"Живеем във времена на графомани"

"Дневник" препубликува от "Портал Култура" интервюто на писателя Деян Енев с Филип Маркулиев, автор на една-единствена книга - "Между стените"

Малко за загрявка. Харесва ли ти появата на Ицо Хазарта в политиката?

- В политиката трябва да се влиза с конкретна цел и тази цел да се припознава от твоите избиратели. Ако ги убедиш, че си я постигнал, ще те преизберат. В това се състои политическият занаят, без значение дали си хазарта, или ментата.

Ти си меломан. С каква музика би било добре да се чете първата ти и единствена засега книга "Между стените", коя песен би я увила най-добре в пашкула си?

- Не слушам музика, докато чета или пиша, и също така не чета, докато слушам музика.

Дебютът ти, сборникът с разкази "Между стените", излиза през 2014 г. Седем години оттогава. Защо мълчиш в писането? Знаеш евангелската притча за талантите. Ами ако изведнъж, още утре, да речем, те попитат защо си заровил таланта в земята?

- Един автор трябва да говори тогава, когато е сигурен, че има какво да каже. Живеем във времена на графомани, които ги превеждат на по двайсет и повече езика. Но какво да се прави, нали мотото на просвещението е "култура за всеки".

Аз бях изтървал книгата ти. Не бях чул за нея, не я бях видял по рафтовете на книжарниците. Добре че ми обърна внимание върху нея поетът Златозар Петров, и то две-три години по-късно. Намерих книгата, прочетох я и много ми хареса. И си купих още една бройка, за резерва, понякога така правя с книгите, които ми харесат. От кой писател какво взе, за да напишеш тази книга? Или това е процес, който не подлежи на мерене и дозировка?

- Четенето учи най-много. Първо се вдъхновяваш, а после виждаш как се прави. Но когато започнеш да пишеш и ти, го правиш по свой собствен начин. Възможно е след Гьоте и Достоевски да се напише нещо прилично, не лошо, но никога такива произведения, които да разкриват дълбините на цяло едно човечество.

Появата на една добра книга прави ли автоматично автора ѝ писател? Изобщо как гледаш на писателското поприще? Ти имаш ли се за такъв?

- В техническата си част писането е занаят, но в съществената си е опит. Умението да се разграничи същественото от несъщественото зависи и от вътрешния ранг на автора. За мен профилът на добрия писател е човек, който чете много и качествени книги, намира се в центъра на събитията на своето време и активно участва в тях. Не мрънка и не страда, не смята, че външна непреодолима сила го е лишила от правото му на бъдеще.

Разбирам, че си доста зает човек. Намираш ли време за четене? Кога четеш? Какво четеш? Коя книга е твоето откритие през последните години?

- Сутрин чета книги на някаква научна тематика - история, астрофизика, философия, които изискват свеж ум и концентрация, а вечер преди да си легна, художествена литература или биографии.