Константинос Кавафис, застанал леко косо към Вселената

Константинос Кавафис

© Свободна Европа

Константинос Кавафис



Текстът е препубликуван от "Свободна Европа".


Константинос Кавафис, поет (1863 - 1933)


Произход: Богато семейство на православни гръцки търговци от Истанбул, роден в Александрия, гражданин на Великобритания


Образование и работа: гръцко училище в Александрия, учи английски и френски, живее и учи в Ливърпул с частни учители, работи като журналист, брокер на фондовата борса в Александрия, секретар в британската администрация в Египет




Интереси: Философия, поезия, езици, момчета, уиски и хиоска мастика


Известни книги: Няма издадени книги приживе, разпространява стиховете си на свитъци сред приятели, има огромно влияние върху новото поколение гръцки поети


Най-известни стихотворения: "Итака", "Скрито", "Намесата на боговете", "Термопили", "В очакване на варварите", "Градът", "Вечер"


Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания...


Светът е пълен с добри поети. Малко от тях са велики, още по-малко - гениални. Но Константинос Кавафис е повече - той е Поет. Толкоз. Без определения. Без уточнения. Тази "Итака", заедно с "Четири квартета" на Елиът, е най-горният камък на върха на модерната поезия.


Миналото безвъзвратно си е тръгнало, сегашното си отива пред очите ни, историята оживява, но само докато я разказваме - поезията на Кавафис е пропита от усещане, че душата и делата на човека са в непрекъснат спор за парче настояще. А Едуард Форстър, който пръв открива Кавафис за света, го описва в книгата "Александрия": "Един гръцки господин, застанал абсолютно неподвижно, леко косо към Вселената".


Да, във великия град на знанието - Александрия, или поне в остатъка от него - се ражда през 1863 г. и прекарва голяма част от живота си Константинос Кавафис, попива сладникаво-гниеща му атмосфера, описва го в гаснещите си поетични сънища:


Ти каза: "Другаде ще ида, при друго някое море.
Един друг град ще се намери, от този по-добър.


[...]


Все в този град ще стигаш ти. За друг не се надявай.
Тъй както тук живота ти е вече разрушен -
тук, в тази мъничка черупка,
за всякъде ще бъде разрушен."


Кавафис наистина не намира по-добър град за живот и смърт от Александрия. Родителите му са от стара и богата истанбулска фамилия, с предци на високи постове в църквата и в администрацията. Баща му, Петрос, има кантори в Англия и Египет, търгува с памук, зърно и платове. Жени се за 14-годишната Хариклея, дъщеря на търговец на скъпоценни камъни.


Кавафис е роден космополит с роднини из цяла Европа, но през 1870 г. Петрос умира и семейството отива в Ливърпул. Константинос прекарва там 7 години, попива британската култура и научава английския така, че цял живот говори родния гръцки с акцент. Но бизнесът запада и, обеднели, те се връщат в Александрия, той учи в търговско училище, но повече се занимава с история и литература, научава италиански, латински, френски и арабски.


Заради политически вълнения, семейството пак се мести, този път в Истанбул. Славното минало и великолепието на града оставят вечен спомен у младежа, още повече - там той открива и хомосексуализма, тема, която също има дълбока следа в поезията му. На нея, както винаги деликатно и с повече внимание към следите от реалността, отколкото към самата реалност, е посветено стихотворението "Скрито": "По думите и по делата ми/ да се не мъчат да открият кой съм бил./ Имаше пречка, тя преобразяваше/ делата ми и начина ми на живот."


До края на дните си в Александрия Константинос Кавафис води спокоен и незабележим живот. Той е журналист, чиновник в британската администрация, има приходи от борсата и дори от хазарт. Държи хубав апартамент на втория етаж с голяма тераса. Между 5 и 7 следобед там пуши любимите си цигари, пие уиски или хиоска мастика и среща приятели.


Припомни си, тяло
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Отличен събеседник, Кавафис знае много истории от миналото, но ги разказва така, сякаш стават току-що в града под краката им. В света под краката им. Вечер обикаля местата за среща с млади момчета, с които лудува през нощта.


Тези нощни походи обаче са все по-редки с времето и с напредването в поезията. Кавафис започва да пише като себе си късно, след 45. Той прекрасно знае какво поетично величие създава и мрази идеята стиховете му да висят непродадени в книжарница, затова не издава книга, просто размножава ръкописите на свитъци и ги раздава.


Като поет става известен първо в Александрия, после в Англия, оттам по цяла Европа, а чак накрая и в Гърция. Когато Сеферис и другите от младото поколение обаче започват да го боготворят и го признават за най-големия гръцки поет на всички времена, Константинос Кавафис е вече мъртъв.


През 1933 г. го отнася зловещ рак на гърлото и единственото, което му остава, е да чака намесата на боговете:


Сега ще се случи това, после друго,


[...]


ще объркаме всичко така, че накрая ще бъдем
във пълно смущение... И ще дойде тогава часът, боговете когато
ще се хванат на работа... и когато сложат ред на земята,
ще си идат. А после - този нещо ще стори,
друг - друго; след време и другите -
кой колкото може. И всичко отново ще почне.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK