"Викингски сказания" на Джени Хол (откъс)

Издателство "Изток-Запад"

Издателство "Изток-Запад"



В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Викингски сказания" с автор Джени Хол, предоставен от Издателство "Изток-Запад"


Джени Хол (1875-1921) е американски автор на исторически книги за деца и юноши, които се радват на голяма популярност и до днес. Най-известната от тях - "Викингски сказания" - има над 150 издания на различни езици. Тя обхваща периода от време между управлението на крал Халфдан в Норвегия до откриването на Северна Америка от Лейф Ериксон, като проследява живота и приключенията на прочути викинги като крал Харалд и Ерик Червения. Разказаните истории са базирани на исландските саги и са представени по семпъл, но същевременно жив и увлекателен начин, което ги прави подходящи за читатели на всяка възраст.


Исландия е малка страна. Хората я откриха и се заселиха в нея преди повече от хиляда години. През топлия сезон те ловяха риба и морски птици, събираха пера, отглеждаха овце и косяха сено. Но зимите бяха дълги, тъмни и студени. Мъжете, жените и децата си стояха по домовете, където чепкаха вълна, предяха, тъчаха и шиеха около огньовете. Сенки пърхаха в тъмните ъгли.




Димът се виеше покрай гредите на високите тавани. Децата се настаняваха на пръстения под досами пламъците, а възрастните - на дълги тесни скамейки малко по-назад. Ръцете се занимаваха с вълната. Работата даваше възможност на главите да мислят и на устите да говорят. Но на хората им доскуча от приказки за ежедневието. Бащите се вторачваха в децата си и си казваха: "Те не научават почти нищо. Какво ще ги направи храбри и мъдри? Какво ще ги накара да заобичат родината си и старата Норвегия?"


Така че, докато семействата работеха на червената светлина на огъня, бащите разказваха за норвежки крале, за дълги пътувания до чудни земи, за велики битки. Историите се разпространиха из цяла Исландия и хората ги запаметиха и заобичаха. Някои мъже можеха да пеят и да свирят на арфа. Те съумяха да направят историите още по-интересни. Талантливите мъже бяха наречени скалдове, а песните им - саги.


Викингски сказания
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Викингски сказания" на Джени Хол


Какво бяха сагите


Исландия е малка страна, разположена далеч на север в студеното море. Хората я откриха и се заселиха в нея преди повече от хиляда години. През топлия сезон те ловяха риба, произвеждаха рибено масло, ловяха морски птици, събираха пера, отглеждаха овце и косяха сено. Но зимите бяха дълги, тъмни и студени. Мъжете, жените и децата си стояха по домовете, където чепкаха вълна, предяха, тъчаха и шиеха. Всички прекарваха часове наред около огньовете в средата на помещенията.


Огньовете бяха единственият източник на светлина. Сенки пърхаха в тъмните ъгли. Димът се виеше покрай гредите на високите тавани. Децата се настаняваха на пръстения под досами пламъците, а възрастните - на дълги тесни скамейки малко по-назад, и така получаваха достатъчно светлина и топлина. Ръцете се занимаваха с вълната. Работата даваше възможност на главите да мислят и на устите да говорят. Какво се обсъждаше? Летният риболов, убиването на някоя лисица, пътуването до Норвегия. Но на хората им доскуча от приказки за ежедневието. Бащите се вторачваха в децата си и си казваха:
"Те не научават почти нищо. Какво ще ги направи храбри и мъдри? Какво ще ги накара да заобичат родината си и старата Норвегия? Дали няма да помогнат историите за битки, велики дела и силни мъже?"


Така че, докато семействата работеха на червената светлина на огъня, бащите разказваха за норвежки крале, за дълги пътувания до чудни земи, за велики битки. Историите се разпространиха из цяла Исландия и хората ги запаметиха и заобичаха. Някои мъже можеха да пеят и да свирят на арфа. Те съумяха да направят историите още по-интересни. Талантливите мъже бяха наречени скалдове, а песните им - саги.


В средата на лятото се провеждаше велик събор. Хора от всички краища на Исландия се събираха, за да коват закони. Ако нямаше належаща работа, дните минаваха лежерно. После някой скалд нарамваше арфата си и се качваше на висока скала или могила, където подхващаше песен за делата на норвежки герой. Щом чуеха подрънкването на струните и извивките на гласа, хората се приближаваха тичешком и викаха:
"Скалдът! Скалдът! Сага!"


Зрителите слушаха часове наред. И подвикваха окуражително. Когато скалдът се умореше, от тълпата излизаше някой, който да го замести с песен или история. До слезлия от високото място скалд често дотичваше богаташ и казваше:
"Ела да изкараш следващата зима в моята къща. Ушите ни копнеят за песни."


Така че най-добрите скалдове пътуваха много и посещаваха десетки населени места. Благодарение на песните си те получаваха добър прием навсякъде. Удостоявани бяха с добри места на пировете. Получаваха купища ценни дарове. Дори кралят на Норвегия понякога изпращаше покана до известен исландски скалд: "Ела ми на гости. Няма да се върнеш с празни ръце. Говори се, че исландските песни са най-сладки. Искам да ги чуя."


Историите не се записваха. В онези времена малцина умееха да четат и пишат. Скалдовете учеха песните, слушайки колегите си. После писането стана популярно. Хората си рекоха:
"Тези истории са изключително ценни. Трябва да ги запишем, за да не се затрият с течение на времето."


Впоследствие доста исландци започнаха да пишат книги през зимата. Върху овчи кожи. Част от тези книги оцеляха до наши дни, макар и пожълтели, набръчкани и с липсващ страници, и сега са в музеите в Норвегия. Ценни реликви са те. От тях черпим информация за миналото. Древните исландци разказваха за крале, битки и презморски пътешествия. Някои от техните истории са представени в настоящата книга.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK