"Човек никога не е достатъчно пораснал, за да спре да вярва в чудеса"

Анета Дучева

© Личен архив

Анета Дучева



Текстът е препубликуван със съкращения от "Портал Култура". Пълния му вариант четете тук. Заглавието е на "Дневник".


Може да се каже, че в творчеството на Анета Дучева си дават среща две характерности: магиката и "трудните теми". Писателката е издала шест книги и като че ли в първите три:"Тони-Пони" (1989), "Гого" (1994) и "Джобното човече" (2006) доминира магиката като философия, като изразно средство, като метафоричност, докато в следващите три - "Лунна люлка" (2013), "Пиано от картон" (2016) и "Зимни слънчогледи" (2019) "трудните теми" са изведени като екзистенциални фикции.


Но има и още една специфика: още в първите три книги има известен афинитет и отпратки към "трудните теми", които създават специфична атмосфера, а в последвалите три книги пък има една много фина симбиоза между магика и реалистичност, която придава особена светлина на сюжетността и посланието. Така тези две характерности в творчеството на писателката още отначало си съжителстват и взаимно потенцират.




Дали ненадейно, ей така, от нищото, се появява Джобното човече, чадърът на леля Петя разказва ту дъждовен, ту бонбонен, ту вятърен сън или къщата на леля Веса хвръква и се оказва кацнала на един планински връх - това са все случки от ежедневието, които в своята магичност, като че ли не ни изненадват - те стават някакси съвсем естествено, от само себе си. Ето още едно чудо - Васко от разказа "Игра с дъжда" рисува с водни боички пръски от дъжд и тозчас дъждът затрополява по прозореца. Какво по-весело от това да играеш на "мокреница" с дъжда. Играта е истинската реалност.


Изненадата е в игрите, в детската реакция, във веселието, закачливостта и лудориите, в невероятния хумор - като леля Веса, която ще потопи пръст в облачето и ще го хапва като захарен памук от детството или леля Пена от Мало село ще се чуди какво е това голямо врабче на черешовото дърво - докторът вместо очила лупи ли й е дал, та е толкова голямо. А то всъщност е пингвинче от Южния полюс, което се поти от българската зима - сцена, която при срещи с деца ги довежда да скачат от възторг.


Магичността на случващото се е особена - дошла от детския свят, от детето в нас, независимо на каква възраст сме. И тази магическа реалност, в един момент, е по-истинска от катадневните ни възприятия на пораснали. Така, по детски, се преподрежда светът на възрастните. И тази амалгама от реалност и вълшебство в разказите и приказките на Анета Дучева (може би смесица от двете) става толкова естествено и неусетно. Детските смях и радост ни освобождават от сковаващото ежедневно напрежение и дисхармония.Това е като детската играчка-калейдоскоп, където с всяко помръдване, цветните стъкълца създават нова причудлива картина.


"Човек никога не е достатъчно пораснал, за да спре да вярва в чудеса"


В книгата "Тони-Пони" има два великолепни разказа. "Летят ли слънчогледите", който събира в себе си по много метафоричен начин философски, екзистенциални въпроси за смисъла на живота, дали ще посмеем да полетим, като жертваме корените си, сигурността си и дали това води към загиването. "Старата гара" пък е един малък шедьовър - за привличането, за приятелството, за верността. И за това дали червеният локомотив, с пронизително свирене и интересни пътници си струва да бъде предпочетен пред стария верен влак, едва пъхтящ, но в чийто очи изглеждаш толкова красива гара, а не стара и олющена.


Тези разкази, ако бяха от чужд автор, щяха да бъдат отличени и наградени. Те биха се превърнали в чудесни кинематографични творби. Прочетете тези приказни разкази на Анета Дучева, в които щедро избликва въображението, любовта, поривите и ще погледнете света с нови очи. Те ни напомнят (по Екзюпери), че истинското се вижда само със сърцето. Дали героите на Анета Дучева, било те деца или възрастни не се подвизават в тези сънища-наяве. Във въображаемия свят на творбите на Анета Дучева всичко е като "хвърчащите хора" на Шагал.


Интересна е и архитектониката на тези разкази. Историите плавно и естествено се преливат една в друга, като при Шехерезадното разказване. В разказите можем да открием по няколко смислови и сюжетни опорни точки. Творбите на Анета Дучева се отличават с една много премерена емоционалност. А мярата е най- важна за твореца. Затова тези книги могат да се четат и от хора на различни възрасти. И още - Анета Дучева пише с прецизност, с грижа за езика, затова стилът й е разпознаваем сред многообразието на българската литература за деца, с ясното и точно изразяване на мислите и чувствата.


В света на героите на Анета Дучева няма неодушевени предмети. Тази анимираност е характерна за детето и прадедите ни в зората на човечеството, в техните практики да оживяват тотема. Неслучайно в "Тотем и табу" на Фройд има глава "Анимизъм, магия и всемогъществото на мислите". Също, това всемогъщество на мислите е характерно за праотеца, невротика и... детето.


Всяка следваща книга на Анета Дучева говори за развитие на таланта й като писател за деца. Ако още в "Тони-Пони","Гого" и "Джобно човече" писателката дава заявка за своята чувствителност, за своята емпатия, деликатност и топлота в общуването, то трите й следващи книги, посветени на "трудните теми", я доказват като умел психолог, творец, пристрастен към хуманността и актуалността на въпросите за живота с различния. Защото, ако от малки децата не са се научили да общуват, да играят, да включат в своя кръг на приятели това по-специално дете, те и когато пораснат ще са най-малкото смутени в ежедневието как да се държат с него, какво да е тяхното поведение.


В "Лунната люлка" детето, което куца, първо е прието с неприязън, по-точно неприето от класа. Нагрубяват го с подвиквания и присмех. И в тази приказка авторката примесва реалността с магическото. Всяка нощ от Луната са спуска малка балерина и поканва Ана да танцува с нея в небето. Тук детето се чувства в защитен свят, в който може да прави всичко - дори да танцува и нейният физически проблем не пречи. В духовния, Вселенския свят, е важна духовността, душевността, богатата чувствителност.


"Човек никога не е достатъчно пораснал, за да спре да вярва в чудеса"


Повестта "Пиано от картон" не може да ни остави безучастни. Майката няма средства да купи пиано на това природно надарено музикално дете. И Алекс е нарисувала клавиатурата на пианото на един голям картон, за да се упражнява.


Тази история няма как да не ни върне и напомни за най-добрите световни класически образци, където бедността не пречи на силния порив да се пребориш с обстоятелствата. Тази история е толкова истинска, че ми се струва, като че ли съм я чела и като биография на някой гениален музикант. И тук е голямото майсторство на Анета Дучева - от една житейска история да създаде вълнуваща повест, пълна с толкова топлота и емпатия. Художественост, която с условността, с обобщението на проблема, с философията и посланието си, е литература от висока класа.


Това, в никакъв случай, не е поредната сълзлива история - това е литературна фикция, това е творческа инвенция. В творбата ни вълнува и въпросът за таланта и изкуството, талантът, който преодолява всички трудности и води до творческата реализация. Много деликатно е засегнат, с по едно изречение, и социалният проблем, че майката на Алекс, работи и допълнително, за да може детето да ходи на уроци, както и, че бащата е далече и се обажда все по-рядко.


Ще ми си да отбележа и тази многогласност, многоаспектност на творбите на писателката. Всяка подистория в тези творби би била тема и на отделно разказване. Но така, вплетени, те придават полифоничност на наратива. Тази полифоничност определя и стила на писане - при магиката преобладава метафоричността, при екзистенциалните въпроси действието става водещо.


На сирачеството е посветена повестта "Зимни слънчогледи". И тук ще кажа, че тази повест е в най-добрите национални и чужди литературни традиции и образци. Отпратките са и към "Златно сърце" на Калина Малина и към емблематичните "Том Сойер" и "Хък Фин" на Марк Твен. Детето без родители. В творбата на Анета Дучева, главната героиня трябва да прекара известно време в дом за сираци.


И тук това дете пораства бързо - бързо става възрастен със своите възприятия и преценки за света. Обстоятелствата не щадят психиката на тези деца, те имат кратко детство - животът не е милостив към тях. Това е въпрос на оцеляване в тази враждебна и нещадяща среда. Не може да не ни вълнуват мислите на децата дали ще дойдат отново, дали ще ги харесат някои хора, които да поискат да ги осиновят. За главната героиня Тони тези деца са като зимни слънчогледи - и те са оставени да мръзнат сами.


Тези "Зимни слънчогледи" са прекрасна метафора за студа и топлотата, за безразличието и емпатията, за подтиснатите чувства и споделената бликаща радост. За крехкия душевен свят. Книга, която не е само за деца, а за всички нас - порасналите.


Писателката умерено и умело балансира описанието на реалността, като от това тя прави литературна творба, а не документален репортаж. Репортажът би бил натуралистично въздействащ, но литературната фикция омекотява острите ръбове,без да ги захаросва - тя говори на чувствата ни.


"Зимни слънчогледи" ни припомня и че приятелството е най-ценното житейско преживяване. Докато при любовта се намесват много неконтролируеми фактори, приятелството е осъзнат процес и избор.


Лунната Люлка. Приказки за деца
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Творчеството на Анета Дучева е един своеобразен остров в българската съвременна литература. Но остров, който не е самотен и изолиран в своята тематична и художествена специфика. Напротив, той има мостове към всичко, което е в детския свят - магика и любопитство. Свят, който изкушава и възрастния да прочете творбите й.


Магическият свят ни привлича през целия живот, а докосването до "трудните теми" ни прави по-човеци, по хуманни в погледа ни към света. В подзаглавието на "Зимни слънчогледи" е написано, че е история за деца и други читатели, където посланието е: "човек никога не е достатъчно пораснал, за да спре да вярва в чудеса!"

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Ramon Asvalda
    Ramon Asvalda
    Рейтинг: 1690 Весело

    "Човек никога не е достатъчно пораснал, за да спре да вярва в чудеса"

    Така е ! Аз вярвам, че ваксината ще реши икономическата, политическата, енергийната, глобалната и тнн. криза, ще доведе до неочакван имунитет към всякакви болести, удължаване на живота, удължаване на пениса и световен мир..

    Ваксинирайте се, райските врати ви зоват !

  2. 2 Профил на Ramon Asvalda
    Ramon Asvalda
    Рейтинг: 1690 Весело

    До коментар [#1] от "Ramon Asvalda":

    На земята, на земята имам предвид ! Рая на земята

  3. 3 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1001 Неутрално

    “ доминира магиката като”
    ——
    … нящо си, бла бла бла. Де да беше жив още Пропп, сигур щеше да си прекръсти труда на “Морфология на Магиката” и щеше да жъне ли жъне успехи. Ко беши онуй там за “език свещен на нашите деди”? Тая сигур е литературоведка неква… и пиши у “Пуртал Колтура”.

    Пък аз, бедната, не мога 2 години да приуча айПад-а си да пише неграмотно на български… се са зори да ма поправя.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  4. 4 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2982 Весело

    Репортажът би бил натуралистично въздействащ, но литературната фикция омекотява острите ръбове,без да ги захаросва - тя говори на чувствата ни.
    ____________

    До коментар [#1] от "Ramon Asvalda":
    +++
    Либералните репортерки ни сугестират всеки ден, други чудеса ни не трябват!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  5. 5 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3040 Разстроено

    "Човек никога не е достатъчно пораснал, за да спре да вярва в чудеса"
    Росица Чернокожева
    ==============
    Добре, аз явно съм не пораснал, а престарял. НЕ, не вярвам.

    Еретик
  6. 6 Профил на bora bora
    bora bora
    Рейтинг: 1007 Неутрално

    До коментар [#5] от "Костадин Иванов":

    "Добре, аз явно съм не пораснал, а престарял. "..........................
    То не се знае и авторката в коЙ етап е.
    ***
    Иначе, заглавието на статията е в онази вълшебна сфера на стиховете на Джани Родари.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK