Черни лебеди, или за наградения с "Гонкур" роман "Аномалията"

Черни лебеди, или за наградения с "Гонкур" роман "Аномалията"

© "Колибри"



Текстът е препубликуван от "Артакция".


Миналата година обявяването на най-голямата френска награда за литература "Гонкур" закъсня с цял месец и когато най-сетне се случи, за пръв път в историята на конкурса онлайн, изненадата беше голяма. Донякъде заради автора, но още повече заради жанра на неговата творба: научна фантастика с прогностичен (антиутопичен) характер.


Подобен избор едва ли би бил възможен преди десетина години, но днес вълната на всякакъв вид фантастични романи залива световната литература (ако се взрете внимателно, ще я забележите и в българската литература) и антиутопията е нейният жанров връх.




Преди да говоря за романа обаче, ще кажа нещо за неговия автор, тъй като той е почти неизвестен у нас.


Роденият през 1957 г. Ерве Льо Телие публикува книги от началото на 90-те години, при това доста активно: общо трийсет до този момент, от които двайсет и една са романи. Трябват му шест години, за да привлече вниманието към себе си с една странна книга, съставена от хиляда кратки изречения, всяко от които започва с фразата "Мисля, че...".


Следващите му прояви също така са белязани с амбицията да експериментира, да предлага нови, понякога чудновати, посоки на литературното писане. Неслучайно е член, а днес вече и президент на литературното общество, наречено Работилница за потенциална литература (Ouvroir de Littérature Potentielle), но за традициите и практиките на това (толкова френско!) сдружение ще стане въпрос по-нататък.


"Аномалията" израства върху една щастлива идея: да се изгради социално-психологически разказ върху събитие с класически научнофантастичен характер. Еърбъс на френските въздушни линии, изпълняващ полет 006 от Париж за Ню Йорк с общо 243 души на борда попада в изключително тежка буря и едва оцелява, но все пак успява да кацне, макар и не точно в Ню Йорк. Бедата е там, че каца два пъти: веднъж на 10 март и още веднъж на 24 юни 2020 г. в един и същи човешки състав.


Така се образуват две абсолютно еднакви групи от хора; единствената разлика е в това, че първата група е живяла три месеца повече - време, в което са се случили много неща. Тази нечувана аномалия предизвиква поредица от сътресения на най-различни нива: от върха на политическата пирамида в САЩ до тясното, интимно пространство на всеки човек, който се оказва изправен пред своето второ Аз.


Аномалията
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

"Аномалните" хора стават "черните лебеди" на своето общество. Обществото на свой ред е разтърсено от необходимостта да си обясни причината за това ненормално събитие; предложен му е избор сред три възможности, еднакво шеметни за човешкия разум: самолетът е минал през "червеева дупка", или сгъване на хиперпространството; човешкият живот може да бъде възпроизвеждан със средствата на някакво свръхразвито 3D биопринтиране; нашата цивилизация е продукт на дигитална симулация, проектирана от свръхмощен изкуствен интелект.


Преплетени с фантастичния план, протичат два други: планът на драмата в интимния свят на всеки от дузината главни герои и планът на политическите събития, прострян от САЩ до Китай. Във втория случай разказът представлява забавна (и злободневна за своето време) политическа сатира, центрирана върху фарсовата фигура на американския президент Доналд Тръмп (действащ, когато се пише романът). Край него изплуват китайският вожд Си Дзинпин, познатият ни Еманюел Макрон и висши ръководители на американските отбранителни служби.


И сега вече трябва да се вгледаме в структурата и поетиката на този роман, ако искаме да разберем какво го е направило толкова интересен за френското жури. Неговата "френскост", разбира се. Ouvroir de Littérature Potentielle е съставена от литератори и математици (или литератори-математици, както в случая с Орве Льо Телие), а те са си поставили за цел да развиват новаторски техники на разказване чрез установяването на системи от математически правила.


Именно такъв подход е приложен към "Аномалията". Виждаме го още в сложната и премислена композиция: поредица от лични истории, разказани без причинно-следствени връзки помежду им - интермедия от психологически анкети, проведени с всеки герой - втора, огледална поредица от истории, в която същите герои, но вече в обратен ред, се срещат със себе си - трета, финална редица от истории на последствията от тези срещи.


Всяка история е разказана в различен жанров режим: от трилър до психологически роман, а композицията на цялото напомня сценарий за телевизионен сериал. Вътре в разказа са вплетени множество литературни алюзии, анаграми, игрословици, скрити цитати; един от героите, Виктор Мисел, започва да пише роман, който успоредява романа на самия Льо Телие.


Текстът завършва с калиграма (текст, подреден така, че визуалният ефект да има връзка със съдържанието), която подсказва финала, останал неизречен в последното безумно деяние на президента Тръмп. Някои от приложените техники изобщо не се поддават на превод въпреки умението на опитната Росица Ташева. Пълният замисъл на романа си остава достъпен само на френски език. (Впрочем авторът сам го нарича роман скубиду.) И все пак преводите му вече надхвърлят двайсет езика по целия свят.


А удоволствието да разгадаваш текста-загадка остава за всички читатели - ако знаят как да четат.

Ключови думи към статията:

Коментари (20)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 4u4o
    4u4o
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Много искам да си я купя, но разбира се я няма в електронен вариант. Изхвърлих над 400 книги на боклука, които ми се дублират с тези на телефона. Жилището ми е малко и просто няма къде да ги съхранявам.
    Защо новите интересни заглавия ги няма в електронен вариант!? Наистина е жалко.

  2. 2 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4125 Неутрално

    Всички говорят много за този роман

    klimentm
  3. 3 Профил на znaya
    znaya
    Рейтинг: 701 Любопитно

    Звучи интересно, но изглежда твърде сложно, за да не е декларативно. До психология как са стигнали на 300 страници на фона на тръмп, макрон и червееви дупки, хич не ми е ясно.

  4. 4 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 966 Неутрално

    Пробвах го още като излезе миналато лято и след няколко глави ми стана досадно и го зарязах. Твърде много character development. Та то не бяха наемни убийци, стари моми със сексуални проблеми и кво ли не още … глава след глава несвързани истории. Нататък може и да става по-интересно, за който има търпение. Френският му ми се стори малко класически тромав, ама туй беше най-малкият проблем.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  5. 5 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 966 Неутрално

    “ самолетът е минал през "червеева дупка"
    ——
    Ма вярно ли "червеева дупка"? Туй ли талантливите булгаристански преводачи пръкнаха за “wormhole”?

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  6. 6 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 966 Неутрално

    “ изглежда твърде сложно”
    ——
    Кое това, “червеевата дупка” ли? Нищо подобно, тo е едно от най-простите решения на Айнщайновите уравнения… проста геодезика в цилиндрични … или полярни координати, не помня. Мисля че го има в Мизнеровата “Гравитация”.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  7. 7 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4125 Весело

    До коментар [#6] от "Gretel":

    Освен по граматика и литература си специалистка по теоретична физика, wormholes , OTO, СТО, квантова физика и какво още?!

    klimentm
  8. 8 Профил на znaya
    znaya
    Рейтинг: 701 Неутрално

    До коментар [#6] от "Gretel":

    Да се разгърне описаното, не само червеевата дупка, а цялото описано, в качествено повествование, това е сложното. Иначе НФ или (анти)утопия + психология си е интесено предизвикателство. Аз не съм срещала такова нещо успешно. НФ и утопичното лягат на вълнуващото ума хрумване и разчитат на заслепяващите ефекти от немислимото в него, всъщност ескплоатират психиката на читателя, за да придадат илюзия за художествена плътност на написаното. На същия принцип действат и така актуалните и обществено значими днес фалшиви новини и свързаните с тях талази от "самопреценящи си".

  9. 9 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 966 Неутрално

    До коментар [#7] от "klimentm":

    “ Освен по граматика и литература си специалистка по теоретична физика, wormholes , OTO, СТО, квантова физика и какво още?!”
    ——
    Брава, Климе за опита да си язвителен. Ма кът питаш, ша ти кажа: Не съм “специалистка”, а “докторица” по теоретична физика, която включва изброеното от тебе и още бая други неща. За ко, мислиш ма зеха тука? — зарад пъстрите ми очи или за сведенията ми относно руските ядрени подводници в язовир Студена? Се нещо ми е останало в главата след 20 години работа в съвсем друга област.

    За литературата съм само активна потребителка.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  10. 10 Профил на Stefan Stefanov
    Stefan Stefanov
    Рейтинг: 150 Неутрално

    “ самолетът е минал през "червеева дупка"——Ма вярно ли "червеева дупка"? Туй ли талантливите булгаристански преводачи пръкнаха за “wormhole”?
    —цитат от коментар 5 на Gretel


    Ами това е възприетият научен термин в България, не си го е измислила сега преводачката.

  11. 11 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 880 Разстроено

    Не мога да повярвам, че автор с типично френско име и фамилия/надявам се бял, хетеросексуален мъж/ е получил литературна награда във Франция!
    До тук ни докара недоразумението "политическа коректност"!!!

  12. 12 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 966 Неутрално

    До коментар [#10] от "Stefan Stefanov":

    “ Ами това е възприетият научен термин в България, не си го е измислила сега преводачката.”
    ——
    Възприет от учените, начи. И те, докът си сърбат кайвето си приказват за “червееви дупки”? И после сядат да си пишат научните статии и те са бъкани с “червееви дупки” кът швейцарско сирене? Ша мойш ма затрупа със линкове към такива начи научни статии.

    Дотогава, обаче, мога ли да та смятам за наивник … или ми е забранено?

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  13. 13 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 966 Неутрално

    До коментар [#8] от "znaya":

    “ Да се разгърне описаното, не само червеевата дупка,”
    ——
    За туй не знам, ама как пък не Ва дразни тая дупка? Изречи го на глас и ми кажи, че ти звучи естествено на български.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  14. 14 Профил на Zippie
    Zippie
    Рейтинг: 1172 Любопитно

    До коментар [#13] от "Gretel":

    Че те дразни разбрах, ама не разбрах кое от двете пó. Червейчето или дупката 😏.
    А като си рекла „не е така“, не ли редно да кажеш как е правилно?

  15. 15 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 966 Неутрално

    До коментар [#14] от "Zippie":

    Не съм казала, че “не е така”. Казах, че е нескопосан превод на български на един неудачен английски термин. Сравни със сродния термин “черна дупка” — “дупка” е щот работите падат в нея…дори светлината от видимия спектър, което я прави “черна”. А въпросната “дупка” не е дупка дори, а по-скоро тунел или отверстие. Да не говорим за мистериозния “червей”. Ама туй — то най-вече за английския темин.

    За превода, като оставим настрана нещастните асоциации с думата “дупка”, струва ми се, че”червеева” е кьопав опит за изковаване на нова дума в българския. Ти да се сещаш за пример за използването й във всекидневието? “Червива” е, за което аз се сещам, но смисълът е друг… може би “червейна”?

    Не мисля, че има “правилен” термин на български, т.е. такъв, който да се използва от български учени, работещи в областта на гравитацията, дали при презентации или публикации. Като студентка взех един двусеместров курс по гравитация. Нямаше кой да го чете в университета та аз и 2-3 момчета ходехме до БАН. Там имаше един(!) учен, много свестен доколкото можех да съдя, забравила съм му името, за жалост. Не си спомням човекът дали е споменавал думата и каква дума е използвал, но години по-късно имах офис на същия етаж с един визитиращ учен, руснак, главният асистент на Фролов и ясно си спомням как на 2-3 ракии фъфлеше за “Вормхолс”.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  16. 16 Профил на Zippie
    Zippie
    Рейтинг: 1172 Неутрално

    До коментар [#15] от "Gretel":

    Е ми, дупка, к'во толкова. Да не си учила в техникум и яко да са ти дърпали ушите, че няма такава дума, а се казва отвор?! 😉 Това в кръга на шегата. Иначе, аз доколкото съм чувал, преводачите още мъдруват дали да е червеева или червейна, ама все тая – нямаме си термин и е добре, че все пак се установи някакъв на български. На мен „вормхолмс“ ми е като „уингсуит“. Последното, щото докато се натуткат езиковедите – „той охлюва се шмугна в храстите“ ...

  17. 17 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 966 Неутрално

    До коментар [#16] от "Zippie":

    “ Да не си учила в техникум”
    ——
    Нямаш си на представа колко си близо до истината… горчива за мене. Колко само завиждах тогава на софийските лекенца от сичките им “елитни” математически и езикови гимназии! Отдавна вече не, само презрението си остана.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  18. 18
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  19. 19
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  20. 20
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK