Произходът като тълковен речник

Сюжетът на "Произход" разбива клишетата и предразсъдъците за идентичността

Сюжетът на "Произход" разбива клишетата и предразсъдъците за идентичността



"Текстът е препубликуван от "Портал Култура".


Романът на Саша Станишич "Произход" е сред най-добрите филологизации на живота през 90-те години, на фигурата на родината, на определенията за родно, за автор и писане. На личната география по пътя към голямото приобщаващо изкуство.


Силно впечатляващ е подходът на автора към родината. Бих го определила като трансфер на родното. Като стилизирано редуване на първоначална родина и последващи родини, придобити родини - както има заболявания (места), с които се раждаш, и такива, които си получил впоследствие. Сякаш всяка родина е базисна компетентност, а животът извън нея е като надграждане с допълнителна квалификация.




Дисквалифицираните са много: "Ако идваш от Балканите, избягал си и не говориш езика, това всъщност са твоите квалификации и препоръки".


Докато Лудвиг Витгенщайн изравнява границите на език и свят, Саша Станишич ни води в безграничността на определенията за произход. Толкова са много те в романа, че биха могли да се систематизират в речник.


Някои от тях:


Произходът като амалгамена пломба


Като всяка пломба, произходът запълва липса. Може да стои в устата години наред (с името на родината напред). Съмненията за токсичност на използваните материали остава. Особено в балканския контекст на 90-те години и подмяната на въпроса "кой си?" с "от кои си?" А когато пломбата трябва да се смени с нова - с какво скриваме излекуваната болка: изключително философски поглед на автора към идентичността.


Произходът като местоположение


"Семейството ми е пръснато из целия свят. Разпадна се с разпадането на Югославия и повече не успя да се събере. Онова, което искам да разкажа за произхода, е свързано и с тази раздяла, която през годините е определяла местоположението ми: почти никога там, където е семейството ми." Има ли номадство в самоопределенията, наистина ли някой може да сменя произхода си според обстоятелства и ситуации. Има ли временна регистрация и уседналост в усещането за собствено място. "Работниците нямат татковина", пише Саша Станишич и отваря неудобната тема за емиграцията, за дискриминирания труд на евтината вносна работна ръка, за тъгата да бъдеш никой.


Произходът като баба


Може би най-колоритното определение, образната диагностика на понятието произход. Бабата Кристина, която е стожерът на семейната хроника, на автентичните истории, започва да губи паметта си. Постепенно смесва имена и събития, и миналото в предстоящо време. "Баба е съставена от празноти - недовършени изречения и пропилени спомени, докато аз умишлено оставям интервали." Аналоговата баба/произход и цифровизирането в програма с пауза - за да разбираме по-добре с повторенията на кадрите, да превъртаме напред или назад, да изтрием цялата информация, или да я възпроизвеждаме безкрайно. Произходът като баба: обич и бунт към диагнозата на забравата.


Произходът като война


Може би най-миролюбивото воюване, насочено към началото. Упрек към личната география, към най-първите време, място и пространство, към самоопределящите маркери за съществуване. Към невъзможността да се съчетаят компромисно, така че да няма вътрешен конфликт. Към метафизичните граници. "Струва ми се, че почти няма нещо по-лошо от това да знаеш къде ти е мястото, а да не можеш да идеш там", четем в романа. Ако произходът е вътрешна война, всички сме предварително победени.


Произходът като товар


Всеки път, когато те преценяват кой си според това откъде си. Когато трябва да се състезаваш едновременно с другите, но и със себе си, защото стартовата линия се огъва пред очите на бягащия: ако настигнеш произхода си, ако се изравниш с него, ако го надминеш...


Произходът като срам


Неудобството от майчиния език, да се преструваш че не говорят на теб, за да се впишеш в новата езикова среда. "Произходът е сковаване, когато някой в родния ти град те повика по име." Срамът да покажеш себе си, когато не си като другите. Произходът е голо тяло на силно осветена сцена пред огромна аудитория. Ръцете не покриват достатъчно.


Произходът е текст


Много умело борави с езика Саша Станишич. На достатъчно места в романа умишлени или спонтанни езикови ситуации онагледяват как произходът е фонетика, звуци на уподобяването на средата, думи, памет за думите, инвентар за писателски дом, за убежище. Защото опозицията в романа е именно между произход и убежище. Убежище дават езика и литературата.


Произход
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Йосип Ости казва, че "родината е там, където пиша", при Станишич писането е родина. Пристига от босненския си език в чуждия (немския език), когато е на четиринайсет години. Семейството му бяга в Германия след окупацията на родния Вишеград. Учителят по литература в Хайделберг забелязва дарбата на босненчето да съчинява истории и го поощрява. След университета Станишич вече е немски писател.


На срещи с читатели и по време на лекциите си като преподавател по творческо писане Саша Станишич винаги говори за произхода. В романа четем: "Всеки път, дори да не ме питаха, казвах, че произходът е въпрос на случайност." Както и: "Отдавна не е нужно да разказвам на никого защо не съм там, откъдето произхождам. Струва ми се обаче, че ще продължа да го правя. С почти извинителен тон. Ще разказвам, включително и на себе си."


Романът е филологически и философски прочит на принадлежността, повече филологически. Сюжетът разкрива едновременно произход по действителен случай и разбива клишета и предразсъдъците за идентичността.


Една босненска поговорка твърди, че добрият домакин е и добър гостенин. Мисля, че произходът е точно това: благородните гени да даваш най-доброто от себе си, независимо от обстоятелствата.

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на protoger
    protoger
    Рейтинг: 834 Неутрално

    Изчетох рекламата. А къде е статията?

  2. 2 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 1925 Неутрално

    До коментар [#1] от "protoger":

    Рекламата е достатъчна. Важното е да купуваме и то правилните книги.

    Произходът е анахронизъм, традициите - също. Да живее глобализираното и безидентично общество!

  3. 3 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 692 Весело

    Пишете поне едно "Платено съобщение" бе !

  4. 4 Профил на log_on
    log_on
    Рейтинг: 1281 Неутрално

    "Работниците нямат татковина"

    Яко.

  5. 5 Профил на Тангра
    Тангра
    Рейтинг: 1696 Весело

    Пишете поне едно "Платено съобщение" бе !
    —цитат от коментар 3 на nhh18551388


    То няма други!
    По-скоро, ако пуснат случайно някоя обективна статия, трябва да сложат напдис "неплатена".

  6. 6 Профил на Тангра
    Тангра
    Рейтинг: 1696 Любопитно

    Пропаганда за заличаване на личността.
    Защото личността, това е произходът и родът.

    Ако някой маргинал не се припознава, да си гледа неговия хал, а не да насажда неговото виждане на останалите хора.

    Неомарксизъм в най-чиста и теоретична форма.

  7. 7 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 3832 Неутрално

    забуксувах още на "базисна компетентност, а животът извън нея е като надграждане с допълнителна квалификация"

    едно представяне на книга би трябвало да прилича на пътеводител, не на лабиринт, в който на всичко отгоре ти връзват очите с претенциозни парцали!

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират
  8. 8 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 2525 Весело

    По сергиите в България се продава ''произход'' на поразия и то за няколко стотинки на тон !!!

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK