"Войната на копчетата", или в лабиринта на аморфния детски гняв

"Войната на копчетата", или в лабиринта на аморфния детски гняв

© "Точица"



Текстът е препубликуван от рубриката на "Тоест" - "На второ четене". Тя е за книги, публикувани преди поне година, които редакцията желае да препоръча. Заглавието е на "Дневник".


"Войната на копчетата" от Луи Перго


Превод от френски Валентина Бояджиева, изд. "Точица", 2016


Тази година открих в антиквариат старо издание на "Макс и Мориц" - римуваните и илюстрирани приказки на Вилхелм Буш, които смятах, че помня отлично от детските си години. Купих си книгата със спомена за едно особено усещане в стомаха - нещо средно между отвращение и вълнение, което се събуди само като погледнах рисунките. Вкъщи открих, че всъщност май основното запомнено от цялата история е буцата в стомаха.




Многократно се ужасих от кошмарите и насилието в разказаните като шеги истории. Но и ми се стори, че всъщност по някакъв начин жестоките момчета, които ще платят прескъпо за всичките си пакости, извършват някакво пречистване за читателя. Защото преминават през фантазията му какво се случва с лошите деца...


Многократно си спомнях историите на Макс и Мориц, докато четях "Войната на копчетата". Книгата на Луи Перго е френска класика от 1912 г., която се преподава в тамошните училища. В нея вилнее аморфният детски гняв - сурова емоция, която е хем донякъде повлияна от възрастните и средата, в която растат хлапетата, хем всъщност е изобретателна и дива по своя спонтанен начин.


Две момчешки банди от съседни селца - Велран и Лонжеверн - започват война. Първата битка е вербална: обидите са толкова люти, че "дебели задници" е една от най-безопасните за споменаване тук. После се включва боят с пръчки и голи ръце. И унижения: хванатите в плен вражески войничета са подложени на това да им бъдат отрязани... е, не ушите, въпреки всички заплахи, а копчетата на дрехите - за да се върнат голи при родителите си. Което пък неминуемо им носи още по-сурово наказание.


Самият автор, който разказва историята, не само щедро подлютена от ругатни, но и осолена със сарказъм и шеги, е преживял нещо подобно, когато е бил на 12. Впоследствие преподавал две години в селското училище и наблюдавал децата вече от тази дистанция, далеч поне от хвърленото с прашка камъче, ако не и от емоцията зад това действие. Както се разбира от биографичната бележка за Луи Перго в началото, "бил пацифист и не искал да участва в Първата световна война, но все пак бил вкаран във войската и след няколко сражения в Лотарингия и на Западния фронт загинал от приятелски огън. Тогава бил на 33 години".


Да четеш историята като възрастен човек, който знае, че всичко това са реални случки поне в някои от нюансите си, малко успокоява морализма ти. Иначе той надава глава още от първата обида, подхвърлена от дете. Тогава като читател импулсът ти е да се възмутиш от автора - как смее да описва такива неща в детска книга? Често забравяме, че детството е една от най-жестоките арени на живота.


Много от нещата, които се случват в детството, са неприемливи за възрастните. Мъченията, на които се подлагат малките, често са отвъд идеите ни за това, което гради едно общество или което заслужава един гражданин. Впрочем децата така и не успяват напълно да разберат в училище какво точно означава това - да си гражданин. А от тях някак се очаква да знаят, без много да им се помага.


Във "Войната на копчетата" децата воюват едни с други във времето след училище и преди часа, който ще им навлече беда вкъщи. Възрастните край тях - дори когато виждат какво става - се вълнуват единствено от послушанието, а не от благоденствието им. Учителите са също толкова жестоки с тях, колкото са и хлапетата помежду си. Докато четеш, може например да си спомниш за израза "училище-мъчилище" и за детските фантазии за лошия и жесток даскал, който тук се е развилнял из страниците.


По-страшното е, че тук-таме децата споменават по изречение, в което прозира ужасът от родителите им. Но все някак се надяваш, че ще получат подкрепа в семейството? Е, само докато едно от тях не се прибира без копчета и майка му го нарича "гамен, проклетник, свиня и разбойник". Все отнякъде децата са чули всички тези обидни думи, нали Същото дете не е сигурно дали белезите от пръчка са от враговете му, или от собствените му родители. Белезите са се смесили и са станали неразличими. Изглежда цяло чудо, че все пак в книгата се среща истинско другарство между членовете на бандите.


Войната на копчетата
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Книгата се чете бързо, с препускане. Преводът на Валентина Бояджиева те кара да искаш да тичаш през страниците - езикът е страшно хубав и жив. Ето за пример само един пасаж:


"Льобрак, наежен като глиганче, с разкопчана яка, гологлав и със счупена тояга, се вряза като стоманен клин в групата на Ацтека Бродник, сграбчи врага си за гърлото, заразтърсва го като сливово дърво, макар цяло котило велранци да висяха на пешовете му, оскуба го, шамароса го, фрасна го по главата, заблъска го, след това като разбеснял се жребец яростно зараздава ритници в средата на бандата и със сила разпръсна наобиколилите го врагове."


Иска се доста труд, за да могат изречения от по 6-7 реда да се леят с такава лекота - всъщност чак на второ четене забелязах, че в целия абзац няма и една точка.


Докато четях и често клатех глава, си мислех, че колкото повече растем, толкова по-цивилизовани ставаме. Някой може да каже, че предавайки импулса на агресията, губим искреността си - сещам се за онзи рефрен, че да си любезен към непознати е да проявяваш лицемерие. Защото е трудно да си представим, че е възможно да видиш непознат и да поискаш да му се усмихнеш, вместо да го фраснеш по муцуната. Но войната, разбира се, винаги е безсмислена. И авторът на историята не е искал да бъде пращан на фронта, а да продължи да пише.

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3512 Неутрално

    "Макс и Мориц" - римуваните и илюстрирани приказки на Вилхелм Буш, които смятах, че помня отлично от детските си години. Купих си книгата със спомена за едно особено усещане в стомаха - нещо средно между отвращение и вълнение, което се събуди само като погледнах рисунките.
    =======
    Точно така беше..... И то меко казано....

    "Макс и Мориц" бе нещо необичайно....съдържащо всичко което не бива да се прочете от едно дете.....
    Садизъм, малтретиране на малолетни, и още какво ли не...!
    Накрая и самата смърт на главните герои....смлени безпощадно от един мелничар.....
    А Вилхелм Буш е бил поет хуморист.....и 1865 е годината в която " Макс и Мориц"....се появява за първи път във форма на книга.....
    Книга за деца.....но дори когато се чете от по възрастни....остава читателя в недоумение.....

    Bukalemun
  2. 2 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3512 Неутрално

    И все пак.....през 1983 година.... БНТ рискува и във формат " лека нощ деца", пуска сериал по едноименната творба.....
    Последната беля на главните герои е пропусната понеже заплащат за нея с живота си.....

    https://youtu.be/Xm1zfH39pnc

    Bukalemun
  3. 3 Профил на bfz40385564
    bfz40385564
    Рейтинг: 22 Неутрално

    Има доста добра екранизация по книгата от 1994г.

  4. 4 Профил на Bob
    Bob
    Рейтинг: 338 Разстроено

    Мисля, че това описва възпитанието на голяма част от децата в България..

    " Все отнякъде децата са чули всички тези обидни думи, нали Същото дете не е сигурно дали белезите от пръчка са от враговете му, или от собствените му родители. Белезите са се смесили и са станали неразличими."

    "Някой може да каже, че предавайки импулса на агресията, губим искреността си - сещам се за онзи рефрен, че да си любезен към непознати е да проявяваш лицемерие. Защото е трудно да си представим, че е възможно да видиш непознат и да поискаш да му се усмихнеш, вместо да го фраснеш по муцуната. Но войната, разбира се, винаги е безсмислена."

  5. 5 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 2389 Неутрално

    Да се четат подобни интерпретации от интелигентни дами е забавно за хората с мъжки вид интелект. Аз, например, много се смях покрай избора на книга-мюре в текста - историите за Макс и Мориц. Само като си представих как женското съзнание просто отказва да се досети за настолния пример в областта - "Приказките" на датския урод Андерсен - и смехът бе заливащ!
    Благодарности на авторката за доброто настроение и здравословния смях!

    Мараба, С-ДС доносници!
  6. 6 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3512 Неутрално

    До коментар [#4] от "Bob":

    Мен лично най много ме плашат илюстрациите.....
    Представям си преди век и половина как плашели малките.....
    Печени курабии, пълнени с деца..... :)

    Bukalemun
  7. 7 Профил на voodoo_child
    voodoo_child
    Рейтинг: 1548 Неутрално

    "сещам се за онзи рефрен, че да си любезен към непознати е да проявяваш лицемерие."

    Рефрен?! И откъде е този рефрен? И какво като се сещаш?! 🤔 - Смях в залата е и целият изнасилен текст.
    А иначе максимата е "Приятелят на всички не е приятел на никого" и е абсолютно вярна.

  8. 8 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1293 Неутрално

    За пръв път чувам за тази "Война на копчета", която би трбвало да ни плаши, както и сравненията с "Макс и Мориц" и въобще страшните неща в детските приказки. Мисля си, че това ни изглежда така, защото нашето детство е в голяма степен забравено от самите нас - поне за себе си мога да кажа, че без да съм бил сериен убиец, съм правил доста идиотщини. И въобще, децата са доста жестоки, може би зщото не могат да осмислят евентуалните последтствия от техните действия.
    Но погледнете и приказките - всичките са страшни, а някои са ужасни. Да набият някого в приказка е минимум като страхотия - то не са змеюве, мечки, човекоядци, вълци, (червената шапчица наример) и т.н. Какво ли не се случва в приказките, да не говорим за такива като "Хиляда и една нощ" , "Хензел и Гретел", "Спящата красавица" и подобни.
    Но въпреки всичко това, от децата в общия случай стават напълно нормални големи хора. Нещо повече, децата които са били лишени от тези приказки често пъти стават лоши възрастни. Странно е всичко това - работа за докторски дисертации на маса психолози.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK