Преди 140 години е роден авторът на "Мечо Пух" Алън А. Милн

Преди 140 години е роден авторът на "Мечо Пух" Алън А. Милн

© "Книгомания"



На 18 януари преди 140 години е роден Алън Александър Милн, известен като Алън А. Милн. Въпреки че е световнопризнат като детски автор, британецът прави кариера и като писател, драматург и сценарист.


Само до публикуването на първата книжка за говорещото плюшено мече Пух през 1926 г., той има издадени 18 пиеси, четири стихосбирки, четири романа, есета, разкази. Милн е и сред пионерите сценаристи на британското кино - автор е на няколко филмирани сценария.


Световният успех на Мечо Пух обаче обрича на забвение другите му литературни постижения. Алън А. Милн умира през 1956 г. след прекаран инсулт.




"Дневник" публикува откъс от романа му "Двама души", издаден от "Книгомания" през 2016 г. Историята в него е ценна заради силния биографичен елемент. Тя е своеобразно изследване на брака - когато съпрузите се обожават, но се разминават интелектуално. Кристофър Робин - синът на Алън А. Милн, споделя за "Двама души" : "Сърцето на татко остана затворено през целия му живот, но в този роман той разкрива част от съкровената си същност."


Из "Двама души" от Алън А. Милн


Реджиналд също се засмя. Тогава жената улови ръката му, когато мина край него, целуна я нежно и неочаквано му се стори по-сладка, по-красива и очарователна от всякога. Почувства се длъжен да спре и да й го каже. При което тя отговори:


- Наистина ли?


И зачака потвърждение. Но не спомена нито дума повече за книгата. Той също.


Двама души
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Естествено, той продължи да пише тайно. Бе на четиресет. Женен от шест години. Дори сега тя бе едва на двайсет и пет. Живееха в провинцията и рядко посещаваха града. Той плевеше градината и се занимаваше с дванайсет кошера. Не се отплащаха както се подразбира, но той имаше "свои пари", което значи пари, оставени ти, защото собственикът вече няма нужда от тях, а не спечелени от теб самия.


Ето защо Реджиналд не обръщаше внимание на финансовия аспект нито на кошерите, нито на плевелите. Всъщност живееше доста щастливо, доказвайки на насекомите в дванайсетте им жилища, че им е провървяло. Когато обаче си се уверил, че и съпругата ти е щастлива, оплевил си градината и си наобиколил дванайсетте кошера, през ден два ти остава определено количество време, през което да се почудиш дали да не оплевиш градината още веднъж.


Казват, от друга страна, че у всеки от нас има материал за поне една книга - в добавка към познанията, необходими да наглеждаш дванайсет кошера и прочее, - и един ден, докато съзерцаваше как цеанотусът е пропълзял по поветицата (или тя се е увила около него, трудно бе да се прецени), Реджиналд внезапно се разсмя... И пет минути по-късно, отново в присъствието на поветицата, си каза: "Хм, от това май ще излезе добра история".


Отначало му изглеждаше чисто и просто остроумна, годна да я подхвърли на Бекстър (от "Седемте потока"), чийто племенник пишеше за (или поне на) "Пънч". После му се стори далеч по-сносна. Достатъчно добра - след седмица, - та да я сподели с Хилдершам (от "Мелоус"), когото навремето запознали с У. У. Джейкъбс.
След още седмица сякаш бе достойна за Коулби (от "Рединг Фарм"), който имаше познайник, играл голф с П. Г. Удхауз. Току-виж, Удхауз успял да съшие роман от нея...


Ала ден след ден, докато пред очите му кострецът, впримчен в сидалцеите му, се превръщаше в сидалцея, впримчена в кострец, Реджиналд започна да вижда как историята расте без съмнителна чужда помощ; расте благодарение на собственото му неочаквано предводителство и собственото му охотно подчинение. И се превръща в история, в роман, написан (защо не?) от самия него.


И той започна. Имаше стая, известна на Силвия като "неговия кабинет". От време на време умножаваше там броя на пчелите по някаква нищожна цифра, изваждаше значително по-голяма сума и написваше чек за останалото. Силвия харесваше заниманията му в кабинета. Не че се интересуваше кой знае колко от пчелите, но надникваше в стаята и питаше: "Зает ли си, скъпи? Няма да те безпокоя", а после затваряше безшумно вратата, сякаш да покаже пълна солидарност към неговия изтощителен бизнес с пчелите. В кабинета си той можеше да пише тайно. Все пак нищо не пречи да скъсаш написаното. Пишеш си каквото щеш (за забавление) и виждаш какво се получава. Винаги може да го скъсаш.


Той не го скъса. Седмиците се нижеха. Романът продължаваше. Лятото отстъпи място на есента, есента - на зимата. Промените в романа на Реджиналд Уелард не бяха по-несъществени. В историята все още се долавяше, както по-късно и без преувеличение се изрази "Ню Стейтмънт", "хумористична жилка"; имаше пасажи, които сам "Таймс" би определил като "не безинтересни". Реджиналд обаче бе заобичал твърде много героите си - още преди сланата да убие далиите му, - та да ги остави без по-дълбоки корени. За него те бяха станали живи хора със свои чувства; дотолкова че понякога играта на чувства помежду им го довеждаше до сцени, уместно формулирани от "Сетърдей Ревю" като "написани не без патос", а от "Морнинг Поуст" като "съдържащи привкус на приятен сантимент". Но, естествено, Реджиналд разбра това доста по-късно.


През есента и зимата той просто си казваше, че "не е зле". Любопитно, колко лесно една книга обраства с определения, които не я засягат.


II


"Уважаеми господине - написа му господин Пъмп, - романът ви "Полска поветица" ме заинтригува много и ако ви е удобно да ме посетите в три часа следобед, независимо в кой ден, ще се радвам да го обсъдя с вас."


И така, Реджиналд сметна за удобен един четвъртък. Напъха високата си, слабовата и винаги поклащаща се фигура в другия чифт панталони, вчеса по-грижливо от обикновено несговорчивата си коса, целуна Силвия и после се върна да я целуне още веднъж, седна в кола, два размера по-тясна от необходимия за него, опита се да я подкара, без да подаде бензин, без да запали двигателя (съответно) и (пак съответно) без да освободи спирачката.


Сетне хвана влака в 11:30 (който минава само в неделя) в последните победоносни трийсет секунди и зачака на гарата в Литъл Мейлинг в компанията на автоматичната машина, докато влакът в 12:50 се подготви за него. Годен ли е такъв човек за бизнес на равна нога с издател от ранга на господин Пъмп? Не.


Господин Пъмп го посрещна благосклонно. Пет минути обсъжда с него общи теми. В края на въпросните минути отсъди, че Реджиналд познава по име всеки плевел и всяка пчела в градината си, но най-вече е човек, способен да хване неделен влак в четвъртък. В резултат господин Пъмп извади така наречения си "обичаен договор между автор и издател". Което значеше, че обикновено го пробутва на неопитни автори и номерът му минава.


- А! - възкликна Реджиналд и го погледна, сбърчил чело.


Договорът даваше 10 процента от приходите на автора и половин дял от правата за превод, за драматизация, за филмиране, за радиоизлъчване, за грамофонно разпространение и всевъзможни подобни права на господин Пъмп. Ако някой попита защо тези неща се полагат на господин Пъмп, единственият отговор е, че той иска парите.


Реджиналд Уелард не попита. Той се опитваше да изчисли 10 процента приход от 150 000 екземпляра по 7 шилинга всеки. Невъзможно да се сметне наум. Всъщност работа за кабинета. Вероятно утре сутринта. Междувременно всички думи пред него казваха - не, крещяха, - че книгата, неговата книга ще види бял свят! Той подписа най-охотно договора. Господин Пъмп го наблюдаваше със замечтано разкаяние и се упрекваше мислено, че не е извадил другия договор: "стандартен договор между автор и издател", в който господин Уелард дава на господин Пъмп правата над книгата и 150 лири стерлинги, а господин Пъмп дава на господин Уелард шест безплатни екземпляра. Дори сега може би не е късно? Нещо обаче го разколеба. Не толкова съвестта, колкото контурите на челюстта на Реджиналд, както и ръстът му. Глупак, готов да го оскубят, но и оскубаните глупаци понякога се ядосват.


А сега Реджиналд се прибира вкъщи. С влака в 4:20 от гара "Виктория", който в четвъртък не спира в Литъл Мейлинг. Колата му обаче не е осведомена и го чака в Литъл Мейлинг под дружелюбния поглед на началник-гарата. Има ли значение дали ще върви пеш от Бърдън (шест мили), или два часа ще чака обратния влак? Няма. Той се прибира вкъщи.


Вижда отново Силвия.


Целуват се и тя казва:


- Но ти не си, скъпи!


- Не съм какво?


- Не си се подстригал.


Реджиналд си спомня, че е отишъл в Лондон да се подстриже.


- О? О, да. Съжалявам, Силвия, но имах делова работа в Лондон.


Силвия присвива устни и кимва с абсолютно разбиране. Ферма, цени, доставки, внос, износ - все важна работа. Разбира напълно как е. Жена, несвикнала с развъждането на пчели, би попитала глупаво: "Каква?".
Понеже въпросът не идва, Реджиналд се заема да обясни. Нехайно.


- Срещнах се с издател за книгата си.


- О - казва Силвия, доста заинтригувана. - Кога ще излезе?


Реджиналд въздиша вътрешно. Цялата му находчивост да открие господин Пъмп, цялата му твърдост при преговорите с него отиват нахалост. Силвия прескача тази част от разговора. Е, както и да е.


- През пролетта. Вероятно през април.


- Скъпи! Колко умно!


Тази вечер Силвия изглежда абсурдно красива, но похвалата й е крайно абстрактна. "Умно" не значи нищо, изречено по този начин.


В същия момент Реджиналд се засрамва от себе си.


- Скъпа - казва той, - след като отметнах въпроса с книгата, искаш ли да отидем някъде?


- Какво имаш предвид, скъпи?


- Екскурзия, излет, експедиция. Ривиерата, Швейцария, Южните острови, Лондон. Където и да е.


Сбърчила леко красивото си чело, Силвия пробягва набързо из тези места.


- Тук се чувствам напълно щастлива, скъпи - заявява тя. - Ако ти си щастлив.
- Не бих отказал промяна.


- Но не предпочиташ да заминеш сам? Или да играеш голф?


- Определено.


Тя въздиша доволно.


- Хайде тогава! - казва като нетърпеливо дете. - Да отидем в Швейцария!


Е, какво ти остава с такава жена? Освен да я целунеш?


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK