На второ четене: "Сънищата на Айнщайн" от Алан Лайтман

На второ четене: "Сънищата на Айнщайн" от Алан Лайтман

© "Фабер"



Текстът е препубликуван от рубриката на "Тоест" - "На второ четене". Тя е за книги, публикувани преди поне година, които редакцията желае да препоръча.


"Сънищата на Айнщайн" от Алан Лайтман


Превод от английски Светла Йосифова, изд. "Фабер", 2017


"Много отдавна не съм се вълнувал така от роман", споделя Салман Рушди на задната корица на тази книга. Авторът Алан Лайтман е американски физик и писател, преподавател в Масачузетския технологичен институт, където води лекции по физика и по литературна стилистика. "Сънищата на Айнщайн" е роман, който говори по поетичен начин за теорията на относителността.




Книгата е изградена от отделни разкази - всеки е един отделен свят, в който времето се държи по необичаен начин. В няколко страници авторът ни казва основните правила за всяка нова територия и какво означава да бъдеш човек в нея. В един свят времето е кръг. В следващия - прекъсната линия. После пък времето има три измерения, също като пространството.


А какво ако причината и следствието не са свързани помежду си - и следствието може да е преди причината? Някои от световете са свързани с теорията на относителността, доведена до крайност - например това, че времето тече по-бавно на по-голяма височина или при по-голяма скорост. Други са напълно фантастични. Наративът, който свързва отделните разкази, е самият Айнщайн, докато завършва теорията си - всъщност всеки от тези светове е един негов сън.


Сънищата на Айнщайн
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


С други думи, "Сънищата на Айнщайн" е нещо като "Невидимите градове" - книгата, която Итало Калвино изгражда от свързани разкази, всеки от тях за един фантастичен свят. Романът на Лайтман съчетава с това и лирично отношение към физиката, което напомня на друг италиански автор - Карло Ровели (от него на български имаме страхотните "Седем кратки беседи по физика", но засега не и безкрайно странната му и също толкова вълнуваща книга за времето).


Лайтман пише след Калвино, но преди Ровели - "Сънищата на Айнщайн" излиза през 1992 г. и не само е била преведена на 30 езика, след като става бестселър, но и адаптирана за сцената. Подобни статистики не говорят прекалено ясно сами по себе си, но са интересни в контекста на роман, свързан с физични величини. Как е успял да докосне толкова много хора?


Разбира се, донякъде е заради магията на самото време като величина. Свикнали сме да го измерваме с часовници и да разчитаме, че е конкретно, обозримо. Както Айнщайн демонстрира обаче, времето е нещо далеч по-сложно, което всъщност може да се държи по различни начини. В един от световете на Лайтман времето се приема за така съвършено, че става доказателство за съществуването на Бог:


"Светът, в който времето е абсолют, е свят на утеха. Защото докато действията на хората са непредсказуеми, ходът на времето е предсказуем. Докато в хората можем да се съмняваме, не можем да се съмняваме във времето."


Тази книга обаче с поетичния си език демонстрира силата на всяко "ако", което е свързано и с теорията на относителността. И показва, че напротив, във времето можем да се съмняваме. Това пускане на въображението в по-закътаните гънки на теорията е като игра, която те въвлича с изобретателност.


Различните разкази и светове се натрупват и поне в мен отварят апетит да чета повече например за квантова физика - защото дават едно почти инстинктивно знание за физиката. Свикнали сме да мислим за нея като за скучен предмет от училище, а всъщност необяснимите неща във физиката са далеч повече от това, което знаем. Вълнуващо е да го усетиш, четейки - не само да ти се каже.


Невидимите градове
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Още в самото начало на четенето започваш да се питаш какво друго е логично да бъде отношението ни към времето, ако не точно това - поетично и абстрактно. Остава обаче въпросът какво би станало, ако приемахме науката като роман - или като романтична истина. Така изглежда един свят, в който "има нещо странно и то мигом става очевидно". Из долините и равнините не се виждат къщи, защото хората живеят в планините, обсебени от факта, че нависоко времето тече по-бавно - и съответно те остаряват по-бавно.


Друг път пък демонстрацията на времето е почти театрална. В един от разказите то не съществува, съществуват само образи. Самата история е изградена от моменти, изреченията просто описват несвързани картини. ("Изпарения над езерото в ранно утро. Отворено чекмедже.") Почти непоносимо за четене! Такива демонстрации са малко като научни експерименти, затворени в книга: "Сложете си предпазните очила, щом извадим времето от разказа, става ето това..."


Другото, което прави впечатление тук обаче, е хуманността на писателя. Във всеки свят има бунтовници - хора, които отказват да живеят според правилата му. Тези, които вървят срещу останалите и избират да им се усмихват, докато следват собствените си желания. Съществуват аутсайдери - и някак, разбира се, точно на тях съчувстваш най-много.


В този роман за физика има много топлина. Не е само в съдържанието, но и във фо̀рмата му. Често съм си мислила, че такава книга почти би могла да се чете на дете за лека нощ (почти, защото в описването на човечността на героите в различните светове понякога се появяват интимни и еротични моменти). Ето например един свят, в който времето води всяко нещо към естествения му стремеж за ред:


Седем кратки беседи по физика
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

"В подобен свят хората с неразтребени къщи лежат в леглата си и чакат природните сили да издухат праха от первазите и да подредят обувките в шкафчетата. Хората с неуредени дела могат да ходят на излети, докато календарите им се организират, графиците им се подреждат, сметките им се изчистват. Червилата, четките и писмата могат да бъдат безразборно мятани в чантичките с удовлетворяващата мисъл, че ще се разпределят по места от само себе си. Градините нямат никаква нужда от подрязване, нито от плевене. Писалищата се подреждат спретнато в края на деня. Дрехите, захвърлени на пода вечерта, сутринта се оказват по столовете. Липсващите чорапи изникват от само себе си."


Разбира се, сюжет в традиционния смисъл на думата тук липсва. Няма линейно разказана история. Има обаче съвкупност от истории, към които можеш да гледаш като към дъното на калейдоскоп. С всяко отгръщане пред теб кристалчетата се подреждат по нов начин - и ти дават още едно парче от разбирането на времето. Поне поетичното разбиране. За останалото може би и за вас ще се отвори достатъчно апетит за книгите от секцията за физика.

Ключови думи към статията:

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 966 Неутрално

    Четиво за супер-интелектуалци. Нещо от рода на Годо. Едно безсмислено дръгнене тук и там, дето не та сърби … на порции от по страничка и половина… поне докъм 1/3 … оттам нататък не знам.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  2. 2 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    Подобни текстове възбуждат в мен непреодолимия въпрос, какво трябва да се направи, за да разбере светът веднъж завинаги, че “теорията” на относителността е пъклена глупост, на която квантовата механика, в своята абсурдност, е родна сестра? Какво по-елементарно обяснение, при все това научно строго, може да се даде, че е абсолютно невъзможно времето да тече по-бавно на по-голяма височина, нито да тече по-бавно при по-голяма скорост, от това, което съм дал вече в четири книги, две от които от месец са в харвардската книжарница? За читателя явно е много по-интересно да се блещи, когато безсъвестен автор му говори, че детето могло да се появи на бял свят преди майката, отколкото да прочете, че такова пререждане е абсолютно невъзможно и че всяка инсинуация, че могло, е лъжа, манипулация, гавра с науката и самият такъв извод отхвърля всяка теория, която го прави. Тъй че, за да стане световен бестселър книгата ти, то тя трябва да излъчва безнадеждна глупост, да е символ на тъпота и интелектуален маразъм. Хората не желаят да знаят истината. Лъжата, заблудата ги весели, глупостта им изглежда поетична, от истината им се прозява,

    А, това че за хомо сапиенса подобно удоволствие е по-опасно от всякакви пандемии и климатични проблеми даже в чисто екзистенциален аспект, това му минава покрай ушите. Тръгнали да обсъждат ваксините, предмет, който и за проносирания специалист е табу и изказванията му не са нищо друго освен политически декларации. Докато въпросът, който е веднага най-категорично решим и който руши света на порядъци по-ефективно от всякакви медицински аномалии и екологични катастрофи, а именно, погромът над физиката днес, причинен от двата абсурда—квантовата механика и “теорията” на относителността—се празнува с фанфари като най-голямо достижение на човечеството. Скучно им е да узнаят, че не е така. Някакси им идва по-отръки да са в плен на безмозъчните глупости, с които ги обливат псевдо-научни шарлатани и откровени лъжци. В много по-малък мащаб наблюдаваме днес тази любов към конформизма, към “преклонената главичка сабя не я сече”, удавени в разюзданото грозно говорене и изкуствено нагнетяване на ужас от ковида и натрапваната ни като невиждана панацея—“ваксинацията” срещу него. Това е жалката ситуация в която сме днес и духът надежда не види.

  3. 3 Профил на Приказки от шипковия храст
    Приказки от шипковия храст
    Рейтинг: 924 Весело

    До коментар [#2] от "bryghtlyght":

    Правилно! Аз също мислим, че Питагоровата теорема не е съществувала преди да бъде измислена! Също и Законът на Ом! Всяко нещо, различно от жълто паве, се появява, когато някой се сети да го назове, и съществува, докато поне един човешки ум в който и да е момент от времето мисли за него. Само че така излиза, дето Шрьодингер е прав, а според нас той е един измамник!
    Чекай да видиме сега за какво пише статията.

  4. 4 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 667 Любопитно


    [quote#1:"Gretel"]..........Четиво за супер-интелектуалци. ............./quote]

    Имаш предвид разни самовлюбени нищоправци неспособни да се заемат със съзидателен труд, които са убедени че останалита са им длъжни и за това трябва да ги хранят???
    Или просто разни платени манипулатори, които чрез писане или издаване и рекламиране на книги, пиеси и тем подобни си изкарват хляба с налагане на тези и прокарване на внушения?

  5. 5 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 667 Любопитно

    До коментар [#2] от "bryghtlyght":

    Вие сериозно ли говорите?
    Линк към поне една от книгите или заглавие?

  6. 6 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 3527 Неутрално

    горещо препоръчвам
    и самата книга
    и работата на преводача

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират
  7. 7 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 3527 Неутрално

    До коментар [#2] от "bryghtlyght":

    ако разберете света веднъж завинаги, няма да има какво да правите, освен да умрете от скука

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират
  8. 8 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    До коментар [#3] от "Приказки от шипковия храст":

    “Теорията” на относителността няма нищо общо с открития на закони във физиката, защото е вътрешно противоречива. Тя “извежда”, че в една и съща координатна система едно и също тяло се било подчинявало едновременно на два различни закона на движение. Това е глупост, абсурд, в което няма нищо нито поетично, нито романно, нито пък става за четене докато детето заспи. Нищо подобно не е нито закона на Ом, нито закона на Архимед. Те стават научни закони, когато някой се сети да ги открие. Глупостите, каквито са “теории” от сорта на “теорията” на относителността, си остават глупости и преди и след като някай си въобрази, че когато ги е написал на хартия са станали нещо за в работа.

    Относно Шрьодингер, преди да си предложи айгенвекторното уравнение, то той е трябвало да провери дали решенията му се нормират в Хилбертовото пространство, за да имат физически смисъл. За съжаление, те не се нормират. Но, проблемите на квантовата механика не започват от Шрьодингер, нито в останалите постулати на квантовата механика, особено отчетливо наблюдавани при айгенвекторното уравнение на положението на частицата—то даже няма решение, а му се приписва (в грубо нарушение на елементарната логика, нежели математика) като решение някакво разпределение, познато като делта-функция, която, за съжаление, и тя, в допълнение на факта, че не е решение на уравнението, не се нормира в Хилбертовото пространство.

    Проблемите на квантовата механика са налице даже още по-рано. Те започват още в основополагащата статия от 1901 г. на Планк. Лесно може да се провери, че Планк залага на Болцмановата формула за ентропията S = k log W без никакво основание, защото величината W, която е вероятността N частици да имат средна енергия U_N е точно единица, тъй като точната стойност на U_N е дадена по условие. От това следва, че S = 0, от което пък следва, че Планк не е в състояние да изведе формулата за излъчване на абсолютно черно тяло, нито пък е възможно да постулира квантовото си условие epsilon = h.nu. Онова, което Планк е направил е да жонглира с математически изрази, докато получи формула, която в графичен вид съвпада с експерименталната крива на Лумер и Прингшайм. Такова съвпадение на формула с хода на крива може да се извърши къде-къде по-успешно с методите на приложната математика (чрез curve-fitting), но това няма нищо общо с физиката, нито генерира нова теория.

    Споменах тези факти, защото виждам, че има интерес. Те илюстрират нещата, които обсъждам в четвъртата си книга тази година, озаглавена “Deception Governed by Absurdities—The Science of Today”, излизането на която ще обявя в специален Press Release през идващия Четвъртък.

    Колкото до предлаганата ни тема за обсъждане, случи се така, че точно в момента, в който видях, че има подобна тема, се намерих в процес на писане на пета книга, в която с прости думи човешки е обяснено, както за деца, така и за възрастни, защо времето не е възможно да протича по никакъв друг начин, освен с една и съща скорост във всички координатни системи и защо реалното, физическо пространство не може да бъде никакво друго освен Евклидово. Ти, да видиш, тъкмо завършвах темата за времето. А, и, между другото, поради темата, прегледах предложената книга от Елън Лайтман, както и някои от книгите на споменатия Карло Ровели. Това са книги, които биха се харесали на хора без работа, които нямат нищо против да се наслаждават на флагрантни глупости, въобразявайки си, че са се потопили в селенията на науката. Това не е ново явление. И в България имаме подобна традиция, която вероятно е начената от един Асен Златаров, да речем, който е преписал едва ли не дума по дума познатата книга на Анри Бергсон, за да ни представи памфлета си “Айнщайнъ и световните тайни”. Между впрочем, да пишеш за нещо, защото ти е поръчано, без хал-хабер да имаш за него, има още по-стара история. Да си спомним за Волтер, който се намесва на страната на Нютон в спора му с Декарт и Лайбниц. Но, това е друга история.

  9. 9 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    До коментар [#5] от "nhh18551388":

    За съжаление, това не може да стане тук, едно, нали се имаме за анонимни и второ, още не виждам въпросните две книги в сайта на книжарницата—току-що са се пръкнали на рафта и отнема време да се появят и в сайта. Ако обаче някой от приятелите от форума е в Кеймбридж, МА, то може да ги види в нея книжарница, която е точно срещу един от входовете на Харвард, като прекоси Масачусетс авеню. Едната от книгите разпространявам безплатно, докато за другата се плаща само за отпечатването. В момента подготвям и третата книга, за да се намери, и тя, на рафта до другите. В тази всъщност четвърта книга (трета в книжарницата) вече има формули и извеждане на изрази до възможно най-малки подробности. В нея са показани не само несполучливите опити да се изведе формулата на излъчването на абсолютно черно тяло от Планк и от всички по-нататъшни одиозни опити от страна на Айнщайн (който повтаря точно същият сорт нискокачествено мислене, каквото демонстрира в “теорията” си на относителността), както и фаталните проблеми на квантовата механика от чисто математически характер, но е показано и единствено физически разумното извеждане на нея формула, както и насоки за бъдещото връщане на квантовата механика към класическата механика, която в самата си основата е същностно квантова. Има и размисли във връзка с пагубния ефект на въпросната разрушена наука въху социото и особено върху мисленето на хората, което поставя обществото в смъртоносна опасност, много по-голяма от заплахата, която представяляват всякакви пандемии, климатични промени и каквото още се сетите, агресивно натрапвано от елита.

  10. 10 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    За най-голямо съжаление, никой не се възползва от щастливата възможност сам да установи лъжите, масово разпространявани от световните медии, относно основните въпроси свързани с разбирането на света около нас. В тази най-важна област на човешкото познание, науката, на никого не е нужен Мангъров, за да разобличава лъжите на пропагандата. То е и трудно в една толкова аморфна област, каквато е вирусологията, да посочиш неопровержими факти. Във физиката и измамите, които нагло се пробутват на народите, човек сам може да стане свой собствен Мангъров, и то установявайки фактите по най-неопровержим начин, стига само да протегне ръка. Но, не. Масово се предпочита шарлатани и разюздани лъжци да те правят на глупак и да ти се плезят от плакати най-безсрамно разлепени публично, като да е нещо миличко и сладичко, което само геният може да си позволи. Това е някаква извратена, криво разбрана човешка природа, която и допълнително се насажда и стимулира, за да може елитът да се шири и да прави каквото си иска.

  11. 11 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 2621 Неутрално

    До коментар [#10] от "bryghtlyght":

    А някакво обяснение на дисперсията имаш ли?

  12. 12 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 2621 Неутрално

    Уф! Твърде сложно се оказа за мен Хилбертовото пространство.
    А и за Коши си спомням само, че беше най-известният мъж в университета :)
    Все пак в момента, се наливат едни милиарди в изработването на квантови компютри и се твърди че резултатите са обещаващи.
    Как си го обясняваш?

  13. 13 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    До коментар [#12] от "atmanpg":

    Квантовите компютри нямат нищо общо с онова, което физиката разбира под квантова механика. Общото е, че и квантовите компютри, и квантовата механика на пръв поглед използват елементи от апарата на линейната алгебра. Разбира се, както казах, квантовата механика само симулира прилагането на линейна алгебра, като резултатът не търпи критика от математическа гледна точка, да не говорим за физическата основа на квнтовата механика, която отсъства напълно—квантовата механика е недобре разбрана класическа механика (което е физика без абсурдните “теория” на относителността и квантова механика). Забележи, докато квантовата механика има някакъв шанс за спасение при класическата механика, която в същността си е квантова, “теорията” на относителността е пълна глупост, която изцяло няма място във физиката. При квантовите компютри, линейната алгебра се използва по предназначение, доколкото паралелното програмиране и разпределените мрежи, да споменем две от областите, могат да имат нещо общо с приложната математика. Без съмнение, от гледна точка на програмирането са постигнати големи успехи, но използването на думата “квантови” е залепена заради маркетингови съображения. Квантовата механика е дотолкова рекламирана пред глупавите политици, че те, щом чуят, че нещо е “квантово”, веднага отварят кесиите с чуждите пари в тях. Нещо подобно правят и разните шарлатани, гледачки на карти, екстрасенски и френски философки и философи от сорта на нашата Джулия Кристева, дето Макрон онзи ден я направи велик рицар на нещо си. Въпросната, както и цялата им кохорта, хал-хабер нямат от квантова механика, но, за да звучат многоучено, току пробутат тук и там в писанията си нещо, па го нарекат “квантово”. Прочее, фишеци като “квантови компютри” се използват от великите сили и за да се изтощават една друга—в Китай чули, че САЩ дават много пари за квантови компютри, дай и ние, след което пък САЩ чуват, че Китай влагали пари за квантови компютри, дай и ние, ама двойно и така върви колелото на самонавиването. Изобщо, политиците ползват такива фишеци без даже да се замислят. Асен Василев го слушам онзи ден, че щял да превръща образованието в игра, ама какво точно се учи, с абсурди ли ще индоктринират децата, това хич не го е грижа. Хич и да не споменаваме Ицо Хазарта, който не до квантова механика, а още едва ли се е добрал както трябва и до края на гимназията, но и той “дайте да дадем” в образованието. Абе, пародия. Да се смееш ли, да плачеш ли?

    П.П. Не разбрах какво ме питаш за дисперсията.

  14. 14 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 2621 Неутрално

    Нали дисперсията е в основата на предположението, че светлината има свойствата на вълна и частица.
    Имаше един опит, който показва, че когато поставиш датчик, който да проследи през кой от двата процепа е преминал фотона - дисперсионната картина се променя в две успоредни лини, а ако датчика го няма - има съвсем друг вид.

  15. 15 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 2621 Неутрално

    Не разбирам английски, за да търся информация на този език, но гледам че руснаците здраво натискат в това направление.
    Търсят студенти. Обещават реализация и големи печалби. Водят онлайн лекции по темата. Разработват "квантови компютри", базирани на "квантовата свързаност".
    Поне така твърдят...
    Няма как да знам, дали е истина, защото нямам необходимите установки, с които да повторя опитите им.
    Ти твърдиш, че става въпрос за "паралелно мрежово програмиране", но там говорят за квантова свързаност (квантовая запутаность), позволяваща един кюбит да приема на практика произволен брой стойности.

  16. 16 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    До коментар [#15] от "atmanpg":

    Въображаемото явление, което споменаваш и което на английски е познато като entanglement започва като половинчата критика от страна на Айнщайн, Подолски и Розен (Айнщайн, който няма никакви качества на учен, очевидно е прикачен, за да им мине критиката). Въпросната критика щеше да е пълна, ако се отчетеше онова, което казах за делта-функцията—тя е едно абсурдно понятие, което няма нужда да се анализира в какъвто и да е контекст. Квантовата механика трябва да се отхвърли, ако щеш, само на това основание. Но, не. Дискутират си те едно нищо, съставено от две нищо-та и хич не им прави впечатление. Идва Bohm и уж опростява нещата, като в края на краищата John Bell пише неравенствата, които уж квантовата механика нарушавала и това ѝ било приносът. За какво иде реч? Разглеждат се две частици, които се сблъскват в момента t, а след това се разделят, но състоянието им се фантазира, че се било описвало от една и съща особена пси-функция, характеризираща така нареченото синглетно състояние. Синглетното състояние било такова, при което единият електрон имал спин нагоре, а другият спин надолу, но има и един трети член, който уж описвал и тяхната свързаност. Когато към тази пси-функция се приложи опратора на спина на едната частица то пси-функцията колабира и възприема с 50% вероятност едното от двете състояния—син нагоре или спин надолу (това било то експеримент в квантовата механика). Сега, ако с обикновена поща се изпрати писмо до Луната, където, да речем, е другата частица, първата бивайки на Земята, и се съобщи, че земната частица след извършване на експеримента била приела състояние спин надолу, то това било означавало, че другата частица непременно била със спин нагоре, което пък от своя страна било означавало, че информацията се била предавала мигновено, което пък “теорията” на относителността отричала. Както се досещаш, изобщо няма нужда да се заимаваме с подобни глупости, защото самата делта-функция, която описва частиците е абсурдна фикция, която се основава на несъществуващи елементи. Но, кой да знае навремето, което ме принуди да ходя два пъти в Оксфордския университет, някъде на около два часа от Лондон, в центъра за квантови компютри, където там шефът на центъра да ми демонстрирал експериментално въпросното нещо. Отивам, а той почва да ми пише на дъската детинщините, за които току-що ти споменах. Дай, да видим експеримента. Амиии, нямало го, щото там във Виена нещо си. Ми, аз, защо бих този път? Хъката-мъката. Както и да е. След време съставих един такъв експеримент, който нарушава неравенствата на Бел, тоест доказва потресающите свойства на квантовата механика, с помощта на две кофи с вода. И ти можеш да си измислиш подобно нещо, да речем, с две тухли. Както и да е. Можеш да го видиш този експеримент в четвъртата ми книга, за която споменах по-долу, за излизането на която ще дам Press Release идния Четвъртък. Това е по този въпрос. Квантовите компютри нямат никаква физическа основа. В основата им са единствено абсурди. Но компютърната индустрия хитро извъртя въпроса, защото, както казах, квантовата механика е пропагандирана нашироко и глупавият политик, и той, колкото и да е глупав, му е набито в главата, че квантовата механика била голема работа и с готовност отваря кесията с твоите и моите данъкоплатски пари, за да плаща за развитие всъщност на софтуера (само по себе си наистина уникално развитие), убеден, че върши добро дело, финансирайки велики работи във физиката. Това е тема, по която няма абсолютно никаква нужда да си губим времето. Аз никога не бих се занимавал даже да я разяснявам, но понеже питаш, отделих няколко минути специално за теб. Колкото до руснаците, те са си интелектуални роби по принцип и подскачкат под свирката на Запада откакто са се пръкнали. Същото се отнася и за китайците. Разумният човек ги игнорира и кара нататък.

  17. 17 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    До коментар [#14] от "atmanpg":

    Във връзка с явлението вълна-частица положението е следното. Разбира се, експериментално, въпросната дифракция се наблюдава, но истинското ѝ обяснение се основава на класическата физика, като се разглеждат кванти на обменяща се енергия, а не някакви си частици. Преди да ти кажа за това как някакъв си, на когото и Нобелова награда даже взели че му дали, за нелепостите, които е натворил, нека вметна, че по повод експерименталното доказване на така наречените квантови ефекти, включително double-slit еxperiment, тунелирането и така нататък, преди години се бях вдигнал специално от Ню Йорк и се курдисах в лабораторията в Парижкия университет, Дидро, на, за мен, най-великия съвременен експериментален физик, Yves Coulder, по негова покана. В нея лаборатория въросният, обграден от няколко сътрудници, ми показа нагледно ефекти в макросистема, каквито се счита, че само микросветът бил притежавал. След това посетих лабораторията тук, в MIT, на John Bush, последовател на Couder, който с не по-малък ентусиазъм, заразил и студентите си с него, ми показа същите ефекти, възпроизведени в неговата лаборатория. И, това са експерименти във висшите селения на физиката, предложени и извършени от един ботаник. Просто гениален човек, който, за съжаление, от няколко години не е сред нас.

    Но, нека сега да ти спомена за какво дават Нобелови награди (по-долу вече говорих за нелепостта представена от Планк, за която същият, и той, получава Нобелова награда). Та, Айнщайн накрая бил получил Нобелова награда но не за “теорията” си на относителността—иначе флагрантна глупост. За какво обаче? За друга глупост безподобна, заради което трябва да му се отнеме наградата, заедно с това завинаги да бъде забравен като пишман-учен и поради всичките му останали шашми, пробутал ги за голяма наука. Та, какво виждаме в статията му, която уж извеждала дуалността вълна-частица. С две думи, онова, което нашичкият се е заел да ни докаже е, че електромагнитните вълни, епитом на непрекъснатост, могло било да се опишат чрез термодинамичните закони, които управляват идеалния газ, епитом на прекъснатост—нали се сещаш, идеалният газ се състои от частици, та, ако успеем да докажем, че параметрите характеризиращи електромагнитните вълни могат да се представят като термодинамичен закон … Voila! … доказали сме вълната-частица. За целта, онова, което ще се стремим да докажем е, че законът за разпределение на Вин (който при големи стойности на nu/T съвпада с формулата на Планк; не законът на Вин за отместването) може да възпроизведе безусловното темодинамично равенство S - S_0 = R ln v/v_0, където величините имат познатия ни смисъл. И, така, заема се нашичкият да преобразува дистрибутивния закон на Вин, междувременно нарушавайки логиката (petitio principii), приравнявайки го на израз включващ ентропията, която е термодинамична величина (ма, чакай, нали точно това трябваше да докажем, а именно, че електромагнитните вълни имат термодинамични свойства, а не да им приписваме такива свойства преди да сме доказали връзката им с термодинамиката?) Както и да е. Заради дискусията си затваряме очите за тази наглости и караме нататък, за да видим докъде ще се стигне. Караме нататък, достигайки до момент, в който, за да ни излезе доказателството, трябва да приемем, че две неравни величини са равни една на друга. Това вече е множко. В кнгата, за която ще обявя в Четвъртък, давам елементарен алгебричен пример за глупостта, която някакъв си ни налага да приемем. Между впрочем, да подвежда читателя, като го кара да приеме, че неравни величини са равни е стил на въпросния автор във всичките му научни “работи”, наред с кави ли не други измами, глупости и извъртания. В книгата ми, която ще излезе в Четвъртък, съм дал доста примери за това. Тъй, че, не, никаква такава частицо-вълнова дуалност Айнщайн не е доказал и, ако много се настоява, че това било само началото, а после нещата се били развили и се било доказало, аз винаги мога да им извадя горния аргумент за невъзможността да се докаже подобно нещо. В последната си 8-ма секция, въпросният представя един експериментален резултат на Ленард и си приписва някакви заслуги. Въпросният експериментален резултат, обаче, няма нищо общо с някаква си дуалност частица-вълна, а, както споменах, се обяснява класически, с порциите енергия, която частиците на една класичека система неминуемо обменят мецду себе си под формата на кванти. Това напълно класическо обяснение, няма нищо общо с някаква си квантова механика.

  18. 18 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 2621 Неутрално

    Благодаря за отделеното време и за изчерпателните отговори.
    С книгата ти едва ли ще се запозная, защото (както споменах) не разбирам английски, но темата за квантите ми е интересна и ще продължавам да я следя.
    Приятен ден.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK