© "Лексикон"
Потребност от рециклиране" е новата поетична книга на Амелия Личева. Тя излезе в навечерието на Коледа като издание на "Лексикон", под редакцията на Дария Карапеткова. Стихосбирката е илюстрирана от Веселин Праматаров.
"Новата книга на Амелия Личева всъщност рециклира екзистенции, т.е. преработва различни човешки състояния и конкретни съществувания, за да им възвърне изгубения смисъл." - пише в предговора на изданието проф. Пламен Дойнов. - "Това са стихотворения, които се суетят над счупеното битие, понякога - тревожни и объркани в хуманизма си да го сътворят отново, друг път - сериозно вдадени в задачата си да възстановят счупеното, с оптимистичната нагласа, че ще успеят да дадат нов живот на пропилените шансове пред човека и света."
Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Тя е професор по теория на литературата в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Автор е на множество теоретични книги, както и на стихосбирките "Око, втренчено в ухо" (1992), "Втората Вавилонска библиотека" (1997), "Азбуки" (2002), "Моите Европи" (2007), "Трябва да се види" (2013), "Зверски кротка" (2017).
Стихове на Личева са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, хърватски, унгарски, арабски. Главен редактор е на "Литературен вестник". Член е на българския ПЕН-център и на Международната асоциация по сравнително литературознание.
Из "Потребност от рециклиране" от Амелия Личева
Триптих на отказите
Не пазарувай със запаси,
гледай списъка и изпълнявай полека
само нужното за днес,
изчаквай, не трупай,
не защото няма да влезе в употреба,
а защото складирането плаши,
застрашава,
отговорно е да се зарежда,
изисква да си здрав,
да бъдеш, да те има
днес, утре, вдругиден,
а ти не знаеш
ще превъзмогнеш ли съня,
ще се събудиш ли.
*
Не споменавай плановете си,
не говори в бъдеще време,
не мечтай,
утре е най-спорната категория,
вечно измамната.
*
Няма граница
и няма мерна единица
за това,
което може да се понесе,
не се заклевай,
че няма да ти е по силите,
ще бъде,
всичко ще бъде,
голямата липса
ще ги утрои.
За миг благословена
Да бъдеш с някого, е грижа,
всичко по две, че и по три да умножаваш,
подуването на сърцето да не можеш да възпреш,
на мислите потока да не контролираш...
Извън себе си да гледаш,
друг някой да държиш,
да водиш нишката с трепереща ръка,
когато и песъчинките превръщат се във ножици
и режат, режат, режат...
Местата да замиташ, да е чисто
и сенките да могат да надничат.
И къщи да строиш, с огради и стени
и себе си в каишки да обкичваш,
докато пазиш и крепиш
и имаш някого
обичащият е дарен с дар тежък -
за миг благословен
и после векове тъга и загуба
и само егоизъм.
*
Толкова неща, които си казахме, че ще направим,
останаха бездомни,
че сега е пълно с привидения.
*
Като в детски пясъчник,
но не с формички,
а с предмети
издигам връх -
искам да те задържа.
© "Лексикон"
Рачешко
Имаше време,
съвсем неотдавна,
когато исках времето да спре,
да не се движи,
за да запазя, съхраня, задържа,
за да греба с шепи
от дара на присъствието...
Сега моля времето да бърза,
да препуска,
за да отмятам ден след ден,
но то пълзи.
Дистанция
На повърхността всичко е същото
и аз съм си същата,
навиците, думите, действията,
дрехите, тялото, лицето, косата, но ако някой ме докосне,
в него ще се отрази
разглобената ми същност -
разпаднато лего,
пъзел, който повече никой
никога
няма да подреди
затова
пазя дистанция.
Двойкаджийка
Уча се
да разширявам света си,
да отглеждам приятелства,
да следвам всички роли, архетипи,
да бъда в нормата,
за да има до мен и след мен,
за да е леко, лесно и ведро
сред гълчава и ек,
сред смях и дори сълзи.
Не мога.
Не научавам,
не възприемам,
не ми се получава.
Светът ми е с размер
на твърде умаляла дреха.
