Българското книгоиздаване е безнадеждно откъснато от света

Българският щанд на панаира във Франкфурт. България продължава да бъде единствената държава в Европа, която не подкрепя по адекватен начин преводите на свои автори на чужди езици.

© Асоциация Българска книга

Българският щанд на панаира във Франкфурт. България продължава да бъде единствената държава в Европа, която не подкрепя по адекватен начин преводите на свои автори на чужди езици.



Коментарът е от профила на автора във "Фейсбук". Заглавието е на "Дневник". Поводът е провеждащият се в момента панаир на книгата във Франкфурт, на който България има свой щанд.


Присъствах на откриването на българския щанд на Франкфуртския панаир на книгата - най-голямото и най-важно книжно изложение в света.


На откриването присъстваха вицепрезидентът на България Илиана Йотова и заместни- министърът на културата Весела Кондакова.




Хубаво е, че след толкова години отявлено пренебрежение представянето на страната ни на този важен форум е зачетено по подобаващ начин от държавните институции.


За жалост обаче, що се отнася до съществените, до същностните неща, България е все така безднадеждно откъсната от останалия свят в областта на книгоиздаването.


България продължава да не е официален член на Световната асоциация на книгоиздателите.


Планирането на българското участие на ключовите световни изложения е с хоризонт от няколко седмици (вместо от няколко години - както е редно), а финансирането все така се появява (или не) в последния възможен момент, отвъд всякакви разумни срокове.


Националният център за книгата е с неясна и несигурна уредба, и - което е по-лошо - с неясен и несигурен бюджет. Никой не знае дали ще има финансиране за следващия проект, следващия месец, следващата година. Което е, меко казано, несериозно и неподобаващо на страна, уважаваща своите постижения, своите личности и традиции.


Вследствие на това България продължава да бъде единствената държава в Европа, която не подкрепя по адекватен начин преводите на свои автори на чужди езици.


Отчасти като резултат от последното в България на практика не съществуват действащи литературни агентства, които да се грижат за популяризирането на българската литература зад граница.


Което пък води до факта, че в повечето европейски страни към специалността "българистика" няма почти никакъв интерес, поради което много от съществуващите програми или факултети по български език и литература са вече закрити или са пред закриване.


С оглед на горното, едва ли е изненада, че България няма литературни преводачи на много от основните европейски езици, а там, където ги има, те са не повече от един или двама.


Разсичането на този гордиев възел от нежелание, неангажираност, незаинтересованост, нищоправене и нямане не може да се случи без адекватен ангажимент, без отговорно и последователно отношение от страна на държавата и нейните институции.


Без осъзнаването, че културата е онова лепило, което ни превръща в общност със споделени ценности, вярвания, надежди и идеали.


Без разбирането, че литературата е меката сила на една нация.


И че всеки лев, инвестиран в нея, е инвестиция в бъдещето.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK