"Роденият поет" – Иван Цанев на 80

Иван Цанев

© Стопкадър от YouTube

Иван Цанев



Иван Цанев е един от най-добрите и уважани съвременни поети в България по мнението на критиците. Сочен е за продължител на българските лирически традиции от 20-те и 40-те години на ХХ в., представител е на поетическата вълна "тиха лирика" от 60-те години на ХХ в.


Цанев е носител на редица престижни литературни награди, като Националната награда Петко Р. Славейков (1991), наградата за детска литература "Калина Малина" (1993), наградата "Иван Николов" за цялостно литературно творчество (1997), Голямата награда за литература на Софийския университет (2016), Националната литературна награда "Иван Динков" (2016), книгата му "5 за 4" получава националната награда за детска литература "Христо Г. Данов" (2002). Негови стихове са превеждани на почти всички европейски езици.


"Дневник" припомня три негови емблематични стихотворения, публикувани на страниците на Столичната библиотека и "Портал Култура".


Роденият поет




Ако се бе родил в мравуняк, би живял
Щастливо като в рай за глухонеми -
Кой би посегнал там заслужения дял
От общата вглъбена тишина да му отнеме?
Не е той мравка и за друго е роден,
Но сред гъмжилото от книжници и фарисеи
Ще го ограбват и убиват ден по ден
И ще му пречат нивата словесна да засее.
Ще сквернословят зад гърба му в хор,
С пиянско грачене среднощ ще го измъчват,
а сутрин доноси ще чуруликат на ухо
за него словоблудците от кръчмата.
Той мълком ще преглъща злобните сълзи -
неотмъстен ще се прибира вкъщи,
защото заговори ли на техния език,
ще се погуби, няма да е вече същият!
Поеме ли греха да грачи с тях докрай,
подсъдно би живял до някой черен петък,
когато глухонемите от мравешкия рай
ще проговорят и ще му поискат сметка.


Нова приказка за живота


Да беше бъдещето ябълка, ще я разрежа
и не насън ще видя, а наяве -
човек ли, червей ли в сърцевината нежна
на моя утрешен живот се спотаява.
Но краят на едва разлистената приказка
не се провижда, тъмен е за мене
и смутно е в душата ми, откакто Бог поиска
да стана градинар на три съдби зелени.
Три семчици посях и вече с трепет
подслушвайки потайната природа,
ще бдя над своите издънки, докато укрепнат
и пътя до тичинковия кръстопът избродят.
Не падна ли вдън лятото прекършен,
сломен от толкова усилия родилни,
ще чакам приказката за живота да завърши
наесен посред ябълковите градини.
Да вкуся и това - от някой клонест купол
да капне златно мигче и да ме уцели.
А после, после нека ме затрупа
небесното дърво със ябълките си узрели.


---


Археологически разкопки
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Дърво на хълма


Да не забравям никога, че има
дърво на хълма -
някъде, далече,
където и да е - дърво без име,
сприятелено с идващите вечери.
Дърво на хълма.
То ще ми напомня
как будните очи в тревата скитат,
как в дълбините на нощта бездомна
поникват гласовете на щурците.
Дърво на хълма.
Нека ме обича
и не забравя никога за мене.
То е безименно, ще го наричам
търпение и тишина зелена.
Дърво - тъй стройна
плът на мисълта ми! -
стои на хълма, с облаците слято,
заслушано във приказките тъмни,
които му нашепва вятърът.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2138 Неутрално

    Добре че стана на 80, че да чуя за него

  2. 2 Профил на НеКой
    НеКой
    Рейтинг: 1586 Неутрално

    Това е вече поезия, дълбока и истинска!

  3. 3 Профил на Gunners
    Gunners
    Рейтинг: 1478 Неутрално

    Господ да го благослови.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK