"Утешението на ангела" на Фредерик Льоноар (откъс)

Издателство "Колибри"

Издателство "Колибри"



В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Утешението на ангела" с автор Фредерик Льоноар, предоставен от Издателство "Колибри"


Авторът на "Душата на света" и "Сократ, Иисус, Буда" се завръща с "Утешението на ангела" - красива и мъдра история за приятелството между двама души от различни поколения. Защото пътят на живота ни води от несъзнанието към съзнанието, от страха към любовта.


"Утешението на ангела" буди интерес преди всичко с размислите за ценностите и всичко онова, което не е преставало да бъде в центъра на човешкото внимание от най-стари времена. След опит за самоубийство двайсетгодишният Юго е настанен в болнична стая с деветдесет и две годишната Бланш, която изживява последните си дни. Обзети от спонтанна симпатия един към друг, двамата повеждат завладяващ разговор за големите метафизични въпроси без еднозначен отговор:




Бог, смъртта, съдбата, свободата, щастието, любовта Юго е песимистично настроен, намира съществуването за абсурдно и не вярва в нищо и никого. Постепенно обаче отчаянието му започва да отстъпва пред любовта към живота на Бланш, особено когато тя му разказва изумителното духовно приключение, което е изживяла в младостта си и което я е преобразило.


Фредерик Льоноар (род. 1962 г. в Тананарив, Мадагаскар) е популярен френски философ и социолог, специалист по история на религиите. Главен редактор е на двумесечното списание "Le Monde des religions" (Светът на религиите), продуцент и водещ на седмичното телевизионно предаване "Небесните корени" по "France Culture".


Изключително богатото му творчество включва над 40 есеистични произведения (сред тях издадените от "Колибри" "Душата на света" и "Сократ, Иисус и Буда"), удостоени с 10 френски и европейски награди, 10 книги с разговори и интервюта, участие в 3 енциклопедии, 7 романа, 2 театрални пиеси, 3 комикса и сценарии за серия от 5 телевизионни документални филма. Големите му теми са духовността, щастието, смисълът на живота, както и защитата на природата и на животинския свят. Книгите му са преведени на 20 езика и продадени в 40 милиона екземпляра. "Утешението на ангела" е най-новата му творба.


превод Росица Ташева


Утешението на ангела
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Утешението на ангела" на Фредерик Льоноар


Пътят на живота ни води от несъзнанието към съзнанието, от страха към любовта.


Полша, януари 1945


Вече не страдам. Не изпитвам онези жестоки болки в гърба и в тила. Дори не ми е студено. Какво облекчение! Всъщност изобщо не усещам тялото си. Опитвам се да отворя очи, но клепачите ми сякаш не се подчиняват на волята ми. Не чувам никакъв звук. Тялото ми е престанало да ме измъчва, но духът ми е разтревожен. Защо не усещам нищо? Какво е станало с мен?


Франция, юли 2019


Снажната болногледачка избутва леглото от реанимацията и го насочва към центъра за рехабилитация. Един санитар гледа тялото на младежа, който лежи със затворени очи, и пита болногледачката:
- Под упойка ли е?
- Да. Излиза от интензивното. Промивка на стомаха. Казаха ми да го настаня в двайсет и седма стая.
- Пак късмет! В двайсет и седма е госпожа Бланш. Отива си, но е като слънчев лъч. Никога не се оплаква. Персоналът я обожава. Странно е все пак, че настаняват млад мъж в стаята на възрастна жена.


- Нямат избор. В отделението не е останало нито едно свободно легло.
Санитарят помага на болногледачката да избута леглото до стая двайсет и седма.
- Добър ден, госпожо Бланш. Ще си имате компания! - подхвърля санитарят на влизане в стаята.
Детската усмивка на старата дама контрастира с измършавялото ѝ лице и хлътналите в орбитите черни очи.
- Боже мой! Толкова е млад! - възкликва Бланш.


- На двайсет е.
- Какво му е?
- Снощи е направил ОС, но вече е вън от опасност. Скоро ще се събуди.
- Направил е какво?
- Опит за самоубийство. Наблюдават се все по-често сред младите.
- Какво нещастие


Болногледачката и санитарят прехвърлят младежа на леглото и излизат от стаята. Бланш обръща лице към новодошлия. И не може да се въздържи да не прошепне:
- Толкова си красив!


Гледа го и усеща да я обзема дълбоко вълнение. Младежът ѝ напомня единствения ѝ син, Жан, загинал на същата възраст. Бил е пълен с желание за живот и с планове за бъдещето, когато го помита една кола. Защо това момче е направило такова нещо? "Поне е оцелял и родителите му няма да са покосени от трагедията на смъртта му", мисли тя. Но каква драма е изживял, за да не иска повече да живее?


Полша, януари 1945
Сега си спомням. Безкрайният поход през снега. Изтощението. Жаждата. Войникът, който ме удряше с приклада на пушката си в гърба, защото не вървях достатъчно бързо. Падането и жестоките болки. Пронизващият студ. И после после нищо. Къде съм? Защо не усещам тялото си? Защо очите ми не виждат, защо ушите ми не чуват? Колко е странна тази нощ, тази тишина.


Франция, юли 2019
Младежът идва на себе си. Отваря очи и се оглежда. И среща погледа на Бланш.
- Къде съм?
- В болницата, млади приятелю - усмихва се старата жена.
Момчето свежда клепачи и дълбоко въздъхва. Бланш забелязва стиснатите му юмруци. И сълзите, които се стичат по бузите му.


- За щастие, си жив и здрав.
- За нещастие по-скоро - прошепва той, преди да отпусне глава настрани.
Бланш е смутена от този отговор, но се прави, че нищо не се е случило, а и младежът като че ли е заспал. След доста време той отново отваря очи и казва, че е жаден. Бланш му сочи чашата с вода, поставена на малкото нощно шкафче между двете им легла.


- Как се казваш?
Младежът не отговаря. Дишането му се забавя.
- Бих се радвала да науча името ти - упорства Бланш, но тонът ѝ е много мек.
- Юго - отвръща накрая момчето едва чуто.
- Юго! Какво чудесно име! Напомня ми за любимия ми писател, Виктор Юго! Чел ли си го?
Юго бавно обръща глава към Бланш.


- Родителите ми са ме кръстили на него. Майка ми беше учителка по литература И на нея ѝ беше любим писател.
- Тя пенсионирала ли се е?
- В известен смисъл Почина, когато бях на десет години.
- О, съжалявам!


- Няма проблем - промърморва Юго и свенливо се усмихва, за да успокои Бланш, чиято добронамереност е очевидна.
- Имаш ли братя и сестри?
- По-малка сестра.
- Как се казва?
- Луиз.
- Близки ли сте?


- Бяхме, като малки. Като пораснахме, се поотдалечихме един от друг. Но се разбираме. И тя като майка ни много обича Виктор Юго.
- Чудесно! А ти? Чел ли си го?
Юго се взира в тавана. Няма голямо желание да продължава подобен разговор, но тази непозната жена не му е антипатична, напротив. Опитва се да си спомни.
- В гимназията. Намирах поезията му малко тежка и високопарна.


- Част от нея наистина е такава. Но има истински съкровища, вечно млади, без нито една бръчка. Главно в стихосбирката "Съзерцания". Ето, виж, винаги нося със себе си един екземпляр.
Бланш му показва дебела книжка с твърди корици, която изглежда доста стара. Юго я поглежда и се усмихва. После подхваща с по-приветлив тон:


- Всъщност чел съм само това, което учехме в училище. Спомням си едно стихотворение, което силно ме порази. За една жаба, измъчвана от децата, и едно магаре, което я съжалява
- Разтърсващо стихотворение! След като я измъчват, децата я зарязват на пътя, полуразкъсана, но още жива. Тогава минава една каруца, теглена от магаре, и то малтретирано от стопанина си. Магарето с мъка се отклонява от пътя, за да не попадне нещастната жаба под колелото на каруцата.


- Именно Трябва да съм бил на дванайсет или тринайсет години, когато го учихме в училище, и мисля, че тогава се разплаках.
- Аз и сега се разплаквам - прошепна Бланш с овлажнели очи. - Това стихотворение е от сборника "Легендата на вековете". Нямам го тук. Но го знаех наизуст, както и много други. Искаш ли да чуеш един запечатал се в паметта ми откъс?
- С удоволствие.


Бланш затваря очи, вглежда се в дълбините на паметта си и си припомня как е научила това стихотворение като малко момиченце на девет-десет годишна възраст. Спомня си, че тогава бе видяла момчета в юношеска възраст да преследват едно коте. Разстроена, бе извикала майка си, която излезе от къщи тичешком, за да спаси животинчето от жестокостта на момчетата. После излекува и осинови котето. Бланш си спомня и за един странен факт.


Беше я обезпокоил лаят на едно старо бездомно куче, нещо като клошар без име, което се влачеше по улиците и оцеляваше благодарение на останките от трапезата на жителите на квартала. Кучето лаеше толкова силно, което не беше в навиците му, че Бланш излезе да види какво става, и точно тога- ва попадна на сцената с младите безделници, които измъчваха котето.


Когато разказа тази случка на майка си, тя каза, че понякога животните са по-състрадателни от хората. След това ѝ даде да прочете стихотворението на Юго "Жабата". То така порази Бланш, че тя го научи наизуст и често го рецитираше на братчето си Натан. Днес паметта ѝ не е толкова свежа, но все още си спомня няколкото стиха, за които е споменала на Юго. Няколкото стиха, в които Юго казва за противното, пребито магаре, че е по-свято от Сократ и по-велико от Платон.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK