На български излезе романът, по който е сниман филмът "Улицата на кошмарите"

На български излезе романът, по който е сниман филмът "Улицата на кошмарите"

© "Сиела"



Романът "Улицата на кошмарите", вдъхновил мексиканския кинематографист Гийермо дел Торо за едноименния му филм, излезе на български, съобщи издателство "Сиела". Преводач е Зорница Русева. Автор на книгата е американецът Уилям Линдзи Грешам (1909 - 1962).


"Улицата на кошмарите" е публикуван през 1946 г. и предизвиква сериозен читателски интерес сред почитателите на "черния роман". Бестселърът е своеобразно изследване на най-ниските слоеве на шоубизнеса - свят, изпълнен с жестоки измамници и фатални жени. "Мрачен и кинематографичен, романът разказва за опустошителната сила на съдбата, която раздава своя смъртен жребий без оправдание и без причина", се казва в анотацията на "Сиела".


Грешам споделя, че романът е базиран на разговорите му с цирков работник, с когото се запознават по време на доброволното им участие в Гражданската война в Испания. Първата чернова на "Улицата на кошмарите" писателят създава в началото на 40-години, докато редактира текстове за списания с криминална тематика в Ню Йорк. По-късно той отново се връща към книгата и я завършва за четири месеца. Всяка глава от книгата е представена от различна карта Таро.




Още през 1947 г. "Улицата на кошмарите" е филмиран от ноар режисьора Едмънд Гулдинг. Въпреки че Холивуд плаща на Грешам 60 хил. долара за правата на романа му, през целия си живот е имал проблеми с финансите.


По ирония на съдбата писателят умира след свръхдоза сънотворни в хотелската стая, в която започва да пише най-успешната си книга - "Улицата на кошмарите".


"В рамките на малко повече от едно десетилетие романът потъва в забрава. Шестнайсет есени по-късно, през септември 1962-ра, тялото на самоубилия се Грешам е открито в хотелска стая, надалеч от "Таймс Скуеър". Едва няколко седмици по-рано е навършил петдесет и три годишна възраст. У него били открити визитни картички, които гласели следното:


НЯМА АДРЕС
НЯМА ТЕЛЕФОН
ПЕНСИОНЕР
НЯМА МЕСТОРАБОТА
НЯМА ПАРИ


Така завършва въведението към "Улицата на кошмарите", написано от Ник Тошес.


Смъртта на Уилям Линдзи Грешам остава незабелязана за нюйоркската преса. Но днес филмът на Гийермо дел Торо се радва на многомилионна публика.


Из "Улицата на кошмарите" от Уилям Линдзи Грешам


Карта 1


Глупакът в премяната на шут и със затворени очи, той извисява се над бездна в края на света.


Улицата на кошмарите
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Стан Карлайл стоеше встрани от входа на шатрата от платнище, огрян от една гола електрическа крушка, и наблюдаваше дивака.


Този дивак беше слаб мъж, облечен от глава до пети с долни дрехи, боядисани в шоколадовокафяв цвят. Перуката му беше черна, прилична на въжен парцал, а кафявият грим по измършавялото му лице бе напукан и размазан от горещината, налюспен около устните.


Точно сега дивакът стоеше облегнат на стената на ограждението, а край него няколко, вяло увити на кълба злощастни змии се излежаваха на горещия нощен въздух, угнетено раздразнени от ослепителната светлина. Една тъничка кралска змия се опитваше да пропълзи по стената на ограждението и всеки път се стоварваше обратно на земята.


Стан харесваше змии; споделяше отвращението им, породено от принудата да стоят затворени с тип като него. Отвън глашатаят, разпален, достигаше кулминацията на своята реч. Стан обърна към входа своята вчесана руса глава.


- ... откъде е дошъл? Един Господ знае. Открили го на безлюден остров, на петстотин мили от бреговете на Флорида. Приятели мои, в това ограждение вие ще видите една от необяснимите загадки на вселената. Човек ли е това, или звяр? Ще имате възможността да го наблюдавате в неговата естествена среда, сред най-отровните влечуги на тази земя. Та той обсипва с ласки тези пълзящи твари, както майка би обсипвала с ласки своето бебе. Той не се храни, той не пие вода, той извлича всичко нужно единствено от атмосферата. А сега ние ще го нахраним още един път! Тази атракция има малка допълнителна такса, но не струва цял долар, нито четвърт - само една простичка, лека монетка от десет цента, две от пет, една десетина от долара. Побързайте, побързайте!


Стан се приближи до гърба на платненото ограждение.


Дивакът започна да тършува под един конопен чувал и откри нещо. Дочу се свистене като от издърпана коркова тапа, няколко сподавени гърлени звука и глух стон.


Нахлуха "жертвите" - младоци със сламени шапки, преметнали палтата си през ръка, тук-таме някоя дебела жена с изпъкнали очички. Защо такива жени винаги бяха с изпъкнали очички, чудеше се Стан. Изпитата жена с малокръвното момиченце, на което бяха обещали, че ще види всичко в спектакъла. Пияницата. Приличаха на калейдоскоп - неизменно менящи се шарки, неизменно същи частици.


Клем Хоутли, собственикът на спектакъла "Десет за един" и негов глашатай, си проправи път през навалицата. Изрови от джоба си плоска манерка с вода, отпи глътка, за да изплакне гърло, и я изплю на земята. След това се покачи на подиума. Внезапно заговори тихо и сговорчиво и сякаш отрезви публиката.


- Приятели, налага се да ви помоля да не забравяте, че това зрелище се устройва единствено с научна и образователна цел. Създанието, което виждате през вас...


Една жена сведе поглед и за първи път съзря малката кралска змия, която все така отчаяно опитваше да изпълзи от ограждението. Затаеният ѝ дъх съскащо се процеди през стиснатите ѝ зъби.


- ... това създание е било обект на проучванията на най-изтъкнатите учени в Европа и Америка и е обявено за човек. С други думи: то има две ръце, два крака, една глава и тяло точно като човек. Но под косата, която виждате, се крие мозък на звяр. Забележете, то се чувства повече като у дома си сред влечугите от джунглата, отколкото сред човеците.


Дивакът беше взел в ръка един черен смок, стискаше го близо до главата, за да не може да се извърне рязко към него, и го полюшваше в обятията си като бебе, докато му нашепваше сладко.


Глашатаят чакаше своя ред, тълпата бе наострила уши.


- Може би ще попитате как борави с отровните змии, без да му причиняват вреда. Та, приятели мои, тяхната отрова не му влияе по никакъв начин. Но ако той самият впие зъби в моята ръка, нищо на божията земя не би могло да ме спаси.


Дивакът нададе рев и запримигва безпаметно към светлината на голата електрическа крушка. Стан забеляза в крайчето на устата му да проблясва златен зъб.


- Но сега, дами и господа, когато ви казах, че това създание е по-скоро звяр, отколкото човек, аз не исках от вас просто да се доверите на моите думи. Стан... - Той се обърна към младежа, чиито яркосини очи не разкриваха нищо. - Стан, ние ще го нахраним още един път единствено за да задоволим тази публика.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK