"Човекът, който разхождаше книги" на Карстен Хен (откъс)

"Човекът, който разхождаше книги" на Карстен Хен (откъс)


В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Човекът, който разхождаше книги", с автор Карстен Хен, предоставен от Издателство "Ера"


Всяка вечер книжарят Карл Колхоф тръгва по живописните улички на града, за да носи книги по домовете на своите най-верни клиенти. Приятелството им е специално - за него те са като любими литературни герои, а за тях той е незаменима връзка със света.


Но един ден всичко се променя. Останал без работа, той губи най-голямата радост в живота си. Единствено силата на думите и смелостта на едно деветгодишно момиче могат да окуражат Карл и клиентите му да открият отново пътя един към друг.




"Човекът, който разхождаше книги"е вълнуващ, човеколюбив разказ за онова, което ни сплотява, затрогваща история, която носи топлина и вяра в хората.


Карстен Хен е популярен автор на повече от осемнайсет бестселъра. Авторът признава, че връзката му с тази книга е много емоционална, идеята се заражда години преди да напише романа.


Откакто се е появил "Човекът, който разхождаше книги" неизменнно присъства в европейските класации за най-продавани книги.


Човекът, който разхождаше книги
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Човекът, който разхождаше книги" на Карстен Хен


Карл често се питаше защо времето в романите се променя според настроенията на главните герои. Самият той днес беше в страхотно настроение, но времето в града не пожела да се съобрази с него. Той гореше от жажда за действие, ала небето се бе забулило в мръсно сиво и от издутите облаци падаха едри дъждовни капки. Карл вдигна яката на палтото си и реши засега да не отваря чадъра. Знаеше, че ще се намокри, но въпреки това предпочете да изчака, докато дъждът се засили.


Подло време, наистина. Подхождаше перфектно на настроението на Шаша.
Бе нахлупила шапката с фалшиви пилотски очила почти до носа. Днес представляваше тъжно слънце.
- Какво има?
- Онзи тъпак Симон! - думите прозвучаха като смъртоносно проклятие.


- Сладолед "Пингвин"? - попита Карл. Нали Шаша бе казала, че сладоледът винаги оправя настроението!
- Не искам! - отвърна упорито момичето.
- Две топки и пъстри захарни пръчици?
- Е, добре - съгласи се тя без колебание. - Но сега, веднага!


Ето как стана така, че Карл за първи път промени поредността в обиколката за разнасяне на книги.
Малката сладоледаджийница "Пино" днес предлагаше шоколадов сос или захарни пръчици, Шаша поиска и двете. Карл също си взе топка сладолед.
Не искаше Шаша да яде сама.
Понеже сладолед не може да се яде с мрачна физиономия, лицата им скоро се разведриха.


- Какво направи Симон?
Шаша облиза потеклия по вафлената фунийка сладолед.
- През междучасието дойде при мен и ме блъсна. Просто така. Паднах в храстите. Одрасках си ръката - показа му мястото. - Погледни! Има кръв!


Шаша знаеше, че раничката не е сериозна. Знаеше също, че Симон не я блъсна много силно и тя падна лошо само защото училищната ѝ раница беше препълнена. Симон се уплаши от глупавата си постъпка и избяга виновно. Но когато в живота ѝ се случваше драма, тя обичаше да я разиграва докрай.
- Сигурно те боли - промълви съчувствено Карл.
- И то как!
- Да му духна ли?
- Глупости! Няма да помогне! Това е истинска рана!


Лечебното действие на духането се бе изпарило заедно с вярата в Дядо Коледа и Великденския заек.
- Според мен този Симон е влюбен в теб.
- Затова ли ме блъска?
Шаша довърши сладоледа, за да скрие недоволството си от тази забележка.
- Да. Момчетата са такива. На тази възраст още не знаят как да си говорят с момичетата.
- Аха! Затова пък знаят как да ги блъскат!


- Правилно. Даже си има специално понятие: негативно контактуване. Значи е научно доказано.
- Въпреки това Симон е тъпак! - Шаша захапа вафлената фунийка.
На нейната възраст "момче" и "тъпак" са синоними, каза си Карл.
- Всички момчета са малко тъпи - обясни с усмивка той. - Почакай, докато станат мъже.
За съжаление някои ставаха тъпи мъже.


- Искаш ли да намерим Симон и да го блъснем? - предложи Карл.
Шаша го изгледа изумена, после се разсмя неудържимо и за малко да изпусне сладоледа. Мина доста време, докато се успокои.
- В никакъв случай! Не съм тъпа като него. Отиваме да носим книги!


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на star bastun
    star bastun
    Рейтинг: 2017 Любопитно

    Авторът на статията очаква ли коментари?

  2. 2 Профил на Gunners
    Gunners
    Рейтинг: 1431 Неутрално

    Предложете ни коледни коментари.

  3. 3 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 2426 Неутрално

    Автора пише добре.
    Личи си предоставяният откъс.
    Успява да предаде атмосфера на сюжета.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK