Когато Чърчил става Чърчил - "булдогът с пура в уста"

Когато Чърчил става Чърчил - "булдогът с пура в уста"

© "Изток - Запад"



Едва когато преди няколко години се преместих в Манхатън, изведнъж осъзнах колко различно преживяното на 11 септември 2001 г. е било за нюйоркчаните и за онези, които са наблюдавали трагедията от разстояние. Нападнат е бил техният роден град. Почти веднага си помислих за Лондон и германските въздушни нападения през 1940-1941 г. и се запитах как жителите на града са успели да устоят: петдесет и седем последователни нощи на бомбардировки, последвани от шест месеца все по-интензивни нощни атаки.


Помислих си по-конкретно за Уинстън Чърчил: как е преживял всичко това? А семейството, приятелите му? Какво е изпитвал министър-председателят, когато неговият град е бил бомбардиран нощ след нощ, отлично знаейки, че - колкото и да са били ужасяващи - тези въздушни нападения вероятно ще са просто прелюдия към нещо далеч по-страшно; германско нахлуване по суша и по море, с парашутисти, които се приземяват в градината му; танкове, които преминават с трясък по Трафалгар Скуеър, и отровни газове, които се стелят по брега, където някога е рисувал морето?"


Така започва обръщението на Ерик Ларсън към читателите на книгата му "Величие и низост. Сага за Чърчил, семейството и дързостта по време на лондонския блиц".




Документалната книга излезе в САЩ през 2020 г. и беше посрещната ласкаво и от критиката, и от читателите. Любопитно е, че "Величие и низост" е от любимите четива на Бил Гейтс. Българското издание е на "Изток - Запад" в превод на Юлия Гешакова.


Във "Величие и низост" Ерик Ларсън се фокусира върху поведението на Уинстън Чърчил в първата му година като министър-председател. "Това е годината, в която Чърчил става Чърчил - булдогът с пура в уста, когото всички смятаме, че познаваме", пише авторът.


Без да изтъква и идеализира британския политик, Ларсън показва умелите му политически ходове, благодарение на които нацистка Германия не успява да покори Англия. "Величие и низост" обаче е не само хроника на тези драматични събития, но и интимна семейна драма.


С помощта на многобройни източници - от лични дневници и архивни документи до неотдавна разсекретени поверителни доклади - американският писател предлага нов, непривичен поглед върху една историческа епоха и една от най-значимите личности на ХХ век.


Ерик Ларсън е автор на осем книги, пет от които са национални бестселъри и са продадени в повече от 9 млн. екземпляра. Завършил е Университета на Пенсилвания, където изучава руска история, език и култура; получава магистърска степен по журналистика от Колумбийския университет. Ларсън е бил щатен автор на "Уолстрийт Джърнъл" и сътрудник на сп. "Тайм". Преподавал е нехудожествена литература в щата Сан Франсиско, водил е писателските семинари "Джон Хопкинс", както и в Университета на Орегон.


Из "Величие и низост" от Ерик Ларсън


Величие и низост. Сага за Чърчил, семейството и дързостта по време на лондонския блиц
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Никой не се съмнява, че бомбардировачите ще се появят. Планирането на отбраната започва много преди войната, макар че онези, които изготвят плановете, нямат предвид конкретна заплаха. Но Европа е Европа. Ако се съди по опита от миналото, война може да избухне където и да е, когато и да е. Военните лидери на Великобритания гледат на света през призмата на опита на Империята от предишния конфликт - Голямата война - с масовите жертви както сред войниците, така и сред цивилните, и първите систематични въздушни атаки в историята - с бомби, хвърлени над Англия и Шотландия от германски цепелини. Първата от тези атаки е в нощта на 19 януари 1915 г. и е последвана от над петдесет нападения, когато огромните дирижабли, носещи се тихо в небето над Англия, хвърлят 162 тона бомби и убиват 557 души.


Оттогава бомбите са станали по-големи и по-смъртоносни, както и по-коварни, с механизми за забавено действие и модификации, благодарение на които свистят, докато се спускат към земята. Една огромна германска бомба, с четири метра дължина и тегло почти две хиляди килограма, наречена "Сатана", може да унищожи цял квартал.


Самолетите, които носят тези бомби, също вече са по-големи и по-бързи, летят по-високо и по-лесно се изплъзват на противовъздушната отбрана. На 10 ноември 1932 г. Станли Болдуин, по онова време заместник министър-председател, описва пред Камарата на общините какво според него ще се случи: "Хората на улицата трябва да знаят, че няма сила на земята, която да ги предпази от бомбите. Каквото и да им говорят, бомбардировачите винаги ще достигнат целта си." Единствената ефикасна отбрана е нападението, казва той, "а това означава, че за да се спасите, трябва да убиете повече жени и деца по-бързо от неприятеля".


Опасявайки се от "унищожителен удар", британските експерти по гражданска защита предвиждат, че първото въздушно нападение срещу Лондон ще унищожи голяма част или може би дори целия град и ще убие двеста хиляди цивилни граждани. "Много хора вярваха, че Лондон ще бъде превърнат в развалини минути след обявяването на войната", пише-младши държавен служител. Въздушните нападения ще всеят такъв ужас сред населението, че милиони ще загубят разсъдъка си.


"За няколко дни в Лондон ще настъпи пълен хаос - пише през 1923 г. един военен стратег, Дж. Ф. Ч. Фулър. - Тълпи ще щурмуват болниците, уличното движение ще спре, хората, останали без дом, отчаяно ще молят за помощ, градът ще се превърне в ад."


Според Министерството на вътрешните работи, ако се придържат към стандартните погребални процедури, производителите на ковчези ще се нуждаят от два милиона квадратни метра дървен материал - невъобразимо количество. Ще трябва да правят ковчезите от дебел картон или от папиемаше или просто да погребват покойниците, увити в платнища.


"За масови погребения - съветва шотландският Департамент по здравеопазването - най-подходящите гробове са ями, достатъчно дълбоки, за да поемат пет пласта трупове." Плановете препоръчват в покрайнините на Лондон и други градове да се изкопаят­ дълбоки ями възможно най-дискретно. Собствениците на погребални бюра трябва да бъдат специално обучени как да обезвреждат труповете и дрехите на хората, убити с отровен газ.


Когато на 3 септември 1939 г. в отговор на окупирането на Полша от Хитлер­ Великобритания обявява война на Германия, правителството съвсем целенасочено се подготвя за бомбардировките и нашествието, които несъмнено ще последват. Кодовото название, което ще сигнализира, че нашествието всеки момент ще започне или вече е започнало, е "Кромуел". Министерството на информацията отпечатва специална брошура, "Как да победим нашественика", разпратена до милиони домове. Целта ѝ не е да успокои населението. "Там, където врагът дебаркира - предупреждава брошурата, - ще се водят ожесточени боеве."


Приканват се читателите да следват официалните разпореждания за евакуация. "Когато започне нападението, ще бъде вече твърде късно... ОСТАНЕТЕ ПО МЕСТАТА СИ." Църковните камбани ще замлъкнат в цяла Англия. Камбаните вече ще бият тревога, но само след като се даде сигнал "Кромуел" и нахлуването е започнало. "Чуете ли звън на камбани, това означава, че в района са забелязани парашутисти. В такъв случай, напътства брошурата, обездвижете и скрийте велосипеда си и унищожете пътните карти. Ако имате автомобил, извадете разпределителната кутия и предавките и или изпразнете резервоара, или свалете карбуратора. Ако не знаете как да го направите, още сега се осведомете в най-близкия гараж."


В градове и села уличните табели са демонтирани, а пътни карти се продават само срещу разрешение от полицията. Фермерите изоставят старите си автомобили и камиони по нивите като препятствия срещу глайдерите, които ще стоварят войници. Правителството раздава трийсет и пет милиона противогазови маски на цивилни, които ги носят със себе си на работа и на църква, а нощем ги държат до леглото. В Лондон пощенските кутии са боядисани със специална жълта боя, която променя цвета си при наличието на отровен газ.


Поради строгите заповеди за затъмнение против въздушни нападения улиците на града са толкова тъмни, че привечер по гарите е практически невъзможно да разпознаеш хората, които слизат от влака. В безлунни нощи пешеходци не забелязват приближаващите автомобили или автобуси, блъскат се в електрическите стълбове, падат от тротоара или се спъват в торбите с пясък.


Изведнъж всички започват да следят фазите на луната. Бомбардировачите, разбира се, могат да атакуват и през деня, но се приема, че нощем ще успеят да открият целите си само на лунна светлина. Пълната луна, изгряващия и залязващия полумесец хората все по-често наричат "луна на бомбардировачите". Донякъде е успокояващо, че бомбардировачите и особено ескортиращите ги изтребители ще трябва да изминат цялото разстояние от базите си в Германия - а то е толкова голямо, че рязко ще намали обхвата и поразяващата им сила. Но това предполага, че Франция със своята силна армия, линията "Мажино" и могъщия си военноморски флот ще блокира всички пътища за настъпление на германските нашественици.


Издръжливостта на Франция е крайъгълният камък на британската отбранителна стратегия. Никой дори не се замисля за възможността Франция да бъде разгромена.


"Цари не просто безпокойство - пише в дневника си на 7 май 1940 г. Харолд Никълсън, който скоро ще стане парламентарен секретар в Министерството на информацията. - Всъщност цари истински страх." Той и съпругата му, писателката Вита Саквил-Уест, са решили да се самоубият, за да не попаднат в ръцете на нашествениците. "Сигурно има нещо бързо, безболезнено и подходящо - пише му тя на 28 май. - О, скъпи мой, любими, нима трябваше да стигнем дотук!"


Съчетание от случайности и непредвидени обстоятелства в крайна сметка наистина довежда бомбардировачите в небето над Лондон. Особена роля изиграва едно събитие, което се случва привечер на 10 май 1940 г. - една от най-приятните пролетни вечери, които някой си спомня.



Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK