"Да прочетем Данте с нови очи"

"Да прочетем Данте с нови очи"

© "Литературен вестник"



Литературен вестник" отбелязва 700 години от смъртта на Данте Алигиери, авторът на едно най-великите произведения в световната литература - "Божествена комедия". В негова чест италианската държава организира мащабни чествания в цял свят.


В България по идея на Дария Карапеткова - преводач от италиански език, литературен критик и преподавател, и със съдействието на Италианския културен институт в София е издаден специален двуезичен брой на "Литературен вестник", посветен на класика. Изданието ще бъде представено на 21 октомври, четвъртък, от 18 ч. в "София лайв клуб". Входът е свободен, ще бъдат спазени всички противоепидемични мерки. Специални гости на премиерата ще бъдат италианският посланик в България Джузепина Дзара и Верена Витур - директор на Италианския културен институт в София.


"Дневник" препубликува от "Литературен вестник" интервюто на Дария Карапеткова с проф. Пиетро Каталди - доскорошен ректор на Университета за чуждестранни студенти в Сиена, предоставено от редакцията. Той ще бъде гост на премиерата на двуезичния брой за Данте.


Проф. Пиетро Каталди: Имаме нужда да прочетем Данте с нови очи




Проф. Пиетро Каталди

© Стопкадър от YouTube

Проф. Пиетро Каталди


Уважаеми проф. Каталди, Вие сте приятел на "Литературен вестник" от години, а сега за наша радост се включвате в специалния ни брой, посветен на 700-годишнината от смъртта на Данте Алигиери. Смятате ли, че днес Данте е неразбираем за младите поколения и се налага те да четат адаптации, а не оригинала? Води ли се дебат в Италия за това трябва ли той да е част от училищната програма, или не? Как гледате изобщо на идеята за осъвременен "превод" на класиците?


- Въпросът Ви поставя голяма тема. Бих започнал от три предпоставки, за да достигна бързо до едно не само неокончателно, но и проблематично и открито заключение.


Първа предпоставка. Всички ние сме натрупали по-голямата част от нашето знание чрез преводни текстове. Чели сме в превод Библията и евентуално Корана, в повечето случаи гръцките и латинските класици, Приказките от хиляда и една нощ и големите руски романи, както и написаните на редица други езици, които владеем твърде повърхностно, философите и хуманитаристите, политиците и популяризаторите на науката Без преводите и без формирането ни въз основа на преводите нашата човешка и културна самоличност би била силно обедняла.


Втора предпоставка. Що се отнася до Италия, допреди няколко десетилетия езикът, ползван от класиците на националната литература, беше достижим за образованите читатели и беше достъпен за децата от училище. Те бяха учили латински и понякога гръцки, работеха с литературни текстове от средните и дори от началните класове и са четели самостоятелно романите на Павезе и поезията на Рембо (в превод). Мнозина продължават да се преструват, че вярват - или даже наистина да вярват - че все още е така; малко като Данте, който вярвал, че неговият език е продължение на този на Вергилий. Но всъщност нещата коренно са се променили и италианският на Бокачо и Макиавели днес е много далеч от говоримия стандартен италиански: езика на младежите и езика на самите им преподаватели. Така далеч, че за да бъде разбран, има нужда от истински превод, макар че в училище го наричат "адаптация", за да не наблягат на донякъде трагичната тежест на тази дистанция.


Трета предпоставка. През последните седемдесет години литературата постепенно изгуби от важността си в полза на други форми на общуване и изразяване: киното, телевизията, комикса и т. н. Престижът, който оправдаваше необходимото за четенето на Данте и другите класици усилие, избледня и централното място на литературата се запазва в училище най-вече по силата на традициите, които го предопределят, но трябва да бъде преосмислено и мотивирано отново.


Първата страница на специализирания брой на "Литературен вестник"

Първата страница на специализирания брой на "Литературен вестник"


И стигаме до неокончателното заключение. Аз мисля, че трябва да бъдем реалисти и да имаме смелост. От гледна точка на първата предпоставка, може да вярваме, че четенето на класиците може да се извършва и посредством преводи; от гледна точка на втората предпоставка, трябва да разберем, че в някои случаи се налага да го направим. И най-сетне, от гледна точка на третата, наш дълг е да се запитаме каква е днес функцията на литературата като образователен опит и да намерим нови теми, не остарели и неефективни. Може би Данте - Данте от "Божествена комедия" - не се нуждае винаги от превод, тъй като има концентрирана структура и един като цяло не твърде сложен изказ. Но в замяна на това от превод често се нуждаят старите автори (Данте и най-вече Бокачо, но също и Макиавели), носители на преобладаващо подчинителен синтактичен модел с многостепенни подчинени изречения и пролептични конструкции, напълно чужди на днешните умения за четене, най-вече когато не е бил изучаван латински език; бих казал дори чужди на съчинителната ментална нагласа, която владее нашето съвремие.


От друга страна, не мисля, че е от полза да се брани фетишът на оригиналността, ако искаме да запазим ядрото от "истина", на което са носители великите текстове. Напротив, за да може тази истина, която е историческа и относителна, да пребъде и да покаже, че е достойна да го направи, трябва да сме способни да открием исторически форми - те също относителни - чрез които да я отстояваме и предаваме нататък. Преводите са сред най-ефикасните средства за това.


Тази година в Италия цели отделения в книжарниците са отрупани с критически изследвания върху "Божествена комедия". Можете ли да отличите някои от тях? Има ли някаква интерпретация, която особено Ви впечатли?


- Мисля, че отговорът изисква да се изчака поне още година. Разбира се, отсега може да се каже, че са добре дошли книгите за Данте от историци, които имат конкретен принос към "дантеидата" заради поставянето на определена митология върху документални основи, и добре са дошли включванията на учени и философи, които обогатяват възприемчивостта ни; за сметка на това заслужават презрение и отбягване импровизациите на безочливи журналисти, търсещи лесен успех.


Но преди всичко аз очаквам с любопитство нови коментари (и дори нови издания на текста), които излизат и предстои да излязат; защото имаме нужда да прочетем текста с нови очи. Винаги се надявам този поглед да е наистина нов, а не просто натежал от вече написаното от други анализатори: Данте и изучаването му будят страх с основание и впускането в нови посоки действа разколебаващо. Но ако не намерим смелостта да се впуснем, се боя, че ще бъде толкова по-зле за Данте и най-вече за нас.


Буквално преди дни приключи мандатът Ви като ректор на Университета за чуждестранни студенти в Сиена. Каква е Вашата равносметка? По-трудно ли е да удовлетворяваме очакванията на студентите днес?


- Ръководенето на университет, макар и малък (под три хиляди студенти), беше много интензивно като опит. Излизам от него изтощен, но израснал; а единственият лек срещу остаряването е промяната, разбирана в смисъл на израстване. Важни са и студентите, разбира се, и отвъд всякакъв патос тяхната жажда за смисъл е винаги вълнуваща, а и ангажираща. Изисква голямо усилие да не се гледа на тях като на обучаваща се работна сила, както властващите културни модели ни предлагат да правим, а преди всичко като на личности - личности в търсене на себе си и на място в живота и в света, а след това граждани и гражданки, а именно хора, които са част от една по-широка общност, спрямо която имат и отговорност.


Божествена комедия
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Следователно един университет трябва да е място, в което да бъде възможно да изпитаме себе си като личности, като граждани и чак след това като бъдещи работещи. Заедно с колегите и колежките опитахме да постъпваме по този начин и да вложим по-широк смисъл в нашата педагогическа функция.
После идва темата за властта във всичките й неприятни аспекти: търпяната и наложена власт; властта на символите и тази на правото да оневиняваш или осъждаш - както в дребните ежедневни неща, така и понякога в едрите; властта като манипулация и като фалшификация, като интелектуална непочтеност и като агресивна нетърпимост (съществува академична нетърпимост, и още как); властта като раболепие, като лицемерие, като опортюнизъм, като ласкателство.


Разбира се, съществува и властта като шанс и като служба на каузи, властта, загрижена за живота на другите. Иска ми се да кажа, че съм въплъщавал втората и съм бягал от първата; но ми се струва по-честно и реалистично да кажа, че съм се опитал, и че сега трябва да проверя колко щети така или иначе е понесла моята "душа".

Коментари (36)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3227 Неутрално

    " Що се отнася до Италия, допреди няколко десетилетия езикът, ползван от класиците на националната литература, беше достижим за образованите читатели и беше достъпен за децата от училище. Те бяха учили латински и понякога гръцки, работеха с литературни текстове от средните и дори от началните класове и са четели самостоятелно романите на Павезе и поезията на Рембо (в превод)."
    ++++++++++++++++
    След 31 години преподавателски стаж, не мога да не се съглася с тези печални констатации. Когато почнах работа, учениците ми разбираха Данте. Сега не намирам хора, които са чували за граф Монте Кристо.
    Лесно е да напопържаме Слави, но тези деца са внуци на част от форумците, специалисти по всичко.

    Еретик
  2. 2 Профил на НеКой
    НеКой
    Рейтинг: 1583 Неутрално

    До коментар [#1] от "Костадин Иванов":

    Така, чалгарят е виновен, но и БТВ, че го държаха две десетилетия на екран.
    Но най-лошото е, че децата вече не четат.
    Няма как да формират широк мироглед в този случай, да разберат кое какво е и защо е важно винаги да имаш позиция и най-вече мисловен процес.

  3. 3 Профил на zegi
    zegi
    Рейтинг: 510 Неутрално

    ЛЕЛЕ🤪
    Добре де, и това трябва да се прочете без хартия, в Интернет пространството.
    УЖАС@!!🎃🐊🪳

  4. 4 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2426 Неутрално

    До коментар [#1] от "Костадин Иванов":


    До коментар [#2] от "НеКой":

    Вие не разбирате ли че Животът може да съществува и БЕЗ класическата литература и изкуство? Те са само украшения на Живота. Нещо като цветята в природата.

  5. 5 Профил на НеКой
    НеКой
    Рейтинг: 1583 Неутрално

    До коментар [#4] от "deaf":

    Може. Но тогава ти остава единствено шанса да станеш гласоподавател на ИТН...

  6. 6 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1489 Неутрално

    До коментар [#4] от "deaf":

    Ти пък откъде знаеш?

    ХАКНАТИЯТ МОЗЪК: https://unbrain.eu/?bg
  7. 7 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2426 Неутрално

    До коментар [#5] от "НеКой":


    До коментар [#6] от "Боян Таксиров":

    Писателите например,само описват живота,докато другите хора го ИЗЖИВЯВАТ,без да се влияят от книгите на писателите. Например Шекспир е написал "Ромео и Жулиета" по действителен случай. Реалните Ромео и Жулиета са щели да живеят така,както те са пожелали,независимо дали бяха прочели пиесата на Шекспир.

    Между другото,99% от писателите и други хора на изкуството в реалният живот са скучни и отнесени хора,които живеят в някакъв свой виртуален свят.

  8. 8 Профил на НеКой
    НеКой
    Рейтинг: 1583 Неутрално

    До коментар [#7] от "deaf":

    Така е, Азис и Слави и силиконките са интересни.

  9. 9 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2129 Неутрално

    "Трета предпоставка. През последните седемдесет години литературата постепенно изгуби от важността си в полза на други форми на общуване и изразяване: киното, телевизията, комикса и т. н. Престижът, който оправдаваше необходимото за четенето на Данте и другите класици усилие, избледня и централното място на литературата се запазва в училище най-вече по силата на традициите, които го предопределят, но трябва да бъде преосмислено и мотивирано отново."

    Всъщност с помощта киното, телевизията и комикса може да се създаде интерс към класическата литература. Като дете бях гледала анимация на "Дон Кихот" в много епизоди, без дори да подозирам, че има такъв роман. В гимназията прочетох романа с интерес, спомняйки си колко ми беше харесал анимациония филм.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  10. 10 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2129 Неутрално

    До коментар [#7] от "deaf":

    Основата на Шекспировата пиеса е една италианска приказка, не действителен случай.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  11. 11 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2426 Неутрално

    До коментар [#10] от "7777":

    Напиши в Гугъл "Ромео и Жулиета Уикипедия" и чети...

  12. 12 Профил на _plamen_
    _plamen_
    Рейтинг: 705 Неутрално

    Надежда всяка оставете ...

    Winora forever
  13. 13 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2129 Неутрално

    " Що се отнася до Италия, допреди няколко десетилетия езикът, ползван от класиците на националната литература, беше достижим за образованите читатели и беше достъпен за децата от училище. Те бяха учили латински и понякога гръцки, работеха с литературни текстове от средните и дори от началните класове и са четели самостоятелно романите на Павезе и поезията на Рембо (в превод)."++++++++++++++++ След 31 години преподавателски стаж, не мога да не се съглася с тези печални констатации. Когато почнах работа, учениците ми разбираха Данте. Сега не намирам хора, които са чували за граф Монте Кристо. Лесно е да напопържаме Слави, но тези деца са внуци на част от форумците, специалисти по всичко.
    —цитат от коментар 1 на Костадин Иванов


    На една моя съученичка от гимназията, една от лелите преподаваше литература в готварския техникум. Нейните часове бяха избираеми, а учениците се тълпели в тях. Като преподавала "Тютюн," например, карала учениците да направят кастинг от съвременни актьори за различните роли. Та не е само до децата и семейството. Педагогическият подход също е важен.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  14. 14 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2129 Неутрално

    До коментар [#10] от "7777":Напиши в Гугъл "Ромео и Жулиета Уикипедия" и чети...
    —цитат от коментар 11 на deaf


    В Гугъл човек може да порчете абсолютно всичко.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  15. 15 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2129 Весело

    До коментар [#10] от "7777":Напиши в Гугъл "Ромео и Жулиета Уикипедия" и чети...
    —цитат от коментар 11 на deaf


    В английското уики пише, за източник на "Ромео и Жулиета" е посочена именно въпросната италианска приказка.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  16. 16 Профил на ivangabrovo
    ivangabrovo
    Рейтинг: 692 Неутрално

    "...Специални гости на премиерата ще бъдат италианският посланик в България Джузепина Дзара..."
    Дневник, елементарната култура изисква, след като споменавате името на посланника, да сложите пред него Нейно Превъзходителство...
    Да не би вашите списуватели да се притесняват от какъв пол е посланникът и затова да бягат по тъча, както казват нормалните хора...

  17. 17 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1489 Неутрално

    До коментар [#7] от "deaf":

    Е, и? Това не отговаря на въпроса ми.

    ХАКНАТИЯТ МОЗЪК: https://unbrain.eu/?bg
  18. 18 Профил на ivangabrovo
    ivangabrovo
    Рейтинг: 692 Неутрално

    До коментар [#4] от "deaf":

    Животът - може би...
    но цивилизацията, Бялата цивилизация - според мене - не.

  19. 19 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2426 Неутрално

    До коментар [#18] от "ivangabrovo":

    Еми то 99% от хората във великата цивилизация на Римската империя са били неграмотни и бъкел не са разбирали от изкуство.

  20. 20 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2129 Неутрално

    До коментар [#18] от "ivangabrovo":Еми то 99% от хората във великата цивилизация на Римската империя са били неграмотни и бъкел не са разбирали от изкуство.
    —цитат от коментар 19 на deaf


    Не е така. В Римската империя, хартията, правена от евтина тръстика от Египет, е правела книгите достъпни и евтини и е имало много обществени библиотеки и обществени училища. Простолюдието спира да чете, когато арабите завладяват Египет, хартията в Европа почва да се прави от животински кожи - пергамент - и поради това книгата става луксозен предмет, достъпен за много богатите.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  21. 21 Профил на ivangabrovo
    ivangabrovo
    Рейтинг: 692 Неутрално

    До коментар [#7] от "deaf":

    Колко т. нар. писатели /може и поети/ познавате лично...
    Български, от други народности...
    Вие пробвали ли сте се да създадете и публикувате/пласирате /продадете т. нар. литературен текст /надрасканото по стените на обществени сгради не се брои за такъв/...
    Ако не литературен, то какъв вид тест сте създал и успешно публикувал/пласирал /продал... /писанията във форумите не се броят, както и такива върху стените на обществени сгради/...

  22. 22 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2426 Неутрално

    До коментар [#21] от "ivangabrovo":

    Като дете написах няколко стихотворения,но ги изгубих после...

    Имам приятели,които познават писатели и други творци и вярвам на приятелите си относно думи за творците и личният им живот...

  23. 23 Профил на ivangabrovo
    ivangabrovo
    Рейтинг: 692 Неутрално

    До коментар [#22] от "deaf":

    Най-искренно Ви желая дълъг и активен живот и много за срещи с всякъкви хора...в България и по света.

  24. 24 Профил на Lou
    Lou
    Рейтинг: 1417 Неутрално

    Като говорим за Данте и неговата "Божествена комедия", трябва да обърнем внимание на мирогледа на читателя. Например, произведението на Данте би могло да се чете като литературна творба, като лично вярване и мнение на Данте, като религиозно произведение, а дори като роман на ужасите. И всички тези трактовки ще са верни, защото читателят сам ще интепретира прочетеното. В самото произведение Данте често споменава имена негови съвременници-грешници, които се мъчат в кръговете на Ада. За тогавашната епоха тези имена са били известни. Днес, 6 века по-късно, ние не знаем кои са тези хора, имената нищо не ни говорят. Това означава, че заради неизвестността на тези имена, ние не можем да възприемем на 100 % смисъла, който Данте е вложил тогава.

    Освен Данте, ще дам пример и с "Дон Кихот". Вече беше споменат по-рано в коментарите. В България това произведение се учи в доста ранна възраст в училищата. Малките ученици все още нямат житейския опит, с който да оценят дълбокия смисъл на "Дон Кихот". Когато аз бях малък и го учех, типично по детски, гледах само на смешната част на романа - все едно ТВ анимация, в която някой смахнат идиот прави простотии. Когато помъдрях, вече видях истинския смисъл - борбата за свобода, жертвеността на Дон Кихот, неговата обречена борба срещу злото и цялата и неговата вяра в справедливостта, която той поддържа до последния си ден, но накрая осъзнава, че е това е загубена кауза. Разликата между интерпретацията между едно дете и възрастен човек е огромна.

    П.С. Малко известен факт е, че имената, споменати като мъчещи се грешници в "Божествената комедия", всъщност са били хора, с които Данте е имал конфликт или проблем. Когато Данте ги споменава, че се пържат в Ада, той всъщност си отмъщава литературно.

    СССР - родина на всички безотечественици! При капитализма човек експлоатира човека, а при социализма е точно обратното! Всеки кооператор - прасе, всеки комунист - две! Всички комунисти - под земята! 25 цирк - 25 години плодотворна размяна на циркови номера между България и СССР! Който не познава Сибир, той не познава СССР! Да живее 10-ти септември - ден на народната милиция - единствената опора на народната власт! До 9 септември 1944 г. България беше на ръба на пропастта. След това направи смела крачка напред!
  25. 25 Профил на _plamen_
    _plamen_
    Рейтинг: 705 Неутрално

    До коментар [#24] от "Lou":

    Имах един състудент, словак, който ми се подиграваше, че не помня имената на симпатягите. В един момент на очаяние кръстих една испанка Дулсинея, и от тогава всички неруси мацета бяха Дулсинеи.

    Winora forever
  26. 26 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4023 Любопитно

    До коментар [#15] от "7777":

    Гледала ли сте Upstart Crow? Чудесен анализ на идеите и преразказаните истории от Шекспир в комедийна форма, с критично обсъждане на много съвременни лозунги.

  27. 27 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 4267 Любопитно

    UNTED EU UNION

    Дантев "Ад":
    Вход свободен,
    изключая епидемични те

    "Да прочетем Данте с нови очи"

    "В България по идея на Дария Карапеткова - преводач от италиански език, литературен критик и преподавател, и със съдействието на "Италианския културен институт в София е издаден специален двуезичен брой на "Литературен вестник", посветен на класика. Изданието ще бъде представено на 21 октомври, четвъртък, от 18 ч. в "София лайв клуб".
    Входът е свободен, ще бъдат спазени всички противоепидемични мерки.
    Специални гости на премиерата ще бъдат италианският посланик в България Джузепина Дзара и Верена Витур - директор на Италианския културен институт в София."

  28. 28 Профил на lcx54698210
    lcx54698210
    Рейтинг: 137 Неутрално

    До коментар [#24] от "Lou":
    Ееее, щом може да се чете и като роман на ужасите, добре, че съм пропуснала да го прочета. Дано и подрастващите го пропуснат.

  29. 29 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4023 Неутрално

    До коментар [#28] от "lcx54698210":

    Може, ще бъдат по-лесно управлявани с по-малко знания, въображение и мислене. Такива манипулеруеми полуфабрикати са необходими на съвременния етап на развитие.

  30. 30 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1105 Неутрално

    “наш дълг е да се запитаме каква е днес функцията на литературата като образователен опит и да намерим нови теми, не остарели и неефективни. Може би Данте - Данте от "Божествена комедия" - не се нуждае винаги от превод, тъй като има концентрирана структура и един като цяло не твърде сложен изказ. Но в замяна на това от превод често се нуждаят старите автори (Данте и най-вече Бокачо, но също и Макиавели), носители на преобладаващо подчинителен синтактичен модел с многостепенни подчинени изречения и пролептични конструкции, напълно чужди на днешните умения за четене, най-вече когато не е бил изучаван латински език; бих казал дори чужди на съчинителната ментална нагласа, която владее нашето съвремие.”

    Много интересно наблюдение за текстове, появили се повече от два века преди барока, разцъфнал пак там, из съшите тези тоскански земи. Ако говорим конкретно за барока, пред мен като пример за барокова проза винаги застават текстовете на Галилео. Но, тук анализът загатва за едно по-голямо обобщение, отнасящо се изобщо до нашето днешно възприятие на литературата. Случи се така, че напоследък си препрочетох четирите, обявени за велики, романи на Достоевски и с ужас установих, че това са всъщност едни нечитаеми текстове. Оставям настрана обърканата философия на въпросния, но от чисто литературна гледна точка, това ми ново усещане никак не се среща с очакваното от един толкова нарочен писател. Ето защо, горецитираните редове някак влязоха в резонанс с онова, което си мислех в последните седмици—нима новото време ни донесе и нов прочит на онова, което считахме за еталон (нещо подобно важи и за споменатия по-горе “Тютюн”)? По-наивни ли сме били, по-неинформирани или просто днес четем за едновремешни житейски обстоятелства, които са просто не само неразбираеми, но и необясними—например, като започнем от постоянното посещение един на друг на участниците в описваните събития и в четирите романа, но особено в “Престъпление и наказание” и “Бесове”, като че ли вратите на домовете им са отворени за всеки на когото му хрумне да ги посети, до внезапната смяна на възвишения възторг с унизителна омраза към един и същи човек, вътре в пет минути или, хайде да са, вътре в петдесет минути. В добавка, скуката, която се излъчва от описаното, е задушаваща. По-умозрителни ли са били едновремешните читатели, та лежерно са се отпускали в креслата, за да бъдат водени в просъница през обикновени някакви подобия на диалози, докато днес трамваят разтърсва сградата и не те оставя на бог Морфий да те поеме току-тъй в обятията си през слънчевия ден. Не знам. Явно читателят е съучастник и съавтор на написаното от писателя и, ако животът му го позволява и не го кара да се отвлича с постоянни грижи за заплатата, за кариерата, за децата, а и за разни други дреболии, съучастникът-читател ще види с други очи даже и един Достоевски. Аз се опитвам да си наложа да попадна в такава нирвана, но уви. Цинизмът на днешното явно е положил много пластове върху мен, пластове, които не мога да отлепя от себе си, за да се любувам на проносирания мислител. А, пък, кой знае, проблемът може да не е само у мен? Светът се развива, а с него и семплите естетическите критерии се усложняват, което превръща класика-писател в реликт, когото от уважение пазим в специално отредени места и богоговеем пред него, така както пазим и честваме динозавърския кокал в музея на ъгъла, отстрани на Руската църква.

  31. 31 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 3157 Неутрално

    До коментар [#21] от "ivangabrovo":

    писането и продаването са различни неща

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират
  32. 32 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3923 Весело

    Изглежда необходимоста от естетически катарзис при четене постепенно изчезва, една китайска поговорка казва че:
    "По добре да извървиш хиляда ли отколкото да прочетеш хиляда страници"

    klimentm
  33. 33 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3923 Весело

    До коментар [#30] от "bryghtlyght":

    Достоевски е много силно преоценен автор,на страниците му няма нито един нормален човек, героите му са раздирани от страдания, мъки, терзания изобщо цялата гама на Великия Инквизитор. Типичен руснак! Човекомразец когото изкарват не знам защо "голям познавач на човешката душа"?!
    За стила, строежа на повествованието или езика изобщо да не говорим!

    klimentm
  34. 34 Профил на kyulc
    kyulc
    Рейтинг: 58 Неутрално

    "...Специални гости на премиерата ще бъдат италианският посланик в България Джузепина Дзара..."Дневник, елементарната култура изисква, след като споменавате името на посланника, да сложите пред него Нейно Превъзходителство...Да не би вашите списуватели да се притесняват от какъв пол е посланникът и затова да бягат по тъча, както казват нормалните хора...
    —цитат от коментар 16 на ivangabrovo


    завиждам ви:2 пъти сте послаННик.любопитен съм къде (с Оважение)

  35. 35 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3260 Неутрално

    Цитат от интервюто с проф. Каталди - за коментирания "конкретен принос към "дантеидата". С цел пълното реабилитиране на поета градската администрация на Флоренция одобрява предложението за „официалното отменяне на заповедта, с която през 1302 г. авторът на „Божествена комедия" е бил прогонен от Флоренция".
    https://news.bg/world/florentsiya-shte-reabilitira-dante-aligieri.html

    "Най-големият враг на познанието не е невежеството, а илюзията за познание." Стивън Хокинг
  36. 36 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3260 Неутрално

    До коментар [#20] от "7777":

    Позволявам си да Ви коригирам в частта за евтините книги.
    До средата на XV век книгите са били скъпи и в ограничено количество по простата причина, че са преписвани на ръка. Затова изобретението на Йохан Гутенберг от средата на XV век има революционно значение. Той съчетава и обновява известни до момента отделни нововъведения в печатарството, за да създаде ефективна система за технология на масово и относително евтино производство. Пръв създава оптимален начин за използване на подвижните букви и символи и сътворил нов, по-ефективен, вариант на печатарската машина.

    "Най-големият враг на познанието не е невежеството, а илюзията за познание." Стивън Хокинг




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK