Константинос Кавафис, застанал леко косо към Вселената

Константинос Кавафис

© Свободна Европа

Константинос Кавафис



Текстът е препубликуван от "Свободна Европа".


Константинос Кавафис, поет (1863 - 1933)


Произход: Богато семейство на православни гръцки търговци от Истанбул, роден в Александрия, гражданин на Великобритания


Образование и работа: гръцко училище в Александрия, учи английски и френски, живее и учи в Ливърпул с частни учители, работи като журналист, брокер на фондовата борса в Александрия, секретар в британската администрация в Египет




Интереси: Философия, поезия, езици, момчета, уиски и хиоска мастика


Известни книги: Няма издадени книги приживе, разпространява стиховете си на свитъци сред приятели, има огромно влияние върху новото поколение гръцки поети


Най-известни стихотворения: "Итака", "Скрито", "Намесата на боговете", "Термопили", "В очакване на варварите", "Градът", "Вечер"


Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания...


Светът е пълен с добри поети. Малко от тях са велики, още по-малко - гениални. Но Константинос Кавафис е повече - той е Поет. Толкоз. Без определения. Без уточнения. Тази "Итака", заедно с "Четири квартета" на Елиът, е най-горният камък на върха на модерната поезия.


Миналото безвъзвратно си е тръгнало, сегашното си отива пред очите ни, историята оживява, но само докато я разказваме - поезията на Кавафис е пропита от усещане, че душата и делата на човека са в непрекъснат спор за парче настояще. А Едуард Форстър, който пръв открива Кавафис за света, го описва в книгата "Александрия": "Един гръцки господин, застанал абсолютно неподвижно, леко косо към Вселената".


Да, във великия град на знанието - Александрия, или поне в остатъка от него - се ражда през 1863 г. и прекарва голяма част от живота си Константинос Кавафис, попива сладникаво-гниеща му атмосфера, описва го в гаснещите си поетични сънища:


Ти каза: "Другаде ще ида, при друго някое море.
Един друг град ще се намери, от този по-добър.


[...]


Все в този град ще стигаш ти. За друг не се надявай.
Тъй както тук живота ти е вече разрушен -
тук, в тази мъничка черупка,
за всякъде ще бъде разрушен."


Кавафис наистина не намира по-добър град за живот и смърт от Александрия. Родителите му са от стара и богата истанбулска фамилия, с предци на високи постове в църквата и в администрацията. Баща му, Петрос, има кантори в Англия и Египет, търгува с памук, зърно и платове. Жени се за 14-годишната Хариклея, дъщеря на търговец на скъпоценни камъни.


Кавафис е роден космополит с роднини из цяла Европа, но през 1870 г. Петрос умира и семейството отива в Ливърпул. Константинос прекарва там 7 години, попива британската култура и научава английския така, че цял живот говори родния гръцки с акцент. Но бизнесът запада и, обеднели, те се връщат в Александрия, той учи в търговско училище, но повече се занимава с история и литература, научава италиански, латински, френски и арабски.


Заради политически вълнения, семейството пак се мести, този път в Истанбул. Славното минало и великолепието на града оставят вечен спомен у младежа, още повече - там той открива и хомосексуализма, тема, която също има дълбока следа в поезията му. На нея, както винаги деликатно и с повече внимание към следите от реалността, отколкото към самата реалност, е посветено стихотворението "Скрито": "По думите и по делата ми/ да се не мъчат да открият кой съм бил./ Имаше пречка, тя преобразяваше/ делата ми и начина ми на живот."


До края на дните си в Александрия Константинос Кавафис води спокоен и незабележим живот. Той е журналист, чиновник в британската администрация, има приходи от борсата и дори от хазарт. Държи хубав апартамент на втория етаж с голяма тераса. Между 5 и 7 следобед там пуши любимите си цигари, пие уиски или хиоска мастика и среща приятели.


Припомни си, тяло
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Отличен събеседник, Кавафис знае много истории от миналото, но ги разказва така, сякаш стават току-що в града под краката им. В света под краката им. Вечер обикаля местата за среща с млади момчета, с които лудува през нощта.


Тези нощни походи обаче са все по-редки с времето и с напредването в поезията. Кавафис започва да пише като себе си късно, след 45. Той прекрасно знае какво поетично величие създава и мрази идеята стиховете му да висят непродадени в книжарница, затова не издава книга, просто размножава ръкописите на свитъци и ги раздава.


Като поет става известен първо в Александрия, после в Англия, оттам по цяла Европа, а чак накрая и в Гърция. Когато Сеферис и другите от младото поколение обаче започват да го боготворят и го признават за най-големия гръцки поет на всички времена, Константинос Кавафис е вече мъртъв.


През 1933 г. го отнася зловещ рак на гърлото и единственото, което му остава, е да чака намесата на боговете:


Сега ще се случи това, после друго,


[...]


ще объркаме всичко така, че накрая ще бъдем
във пълно смущение... И ще дойде тогава часът, боговете когато
ще се хванат на работа... и когато сложат ред на земята,
ще си идат. А после - този нещо ще стори,
друг - друго; след време и другите -
кой колкото може. И всичко отново ще почне.

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на it
    it
    Рейтинг: 480 Неутрално

    В очакване на варварите

    Константинос Кавафис

    Превод от новогръцки: Стефан Гечев

    Какво очакваме, стълпени на площада?
    Днес варварите ще пристигнат тук.

    Защо това бездействие в народното събрание?
    Защо народните избраници закони не създават?

    Защото варварите ще пристигнат днес.
    Какви закони да създават народните избраници?
    Когато дойдат варварите, ще донесат закони.

    Защо ли императорът е станал толкоз рано,
    пред най-големите врати тържествено е седнал
    на трона си замислен, със корона на главата?

    Защото варварите ще пристигнат днес.
    И императорът очаква да приеме
    водача им. Дори му е приготвил
    да му даде държавен пергамент. Във него
    му е написал много титли и названия.

    Защо и преторите са излезли днес
    с червените си златоткани тоги?
    Защо са гривни сложили със много аметисти
    и пръстени с блестящи, лъскави смарагди?

    Защо са взели своите най-скъпоценни жезли,
    със злато и сребро прекрасно украсени?
    Защото варварите ще пристигнат днес,
    а заслепяват ги такива скъпи накити.
    Защо прочутите оратори не идват както друг път,
    за да изложат свойте мисли в красиви дълги речи?

    Защото варварите днес ще дойдат.
    А те се отегчават от сложни красноречия.

    Защо започна изведнъж такова неспокойствие,
    обърканост (лицата как станаха сериозни!)?
    Защо внезапно улици, площади опустяха
    и всички се прибират умислени дълбоко?

    Защото падна здрач, а варварите не дойдоха.
    Завърнаха се пратениците от границата
    и казаха, че варвари не съществуват вече.
    Сега какво ще стане с нас без варвари?
    Та тези хора бяха някакво си разрешение.

    1900-1911

  2. 2 Профил на Пипера е много лют
    Пипера е много лют
    Рейтинг: 1150 Неутрално

    Кавафис е Бог!

    https://www.youtube.com/watch?v=eYfOYx1G2zU
  3. 3 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 974 Весело

    Кавафис е Бог!
    —цитат от коментар 2 на Пипера е много лют


    Май не се харчи много "божествената" му поезийка.
    Пак рекламка на залежала книжна продукцийка.
    Баламите свършиха.

  4. 4 Профил на koliok5
    koliok5
    Рейтинг: 481 Неутрално

    До коментар [#3] от "nhh18551388":

    понякога е по-добре да замълчиш, за да прикриеш поне факта, че си илитерат като вожда си Баце...

  5. 5 Профил на vrx591084906
    vrx591084906
    Рейтинг: 34 Неутрално

    Не съм чел нищо от Константинос Кавафис, освен публикуваните му тук стихове.
    Преводите звучат чудесно на български. Значимостта на един поет се определя от
    способността му да изрази съществени за всички от нас истини и прозрения, както
    и от умението му да ги сподели с другите, които имат желание да ги чуят, и те да
    допринесат за духовното им израстване. За такъв талант няма епохи. Очевидно
    е, че Константинос Кавафис е един значителен съвременен поет. Вероятно и
    православната среда, в която е израснал, е оказала огромно положително влияние
    върху развитието на таланта и мирогледа му. Друг е въпросът за изкушенията,
    на които сме подложени и нашите избори- да ги отхвърлим или да им се поддадем.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK