"Война и мир" излиза с експресивните илюстрации на Теодор Ушев

Най-успешният съвременен български аниматор Теодор Ушев е илюстрирал новото издание на класическата творба на Толстой "Война и мир", съобщи издателство "Кръг". Той е работил по проекта повече от година, създавайки 60 илюстрации, 50 от които влизат в четирите тома. Ползвал е китайски туш върху оризова хартия.

"Целта беше да създам експресивни изображения, които да кореспондират по необичаен начин с този опус на любовта, войната, мира и човешкия екзистенциализъм", споделя Ушев.

Луксозното издание в четири тома ще бъде в книжарниците от 8 декември, уточняват от "Кръг". Използван е класическият превод на Константин Константинов, създаден през 1957 г., а цялостното оформление на проекта е на дизайнера Григор Григоров.

"Война и мир" е определян като най-великия роман в историята на литературата, а авторът му - Лев Толстой, е признат от критиката и читателите за най-добрия белетрист на всички времена. Той създава най-известното си произведение в периода 1863 - 1869 година, в разцвета на младостта си, успял да се посвети изцяло на писането в първите години на брака си. Заглавието на творбата става окончателно след първите два варианта - "Три времена" и "Всичко е хубаво".

Лев Толстой (1828 - 1910) е сочен за един от най-великите писатели, творили някога. Той е номиниран за Нобелова награда за литература всяка година от 1902 до 1906 и за Нобелова награда за мир през 1901, 1902 и 1909. Освен "Война и мир" световна слава му носи и романът "Ана Каренина".Белетристиката му включва още десетки разкази и няколко повести: "Смъртта на Иван Илич" (1886), "Семейно щастие" (1859), "След бала" (1911) и "Хаджи Мурат" (1912). В богатото му творчество има и нехудожествени творби, сред които се откроява есето "Изповед", посветено на най-преломния момент в живота му, когато Толстой се отказва от богатствата си и се обръща към религията.

Теодор Ушев живее и работи в Канада. Носител е на множество награди. Сред тях най-ярко се откроява номинацията за "Оскар" за късометражен анимационен филм през 2017 г. за "Сляпата Вайша".

Из "Война и мир" от Лев Толстой

Княз Василий не обмисляше плановете си. Още по-малко мислеше да стори зло на хората, за да добие някаква изгода. Той беше само светски човек, който имаше успех във висшето общество и за когото тоя успех беше станал навик.

Според обстоятелствата, след сближаването си с хората, постоянно съставяше различни планове и замисли, за които сам не си даваше явна сметка, но които бяха целият интерес на неговия живот. Той прилагаше не един и не два такива планове и замисли, а десетки, някои от които едва почваха да се оформят, други се осъществяваха, а трети се унищожаваха. Той не си казваше например: "Тоя човек сега е силен, аз трябва да спечеля доверието и приятелството му и да си издействам чрез него еднократна помощ", или не си казваше: "Ето, Пиер е богат, аз трябва да го подмамя да се ожени за дъщеря ми и да ми даде в заем четиридесетте хиляди, които ми трябват"; но срещнеше ли силния човек, още в същия миг инстинктът му подсказваше, че тоя човек може да му бъде полезен, и княз Василий се сближаваше с него и при първа сгода, без да се приготвя, по инстинкт, го ласкаеше, ставаше фамилиарен, приказваше му онова, което трябваше.

В Москва Пиер му беше подръка и княз Василий издейства да го назначат камерюнкер, което тогава по чин се равняваше на статски съветник, и настоя младежът да замине с него за Петербург и да отседне в неговата къща. Някак разсеяно и в същото време с несъмнената увереност, че тъй трябва да бъде, княз Василий правеше всичко, което бе необходимо, за да ожени Пиер за дъщеря си.

Ако би обмислял предварително плановете си, княз Василий не би могъл да бъде толкова естествен в обноските си и да има такава простота и фамилиарност в отношенията си с всички хора, поставени по-горе или по-долу от него. Нещо постоянно го привличаше към по-силните и по-богати от него и той бе надарен с рядкото изкуство да улучва тъкмо оная минута, когато трябваше и можеше да използва хората.

Пиер, който неочаквано бе станал богат и граф Безухов, се почувства след доскорошната самотия и безгрижие дотолкова заобиколен от хора и зает, че само в леглото успяваше да остане насаме със себе си. Той трябваше да подписва книжа, да се опознава с учреждения, за значението на които нямаше ясна пред¬става, да пита за това или онова своя главен управител, да ходи в имението си край Москва и да приема много лица, които преди това не искаха и да знаят за неговото съществуване, а сега щяха да бъдат обидени и огорчени, ако той не поискаше да ги види.

Всички тия разнообразни лица - ония, които идеха по работа, както роднини и познати, - всички бяха еднакво добре и любезно разположени към младия наследник; всички очевидно и несъмнено бяха убедени във високите качества на Пиер. Той непрестанно чуваше думите: "С вашата необикновена добрина" или: "С вашето прекрасно сърце", или: "Самият вие сте тъй чист, графе", или: "Ако той беше толкова умен като вас", и така нататък, тъй че почваше искрено да вярва в своята необикновена доброта и в своя необикновен ум, толкова повече че в дъното на душата си винаги му се струваше, че наистина е много добър и много умен.

Дори хора, които по-рано бяха зли и очевидно враждебни, ставаха с него нежни и любещи. Толкова сърдита по-рано, най-голямата от княжните, с дългата талия, с коса, пригладена като на кукла, след погребението дойде в стаята на Пиер. С наведени очи и като се изчервяваше непрекъснато, тя му каза, че много съжалява за станалите помежду им недоразумения и сега чувства, че няма право да моли за нищо, освен може би да й бъде позволено след сполетелия я удар да остане няколко седмици в къщата, която толкова обичала и дето е правила толкова жертви. При тия думи тя не можа да се сдържи и заплака. Разчувстван от това, че тая подобна на статуя княжна е могла толкова да се промени, Пиер хвана ръката й и я помоли да го извини, без сам да знае за какво. От тоя ден насетне княжната почна да плете за Пиер шалче на ивици и съвсем се промени към него.

- Направи това за нея, mon cher, все пак тя много си е изпатила от покойния - каза му княз Василий, като му даде да подпише някакъв документ в полза на княжната.

Княз Василий бе решил, че тоя кокал - запис за трийсет хиляди - трябваше все пак да се подхвърли на клетата княжна, за да не й хрумне да разправя за участието на княз Василий в историята с мозаечната чанта.

Пиер подписа записа и оттогава княжната стана още по-добра. По-малките сестри също така станаха любезни към него и особено най-малката, хубавичката, с бенката, когато видеше Пиер, често го смущаваше със своите усмивки и със смущението си.

На Пиер му се струваше така естествено, че всички го обичат, така неестествено би му се сторило, ако някой не би го обикнал, че не можеше да не вярва в искреността на обкръжаващите го хора. А освен това нямаше време да се запитва за искреността или неискреността на тия хора. Нему постоянно липсваше време, той постоянно се усещаше в състояние на кротко и весело опиянение.

Чувстваше се център на някакво важно общо движение; чувстваше, че от него постоянно очакват нещо; че ако не стори еди-какво си, ще огорчи мнозина и ще ги лиши от очакваното, а ако стори еди-какво си, всичко ще бъде добре - и той правеше онова, което искаха от него, но това, което щеше да е добре, все оставяше за в бъдеще.