си нацвъкал екстрементите си рано рано? Нямаш ли си други занимания?

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  28. 28
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  29. 29
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  30. 30
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  31. 31 Профил на julesta
    julesta
    Рейтинг: 489 Неутрално
  32. 32 Профил на murttle
    murttle
    Рейтинг: 936 Неутрално

    До коментар [#11] от "anonimnii":

    Ако не беше визията, кой знае дали изобщо щеше да бъде допусната в писателските кръгове. Те известните ни поетеси и писателки от онова време са все такива, с "визия".

  33. 33 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 3906 Неутрално

    До коментар [#12] от "Тsonkooo":

    " библейският персонаж "черен ангел" е ангел на смъртта."

    Такъв персонаж в Библията не съществува ! Има черен конник, но не и черен ангел ! А по темата : Яна е изключително талантлив писател, скромна жена, с ценности и достойнство, оживотворила по неповторим начин образи като този на Левски! Хайтов всячески се е опитвал да и открадне труда, но не е успял ! Ако някой е ценял красотата и, това не значи, че тя го е " омагьосвала" ! Тъжното е, че завършва живота си бидейки убита, вероятно след това се присвоява имота и в центъра на София, но разследване няма.....което сочи към пряка намеса на комунистическия режим !

  34. 34 Профил на saz391051887
    saz391051887
    Рейтинг: 459 Неутрално

    До коментар [#2] от "Lou":

    мисля, че сам си отговаряте на въпроса. не е толкова важен физическия убиец - това убийство е санкционирано от дс





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK