"Сянка върху стъклото" на Агата Кристи (откъс)

Издателство "Ера"

Издателство "Ера"



В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от сборник с разкази "Сянка върху стъклото" с автор Агата Кристи, предоставен от Издателство "Ера"


Агата Кристи е най-популярният криминален автор в света. Нейните произведения са преведени на над сто езика, продадени в повече от два милиарда екземпляра. Ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща, Агата Кристи е обявена за "Първата дама на криминалния жанр".


Любовта може да ни тласне към най-големите ни висоти, но и към най-тъмните дълбини.




"Сянка върху стъклото" ни разкрива мрачната страна на любовта - престъпления от страст, сърдечни авантюри и смъртоносни афери. Тази впечатляваща колекция включва любимите детективи Еркюл Поаро и госпожица Марпъл, забележителния Паркър Пайн, енигматичния Харли Куин и приключенците Томи и Тапънс, всички готови да разгадаят следващата вълнуваща мистерия.


Сянка върху стъклото
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от разказът "Господинът, облечен във вестник"


Вече минаваше три часът, когато, уморени и с натежали сърца, съпрузите стигнаха до дома си. Тапънс дълго не успя да заспи. Лежеше и се въртеше на всички страни. Пред очите ѝ непрекъснато се появяваше онова подобно на цвете лице с изпълнени с ужас очи.


Зората се процеждаше през щорите, когато най-сетне потъна в сън. След преживяното вълнение тя спа тежко, без сънища. Отдавна се беше разсъмнало, когато се събуди и видя Томи, станал и облечен, да стои до леглото и леко да разтърсва рамото ѝ.
- Събуди се, момичето ми. Инспектор Мариът и още един човек са тук и искат да те видят.
- Колко е часът?
- Минава единайсет. Ще повикам веднага Алис да ти донесе чая.


- Да, повикай я. Кажи на инспектор Мариът, че ще дойда след десет минути.
Четвърт час по-късно Тапънс слезе забързана в дневната. Инспектор Мариът, който седеше изправен и много сериозен, стана да я поздрави.
- Добро утро, госпожо Бересфорд. Това е сър Артър Меривейл.
Тапънс се ръкува с висок, слаб мъж с измъчен поглед и прошарена коса.


- Става дума за онзи тъжен случай снощи - продължи инспектор Мариът. - Искам сър Артър да чуе лично от вас онова, което ми казахте. Думите, които бедната дама е изрекла, преди да умре. Много ни беше трудно да убедим сър Артър.
- Не мога да повярвам - каза придружителят му - и няма да повярвам, че Бинго Хейл би оставил и косъм да падне от главата на Вира.


Инспектор Мариът отново се обади:
- Постигнахме известен напредък от снощи, госпожо Бересфорд. Първо, успяхме да идентифицираме дамата. Тя е лейди Меривейл. Свързахме се със сър Артър. Той веднага разпозна трупа и беше неизказано ужасен, разбира се. После го попитах дали познава някого на име Бинго.
- Трябва да ме разберете, госпожо Бересфорд - вмъкна сър Артър. - Капитан Хейл, познат на всичките си приятели като Бинго, е най-близкият ми приятел. Той практически живее с нас. Гостуваше в дома ми, когато го арестуваха тази сутрин. За мен няма друго обяснение, освен че сте сгрешили - не неговото име е промълвила жена ми.


- Няма възможност за грешка - промълви Тапънс. - Тя каза: "Бинго го направи"...
- Виждате ли, сър Артър - рече Мариът.
Нещастникът потъна в едно кресло и покри лице с ръцете си.
- Това е невероятно. Какъв мотив би могъл да има той, за бога? О, знам какво си мислите, инспектор Мариът. Според вас Хейл е бил любовник на жена ми. Но дори да е било така... с което не бих се съгласил и за миг... какъв мотив би имал той за убийството ѝ?


Инспектор Мариът се изкашля.
- Не е много приятно да ви го кажа, сър. Но капитан Хейл е обръщал доста внимание на една млада американка, млада дама със значително състояние. Ако лейди Меривейл бе пожелала да играе грубо, тя вероятно би могла да попречи на брака му.
- Това е възмутително, инспекторе!
Сър Артър разгневено скочи на крака. Инспекторът направи утешителен жест.


- Моля за извинение наистина, сър Артър. Казвате, че вие с капитан Хейл сте решили да отидете на този бал. Жена ви е била на гости по това време, а вие сте нямали представа, че тя е смятала да отиде там?
- Ни най-малка представа.
- Покажете му онази обява, за която ми казахте, госпожо Бересфорд.
Тапънс се подчини.


- Изглежда ми доста ясно. Била е публикувана от капитан Хейл, за да привлече вниманието на жена ви. Вече са се били уговорили да се срещнат там. Но вие сте решили да отидете там едва предишния ден, затова е било необходимо тя да бъде предупредена. Това е обяснението на фразата "Необходимо е да се направи импас на попа". Поръчали сте костюма си от една театрална фирма в последния момент, но капитан Хейл е изработил своя вкъщи.


Той отишъл на бала като Господина, облечен във вестник. Знаете ли, сър Артър, какво намерихме в свитата ръка на мъртвата дама? Парче, откъснато от вестник. Наредих на хората си да вземат със себе си костюма на капитан Хейл от вашата къща. Ще го намеря в Ярд, когато се върна. Ако в него има дупка, съответстваща на липсващото парче, това ще бъде краят на случая.


- Няма да го откриете - заяви сър Артър. - Познавам Бинго Хейл.
Като се извиниха на Тапънс за безпокойството, те си тръгнаха.
Късно същата вечер на вратата се позвъни и за известна изненада на младата двойка отново влезе инспектор Мариът.
- Помислих си, че "Блестящите детективи на Блънт" ще искат да чуят последните разкрития - каза той с тънка усмивка.
- Така е - отвърна Томи. - Нещо за пиене?
Той гостоприемно постави напитките до инспектор Мариът.


- Случаят е ясен - каза последният след минута-две. - Камата е била собственост на дамата. Явно замисълът е бил да изглежда като самоубийство, но благодарение на това, че вие двамата сте били там, не се е получило. Намерихме много писма - ясно е, че са имали връзка от известно време, без сър Артър да е наясно. После намерихме последната брънка...
- Последната какво? - прекъсна го остро Тапънс.


- Последната брънка във веригата, парчето от "Дейли Лийдър". Било е откъснато от костюма, който той е носил, и съвпада точно. О, да, случаят е напълно ясен. Между другото, донесох снимка на тези два експоната. Помислих си, че ще ви заинтересуват. Много рядко има такива кристално ясни случаи.
- Томи - каза Тапънс, когато съпругът ѝ изпрати инспектора и се върна, - защо мислиш, че инспектор Мариът продължава да повтаря, че случаят е напълно ясен?


- Не знам. Сигурно от самодоволство.
- Ни най-малко. Опитва се да ни предизвика. Знаеш ли, Томи, касапите например разбират от месо, нали?
- Бих казал, че да, но какво от това?


- По същия начин зарзаватчиите знаят всичко за зеленчуците, а рибарите - за рибата. Детективите, професионалните детективи, сигурно знаят всичко за престъпниците. Те могат да разпознаят истинското престъпление и разбират, когато не е истинско. Професионалните знания на Мариът му сочат, че капитан Хейл не е престъпник, но фактите срещу него са просто железни. Като последна възможност Мариът ни предизвиква с надеждата въпреки всичко да си припомним една или друга подробност, нещо, случило се снощи, което ще хвърли друга светлина върху събитията. Томи, защо да не е с амоубийство в крайна сметка?


- Спомни си какво ти е казала тя.
- Знам... но погледни го от различен ъгъл. Извършил го е Бинго, в смисъл че неговото поведение я е довело до самоубийство. Просто е възможно.
- Възможно е. Но не обяснява онова парче вестник.


- Да погледнем снимките на Мариът. Забравих да го попитам каква е версията на Хейл по случая.
- Попитах го преди малко. Хейл заявил, че изобщо не е говорил с лейди Меривейл на бала. Казва, че някой пъхнал в ръката му бележка, в която се казвало: "Не се опитвай да говориш с мен тази вечер. Артър подозира". Само че не могъл да представи парчето хартия и историята не звучи много правдоподобно. Както и да е, ние с теб знаем със сигурност, че той беше с нея в "Асо пика", защото го видяхме.


Тапънс кимна и се замисли над двете снимки. Едната беше на малко парче с надпис "Дейли Ли", останалото беше откъснато. На другата беше първа страница на "Дейли Лийдър" с малка кръгла липсваща част отгоре. Нямаше съмнение. Двете парчета съвпадаха идеално.
- Какви са тези знаци покрай ръба? - попит а Томи.
- Бодове - обясни Тапънс. - Където е бил зашит за другите.


- Помислих си, че може да е някаква нова схема от точки - каза Томи. После леко потръпна. - Честна дума, Тапънс, чак страшно ми става. Като си помислиш само, че ние с теб обсъждахме точките и се чудехме на онази обява така лекомислено...
Тапънс не отговори. Томи я погледна и стреснат установи, че тя се взира право напред, устата ѝ е полуотворена, а на лицето ѝ е изписано объркано изражение.


- Тапънс - каза тихо той, като разтърси ръката ѝ, - какво ти става? Удар ли ще получиш, или какво?
Но Тапънс остана неподвижна. След малко с отнесен глас каза:
- Денис Риордан.
- А? - вторачи се в нея Томи.
- Така е, точно както ти рече. Просто една невинна забележка! Намери ми всички броеве на "Дейли Лийдър" от тази седмица.
- Какво си намислила?


- Аз съм Маккарти. Въртях се в кръг, но благодарение на теб най-после получих просветление. Това е първа страница на броя от вторник. Струва ми се, че вестникът от вторник беше онзи с двете точки в "Л" на "Лийдър". Този има точка в "Д" на "Дейли" - а също и една в "Л"-то. Донеси ми вестниците, за да се уверим.
Сравниха ги нетърпеливо. Тапънс си беше спомнила правилно.
- Виждаш ли? Това парче не е било откъснато от вторничния брой.


- Но, Тапънс, не можем да бъдем сигурни. Може да са просто различни издания.
- Може, но във всеки случай това ми дава една идея. Не може да е случайност. Вече съм сигурна. Има само една възможност, ако идеята ми е правилна. Обади се на сър Артър, Томи. Помоли го да дойде веднага тук. Кажи, че имам важни новини за него. После повикай Мариът. В Скотланд Ярд сигурно знаят адреса му, ако си е отишъл вкъщи.


Сър Артър Меривейл, силно заинтригуван от повикването, пристигна в апартамента след около половин час. Тапънс отиде да го поздрави.
- Трябва да се извиня за безцеремонното повикване - каза тя. - Но със съпруга ми открихме нещо, което според нас трябва да научите веднага. Моля, седнете.


Сър Артър седна и Тапънс продължи:
- Знам, че горите от нетърпение да оневините приятеля си.
Сър Артър тъжно поклати глава.
- Така беше, но дори аз трябваше да се предам пред неоспоримите доказателства.
- Какво ще кажете, ако ви съобщя, че случайността ми подхвърли едно доказателство, което със сигурност ще докаже липсата на всякакво негово участие?


- Много ще се радвам да го чуя, госпожо Бересфорд.
- Да предположим - продължи Тапънс, - че съм намерила момичето, което наистина е танцувало с капитан Хейл снощи в дванайсет часа, по времето, когато се предполага, че той е бил в "Асо пика".
- Прекрасно! - извика сър Артър. - Знаех си, че има някаква грешка. Горката Вира сигурно се е самоубила в крайна сметка.


- Едва ли - възрази Тапънс. - Забравяте другия мъж.
- Какъв мъж?
- Онзи, когото двамата със съпруга ми видяхме да напуска сепарето. Разбирате ли, сър Артър, трябва да е имало втори мъж, облечен във вестник на бала. Между другото, какъв беше вашият костюм?


- Моят ли? Отидох облечен като палач от седемнайсети век.
- Колко подходящо - отбеляза тихо Тапънс.
- Подходящо ли, госпожо Бересфорд? Какво искате да кажете с това "подходящо"?


- За ролята, която сте играели. Да ви кажа ли какво мисля по въпроса, сър Артър? Костюмът от вестник лесно се облича върху този на палач. Преди това в ръката на капитан Хейл е била пъхната малка бележка, в която има молба към него да не говори с една дама. Но самата дама не знае нищо за бележката. Тя отива в "Асо пика" в уреченото време и вижда фигурата, която очаква да види. Влизат в сепарето.


Той я взема в прегръдките си и я целува - целувката на Юда. Докато я целува, забива камата. Тя успява само леко да извика, но той заглушава вика ѝ със своя смях. След това излиза и до последния момент, ужасена и объркана, тя вярва, че любимият ѝ е нейният убиец. Но тя е откъснала малко парче от костюма. Убиецът го забелязва. Той е човек, който обръща голямо внимание на подробностите.


За да направи доказателствата срещу жертвата си неоспорими, трябва да изглежда, че парчето е откъснато от костюма на капитан Хейл. Това би представлявало голяма трудност, освен ако двамата мъже случайно не живеят в една и съща къща. Тогава, разбира се, работата е от проста по-проста. Той прави точно копие на липсващата част в костюма на капитан Хейл. После изгаря собствения си костюм и се подготвя да играе ролята на верен приятел.


Тапънс замълча.
- Е, сър Артър?
Сър Артър стана и ѝ се поклони.
- Плод на прекалено живото въображение на очарователна дама, която чете твърде много криминални романи.
- Така ли мислите? - попит а Томи.
- И един съпруг, когото жена му води за носа - заяви сър Артър. - Не си представям, че ще откриете човек, който да приеме всичко това сериозно.


Той силно се изсмя. Тапънс се изправи в стола си.
- Бих се заклела, че съм чувала този смях - каза тя. - За последен път го чух в "Асо пика". А вие малко ни подценявате. Истинското ни име е Бере сфорд, но имаме и друго.
Тя вдигна една визитна картичка от масата и му я подаде. Сър Артър я прочете на висок глас.
- Международна детективска агенция... - Той рязко си пое дъх. - Ето кои сте били всъщност! Затова Мариът ме доведе тук тази сутрин. Било е капан...


Той тръгна към прозореца.
- Хубав изглед имате оттук - отбеляза той. - Вижда се цял Лондон.
- Инспектор Мариът! - извика остро Томи.
В следващия миг инспектор Мариът се появи от междинната врата в отсрещната стена.
Лека игрива усмивка се появи на устните на сър Артър.


- Така си и мислех - рече той. - Но този път, инспекторе, боя се, че няма да ме хванете. Предпочитам да си изляза сам.
И като постави ръце на перваза, той скочи през прозореца.
Тапънс извика и закри ушите си с ръце, за да не чуе звука, който вече си беше представила - ужасното тупване далеч долу. Инспектор Мариът изруга тихо.
- Трябваше да се сетим за прозореца - каза той. - Макар че трябва да ви кажа, щеше да бъде трудно за доказване. Ще сляза и ще... ще... се погрижа за каквото трябва.


- Горкият - изрече бавно Томи. - Ако е бил привързан към жена си...
Но инспекторът го прекъсна със сумтене:
- Привързан към нея? Не знам. Но се е чудел откъде да измъкне пари. Лейди Меривейл имала голямо собствено състояние и той би го наследил. Ако тя беше избягала с младия Хейл, сър Артър нямаше да види и пени от него.
- Значи затова е било, нали?


- Разбира се. От самото начало усетих, че сър Артър крие нещо, а с капитан Хейл всичко беше наред. Ние в Скотланд Ярд много добре разбираме нещата... но е трудно, когато фактите са срещу тебе. Сега ще сляза долу. На ваше място, господин Бересфорд, бих дал чаша бренди на жена ви - за нея беше доста разстройващо.
- Зарзаватчиите - каза тихо Тапънс, след като вратата се затвори след невъзмутимия инспектор, - касапите, рибарите, детективите. Права бях, нали? Той знаеше.


Томи, който беше зает с бара, се приближи до нея с голяма чаша.
- Изпий това.
- Какво е? Бренди ли?
- Не. Голям коктейл, подходящ за триумфиращия Маккарти. Да, Мариът беше напълно прав. Така е било. Смел импас за манш и робер.


Тапънс кимна.
- Но не улучи посоката на импаса.
- И така - каза Томи, - попът падна.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK