"Когато Господ беше българин" връща спомените за успехите на "Пеневата чета"

Заглавието на книгата е взето от легендарната реплика "Господ е българин!" на Николай Колев-Мичмана

© "Сиела"

Заглавието на книгата е взето от легендарната реплика "Господ е българин!" на Николай Колев-Мичмана



Вече 28 години датата 17 ноември се свързва с драматичната победа на българските футболни национали над Франция на "Парк де Пренс". Тогава с гол на Емил Костадинов в последните секунди България спечели с 2:1 и се класира за световното първенство в САЩ '94, в което стигна до полуфиналите.


Въпреки че победите на американските терени все още се дискутират, спомените за тях постепенно избледняват на фона на тоталната криза в българския футбол.


Спортният журналист Филип Друмчев събира детайлите около поредицата успешни мачове и ги описва в новата си книга "Когато Господ беше българин". В нея са публикувани неизвестни досега фотографии, припомнят се в подробности пътят на "Пеневата чета" през лятото на 1994 г., както и интригите и скандалите, съпътстващи успеха.




"Годините минават, споменът остава - за онова невероятно футболно лято на 1994 г., което започна много рано, още в средата на ноември 1993 г. Или може би започна далеч преди това, през декември 1991 г., когато в "Медисън Скуеър Гардън" в Ню Йорк е теглен жребият за квалификационната надпревара за мондиала и нашите "лъвове" се падат с Франция, Австрия, Швеция, Финландия и Израел...


Истинската история започва точно там, защото до великия гол на Костадинов българските национали - а с тях и целият народ - минават през истински възходи и падения. А по-късно идват и триумфалните нощи след двубоите с Гърция, Аржентина, Мексико и Германия, епохалният полуфинал с Италия, та чак до горещото посрещане на футболните звезди, окичени с бронзовите медали със стойността на злато", се казва в анотацията на изданието на "Сиела".


Заглавието на книгата е взето от легендарната реплика "Господ е българин!", произнесена от неповторимия спортен коментатор Николай Колев-Мичмана след втория гол на Емил Костадинов, донесъл победата на "Парк де Пренс".


Из "Когато Господ беше българин" от Филип Друмчев


Когато Господ беше българин
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Няма да е никак пресилено, ако кажем, че в началото на 90-те години националният тим се намира сред всеобщ хаос. Започва десетилетие, неповторимо диво и опасно криминално, сложило отпечатък върху целия български спорт, като случващото се по стадионите е огледално отражение на обществения живот у нас. В края на 1990 г. голяма част от родните спортни дружества са пред банкрут.


Червената лампа свети във всяка клубна канцелария, независимо дали става въпрос за "Левски", или за "Чумерна" например. На "Герена" са затегнали здраво колана - през 1990 г. "синият" спортен клуб харчи общо 5,5 милиона лева, след като за предната година бюджетът е бил 9,7 милиона. В резултат на стагнацията "сините" съкращават над 200 души от персонала, а мистериозно от касата на футболния клуб изчезват $300 000 от продажбата на Наско Сираков и тази на Георги Йорданов - Ламята. Транс(а)фери, характерни за началото на прехода.


През 1991 г. в "Левски" става още по-интересно, когато се пръкват три различни ръководства, които претендират за легитимност: на Васил Спасов, на Кръстю Чакъров и на Златин Тепсиев - Голди. Едва след няколко месеца Томас Лафчис взима единодушно властта след напечено "синьо" събрание, охранявано от барети и десетки полицаи.


На този фон в другия гранд - ЦСКА, е по-спокойно, макар и там парите за всички спортове да са намалени с цели 40% в сравнение с края на 80-те години. При футболния отбор на "червените" обаче нещата не са стряскащи заради трансферите на Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов, продадени на "Барселона", "Валенсия" и "Порто" за общо $6 милиона.


Въпросните пари трябва да се вливат в клуба на свежи траншове през следващите няколко години. Стабилност дава и италианската фармацевтична компания "Синтофарм", която става генерален спонсор на армейците през 1990 г. ЦСКА обаче не успява да се възползва от тези свои показатели и не се превръща в хегемон на вътрешната футболна сцена.


На много други места фалитът чука на вратата, тук-там положението е закърпено за кратко. Например в "Славия", където хоризонтът временно изглежда розов с пристигането на британския бизнесмен Робърт Максуел. Медийният магнат обещава едри пачки за мощна селекция в квартал "Овча купел", но скоро след това Божидар Григоров трябва да се оправя сам в дълбоките води на капитализма. Междувременно стадионът на "белите" е разбит, като е открадната дори косачката за трева. Три години по-рано, в друго време и друг свят, славистите отказват $2 милиона, предложени от ПСВ (Айндховен) за голмайстора Петър Александров.


В края на 1990 г. българският футбол се тресе на фона на празните хранителни магазини, а под булото на държавната криза се закриват спортни отдели и се разграбва материална база, която довчера е била под шапката на НРБ. Целият спорт агонизира в безизходица пред погледа на парализираната икономика в тежката Луканова зима.


На 19 януари 1991 г. дългогодишният спортен деятел Славчо Тепавичаров хвърля оставка като председател на БФС. Решаваща роля за това оказва натискът от страна на т.нар. Инициативен комитет за радикални промени в българския футбол, начело на който е легендарното крило Иван Колев, както и слухът, че известният франт - Ването, скрил миниатюрен диктофон и записал тайно разговор с Тепавичаров в своята кухня. На 1 февруари програмното правителство на Димитър Попов освобождава цените на стоките, след което министър-председателят изрича прословутата си фраза: "За Бога, братя, не купувайте!".


По това време Димитър Ларгов, който временно поема властта на улица "Кърниградска" след оставката на Тепавичаров, събира футболна делегация, с която се изсипва в кабинета на финансовия министър Иван Костов с искане за държавна помощ за най-популярния спорт. Ларгов и съмишлениците му зоват да се премахне данъкът (40%) върху премиите на футболистите, да се назначат данъчни облекчения на клубовете, да се предостави безплатна спортна база, която към онзи момент е 80% държавна или общинска. "И Господ да слезе тия дни, едва ли би могъл да помогне на футбола ни", констатира българският печат. По-късно президентът Желю Желев ще каже, че "нашият преход се провали, когато навлязохме в икономическата му част".


Почти всички отбори изнемогват сред безпаричие и разруха, а се задава европейската квалификация с Швейцария. На 1 май 1991 г. "часовникарите" ни помитат със саблен удар насред София - повеждаме с 2:0, но губим с 2:3. Наско Сираков играе на инжекции, а Костадинов излиза на игрището изцеден от повръщане. Двамата бележат по един гол!


Между другото, поражението коства на Наско скъп обяд за целия тим на "Еспаньол". Вестник "Старт" пише след краха: "Ръмеше, а сякаш потоп ни отнесе". След години Илиян Киряков ще се плесне по челото и ще признае пред мен, че никой друг не го е отвявал от центъра, както Кубилай Тюркелмаз при третия гол на швейцарците.


След драматичната загуба треньорът Иван Вуцов хвърля оставка. "Още през зимата смятах да се оттегля, но прецених, че съм поел отбора и трябва да довърша поне пролетните срещи. Даже и да бяхме победили, пак щях да постъпя така. За мен ние не сме готови още за футболната демокрация", казва мрачно Вуцата. На 26 юни 1991 г. в НДК се провежда 12-часов конгрес, в края на който Димитър Ларгов е избран за президент на БФС.


Някогашният голям капитан на "Славия" печели на финалната права срещу бившия национален селекционер Атанас Пържелов с 261 на 140 гласа. "Бог да ни е на помощ", коментира легендата Тодор Капралов. От своя страна новият бос на "Кърниградска" споделя: "Ако човек се бои от мечки, не трябва да ходи в гората.


Футболните мечки ги виждам само във финансовата сфера. От тях се плаша. Не е вярно, че БФС е пред фалит! В момента в касата има $628 000 и 1 800 000 лева (около $100 000 по валутния курс към юни 1991 г. - бел. авт.), а това са добри пари. На бюрото ми обаче има над 30 молби от различни клубове за финансова помощ. Времената са трудни, въпреки че моето убеждение се покрива с поговорката - който има брада, да си търси сам бръснач. Никоя национална федерация по света не подпомага клубовете, но ще се постараем да им подадем ръка".


Така с Димитър Ларгов начело на футбола трябва да се понесем по пистата към световното в Америка. Кой обаче ще води "лъвовете"? Въпросът става актуален след оставката на Иван Вуцов и се обсъжда два месеца от нашата спортна общественост. Куриозно е, че Димитър Пенев не е в борбата за поста. Фаворит на специалисти, привърженици и журналисти е Георги Василев, който тъкмо е спечелил шампионската титла с "Етър".


Гочето е възпитаник на известната треньорска школа в Кьолн, а първото място на болярите вдига още повече акциите му. Всички са единодушни, че той е точният човек. Мустакатият спец коментира в предаването "Спортен екран": "Една покана за националния отбор ще бъде отлична оценка за моята работа". Сред подгласниците на Василев са Васил Методиев и Христо Андонов - Пелето, който е начело на младежката национална гарнитура.


Споменават се и имената на пловдивските легенди Христо Бонев и Динко Дерменджиев. Малко странно Пената почти не е вариант, макар до съвсем скоро да е бил наставник на ЦСКА. Раздялата му с армейците е грозна - играчите начело с капитана Трифон Иванов четат декларация по "Хоризонт". Публично е поискана оставката на Пенев и тази на клубния шеф Борис Станков, като треньорът е обвинен в грубо отношение към футболистите и провеждане на некачествени тренировки. Няколко месеца по-късно мировянският стратег изглежда аут от сметките за национален селекционер, но само изглежда.


На 22 юли Димитър Пенев е назначен за наставник на България. "Той трябва да влезе в ролята на спасител на българския футбол", заявява Димитър Ларгов пред репортери. По-късно Пената признава, че е стигнал трудно до решението. На специалиста е дадена седмица за размисъл. За да пресметне добре нещата и да избегне всякакъв излишен шум, той пали колата и напуска София в посока Мировяне, където се усамотява. Накрая вдига телефона и казва "да" на Ларгов.


Трифон Иванов - Железния. Биография на една вечна легенда
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


В първото си интервю като селекционер Пенев отсича дръзко: "Кой от най-известните световни треньори бих ангажирал за националния отбор на България, ако имах възможностите на Берлускони или Тапи? При едно добро класиране в бъдеще бих предпочел себе си". Голямата цел пред него е Мондиал '94. В щаба на Стратега влизат д-р Димитър Гевренов и масажистът Христо Запрянов - негови стари познайници от стадион "Народна армия", както и помощникът на Вуцов Красимир Борисов - бивш халф, започнал като Пенев кариерата си в "Локомотив" (Сф) през 60-те години, впоследствие спечелил титли с "Левски" и "Омония".


Пенев и Борисов са рамо до рамо при загубата от Нидерландия на Мондиал '74. Седемнадесет години по-късно двамата запретват ръкави в опит да върнат миналите успехи на националния отбор. Малко известно е, че Пената извежда за първи път трикольорите срещу столичния "Локомотив". Това е неофициална лятна проверка, организирана специално от новия селекционер. Старшията събира наличните у нас играчи в спортния комплекс на бившия "Левски-Спартак" в Драгалевци, стопанисван по това време от някогашните "сини" звезди Петър Курдов и Божидар Искренов.


Тайната история на българския футбол (ново допълнено издание)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Националите печелят с 5:2, а на игрището са трима бъдещи медалисти от Щатите - Наско Сираков, Велко Йотов и Трифон Иванов, който е повикан от Пенев въпреки скандалите в ЦСКА предната година. На вратата на експерименталния състав е легендата на "Берое" Ивко Ганчев, който тъкмо е поел към Босфора. По-късно се ражда лафът, че град Бурса е известен със своите кестени и с българския вратар Ганчев. Като титуляри излизат още Сашо Ангелов, Гошо Гинчев, Димитър Младенов, Кирил Метков, Марио Вълков, Диян Ангелов и Ясен Петров.

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на famousandco
    famousandco
    Рейтинг: 745 Неутрално

    Банално стана отдавна! 30 години едно и също. Вече даже няма никакъв позитивен ефект от напомняне на подобни събития, а само срам от реалността и усешане за безнадеждно затъване. Излишни напъни, а за чужденците изглеждат направо жалки.

  2. 2 Профил на pinoccio
    pinoccio
    Рейтинг: 948 Гневно

    Една част от тия същите вече като "управленци" изпиха, изядоха и съсипаха окончателно БГ футбола!

    Пълна гнус!!!

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 4 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 1532 Весело

    Дядо Боже като чу, че Господ е българин преди 27 години, взе, че се обиди.

  5. 5 Профил на makemydayy
    makemydayy
    Рейтинг: 856 Неутрално

    Дядо Боже като чу, че Господ е българин преди 27 години, взе, че се обиди.
    —цитат от коментар 4 на Fiji


    ..взе,че НИ се обиди.😭😭😭😭😭😭

  6. 6 Профил на Бланш
    Бланш
    Рейтинг: 2143 Неутрално

    Е да, когато Стоичков беше млад.

  7. 7 Профил на atreu
    atreu
    Рейтинг: 535 Неутрално

    Уникален спомен, за съжаление, все по-далечен. Късметлии сме тези, които сме гледали златното поколение на живо. По-младите едва ли ще имат такъв шанс.

    Приказка без край




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK