"Ключаря" на Джефри Дивър (откъс)

Издателство "Ера"

Издателство "Ера"



В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Ключаря" с автор Джефри Дивър, предоставен от Издателство "Ера"


Някой е влизал в апартамента ѝ. Пипал е нещата ѝ. Гледал я е как спи... Но вратата е заключена. Нима натрапникът е още вътре?


В Ню Йорк вече никой не е в безопасност дори в собствения си дом. Социопат, наричащ себе си "Ключаря", е способен да се справи и с най-сложните заключващи механизми и охранителни системи. Никой и нищо не може да го спре. А плановете му стават все по-зловещи...




Време е Линкълн Райм и Амелия Сакс да се изправят срещу Ключаря. Но тогава вътрешно разследване в полицията заключава, че Райм е допуснал огромна грешка в предишен случай.
Линкълн Райм е отстранен, ала няма да се откаже. Трябва да спре Ключаря възможно най-скоро. Така че, тайно, с риск да влезе в затвора, екипът му продължава да разследва.
Следват обрат след обрат... а Ключаря е напът да се изплъзне.


Джефри Дивър е автор на множество бестселъри, преведени на повече от 25 езика и продадени в тираж от над 50 милиона екземпляра.
"Ключаря" е 15-ият роман с участието на брилянтния криминалист Линкълн Райм. Дивър отново ни поднася напрегната и майсторски заплетена история, пълна с изненади.


Ключаря
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Ключаря" на Джефри Дивър


Нещо не е наред. Анабел Талийз обаче не можеше да разбере какво точно.


Отчасти това безпокойство или дезориентация, или загадка, ако щете, можеше да се обясни с последиците - макар и леки - от снощното напиване. Тя го наричаше "подпийване", тоест, една-две чашки совиньон блан в повече. С Триш и Габ отидоха в "Тито". Със сигурност това е един от най-странните ресторанти в Горен Уестсайд на Манхатън - предлагаха смесица от сръбска и тексаско-мексиканска кухня, а специалитетът беше паниран кашкавал с боб и доматена салца!


А виното беше превъзходно.
Излегната на една страна, Анабел отметна буйната руса коса от очите си и се почуди какво все пак не е наред в стаята?


Е, първо, прозорецът беше открехнат на няколко сантиметра и майският ветрец нахлуваше с типичната за Манхатън миризма на газове и асфалт. Рядко отваряше прозореца. Защо ли го е направила снощи?
Двайсетгодишната жена, която преди време се пробва като фотомодел, но сега бе доволна да работи тихо и кротко зад кулисите на модния свят, стана от леглото и си оправи тениската "Хамилтън", намести копринените шорти и прокара пръсти през къдравата си коса.


Свали крака от ръба на леглото и опипом потърси чехлите. Не бяха там, където ги изрита снощи, преди да се шмугне под завивките.
Добре, ама какво става тук?
Анабел нямаше фобии или мании освен една - улиците на Ню Йорк.


Както и да се стараеше да го преодолее, постоянно си представяше килим от микроби и какви ли не други създания, които населяваха градския асфалт, и които се промъкваха в апартамента ѝ, въпреки че всеки ден прибираше обувките си в кашон до входната врата (и караше приятелите си също да го правят).
Никога не ходеше боса из жилището.


Увисналите от леглото ѝ крака напипаха роклята вместо пантофите. Беше с нея снощи, украсена с воланчета и щамповани цветя.
Предницата беше вдигната почти до деколтето, сякаш дрехата се разголваше пред нея.
Чакай малко... Анабел имаше спомен - доста смътен, наистина - как хвърли дрехите си в панера за пране, преди да пристъпи към обичайните дейности преди лягане.


Работата става подозрителна. Чехлите не бяха там, където мислеше, че ги е оставила. Роклята не беше в панера, където мислеше, че я е хвърлила.
Може би Драко, барманът, който обичаше да флиртува, ѝ е сипал по-щедро от обичайното?
Колко всъщност изпи, може би 2,5 по скàлата?
Внимавай, момиче. Трябва да следиш тези работи.


Както винаги след събуждане, посегна за телефона.
Погледна към нощното шкафче.
Нямаше го.
Анабел нямаше стационарен телефон и през нощта мобилният бе единствената ѝ възможност да се обади на някого. Винаги го държеше наблизо и със заредена батерия. Пъпната връв - зарядното - беше в контакта, но телефон нямаше.


Господи... Какво все пак става тук?
В този момент ги видя - розовите пухкави пантофи бяха в другия край на стаята, от двете страни на малък дървен стол, обърнати с носовете си към него. Самият стол бе издърпан по-близо до леглото, отколкото обикновено го държеше. Чехлите гледаха към него по един зловещо неприличен начин, сякаш са били на краката на някого, който е седял разкрачен на нечии колене.


Не! - ахна Анабел, когато забеляза какво има на пода до стола - чинийка с нахапана курабийка.
Сърцето ѝ се разтуптя, дишането ѝ се учести. Снощи в апартамента е имало някой! Преместил е дрехите ѝ, ял е курабийка на няма и два метра от нея!
Телефонът, телефонът... къде е проклетият телефон?
Анабел протегна ръка към роклята на пода.


И се вцепени. Не! Той (предполагаше, че неканеният гост е бил мъж) я беше пипал.
Боже мой... Изтича до гардероба и трескаво навлече дънки и суичър с емблемата на Нюйоркския университет, след което нахлузи първия чифт маратонки, които ѝ попаднаха.
Навън! Махай се веднага! Съседите, полицията...


Едва сдържайки сълзи, тя понечи да изтича навън от спалнята, но видя, че едно от чекмеджетата на скрина е частично издърпано. Вътре държеше бельото си, но сега забеляза нещо в дръзко ярък цвят.


Приближи се предпазливо, издърпа чекмеджето и погледна. Издаде уплашен стон и сълзите потекоха.
Върху бикините ѝ беше оставена страница от вестник. Тя не четеше това издание, значи беше оставена от мъжа. На страницата с червило - с любимия ѝ цвят "Свирепо розово" - бяха написани две думи:
РАЗПЛАТА.
- КЛЮЧАРЯ


Анабел Талийз се завъртя и хукна към входната врата. Едва направи няколко крачки и се закова на място.
Забеляза три неща в един и същи миг.
Едното беше, че на поставката за ножове на плота в кухничката имаше празен жлеб - там би трябвало да се намира най-големият нож.


Второ, килерът в коридорчето, водещо към входната врата, беше отворен, а Анабел винаги го държеше затворен. Имаше автоматичен прекъсвач и когато отвориш вратичката, крушката вътре светва. Но сега в килера беше тъмно. Трябваше да мине покрай него, за да стигне до входната врата.
Трето, двете резета на вратата бяха дръпнати в заключено положение.
Което означава, че тъй като натрапникът няма ключове, той все още е някъде тук.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Тангра
    Тангра
    Рейтинг: 1512 Разстроено

    Поредна доза неомарксизъм.
    Беззащитна жена, похищавана, насилвана психически и всякак от лошия бял мъж.
    Полицията е безполезна, законите и мерките са недостатъчни.

    В същото време в САЩ е центърът не движението Men Going Their Own Way (MGTOW )
    https://en.wikipedia.org/wiki/Men_Going_Their_Own_Way

    Следват го хора, които не могат повече да се борят с анти-мъжката политика и демагогия и решават да живеят без жени и с минимален досег с тях, надявайки се, че няма да бъдат обвинявани нелепо и безумно ... но греда, отново са обвинявани, именно за това.

  2. 2 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 2461 Неутрално

    До коментар [#1] от "Тангра":

    Стандартен трилър (ужастик).
    Такива се пишат под шаблон и добре се продават.
    Подобно на любовните романи.

  3. 3 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3738 Неутрално

    До коментар [#2] от "atmanpg":

    Джефри Дивър си е продаваем автор на трилъри.

  4. 4 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3866 Весело

    До коментар [#1] от "Тангра":

    Брях и Реймънд Чандлър ли е бил неомарксист?!

    klimentm
  5. 5 Профил на Тангра
    Тангра
    Рейтинг: 1512 Весело

    До коментар [#1] от "Тангра":Брях и Реймънд Чандлър ли е бил неомарксист?!
    —цитат от коментар 4 на klimentm


    За него не знам, но ти със сигурност си.

    Ако ролетката има черно и червено, тя не е червена.

    Но ако някой избира само червеното и ни го поднася, уж като "обективност", то избиращия и подборът му СА неомарксистки.

  6. 6 Профил на Тангра
    Тангра
    Рейтинг: 1512 Весело

    До коментар [#1] от "Тангра":Стандартен трилър (ужастик).Такива се пишат под шаблон и добре се продават.Подобно на любовните романи.
    —цитат от коментар 2 на atmanpg


    Ясно, че е стандартно и ясно, че се продава.
    Но, виж коментар N 5.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK