По буквите: Праматаров, Сендак, Петров

"На конци. 1968. Една действителна история", "В нощната кухня" и "Не са чудовища" са новите литературните предложения на Зорница Христова

© "Тоест"

"На конци. 1968. Една действителна история", "В нощната кухня" и "Не са чудовища" са новите литературните предложения на Зорница Христова



Текстът е препубликуван от "Тоест".


В емблематичната си колонка, започната още през 2008 г. във в-к "Култура", Марин Бодаков ни представяше нови литературни заглавия и питаше с какво точно тези книги ни променят. Вярваме, че е важно тази рубрика да продължи. От човек до човек, с нова книга в ръка.


"На конци. 1968. Една действителна история" от Веселин Праматаров


София: изд. "Кибеа", 2021




Самата концепция на "На конци" е достатъчно рядка, за да тръгне човек към книжарницата: графична новела от български автор, при това документална, при това за един неизвестен факт - историята на трима студенти, които публично се противопоставят на срамното участие на България в смазването на Пражката пролет.


Аха - ще си речете, - дисидентството, обяснено за деца. Не, не е това - признавам си, че разгърнах книгата под властта на тази първоначална заблуда. Имах спомени от "Стената" на Петер Сис - картинна книга за живота отсам желязната завеса, в която всичко е навързано в проста и тъжна последователност.


На конци 1968. Една действителна история
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Историята на Александър, Валентин и Едуард не може да бъде разказана така. За да разбереш какво е Пражката пролет, трябва да знаеш какво е Съветският съюз, какво е Чехословакия, как цяла Източна Европа се е оказала комунистическа. Какво е комунизъм, разбира се. И куп други неща. Всичко това у нас не се учи. Дори студенти не знаят какво е СССР. Историята след Втората световна война е старателно избягвана дори в гимназиите - защото била политически чувствителна, моля ви се. Резултатът е вакуум. Страховит вакуум.


Всъщност "комиксът е нещо за деца" е заблуда, също останала от онова време. В САЩ, да речем, асоциацията би била с нещо на "Марвъл", нещо със супергерои и супергероини във впити трика, което да предизвиква неодобрителното сумтене на възрастните. У нас си представяме Дарко с вълшебното копче (прекрасен сам по себе си, това е друга тема). През последните години художниците от проекта "Дъга" се стремят да възродят, разширят и осъвременят представата за жанра у нас - но до налагането му като "масов език", какъвто е другаде, има доста път. А графичната новела стъпва върху масовостта на комикса, така както "рок операта стъпва върху рока" (по думите на Дейвид Хайду). Разбира се, през последните десетилетия тя също се е утвърдила достатъчно силно, разроила се е на поджанрове, пълни цели книжарници. У нас са излезли комай само шедьоврите на Джипи - за ценители.


Ето защо изобщо не е сигурно, че майсторството на Веселин Праматаров автоматично ще пъхне книгата в ръцете на тийнейджърите. Това обаче въобще не го обезсмисля. Напротив, точно заради целия вакуум, който я обгражда, си струва да я купите и да я прочетете, преди да я подарите - първо, защото има неща, които и вие няма да знаете; второ, защото има неща, които сме изтласкали; и трето, защото забравяме колко важно е да говорим, да разказваме какво се е случило.


Ако сме се отказали да се борим за официалния исторически разказ (този в учебната програма, защо всъщност не се борим за него, страх ли ни е?), то поне трябва задължително да споделяме частната си, биографична връзка с онова време и със знанието си за времето преди него. Книгата на Веселин Праматаров е чудесен инструмент за започване на такъв разговор - подарете я на някой млад човек и бъдете край него, докато я чете, изчакайте въпросите, които ще възникнат, и им отговорете честно според своя собствен опит. Мисля, че това е заложено в книгата като стратегия - не само да задаваш въпросите, на които можеш да отговориш, а смело да събудиш колкото може повече въпроси. Белким някой се сети, че има и друго освен пуснатото в корекома.


"В нощната кухня" от Морис Сендак


Превод от английски Стефан Русинов, София: изд. "Лист", 2021


В нощната кухня
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Издателство "Лист" и преводачът Стефан Русинов са се заели да представят един от големите писатели и илюстратори в световната литература за деца - Морис Сендак. Отсъствието му в преводната ни книжнина е достатъчен мотив - представете си да не познаваме Астрид Линдгрен или Туве Янсон. Сендак обаче е нещо съвсем друго, така че става въпрос и за това: една цяла друга концепция какво трябва да представлява детската книга. Каква е тя?


В неговите книги текстът обикновено е оскъден и разказва история далеч извън наративните шаблони. Весел, енергичен, но и зареден с някаква подмолна тревога, която героят решително прескача. В едно интервю Сендак говори за захаросания, безопасен свят на стандартните детски четива като за гето, в което се опитваме да държим децата - нечестно и ненужно. Ако погледнем самите книги, ще видим отгласи от по-стара традиция, в която това не е така - ето, Мики от "В нощната кухня" излиза от опеченото тесто също като в английските фолклорни стихчета и залъгалки за деца, където при срязването на пая косовете от плънката просто запяват в хор. Сендак има знакови илюстрации към приказките на Братя Грим - специално пътува до Германия, за да обиколи местата, където са записвани фолклорните им оригинали; за различни свои творби изучава например рисунките на Уилям Блейк.


Всъщност внушителната му ерудиция личи най-вече във визуалната част на работата му - в скрити препратки, които не се натрапват на читателя, но са там. При "В нощната кухня" може да забележите например, че сградите са всъщност кутии с продукти. Че всеки от тримата пекари поразително прилича на Оливър Харди.


По буквите: Праматаров, Сендак, Петров

© "Тоест"


Че градският пейзаж е от 30-те, дори стилистиката напомня тогавашните реклами, а книгата е от 70-те. Какво значи това? Можем ли да преведем сюжета и рисунките на езика на "поуката", на внятния разказ? Не - и не бива. Децата не се страхуват от безсмислицата, казва Сендак в същото интервю. Това е възрастен страх. Впрочем той определя "В нощната кухня" като книга за деца на 2-3 години и тя със сигурност може да бъде четена така - особено в моментите, когато пекарите вземат Мики за мляко и го замесват в тестото. Може да бъде четена на глас с гушкане и мачкане - впрочем ние също казваме на децата си, че са "сладкиши", нали? И това не е страшно, мило е.


Не знам как е приет Сендак от българската публика, не съм питала как е приета "При дивите неща", вече издадена от "Лист". Подозирам, че трудно - без ореола на масовото признание, което има в Америка. Във времена, в които в родителските читателски групи може да срещнеш възмущение дори от Сутеев - задето един от героите казал "глупак". Във времена, в които детето, изследващо света само̀ (каквито са всички важни герои в детската литература: от Пипи, хлапетата от "Питър Пан", Алиса, Том Сойер и Хъкълбери Фин, та до Ян Бибиян), на практика не съществува, защото гетото на сигурността го има и в съвсем физически смисъл. Както писа Юлия Роне наскоро - децата, разбира се, знаят какво има отвъд, и си мълчат, за да ни пазят. Ако преодолеем собствените си страхове, може би ще ги облекчим.


"Не са чудовища" от Никола Петров


София: Издателство за поезия "ДА", 2021


Смятах за трета книга да избера пак художническа, но "Не са чудовища" на Никола Петров е събитие и за нея трябва да се пише веднага. Изключително силен глас - не само за поколението си, а и въобще.


Първата дума в книгата е "здравей" - тези стихотворения са общителни, оставят място за адресат, за "ти". От второто изречение обаче започват да търсят същината на това общуване и така създават апория, в която то сякаш не може да бъде осъществено.


От сериозния опит за отговор на въпроса "Какво правиш?", през вглеждането в утешителната "безобидна случка", винаги сложена в края на съкрушителните новини, до почти манифестното (за мен) стихотворение, в което говорещият се сбогува с хтоничния си, истински език, за да приветства езика, с който може само да заяви принадлежност тук и там, "защото думите винаги са били за това". Стихотворенията се примиряват и не се примиряват със смаляването на думите, ту си оставят път за връщане, който обаче никак не е еднозначен.


Много ме вълнува "ти" формата в тези стихотворения - адресат може да е читателят, може да е конкретен имплицитен персонаж... но женският род въобще не улеснява нещата, защото "душа" на български също е от женски род. Впрочем понякога е от мъжки. Може и да е онази форма на второ лице единствено число, с която споделяме собствения си опит:


"Пресягаш се към смътни прилики. Напразно призоваваш въздуха на чужди силуети. Мижиш над чужди сенки."


Всъщност няма значение, защото никой с никого не съвпада, дори ти със себе си: "Свикна ли с отражението си, или пак кимаш на непознати." Единственото автентично движение е назад - или надолу, защото само светците или мошениците вярват на сетивата си вместо на спомена. Единственият автентичен отговор, който се чува, идва от "онези, които не могат да отговорят" - те отвръщат "с един жест, запомнен в клетките, с кимване".


Останалите - онези, които пъплят към кулата на Рапунцел, "палячовци, търгаши, принцове с нелепи букли" - може да са "всевъзможна сволоч", но не са чудовища. Те са като нас - и тъкмо това е чудовищното.


Оставям на някой друг да поговори за образността в тези стихотворения, за нейната амплитуда от "езика на възпламенените гори и бялото около зениците на туптящия дивеч" до "кремавите коли", които тръгват от поликлиниките есенно време, до убитото жълто на кооперациите. А също и да потърси изкушаващите литературни паралели. Никола Петров има зрял и умеещ авторски глас, но той е за близко, а не за ерудитско четене - възможно, разбира се, но далеч по-маловажно от другото. Мисля, че читателят може да извлече най-много от тези стихотворения, ако подходи към тях откровено, с честна тромавост.

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2057 Любопитно

    От статията: "Дори студенти не знаят какво е СССР. Историята след Втората световна война е старателно избягвана дори в гимназиите - защото била политически чувствителна, моля ви се."

    Подиграваме се на американците, че не преподавали Марк Твен и Хариет Бийчър Стоу заради употребата на думата "чернилка" в романите им. (Всъщност американците преподават и двата романа; забраните са за отделни училищни райони). А нашите деца и студенти не знаят какво е СССР, защото темата била чувстителна. Смях.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  2. 2 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3207 Неутрално

    И аз мисля, че твърдението "Дори студенти не знаят какво е СССР" е преувеличено.
    Но като цялостно представяне на изданията ми допада стилът на Зорница Христова; тя умее да заинтригува читателя. За мене нейна противоположност в представянето на книги е Росица Чернокожева.

    Иска ми се да прочета в "Дневник" за новия сборник с разкази на Веселина Седларска "Гладни сърца".

    "Най-големият враг на познанието не е невежеството, а илюзията за познание." Стивън Хокинг




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK