Все повече търся добра история, добре разказана

В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува Дария Карапеткова. Тя е преподавател в специалността "Италианска филология" в СУ "Св. Климент Охридски", преводач от италиански език и литературен критик. Сътрудничи на "Литературен вестник", вестник "Култура", списание "Езиков свят" (Orbis Linguarum), списание "Литературата". Автор е на литературоведски и интердисциплинарни изследвания.

Носител е редица отличия: Годишната награда на Съюза на преводачите в България в областта: Теория, история и критика на превода за 2013 г.; Специалната награда на Съюза на преводачите в България за 2016 г. за книгата й "За PRЕВОДА" и през 2021 г. за превода й на "Да кажеш почти същото" от Умберто Еко; Орден "Звезда на Италия", степен "Кавалер", връчен през 2017 г., който се присъжда за особени заслуги в развитието на двустранните отношения и популяризирането на културата на Италия по света.

Защо четете?

- Защото целият ми живот се върти около думите и езика.

Какво четете?

- Граматики и езиковедска есеистика, речници и енциклопедии, художествена и документална литература. Рядко попадам на добри вицове, но не се отказвам да търся.

Как избирате четива?

- Ако авторът ми е познат и имам очаквания към него - по репутация. Ако не е - по анотация. Резюмето от четвърта корица рядко греши, още повече когато четем и между редовете. Тук не включвам отзивите в стил "Искрен и разтърсващ роман, от който ще останете без дъх! - Папуас Дьо Папуа от Журнал дьо Папуа".

Професионалната литературна критика също е много важна, най-вече с функцията си да възпитава вкуса и да посочва онова, което без нея обикновеният читател би пропуснал. А също и с функцията си на авангард, на откривател. Все по-често се оставям да ме изкуши и заглавието. Ако в него има игра на думи или изобщо някакъв вид словесна провокация, стига да я забележа, задължително ще посегна към него, особено ако е преводно.

Какво за четене има върху нощното ви шкафче?

- "Пътешествайки" от Казандзакис, "Моята София през ХХ век" от Димо Казасов, "Теория на литературата. Новият век" от Е. Панчева, А. Личева и М. Янакиева, "Il museo della lingua italiana" (Музеят на италианския език) от езиковеда Джузепе Антонели, "Vite degli uomini illustri" (Животоописания на бележити личности) от хумориста Акиле Кампаниле, майстор в игрите на думи.

Коя е последната книга, която ви впечатли?

- "Il censimento dei radical chic" (2019) от журналиста и сценарист Джакомо Папи, в която пребиват до смърт един университетски преподавател, понеже е цитирал Спиноза по време на участието си в телевизионно предаване. Ожесточението към него е породено от дързостта му да демонстрира начетеност, с което е накърнил себеусещането на масовата публика, и министърът на вътрешните работи започва да съставя списък на интелектуалците (преброяването, за което се говори в заглавието), уж за да ги защити, но те започват да се чувстват по-скоро застрашени и унищожават доказателствата за своята начетеност - библиотеки и т. н., и дотам съм стигнала, още не знам как ще свърши.

Признавам, че тук ме привлече заглавието, и по-специално трудно преводимият термин radical chic, въведен през 70-те години от теоретика на новата журналистика Том Улф. Отдавна ме занимава въпросът за преводимостта на този термин на български, защото калкираното от други езици "хайверена левица" сякаш не говори достатъчно на нашата култура. Но още повече ме занимават проявите на това явление.

Става дума за особен вид рафинирана демагогия, по силата на която пропагандираш идеали и каузи, с които собствените ти житейски практики са в пълно противоречие. За разобличаването на такова поведение е нужно онова критично мислене, което е особено дефицитно днес. Радвам се, когато популярната литература го прави, това говори добре за културното равнище на съответната държава.

Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?

- Заетостта ми е такава, че не мога да си позволя ритуал, поради което чета във всеки възможен момент онова, което е най-спешно, едновременно с онова, което ми е най-интересно.

Електронна книга, аудио или на хартия?

- Основно на хартия, понякога и електронни книги, до които нямам достъп в друга форма. До аудиокнига досега не съм прибягвала. Страня от всичко, което застава между текста и читателя, като внася примеси по трасето. За мен дори гласът и интонацията добавят нещо външно в това уединение, така че едва ли ще пробвам скоро.

Четете ли на друг език, освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?

- На разликата в преживяването между оригинала и превода е посветена една част от професионалната ми кариера, което не значи, че имам готов отговор. До момента съм сигурна в едно: за да сме спокойни, че четем пълноценно на чужд език, трябва да го владеем професионално, което понякога означава и по-рационално от родния.

Стигнах до този извод, след като ми се случи да наблюдавам реакции на четящи чуждоезична книга, които не само реагираха възторжено на неща, което бяха разбрали грешно, но и строяха куп асоциации и интерпретации...

Виждам, че напоследък е модерно да се дава право на всеки да има свой прочит, дори когато той изхвърча с двеста от платното на обоснованите хипотези. Когато обаче това се случва в резултат от незнание, съвсем не мога да го приема и за тези случаи говоря при четенето на чужд език. Разбира се, и жанрът има значение - някъде не се налага високо ниво на интерпретативни умения.

Лично аз си позволявам да чета художествена литература само на италиански от чуждите езици, по професионални причини. Пак по тези причини понякога чета и преводните версии на същите книги, ако ги има. Това ме прави все по-убеден привърженик на схващането за превода като възможно начинание. Често чуваме оценки от рода на "о, това звучи така прекрасно в оригинал, а преводът е толкова безсилно подобие". Напротив, възможно е да са съпоставими - умният превод е достатъчно умел.

Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?

- Книгите са сред най-силните и безотказни източници на вдъхновение и мотивация. В този смисъл те осигуряват житейска опора, интелектуално предизвикателство, развлечение, емоция, знание... Както и примери за това как се променят темите, които ни вълнуват, и - особено интересно за мен - начините, по които ги формулираме чисто езиково.

Предпочитаният от вас жанр?

- Документална сатира. Нещо като сатира по действителни случаи, в които сатиричното произтича от реалната фактология, стига само авторът да е документално подготвен и да има око. Убедена съм, че такъв жанр съществува, и не спирам да го търся.

Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?

- Ще посоча тази, която получих най-скоро: "София - Прага 1926: 95 години от една паметна изложба", съвместно издание на Българския културен институт в Прага и софийската Национална галерия. Книгата събира репродукции на онези близо 500 творби на около 75 представители на новото българско изкуство, които са взели участие в изключителна експозиция, посветена на България, в разкошната сграда на Общинския дом в Прага през 1926 година.

Историята на това силно имиджово за България събитие е подробно описана в обширно документирания предговор, а в албума са представени с творбите си имена като Константин Щъркелов, Иван Милев, Райко Алексиев, Борис Митов, Атанас Тасев и много други, с които аз лично се запознавам за първи път благодарение на това издание, оформено изключително красиво от художника Людмил Веселинов.

Любимият ви литературен герой?

- Този, който си отива от сюжета, докато читателят тепърва осъзнава колко все още се нуждае от него.

На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?

- Изброените категории имат различни творчески задачи и предназначение, затова ще кажа какво според мен заслужава възхищение при всички тях: добрата памет, нужната самовзискателност, високата култура и здравословната ирония.

Как съхранявате книгите си?

- Подредени нагъсто. Все по-нагъсто.

Коя е последната книга, която ви разсмя?

- "Петрови в грипа и около него" от Алексей Салников. Макар че това не беше единствената ми реакция.

Коя ви разплака?

- "Светът от вчера" от Стефан Цвайг. Човек плаче и от носталгия, и от възхищение.

Последната книга, която ви разочарова?

- Разочароват ме новите версии на класически детски приказки, които вкарват в тях елементарни и банални осъвременяващи елементи както в сюжета, така и в езика.

Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?

- Амели Нотомб. Като си давам сметка, че ще ми е нужен известен кураж да я прочета.

Как ще се казва вашата автобиография?

- "Дотук само загрявах". Или поне ми се иска да имам нужното настроение да я озаглавя така, ха-ха.

Една книга, която не успяхте да дочетете до края?

- Не е една, но за мен се сливат в една, защото си приличат - няколко бестселъра от челните места в класациите от последните години. Какво ти до края, стигам до трета страница въпреки най-доброто си желание - и дотук. Уточнявам, че става дума за две-три заглавия. Бестселърите по принцип, особено европейските, има защо да са такива.

Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?

- Неудобно ми е за всяко едно от класическите произведения, които не съм чела.

Коя книга няма да спрете да препрочитате?

- "От иглу до кюнец" от Валери Петров, заради остроумието и ерудицията, облечени в христоматийна техника. Както и басните на Трилуса - италианския поет Карло Алберто Салустри - в превод отново на Валери Петров.

Как се променя вкусът ви във времето?

- Времето се променя с по-голяма скорост от вкусовете ми. Ако беше обратното, вероятно крайният резултат щеше да е еднакъв. Във всеки случай успоредният ритъм би бил най-скучният вариант. А по-сериозно, все повече търся добра история, добре разказана. Само едното от двете все повече не ми е достатъчно.

Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?

- "Аномалията" от Ерве Льо Телие ме накара да се замисля за това, че сме достигнали до етап, в който е възможно да изпитаме враждебност при срещата със себе си. Изглежда, че една от задачите ни за бъдещето ще е да заслужим собственото си одобрение.

Всичко, което трябва да знаете за: