"Успяващите деца" на д-р Мишел Борба (откъс)

Издателство "Сиела"

Издателство "Сиела"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Успяващите деца", с автор Д-р Мишел Борба, предоставен от издателство "Сиела"


С какво се отличават "Успяващите деца" и как да насърчим развитието им за бъдещ успех в живота?


Д-р Мишел Борба разглежда седем черти на характера, от които децата имат нужда, за да просперират в един променящ се свят на несигурност




Родителите често поощряват децата си да изкарват отлични оценки в училище и да посещават допълнителни извънкласни дейности, за да бъдат приети в най-добрите университети и да имат най-голям шанс за успешна кариера. Но дали това е правилната формула за възпитаването на един успяващ човек?
В новата си книга "Успяващите деца: Изненадващите причини някои да изостават, а други да процъфтяват" изтъкнатият детски психолог и учител с дългогодишна практика д-р Мишел Борба дава отговор на този въпрос и показва, че академичните постижения не са надежден показател за успех в XXI век.


Но защо твърде завишените очаквания към сегашните младежи допринасят за обезпокоителната тенденция децата ни да са по-тревожни и депресирани в сравнение с връстниците си от предишни поколения?
"Успяващите деца: Изненадващите причини някои да изостават, а други да процъфтяват" предлага модел на възпитание, който цели не само да повиши успеха на децата в училище, а да им помогне да подобрят поведението си - да бъдат по-уверени и по-оптимистични.


С 40-годишния си опит като учител, детски педагог и образователен консултант д-р Борба предлага разумни и постижими съвети за родители и учители, които могат да бъдат приложени във всяка възраст.
Тя установява, че успешните и завършени личности се отличават със седем силни черти на характера - самоувереност, емпатия, самоконтрол, нравственост, постоянство, любознателност и оптимизъм. Усвояването на тези качества при децата води до намаляване на тревожността, помага им да се адаптират към променящия се свят и да могат да решават проблемите си.


Всяка глава в изданието разглежда поотделно седемте черти на характера и включва подходящи за възрастта дейности - игри, теми на разговор, книги и филми, които да развият и затвърдят съответните качества в децата.


Базирайки се на личния опит на авторката, "Успяващите деца: Изненадващите причини някои да изостават, а други да процъфтяват" се превръща в наръчник, който да ви помогне да опознаете силните страни на детето си, да го насърчите да се възползва от дарбите си и да се установи като една по-успешна, по-здрава и щастлива личност.


Д-р Мишел Борба е международно призната американска преподавателка, награждаван автор на 24 книги и експерт по възпитание на деца. Тя работи с над един милион родители и възпитатели по целия свят и на база на опита си предлага стратегии за укрепване на характера на децата.


Успяващите деца. Изненадващите причини някои да изостават, а други да процъфтяват
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Из "Успяващите деца: Изненадващите причини някои да изостават, а други да процъфтяват" от д-р Мишел Борба


Въведение


Изчерпване: отглеждаме неуверени вместо преуспяващи деца.
"Сякаш сме създадени, за да се явяваме на тестове. Липсва ни това, от което се състои човечността."
Арън, на 12 години, Лос Анджелис
Децата ни са в беда.


Осъзнах този прост и ужасяващ факт, когато се обадих на 16-годишната Ива в седем часа в една неделна вечер. Тя звучеше притеснено. Попитах я дали не предпочита да отложим разговора за по-подходящо време.
- Не, графикът ми винаги е препълнен - отвърна момичето. - Ще ми бъде приятно да споделя с вас какво означава според мен да си тийнейджър в наши дни.


Ива не е от децата, за които повечето от нас биха се тревожили. Тя живее в богат квартал в Нюпорт Бийч, Калифорния, и учи в елитно частно училище. Осъзнава, че е привилегирована. Мечтата ѝ е да бъде приета в престижен колеж, чийто женски отбор по плуване е в Първа плувна дивизия. Избрала е Калифорнийския университет в Лос Анджелис и Тексаския университет.


Всеки делничен ден Ива става в четири часа сутринта заради заниманията си по плуване с личен треньор, които започват в пет часа, а после отива на училище. Изучава интензивно френски език и още четири предмета, единият от които е физика. След училище плува още два часа с отбора си. Веднъж седмично участва в заседанията на редколегията на училищния вестник и на ученическия комитет. Прибира се вкъщи в шест и половина и вечеря набързо със семейството си. През следващите три-четири часа си пише домашните и в продължение на половин час прави тестове за подготовка за SAT.


- Резултатът ми последния път беше 1450 точки. Трябва да го подобря най-малко със сто точки, за да имам шанс да вляза в някой от университетите, в които искам да уча - обясни ми Ива. Тя си ляга в полунощ.
Уморих се само като я слушах. Ива спи средно по пет часа (препоръчително е тийнейджърите да спят от осем до десет часа, макар че много малко от тях го правят) и по тази причина страда от недоспиване.
- По какъв начин се забавляваш? - попитах я.


- Почти винаги съм изморена и затова общувам с приятелите си в социалните медии. - Ива се засмя. - Давам си сметка, че съм късметлийка, защото уча в прекрасно училище и родителите ми ме обичат. Притеснявам, че ще ги разочаровам, ако не ме приемат в Станфордския университет - там искат да следвам. - Тийнейджърката добави, че не само тя се чувства по този начин. - Всичките ми приятели са стресирани и объркани.


Просто сме прегорели.Добре дошли в света на поколението, което се намира в състояние на изчерпване. Връстниците на Ива (поколението Z, към което спадат родените след средата на 90-те години на миналия век) са умни и се радват на безпределна обич. Те не страдат от предразсъдъци и са възприемчиви към новите идеи.1 ("Ние сме представители на първото поколение, чиито кукли са момчета, момичета, безполови или двуполови - отбеляза Ива. - Това би трябвало да бъде хубаво, нали?") Тези деца проявяват високи амбиции по отношение на колежите и бъдещето си.


Те обаче са по-нещастни, стресирани, самотни и депресирани и проявяват по-голяма склонност към самоубийство в сравнение с представителите на което и да било от предишните поколения. Проучванията, довели до тези изводи, са извършени преди началото на пандемията от КОВИД-19 и произтичащата от нея тревожност.


През няколко месеца се обаждах на Ива, за да разбера как се чувства, но един ден ме изненада, че вдига майка ѝ. От начина, по който звучеше гласът ѝ, ми стана ясно, че нещо не е наред. Хлипайки, тя ми обясни, че дъщеря ѝ е с тежка депресия и е била приета в болница.


- Не си давах сметка колко е била тъжна и претоварена - изрече майка ѝ. - Мислех си, че ѝ осигурявам всичко, от което се нуждае, за да бъде щастлива и да постига успех, но се оказа, че съм сгрешила. Не ѝ помагах да се забавлява.


Непрекъснато чувам подобни сърцераздирателни истории от родители, но едва когато осъзнаят, че децата им не постигат успех. Защо тези деца срещат трудности, при положение че имат всичко? Защо огромните усилия, които полагат, не водят до преуспяване? Реших да се опитам да намеря отговорите на тези въпроси.


НЕУВЕРЕНОТО ПОКОЛЕНИЕ


"Ние сме подготвени за колежа и за бъдещата си кариера, но не сме подготвени да бъдем хора."
Ерин, на 16 години, Гриър, Южна Каролина.


Няколко дни след разговора с майката на Ива бях на другия край на Съединените щати в една прогимназия в Бостън, в която учат деца от средната класа. Охранителят ме придружи до библиотеката, където 12 ученици ме очакваха, за да споделят с мен какво означава според тях да бъдеш дете в наши дни. Учениците бяха избрани от училищния психолог съобразно с изискванията ми: да са с различни характери, да умеят да се изразяват ясно и да са "в крак с времето".


Предстоеше ми да се срещна с 25-ата група от подобно естество, ето защо имах представа какво мога да очаквам, но въпреки всичко ми беше любопитно да чуя какво ще ми кажат тези ученици. Това е единственото по рода си поколение, чиито представители се сблъскват с пандемия, стрелба в училищата, тероризъм и природни бедствия наред с огромното натоварване, свързано с опитите на децата да постигнат успех, несравним с успеха на децата от предишните поколения.


- Разкажете ми как възприемате поколението, към което принадлежите - подканих децата.
Погледнах към тях и видях това, което виждам всеки път: замислени и открити деца, искрено учудени от факта, че някой се интересува от мнението им.


Едно русо дванайсетгодишно момиче, което се казваше Амилия, постави началото на разговора:
- Нашето поколение определено е най-стресираното и положението става все по-лошо. Всички бяха съгласни с Амилия. (Все още не съм чула дете, което да е на друго мнение.)
- Родителите ви знаят ли, че сте стресирани? - попитах ги аз.
Всички деца поклатиха глави.


- Ние крием тревожността си - обясни ми едно момче с кестенява коса, което беше облечено с риза на "Найк". - Безполезно е да казваме за това на родителите си, защото те не разбират какво означава да си дете.
После помолих децата, които бяха на 11, 12 и 13 години, да ми опишат възрастовата си група. След като ги изслушах, осъзнах, че трябва да променим начина, по който възпитаваме децата си.


- Всички мои приятели казват, че са стресирани.
- Самотни сме, защото сме погълнати изцяло от социалните медии и се лишаваме от пряко общуване.
- Нашето поколение се старае да върши всичко перфектно и по тази причина сме изцедени.
- Непрекъснато ни сравняват с други деца и ние никога не се чувстваме достатъчно добри.
- Притесняваме се да не се провалим и непрекъснато сме стресирани, защото отдаваме голямо значение на оценките си.


- Чувстваме се самотни, защото сме много натоварени и нямаме време за срещи с приятели.
- Принудени сме да пораснем прекалено бързо. Нуждаем се от повече време, през което да се чувстваме деца и да завързваме приятелства.


- Липсва ни въодушевление, защото сме притиснати от¬всякъде и не знаем кои сме.


- Дори в детската градина правехме тренировки за справяне с извънредни ситуации. След време започваш да се страхуваш, че това наистина може да се случи. Оказахме се в изолация заради коронавируса. Това е ужасно.
- Отстрани може би изглеждаме добре, но сме много притеснени. Чувстваме се така, сякаш сме изгубени.


Всички ученици, с които разговарям, без значение в кой район на страната, отговарят на въпросите ми по този начин. Тези деца получават безпределна обич. Те са дружелюбни, умни и разполагат с безкрайни възможности. Родителите им смятат, че децата им имат всичко, което им е необходимо, и че ги подготвят за бъдещия им успех. В такъв случай защо тези деца не са толкова щастливи, колкото връстниците си от предишните поколения? Защо усилията им не водят до желания резултат? Едно дете даде най-точните отговори на тези въпроси.


На една от масите имаше недовършен пъзел. На капака на кутията бяха изобразени деца от различни страни по света, които играят безгрижно. Някои от частите на пъзела обаче липсваха. След като дълго се взира в пъзела, едно червенокосо момче, чието име беше Ейдън, изрече:
- Това сме ние. Опитваме се да намерим мястото си в света, но не можем, защото ни липсват части.
- Кои са тези части? - попитах го.


- Частите, които трябва да ни покажат как да бъдем хора, как да общуваме помежду си, как да поправяме грешките си и да се справяме със стреса - частите, които изграждат характера ти и те правят човек. Отглеждат ни така, сякаш сме някаква стока, и ние се чувстваме празни.


Изведнъж загадката около причината, поради която децата от това поколение се чувстват толкова нещастни, объркани, стресирани и самотни, се изясни. Ние казваме на децата, че ще бъдат щастливи, ако се стремят да получават повече харесвания, по-добри оцени и по-големи похвали. Независимо от усилията си обаче, децата ни не са преуспяващи. Те са свити, тревожни и нещастни. Отгледали сме поколение от деца, които имат всичко, но не сме възпитали у тях най-необходимото, за да постигат успех: нравствените качества, които ни правят хора.


Характерът представлява съвкупност от вътрешна сила и доблест, с чиято помощ децата, които се стремят да влязат в престижни колежи, преуспяват в забързания и непрекъснато променящ се свят, след като достигнат зрелостта. Когато са лишени от оптимизъм, любознателност, емпатия и упоритост, децата се чувстват непълноценни. Те често изпитват затруднения в общуването извън строго определените пара¬метри на училището и класната стая. Не са подготвени за непознатия свят, който ги очаква - за света, който става все по-непредсказуем с всяка изминала година. Казано накратко, децата се превръщат в красиво опаковани кутии, в които няма подаръци.


Все още не е прекалено късно да попълним липсващите части в развитието на децата, но за тази цел е необходимо да се пренастроим от късогледата си обсебеност от високи резултати от тестове, отлични оценки и впечатляващи сивита към далновиден подход към нещата, които ще им бъдат нужни, за да водят изпълнен със смисъл живот. Нашите умни деца, които се справят блестящо с тестовете, не са подготвени за живота. Усещането за празнота им пречи да развият способностите си и намалява потенциала им за постигане на успех. Характерът представлява липсващата част.


Добрата новина е, че това не е фатално. Характерът не е природна даденост - човек не се ражда с него. Силните му страни могат да бъдат възпитавани.
Всъщност трябва да бъдат възпитавани.


Целта на тази книга е да покаже на родителите и учи¬телите как биха могли да попълнят липсващите части, за да бъде детето здраво и издръжливо, със силно сърце, силен ум и силна воля. Аз наричам "преуспяващо" детето с характер - личност, която е готова да се справи с предизвикателствата на XXI век. Но първо искам да обясня защо сегашното положение е толкова притеснително и защо трябва да бъдем внимателни.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 3156 Неутрално

    би било добре първо да формулираме що е "успяване в живота" - и дано то не се окаже ярко описание на завършен модел психопатия

    а за успяването на постоянен форсаж, всичко да е бързо, да е претоварено, претрупано - в статията е казано

    има мегдан за заяждане с доктора, ама не това е главното

    главното е, че родителите са все по-инфантилни, все по-комплексирани - и самите те "неуспели" гонят децата си като на конно състезание
    а после уморените кончета ги ...
    нали?

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират
  2. 2 Профил на Крадливото ромче
    Крадливото ромче
    Рейтинг: 1556 Неутрално

    Резултати от проведената акция "Ден без псувни"
    - пълна парализа в работата на всички автосервизи
    - спрени всички товаро-разтоварни и хамалски операции
    - футболистите въобще не разбраха указанията на треньора преди мача
    - местните жители не можаха да дадат смислен отговор на въпроса " Къде?"
    - учителките в детската градина въобще не успяха да сложат децата да спят.
    🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣

    Комунистите са виновни!
  3. 3 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 3156 Неутрално

    До коментар [#2] от "Крадливото ромче":

    изводът е - който се сети да отвори платени курсове по обучение в разтоварващо псуване, сам ще забогатее и ще направи психолозите сиромаси!

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK