От кухнята на "Уолт Дисни"

Робърт Айгър

© Hybrid Books

Робърт Айгър



Автобиографията на Робърт Айгър - дългогодишен президент на "Уолт Дисни", излезе и на български, съобщи издателство Hybrid Books. Тя е озаглавена "Моето най-велико приключение. Уроците, които научих за 15-те си години като изпълнителен директор на "Уолт Дисни къмпани" и се предлага с меки и с твърди корици.


За издателство Hybrid Books автобиографията на Робърт Айгър отговаря на въпросите, които всеки млад човек си задава - как да пробия, как да успея, как да се задържа на върха.


Робърт Айгър (70) оглавява най-известната медийна и филмова компания в света през 2005 г. По време на 15-годишния си мандат като главен изпълнителен директор той разширява списъка на интелектуалната собственост на компанията и присъствието й на международните пазари.




"Печалбата на "Уолт Дисни къмпани" се увеличи четирикратно - от 2.5 млрд. долара през 2005 г. до 10.4 млрд. долара през 2019 г. Пазарната капитализация скочи от 48 млрд. долара до 230 млрд. долара. Тези постижения превърнаха Айгър в един от най-уважаваните (и добре платени) корпоративни шефове на земята", отбелязва "Капитал".


Под ръководство Айгър "Дисни" придобива "Пиксар" през 2006 г., "Марвел" през 2009 г., "Лукас филм" през 2012 г. и развлекателните активи на "Туенти фърст сенчъри Фокс" през 2019 г. Негова е заслугата и за разширяването на парковете "Дисниленд" в Източна Азия (Хонконг и Шанхай). Той е движещата сила зад възобновяването на анимационното студио на "Дисни".


Из "Моето най-велико приключение" от Робърт Айгър


Моето най-велико приключение (меки корици)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Графикът ми в дните, предшестващи откриването на парка, бе разписан с точност до минута: водех хора на обиколки, давах интервюта и присъствах на репетиции, за да изгладя финалните щрихи на официалната церемония; давах обеди и вечери, срещах се с акционери, доставчици и членове на нашия борд; тържествено открих едно от крилата на детската болница в Шанхай; репетирах кратката си реч, част от която беше на мандарин.


Имаше няколко кратки интервала, през които по разписание трябваше да ме гримират, да се преоблека или да хапна нещо набързо. В сряда сутринта водех на обиколка около стотина VIP персони. Сред тях бяха Джери Брукхаймър и Джордж Лукас. Някои от преките ми подчинени бяха там заедно със семействата си. Съпругата ми Уилоу и децата ни - също. Всички бяха екипирани със слушалки, а аз говорех в малък микрофон, докато ги водех из парка.


Спомням си точно къде бяхме - между "Островът на приключенията" и "Пиратският залив", - когато Боб Чапек се приближи и ме дръпна настрани. Предположих, че иска да ми съобщи още новини от разследването на стрелбата, затова се наведох по-близо до него, за да го чувам само аз.


- Имало е нападение на алигатор в Орландо - прошепна ми Боб. - Алигатор е нападнал малко дете. Момче.


Бяхме заобиколени от хора, затова потиснах обземащия ме страх, докато Боб ми разказваше онова, което му бе известно. Нападението станало в хотел "Гранд Флоридиан Ризорт" към осем и половина вечерта. В Шанхай беше десет и половина сутринта, така че явно бе станало преди два часа.


- Не знаем как е детето - рече Боб.


Инстинктивно започнах да се моля момчето да е оцеляло. И тогава взех да прехвърлям историята в мислите си. Това случвало ли се бе преди? За четиресетте години от съществуването на парка, доколкото знаех, нямаше случаи на нападнати гости. Представях си местопроизшествието. Боб ми беше казал, че сцената се е разиграла на плажа на курорта.


Моето най-велико приключение (твърди корици)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Бях отсядал многократно в "Гранд Флоридиан" и добре познавах този плаж. Имаше лагуна, но никога не бях виждал някой да плува в нея. Чакай малко, не беше точно така! Изведнъж в съзнанието ми изникна образът на мъж, който плува, за да вземе балона, изпуснат от детето му. Беше се случило преди около пет години.


Спомних си как го снимах, докато плуваше към брега с балон в ръката, и как се засмях, като си помислих на какво са способни родителите, когато става въпрос за децата им. Приключих с обиколката и зачаках новини.


Има си протокол относно това, което стига до мен, и другите проблеми, за които отговарят други хора, затова екипът ми изчакваше, преди да ми съобщи каквото и да било, докато не са напълно уверени в точността на сведенията си. (За тяхно неудоволствие аз понякога ги мъмря, че не ми докладват достатъчно бързо лошите новини.) Този път всичко достигна до мен светкавично, ала аз отчаяно се нуждаех от допълнителна информация.


Джордж Калогридис, когото пратихме обратно в Щатите веднага след стрелбата в нощния клуб, пристигна горе-долу по време на нападението и веднага се захвана за работа, като ни предаваше информация в мига, в който изникнеше нещо ново. Скоро разбрах, че детето е изчезнало. Спасителите не бяха успели да открият тялото. Момчето се казваше Лейн Грейвс.


Беше на две години. Семейството му бе отседнало в "Гранд Флоридиан" и бе слязло до плажа за планираната киновечер. Прожекцията била отменена заради светкавици, ала те, заедно с още няколко семейства, решили да останат и да пуснат децата да си поиграят. Лейн взел една кофичка и отишъл досами водата, за да я напълни.


Здрачавало се и алигаторът очевидно бил излязъл близо до повърхността, на плиткото, за да се храни. Сграбчил момчето и го завлякъл под водата. Джордж ми съобщи, че семейство Грейвс били дошли в "Дисниуърлд" от Небраска. Към тях би прикрепен кризисен екип. Познавах неколцина от членовете му. Вършеха си работата перфектно, затова бях благодарен, че са там, само че със сигурност това щеше да тества възможностите им до пределни граници.


Същата нощ бе планиран концертът за откриването в Шанхай - оркестър от петстотин души плюс световноизвестния пианист Лан Лан, както и немалко от най-тачените композитори, певци и музиканти в Китай. Преди концерта бях организирал вечеря за група китайски официални лица и гостуващи VIP персони. Направих всичко по силите си, за да се съсредоточа върху задълженията си, но съзнанието ми постоянно се връщаше към семейство Грейвс в Орландо. Мисълта, че бяха дошли не къде да е, а именно в "Дисниуърлд" и именно там бяха преживели подобна немислима трагедия, надделяваше над всички останали.


Церемонията по откриването бе вечерта в четвъртък, 16 юни. Събудих се в четири сутринта и направих кратка тренировка, за да се освежа, след което слязох до фоайето на нашия етаж и се срещнах със Зеня Мука, ръководителя на Отдела по комуникации. Двамата с нея работехме заедно вече над десет години. Беше до мен и в добро, и в лошо. Силна е, винаги ми казва право в очите кога и къде според нея съм сбъркал и винаги приема интересите на компанията присърце.


Новината вече се бе разпространила светкавично, а исках позицията ни да бъде съобщена лично от мен. Неведнъж бях ставал свидетел как другите компании в случай на криза оставят говорителя да бъде официално "лице и глас". Подобна стратегия винаги ми се е струвала коравосърдечна и до известна степен малодушна. Корпоративната система често работи така, че да изолира и защити изпълнителния директор, понякога от грешки, но аз бях твърдо решен да не допускам тази грешка. Казах на Зеня, че искам да направя изявление, и тя веднага се съгласи, че така е правилно.


Твърде малко от нещата, които може да кажеш, имат смисъл в моменти като този. Ала двамата със Зеня седяхме в онова фоайе и аз є диктувах чувствата си колкото можех по-искрено. Говорех за това - какво е да си баща и дядо и как това ми дава възможност да осъзнавам колко огромна е неописуемата болка на семейството. Петнайсет минути след разговора ни изявлението вече бе публикувано. Върнах се в стаята си, за да се подготвя за откриването. Уилоу вече беше станала, а момчетата ми още спяха. Явно обаче не бях в състояние да свърша онова, което трябваше, и след няколко минути отново се обадих на Зеня. Когато вдигна телефона, й казах: "Трябва да говоря със семейството."


Този път очаквах известна съпротива от нейна страна, както и от шефа на правния ни отдел Алън Брейвърман. Правният аспект на ситуацията можеше да се усложни доста и адвокатите искаха да ограничат възможността да кажа нещо, което би могло да влоши положението. В конкретния случай обаче и двамата знаеха, че това е, което съм длъжен да сторя, затова нито един не се възпротиви. "Ще ви издиря номер", рече Зеня и след броени минути вече имах телефона на Джей Фъргюсън, приятел на Мат и Мелиса Грейвс, родителите на момчето, който незабавно бе долетял в Орландо, за да е с тях в този тежък момент.


Седнах на края на леглото и набрах номера. Нямах представа предварително какво ще кажа, но когато Джей вдигна, се представих и обясних, че съм в Шанхай. "Не знам дали ще искат да разговарят с мен - казах му, - но ако пожелаят, бих искал да изразя съчувствието си. Ако не искат, ще ви помоля да им предадете думите ми."


"Дайте ми минутка", рече Джей. Чух как на заден план се разменят някакви реплики и след това изведнъж Мат се включи в разговора на високоговорител. Заговорих. Повторих онова, което бях казал в официалното изявление - че съм родител, че имам внуци, че не бих могъл дори да си представя през какво преминават в момента. Казах му, че искам да разбере от мен, човек на върха на тази компания, че ще направим всичко по силите си, за да им помогнем да се справят. Дадох му личния си номер и го уверих, че ако има нужда от каквото и да било, може да ми се обади по всяко време. След това го попитах дали има нещо, което мога да направя за тях сега.


Уолт Дисни. Как да бъдете като Walt Disney
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

- Обещайте ми, че животът на сина ми не е бил погубен напразно - рече той. Хлипания накъсваха думите му, някъде зад него се чуваше и плачът на Мелиса. - Обещайте ми, че ще направите всичко, което зависи от вас, за да не се случи нещо подобно на друго дете.


Дадох му думата си. От адвокатска гледна точка знаех, че трябва да внимавам какво точно казвам, че трябва да обмисля дали това не е на практика признание за проявена престъпна небрежност. Поработите ли известно време в корпоративните структури, свиквате да давате отговори съгласно правните и корпоративните норми само че точно в онзи миг и пет пари не давах за това. Отново уверих Джей, че може да ми звъни винаги, когато имат нужда от каквото и да било, и затворих. Отпуснах се треперещ на ръба на леглото.


Разплаках се така силно, че и двете ми контактни лещи изпаднаха.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  2. 2 Профил на Мерудия
    Мерудия
    Рейтинг: 248 Разстроено

    "трябва да обмисля дали това не е на практика признание за проявена престъпна небрежност. Поработите ли известно време в корпоративните структури, свиквате да давате отговори съгласно правните и корпоративните норми само че точно в онзи миг и пет пари не давах за това." Трогателно, но кой му вярва ??? Да направиш увеселителен парк в сърцето на район с дива природа и хищници, за да печелиш милиони. Какво е гибелта на изядено от алиатор 2-годишно в сравнение с парите и приятното чувство да си съпричастен с мъката на родителите ? фАЛШИВО ОТВСЯКЪДЕ

  3. 3 Профил на Лео
    Лео
    Рейтинг: 1328 Неутрално

    Не разбрах - този промотира ли педерастията, че го дават като неплатена публикация"?

  4. 4 Профил на koliok5
    koliok5
    Рейтинг: 412 Неутрално

    Пре*баха и Пиксар, както и Лукас филмс... Марвел си е шит и без това, та не ми е мъчно..

  5. 5 Профил на koliok5
    koliok5
    Рейтинг: 412 Неутрално

    Иначе - нема кво - финансово човека си е свършил работата прекрасно...

  6. 6 Профил на dedoliben
    dedoliben
    Рейтинг: 1468 Неутрално

    Крокодилски Сълзи.

    "Моите министри са англофили, моите генерали са германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил". Цар Борис III




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK