"Невидимата искра на Възраждането" – за върховете на Българското просвещение

Това е книга за върховете – било то личностни или събитийни в националната история, защото Възраждането е специална eпоха в българското летоброене

© Ludite

Това е книга за върховете – било то личностни или събитийни в националната история, защото Възраждането е специална eпоха в българското летоброене



"Дневник" препубликува със съкращения от "Литературен вестник" рецензията на доц. Росица Чернокожева от БАН за историческото разследване "Невидимата искра на Възраждането" от Румен Василев. Заглавието е на редакцията.


Усещането ми е, че тази невидима искра на Възраждането в България е била Божествена. Самото случване на този неповторим период на възраждане, бурното развитие във всички сфери на обществено-икономическия, политическия и културния живот през XVIII и XIX век в една несвободна страна, каквато е България по това време, трябва да е родено от някаква такава искра. А и личностите, чрез които е осъществено Българското възраждане, са озарени и ожарени от нея. Личности като Левски, Раковски, Софроний Врачански, Петър Берон, Васил Априлов, Драган Цанков формират аурата около случващото се в приземния обозрим живот, като извеждат като квинтесенция идеите за свобода, книжовност, просветеност. Но в тази книга ще стане дума и за много по-неизвестни или забравени личности, които са движели прогреса. И какъв по-добър повод да се пише за тази специална книга в годината, в която честваме 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски.


Тази книга разкрива много неизвестни факти от живота и делото на повече или по-малко известни личности, които по различни начини са свързани с масонството. Масонството в света и България има своя логика на развитие, има своите спадове и апогеи, но винаги служи на една идея. Както я формулира д-р Хр. М. в сп. "Зидарски преглед", юни 1924 г.: "Връзката между свободното зидарство и пaтриотизма като най-висша проява на отечестволюбие е явна и несъмнена, особено от ХIX век насам, след възраждането и масовото разпространение на масонството в целия свят".




Това е книга за върховете - било то личностни или събитийни в националната история, защото Възраждането е специална eпоха в българското летоброене. И се оказва, въпреки многото изследвания върху този период от историята ни, че има какво още да се прибави, изясни или дори да преобърне представите ни, да се развенчаят догми и клишета.


Невидимата искра на Възраждането
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Ето някои истини от този задълбочен и непредубеден, необременен от идеологически щампи период. Възраждането ни не е случаен процес - то е следствие от замисъла на множество хора, обединени от идеята за българското. Българските възрожденски апостоли не са действали сами. Те са част от пъзела на европейските прогресивни движения - всички подеми в Европа и Азия са резонирали силно и у нас. Един от акцeнтите на това изследване е историята на първите читалища - легална форма на революционната дейност.


Автoрът поставя началото на това мащабно изследване хронологично с животоописанието на младия свещеник от Котел Стойко Владиславов, който прави два преписа на Паисиевата история и ще се превърне в един от стълбовете на Българското възраждане, известен под името епископ Софроний Врачански. Много ще митарства Софроний Врачански в живота си по пътищата земни, по-точно - Господни, и с интуицията на богоизбран ще запише в интимния си дневник - автобиография в 1803-1804 г. за Враца: "И приидох в епархия моя, ала и тя не е по-долу от затвора". За душевната широка скроеност на епископа тези географски ширини ще са тесни. А местното население, усещайки голямата разлика между тях и този богопомазан человек, ще избере да го нарича философ.


Вера Мутафчиева. Избрани произведения - том 6: Книга за Софроний. Процесът 1873. Съединението прави силата
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


По скиталчествата му авторът ще направи аналогията на живота на Софроний Врачански с живота на Левски. Куп въпроси не са изяснени около личността на Софроний и животът му е достоен за приключенски роман от рода на "Клетниците" на Юго. В това размирно време Софроний дори се крие в турски харем. И това не е пикантерия, а част от дългата броеница на тревожния му и екстраординерен живот.


Личността и делото на Софроний ще се дообогатят още и от това, което авторът така увлекателно ще разкаже - преплитането на пътищата на също такива хора на словото и вдъхновители на национал-освободителните борби като Антониос Ригас и Осман Пазвантоглу. Така се попълва една празнина, защото българската историография не проявява голям интерес към османските управници. Също, фактите доказват, че Софроний Врачански е бил приобщен към братската ложа на зидарите на Ригас.


По късно, през видинския си период, Софроний написва в два сборника 79 слова с християнско-поучителен характер. Но епископът има и един текст, където призовава паството си да дава парите си най-вече за образование на децата си, с което се нарежда сред великите европейски просветители и свободни зидари. В книгата се разглежда и връзката на Софроний и генерал Кутузов, което е проявление на българо-руската масонска дружба. А основната творба на Софроний - житието му - е първата светска творба в българската литература.


На много места от книгата събитията добиват такава картинност, енигматичност и съдбовност, каквато само един кинематографичен изказ би могъл да разкрие в пълнота и експресивност.


Началото на втората част в книгата разглежда движението за освобождение на Гърция и тайното общество, наречено "Филики Етерия", създадено през 1814 г. Девизът, изписван на знамената бил "Елефтерия и Танатос" (Свобода или смърт). Градът на масонската ложа бил Одеса. Много интересни подробности ни съобщава авторът, които правят разказването не сухо историческо четиво, а драматургия, в която кипят живот, чувства, идеи. Къде другаде например ще срещнем, че символът на зидарите е засаждането на бяла акация. Дори Толстой във "Война и мир" говори, че на героя му Пиер Безухов е предоставено препоръчително писмо за влизане в Ордена.


Изследването недвусмислено доказва ролята на "Филики Етерия" като наднационална организация, изиграла решаваща роля за Българското просвещение. Не можем да подминем и страниците, където се подчертава изключителната заслуга на Брашовската работилница, отпечатала "Рибния буквар" на Петър Берон. Не е пропуснат и приносът и на Иван Селимински, за когото са се изразявали, че "Такъв човек трябва и на българи, и на турци." Той създава тайно братство в родния си Сливен. Авторът отделя място и отдава полагаемата се дан на възрожденците Палаузов и Априлов от Габрово. Особено интересен е и родът Мустакови от Букурещ.


Георги С. Раковски. Биографии
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Авторът задава въпроса: Как би изглеждала българската история без Георги Стойков Раковски? Много любопитни са превъплъщенията на този национален герой. Той се подвизава под различни имена. През 1841 като млад пристига от Цариград в Браила с кораб и е османски поданик с име Сава Стефанидис. А рожденото му име е Съби Стойков. В Браила е Георгиос С. Македон, а години след това приема името, с което е известен - Георги Раковски. Буен по нрав и прекарал известно време в свободолюбива Франция, Раковски сменя много идеи, на които да служи и много обкръжения, с които взаимно си влияят.


Известно е, че заедно с баща си прекарват в тъмница в Цариград, на което Раковски гледа като на житейски университет. Помощ той получава и от гръцки, и от турски свободни зидари. Например за отношенията си с Рашид паша Раковски не говори, но може би спазва масонския закон за мълчанието. Но е факт, че е бил близък с много влиятелни хора от Полша и Сърбия.


Голямо достойнство на изследването е и че всички исторически сбъдвания се разглеждат като брънка от общ икономо-политически процес, и то не само на Балканите. Авторът пише за феномена на българския духовен живот - читалищата. Тази глава от книгата е озаглавена: "Храмът на светлината". Например индустриалната революция в Западна Европа дава тласък за развитие на крайдунавските градове. И това е и подтик тук да се появят тези просветни средища.


Василев изяснява въпроса, че борбата за независима църква малко засенчва значимостта на създаването на тези типично български форми на просветителство - читалищата. И до днес няма ясен отговор на въпроси чие дело са тези читалища, кой е техният невидим ръководител, защо те са идентични в своята благотворителна мисия с характерната черта на Свободното зидарство - дарителството. Спори се кое е първото българско читалище - в Лом, Шумен, Свищов? Авторът разглежда благоприятната почва за появата им в историческия контекст на Кримската война, случващото се във Влашко, Молдова, Сърбия.


Драган Цанков: Русофоб и русофил
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Това е все един взаимосвързан организъм с каузални връзки помежду си. По това историческо време се развива и дружбата на Раковски с друг виден българин - Драган Цанков. Авторът ще обърне и внимание на един известен културен факт - труда на Стилиян Чилингиров "Български читалища преди Освобождението", 1930 г. Чилингиров дава сведения за 130 такива просветни средища.


С особена светлина в книгата е озарен и образът на Бачо Киро, родом от Бяла черква (Горни турчета) и образът и на Апостола на свободата - Левски.


Изследването завършва с едно обобщение. Възраждането е най-светлата страница от историята на България. Това е едно кондензирано историческо време. България още не е съществувала на политическата карта на Европа. И тук е парадоксът - че тя никого не е била толкова обичана, а залогът е бил "Свобода или смърт". Не бива да ни убягва и акцентът, който може би е изразен най-точно в следния цитат от Даниел Березняк - "Масонството в Източна Европа": "Трудът на масона има за крайна цел изграждането на по-добро и по-просветено общество...".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK